РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Белоградчик, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20241310100090 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.
422 ГПК, във вр. с чл. 286 ЗЗД – положителен установителен иск – за
установяване съществуване на вземане по договори за поръчка в размер
на 1 200 лв. – неизплатено адвокатско възнаграждение и по чл. 86 ЗЗД –
законни лихви за забава.
Исковата молба е предявена от Р. Х. Д. от гр. Видин, против ответника
Община – Белоградчик. В Исковата молба ищцата сочи, че е вписана като
адвокат в Адвокатска колегия – гр. Видин. На 20.02.2019 г. твърди, че е
сключила Договор за правна защита и съдействие № 00000109011 с Община –
Белоградчик за осъществяване на процесуално представителство по гр.д. №
331/ 2019 г. по описа на РС – Монтана. Уговорено е възнаграждение в размер
на 300.00 лв., което адвокатско възнаграждение не е изплатено на ищцата от
страна на ответника. Твърди, че на 31.01.2019 г. е сключен Договор за правна
защита и съдействие № ********** между ищцата и ответника за
осъществяване на процесуално представителство по адм. дело № 8/ 2019 г. на
Адм. съд – Види, по което също не е извършено плащане от страна на
1
ответника на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Сочи се, че на 25.02.2019 г. е сключен Договор за правна защита и съдействие
между страните по делото № **********, като ищцата е осъществила
процесуално представителство на Община – Белоградчик по АНД № 1/ 2019 г.
на РС – Белоградчик, като и по този договор договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., не е платено на ищцата. В исковата молба
ищцата твърди, че на 18.01.2019 г. е сключен и Договор за правна защита и
съдействие № ********** между нея и ответника за осъществяване на
процесуално представителство по гр.д. № 404/ 2018 г. по описа на Окръжен
съд – Видин. Уговореното между страните адвокатско възнаграждение отново
не е изплатено на ищцата. Същото е в размер на 300 лв. Ищцата твърди, че
въпреки, че е осъществила процесуално представителство по делата и е
изпълнила задълженията си по Договора за правна защита и съдействие,
ответника не й е изплатил договоР.те адвокатски възнаграждение в общ
размер на 1 200 лв. по цитираните договори за правна защита. Поради
неизпълнението от страна на ответника, ищцата е подала Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано
ч.гр.д. № 625/ 2023 г. по описа на РС – Белоградчик и е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 309 от 21.12.2023 г. В
срока по чл. 414 ГПК ответника е подал възражение, че не дължи
претендираната сума. Поради това, на ищцата е указано и същата е предявила
настоящия положителен установителен иск.
Предвид горното, ищцата претендира да бъде прието за установено по
отношение на ответника Община – Белоградчик, че има съществуващо
вземане спрямо ответника в размер на 1 200 лв. – неизплатени адвокатсски
възнаграждения по Договор за правна защита и съдействие № 00000109011 от
20.02.2019 г., по Договор за правна защита и съдействие № ********** от
31.01.2019 г., по Договор за правна защита и съдействие № ********** от
25.02.2019 г. и по Договор за правна защита и съдействие № ********** от
18.01.2019 г., ведно със законните лихви за забава. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение и разноски по делото. Представен е Списък на
разноските съгласно чл. 80 ГПК.
В подкрепа на исковете са представени писмени доказателства.
Ищцата е представлявана в процеса от процесуален представител – адв.
П. Б. от ВАК.
По искане на процесуалния представител на ищцата, по делото е
2
допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице не е оспорено от страните и е приобщено по делото.
В хода на устните състезания, процесуалния представител на ищцата моли
съда да уважи предявените искове, като приеме за установено, че ищцата има
съществуващо вземане спрямо ответника в размер на 1 200 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Оспорва иска. Прави правопогасяващо възражение – че е изплатил на
ищцата дължимите адвокатски възнаграждения. Твърди се, че във всички
Договори за правна защита и съдействие е посочено, че сумата е изплатена на
ищцата, в качеството й на адвокат, поради което същата неоснователно
претендира заплащането им.
Ответникът е представляван в процеса от пълномощник – адв. С. И. от
ВАК. Подробни доводи излага в Писмени бележки.
