РЕШЕНИЕ
№ 3097
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110143415 по описа за 2022 година
Фирма е предявило срещу Фирма са установителни искове по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с
искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на
ищеца следните суми: сумата от 1774.33 лв., представляваща остатък
регресно вземане по заплатено застрахователно обезщетение по щета №
*********** по застраховка „Каско “ по застрахователна полица №
*********** със срок на валидност от 29.09.2016 г. до 28.08.2017 г., във
връзка с настъпило застрахователно събитие на 19.08.2017 г. събитие /ПТП/,
ведно със законна лихва за период от 26.11.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 184.83 лв. за период от 24.12.2017 г.
до 25.11.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 67986/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че на 19.08.2017 г., в /административен адрес/, водачът
на лек автомобил „Пежо“, модел „Партнер“, с рег. № ******, при излизайки
от изход поради неспазване на предимство реализира ПТП с движещият се
автомобил марка „Ленд Роувър“, модел „Рейндж Роувър“ с рег. № *******.
Посочва, че МПС „Ленд Роувър“, модел „Рейндж Роувър“ с рег. № *******
към момента на ПТП имал валидна застраховка „Каско“ сключена при него, а
МПС марка „Пежо“, модел „Партнер“, с рег. № ****** бил застрахован при
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За
причинените от ПТП вреди при ищеца била образувана щета № ***********.
Посочва се, че било заплатено застрахователно обезщетение на 20.10.2017 г. в
размер на 2976.79 лв. Към ответника била предявена регресна претенция в
размер на 2991.79 лв. с включени ликвидационни разноски от 15 лв., като
1
ответникът бил заплатил сумата в размер на 1217.46 лв. Претендира разноски.
Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба
и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявения иск по размер. Посочва, че отговорността
на ответника възлизала на сумата от 1217.46 лв., която сума била заплатена на
ищеца, като с изплащане на сумата са възмездени вредите по процесното
МПС. Предявеният иск бил в завишен размер. Оспорва се иска за лихви, като
неоснователен. Претендира разноски. процесуалният представител на
страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, като в
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение от насрещната страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 411,
ал. 1 от КЗ е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и
увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на
вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при
ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка
между вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и
извършеното от ищеца плащане стойността на вредите.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице, наличието на валидно
към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и причинителя на вредата, настъпването и
механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач,
причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и
механизма на ПТП, извършеното от ищеца плащане на застрахователно
обезщетение в размер на 2976.79 лв., както, че ответникът на е заплатил на
ищеца сумата от 1217.46 лв. във връзка с реализираната щета.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти,
включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер,
са безспорни между страните. За осъществяването им свидетелстват и
събраните писмени доказателства /застрахователна полица, протокол за ПТП,
преводни нареждания, застрахователна преписка и др./, както и извършеното
от ответника частично плащане, което по същество съставлява извънсъдебно
признание за наличието на дълг на посоченото основание. Ето защо и с оглед
разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема фактите, некасаещи размера на
вземането, за доказани.
Спорния въпрос по делото касае единствено размера на вредите,
причинени на застрахования при Фирма автомобил, респ. в какъв размер е
2
възникнало регресното вземане на ищеца.
Настоящият състав намира, че при съдебно заявена претенция, съдът
следва да определи дължимото се обезщетение по действителна стойност на
вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие, вкл. като
ползва заключение на вещо лице. Застрахователното обезщетение за
имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
увредените трети лица се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на
конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда,
залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави
увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането -
да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в
хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите,
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може
да надвишава пазарната му стойност.
В настоящият случай от приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-автотехническа експертиза, която настоящият съдебен кредитира
като компетентно изготвена, се установява, че стойността за възстановяване
на МПС „Ленд Роувър“, модел „Рейндж Роувър“ с рег. № *******, изчислена
на база пазарни цени към датата на ПТП е 3295.80 лв. По делото е безспорно,
че ответникът след отправената регресна покана е заплатил на ищеца във
връзка с процесното ПТП сумата от 1217.46 лв., то дължима се явява сума в
размер на 2078.34 лв. Доколкото ищецът претендира сума в по-малък размер
и като съобрази заплатеното от него застрахователно обезщетение, а именно
1774.33 лв., то с оглед на диспозитивното начало предявеният иск на
основание чл. 411, ал. 1 КЗ следва да бъде уважен в пълен размер.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, настоящият състав намира,
че задължението на застрахователя на неговата гражданска отговорност към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което с оглед регресния характер на вземането, не може да
се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ето защо, за поставяне на
длъжника в забава е необходимо покана. Съгласно специалната разпоредба на
чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ застрахователят на гражданската отговорност на
делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички
необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ. В
случая не се твърди получената преписка да не е съдържала всички
необходими документи. Страните не спорят, че поканата е предявена на
ответника на 24.11.2017 г., а това се установява направените отбелязвания на
3
писмото, както и с оглед обстоятелството, че ответникът е извършил
частично плащане. С оглед на гореизложеното основателна се явява
акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като определено по реда на чл.
162 ГПК претендираното обезщетение за забава за периода от 24.12.2017 г. до
25.11.2021 г. възлиза на сумата в размер на 706.34 лв., като с оглед на
диспозитивното начало, доколкото ищецът претендира сума в по-малък
размер от 184.83 лв., то предявения иск следва да бъде уважен в пълен
размер.
По отговорността на страните за разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства в размер на сумите от 39.19 лв. държавна такса в исковото
производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 100 лв. депозит за
вещо лице, 39.19 лв. платена държавна такса в заповедното производство.
Съдът не следва да разглежда възражението на ответника за прекомерност,
доколкото по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК възнаграждението се определя от
съда. При този изход на спора на ответника не следва да се присъждат
разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от Фирма, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/
срещу Фирма, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/ по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание
чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Фирма дължи на Фирма следните
суми: сумата от 1774.33 лв., представляваща остатък регресно вземане по
заплатено застрахователно обезщетение по щета № *********** по
застраховка „Каско “ по застрахователна полица № *********** със срок на
валидност от 29.09.2016 г. до 28.08.2017 г., във връзка с настъпило
застрахователно събитие на 19.08.2017 г. събитие /ПТП/, ведно със законна
лихва за период от 26.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 184.83 лв. за период от 24.12.2017 г. до 25.11.2021 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 67986/2021 г. по
описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА „Фирма, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление/административен адрес/, да заплати на Фирма, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление /административен адрес/, на основание
чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 ГПК сумата в размер на 278.38 лв. - разноски в
исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5