За нуждите на делото е изискано копие от РС – Монтана на гр.дело №
331/ 2019 г., както и информация от Адм. съд – Видин.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :
Предвид заявеното в исковата молба и отговора, съдът разпредели
доказателствената тежест между страните както следва : Ищецът следваше да
докаже в процеса следните обстоятелства : че ищцата е адвокат, вписан в
Адвокатска колегия – Видин /не се оспорва/.; наличието на сключени между
ищцата, в качеството й адвокат – довеР.к – от една страна и ответника –
доверител – от друга страна Договори за правна защита и съдействие, а
именно: Договор за правна защита и съдействие № 00000109011 от 20.02.2019
г., по Договор за правна защита и съдействие № ********** от 31.01.2019 г.,
по Договор за правна защита и съдействие № ********** от 25.02.2019 г. и по
Договор за правна защита и съдействие № ********** от 18.01.2019 г.; че
ищцата е изпълнила задълженията си по Договорите за правна защита и
съдействие и осъществила процесуално представителство по процесните
дела.; неизпълнение от страна на ответника – че не е изпълнил задължението
си да заплати на ищцата договоР.те адвокатски възнаграждения.; размера на
неизплатените адвокатски възнаграждения.
От своя страна, с оглед твърденията си, ответникът дължеше доказване
на обстоятелството, че е изплатил на ищцата договорените адвокатски
възнаграждения по Договор за правна защита и съдействие № 00000109011 от
3
20.02.2019 г., по Договор за правна защита и съдействие № ********** от
31.01.2019 г., по Договор за правна защита и съдействие № ********** от
25.02.2019 г. и по Договор за правна защита и съдействие № ********** от
18.01.2019 г.
Не се спори по делото и служебно известно е на съда, че ищцата Р. Х. Д.
е вписана като адвокат в Адвокатска колегия – Видин и същата е действащ
адвокат.
Съдът приема за безспорно доказано и обстоятелството, че между
страните по делото са сключени договори за поръчка. Не се спори, че
ответника, в качеството си на доверител е възложил на ищцата – довеР.к да
осъществи процесуално представителство съгласно сключените договори за
правна защита и съдействие по горецитираните дела.
На следващо място, съдът приема, че ищцата е изпълнила задълженията
си да осъществи правна помощ и процесуално представителство по
процесните дела от името на доверителя си – Община – Белоградчик. По
делото са представени безспорни доказателства, че и по четирите дела, за
които са сключени договорите за правна защита и съдействие, ищцата, в
качеството си на адвокат е осъществила процесуално представителство –
явявала се, депозирала е молби и становища, участвала е в съдебните процеси.
Горното обуславя изпълнение на задължението от страна на ищцата по
договорите за поръчка от вида договор за правна защита и съдействие.
Предвид на това, че ищцата е изпълнила своите задължения по двустранното
правоотношение, съгласно чл. 286 ЗЗД, доверителят е длъжен да заплати на
довеР.ка уговореното възнаграждение. Видно от сключените договори за
правна защита и съдействие - № 00000109011 от 20.02.2019 г., № **********
от 31.01.2019 г., № ********** от 25.02.2019 г. № ********** от 18.01.2019 г.,
договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв. – по всеки от
тях, или общо 1 200 лв.
Основният аргумент на ответника е, че сумата е изплатена на ищцата,
тъй като във всеки един от процесните договори за правна защита и
съдействие, е посочено, че сумата е платена. Поради това, ответникът твърди,
че е изпълнил задължението си по процесните договори и адвокатските
възнаграждения са изплатени на ищцата, както е посочено във всеки един от
договорите. Именно този факт следваше да докаже ответника в процеса.
4
Съдът обаче не се солидаризира с това твърдение и не възприема тезата
на ответника, поради следните съображения:
На първо място, съдът намира, че адвокатското възнаграждение не може
да счита за изплатено, тъй като не са покрити критериите на т.1. от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/ 2012 г.,
ОСГТК. Съгласно горното, „съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка.“ В случая, в договорите за правна защита и съдействие
е посочено единствено в реквизита „платена сума“ – 300 лв., без обаче да е
посочен начина на извършеното плащането. В реквизита – „в брой“ няма
отбелязване за плащане на адвокатското възнаграждение, нито в реквизита
„по сметка“ е посочено плащане по банков път, като не са представени и
доказателства за извършен банков превод в полза на ищцата. Поради това,
съдът намира, че само по себе си отбелязването „платена сума“ не доказва по
безспорен начин, че възнаграждението е изплатено на довеР.ка, тъй като
липсват доказателства за начина на изплащане, каквото изискване въвежда
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/ 2012 г.,
ОСГТК.
При тези мотиви съдът приема, че не са налице безспорни доказателства
за извършено реално плащане на разноските за адвокатско възнаграждение по
процесните дела и съдът не може да приеме, че същите са реално платени.
На следващо място, съдът приема, че безспорно доказателство за
наличието за съществуващо вземане на ищцата спрямо ответника, е
изготвеното и възприето от съда заключение на съдебно – счетоводната
експертиза. Вещото лице – специалист в съответната област, е изготвило
заключение, в което е посочило, че след направена справка в счетоводството
на ответника, е установено, че сумите по процесните договори са заведени в
счетоводството на ответника като задължение към ищцата, но плащане по тях
няма. Вещото лице поясни, че в счетоводството на ответника са заведени като
дължими на ищцата суми, тези по процесните договорите за правна защита и
съдействие. Поради това, съгласно установената съдебна практика по този
5
въпрос, съдът приема, че само с факта на отразяване в счетоводството на
ответника на съществуващото задължение по договорите, отразяват
възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им,
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване.
При тези мотиви, съдът намира, че плащане по договорите за правна
защита и съдействие от страна на ответника не е извършено. Ответникът не е
изпълнил насрещната си престация – да плати на довеР.ка си възнаграждение
за изпълнената поръчка – осъществено процесуално представителство по
четирите дела, за които са сключени договорите за правна защита и
съдействие. Съдът приема, че ищцата в условията на пълно и главно
доказване, доказа съществуващо спрямо ответника свое вземане. Доказа се
исковата претенция и по размер. Видно от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза, неизплатените на ищцата адвокатски
възнаграждения по Договори за правна защита и съдействие № 00000109011
от 20.02.2019 г., № ********** от 31.01.2019 г., № ********** от 25.02.2019
г. № ********** от 18.01.2019 г., е в размер на общо 1 200 лв., по 300 лв. по
всеки договор.
Поради това, съдът приема за установено, че претендираното от ищцата
вземане спрямо ответника съществува в искания размер на 1 200 лв., поради
което съдът уважава предявения положителен установителен иск.
Съдът приема, че основателен е и акцесорния иск за законни лихви за
забава. За деня на поканата за плащане се счита депозиране на Заявлението по
чл. 410 ГПК – 21.12.2023 г., по което е образувано ч.гр.д. № 625/ 2023 г. по
описа на РС – Белоградчик. Съдът приема, че от този момент ответника е
изпаднал в забава и именно от тази дата дължи законната лихва за забава
върху главницата от 1 200 лв.
По разноските.
Предвид на това, че съдът уважи предявените искове, то ответника е
страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест направените от
ищеца разноски в процеса, съобразно уважения иск, както и тези направени в
заповедното производство. Ответникът следва да заплати на ищцата
направените по делото разноски за държавна такса в размер на 50.00 лв. (25.00
лв. – по исковото и 25.00 лв. – по заповедното производства), 100.00 лв. –
6
възнаграждение за вещо лице и 460.00 лв. – адвокатско възнаграждение по
исковото производство, за които са налице данни, че са платени и са реално
направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по предявения от Р. Х. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ж.к. „....................“ бл. .., вх. ..., ет. ..., ап. ..., представлявана от
адв. П. Б. от АК – Видин, против ОБЩИНА – БЕЛОГРАДЧИК, ЕИК
*********, представлявана от Боян Минков – Кмет, ул. „Княз Борис I“ № 6,
представлявани от адв. С. И. от АК – Видин, ИСК по чл. 422 ГПК, във вр. с
чл. 286 ЗЗД, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на Р. Х. Д., ЕГН ********** СЪЩЕСТВУВА
за сумата от 1 200 лв. (хиляда и двеста лева) – неизплатени адвокатски
възнаграждения по Договори за правна защита и съдействие №
00000109011 от 20.02.2019 г., № ********** от 31.01.2019 г., № **********
от 25.02.2019 г. № ********** от 18.01.2019 г., ведно със законните лихви
върху главницата, считано от 21.12.2023 г. – датата на образуване на ч.
гр.д. № 625/ 2023 г. по описа на РС – Белоградчик до окончателното
изплащане на главницата.
ОСЪЖДА ОБЩИНА – БЕЛОГРАДЧИК, ЕИК *********,
представлявана от Боян Минков – Кмет, ул. „Княз Борис I“ № 6,
представлявани от адв. С. И. от АК – Видин, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Х. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж.к. „...................“ бл. ..., вх. ..., ет. .., ап. ...,
представлявана от адв. П. Б. от АК – Видин, направените по делото разноски
както следва : 50.00 лв. – държавна такса (25.00 лв. по исковото и 25.00 лв. по
заповедното производства), 100.00 лв. – възнаграждение за вещо лице и
460.00 лв. – адвокатско възнаграждение по исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Видин в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7