№ 8979
гр. София, 06.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря БОРИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110145692 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. Г. Д., с ЕГН:
**********, чрез адв. К.Б., със съдебен адрес: гр. ***, срещу „С.“ АД, с ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, с
искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищцата не дължи сумата от
87,06 лв., представляваща цена на предоставени ВиК услуги в недвижим имот,
находящ се на адрес: **** ап. 143, с абонатен № ********** за периода от 07.08.2017г.
до 07.11.2017г., за която сума са издадени четири броя фактури, както следва: фактура
№ 74789890 от 07.08.2017г. за сумата от 23,64 лв., фактура № 75452192 от 08.09.2017г.
за сумата от 25,91 лв., фактура № 66445193 от 06.10.2017г. за сумата от 25,91 лв. и
фактура № 76763880 от 07.11.2017г. за сумата от 11,60 лв.
Ищцата твърди, че ответникът е открил партида на нейно име без правно
основание. Твърди, че не дължи посочените суми, тъй като между ищцата и ответника
липсва установена облигационна връзка. Твърди, че не е собственик или вещноправен
ползвател на имота, нито облигационноправен ползвател на имота. Твърди, че сумите
не се дължат поради недоставена, неотговаряща на българските държавни стандарти и
нормативни изисквания услуга, която не е потребена от ищцата в процесния имот.
Твърди, че имотът не е водоснабден, че уредите, които се ползват за отчет не са
изрядни и не са минали необходимите метеорологични проверки. Прави възражение,
че посочените суми са погасени по давност с изтичането на кратката тригодишна
давност. Изложени са твърдения, че при отчитането на общия и индивидуалните
водомери на процесния адрес ответникът не е спазил разпоредбите на Наредба № 4 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, поради което се твърди, че липсва
основание за начисляване на суми в посочените размери. Твърди, че редът за
разпределяне на количества вода между отделните потребители в Етажната
собственост, въз основа на отчетите за същия период от време на всички
индивидуални водомери след общия водомер, не е спазен. Твърди, че ответникът е
1
нарушил чл. 30 и сл. от наредбата, като излага подробни доводи за това. Твърди, че
ответникът е нарушил и чл. 21, ал. 1, както и чл. 21, ал. 5 от общите си условия.
Оспорва данните, въз основа на които са начислени процесните суми, като формирани
по показания на несертифицирано средство за търговско измерване (СТИ)-водомер,
който не отговаря на изискванията на ЗИзм., обслужващ етажната собственост и преди
сключването на договори с отделните етажни собственици. Оспорва методиката, по
която е определен размерът на задължението за процесния период. Твърди се, че за
периода от монтирането на общия водомер до сега между потребителите в сградата е
разпределена произволно посочено, а не реално потребено количество вода. Твърди, че
няма качеството на ползвател на ВиК услуги по смисъла на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Искането към съда е да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Признава, че в базата на „С.“ АД е открит
клиентски № ********** за адрес: гр. София, ж.к. „Младост-1“, бл. 43, вх. 9, ет.4, ап.
143 с титуляр Т. Г. Д.. Твърди, че на 26.10.2016г. ищцата е дарила имота на трето лице
като си е запазила пожизнено правото на ползване върху процесния имот, който владее
и към настоящия момент. В отговора на исковата молба се излагат твърдения, че между
ищцата и ответника са налице трайно установени договорни отношения, свързани с
предоставянето и ползването на ВиК услуги, както и че ищцата им качеството на
ползвател на ВиК услуги, съгласно чл. 3, ал.1, т. 2, предл. 1 от Наредба № 4 от
14.10.2004г. и действащите в процесния период общи условия на ответника, влезли в
сила на 28.08.2016г., одобрени от КЕВР и общодостъпни на интернет страницата на
ответника. Твърди, че съгласно действащите към процесния период общи условия,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Оспорва твърденията на ищцата,
че процесният апартамент в режим на Етажна собственост не е водоснабден, че няма
редовно отчитане на измервателните уреди в имота и че неправилно са разпределяни
отчитаните количества вода между отделните потребители в Етажната собственост,
където се намира процесния имот, като неотносими към реалната фактическа
обстановка. Твърди, че в имота има монтирани водомери, за което е бил съставен
констативен протокол, като при направена проверка са отразени показания на четири
водомера с изтекла метеорологична проверка на адреса. Твърди, че на 12.03.2016г. са
били монтирани четири нови водомера, като в документа фигурират името и подписа
на клиента. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 124 ГПК от Т. Г. Д.
срещу „С.“ АД за установяване на недължимост на сумата от 87,06 лв., представляваща
цена на предоставени ВиК услуги в недвижим имот, находящ се на адрес: **** ап. 143,
с абонатен № ********** за периода от 07.08.2017г. до 07.11.2017г., за която сума са
издадени четири броя фактури, както следва: фактура № 74789890 от 07.08.2017г. за
сумата от 23,64 лв., фактура № 75452192 от 08.09.2017г. за сумата от 25,91 лв., фактура
№ 66445193 от 06.10.2017г. за сумата от 25,91 лв. и фактура № 76763880 от
07.11.2017г. за сумата от 11,60 лв.
По предявения иск в тежест на ищцата е да докаже правния си интерес, а в
тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правоотношение между ищеца
2
и ответника по договор за доставка на ВиК услуги през процесния период,
количеството на реално доставената от него по договора вода за процесния период и
нейната стойност, както и факти и обстоятелства, с които законът свързва спирането
или прекъсването на давността.
В конкретния случай с оглед становищата на страните с определението от
27.10.2021 г. съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните, че ответникът е открил партида на името
на Т. Г. Д., по която начислил цена на предоставени ВиК услуги в размер на 87,06
лева за имот, находящ се в **** ап. 143, за периода от 07.08.2017 г. до 07.11.2017 г.
По допустимостта на иска:
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1
ГПК, е налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищцата
право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по
предявяване на претенции срещу ищцата, осъществени извън съдебното производство.
Ако ответникът се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото
право, то не е налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и
липсва необходимост ищцата да доказва правния си интерес. Отричането, че
съществува спор по предмета на делото, включително признаването на иска в хода на
производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят до отпадане
на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция
извънсъдебно. В този смисъл е и практиката на Върховния съд, изразена в Решение №
43 от 1.II.1990 г., II г. о., както и по-новата съдебна практика, изложена в Определение
№ 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК, според която
ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и
процесуалното си поведение.
Начисляването на процесната сума по делото е безспорно, а същото се
установява и от представените от ищцата писмо от „С.“ АД, както и справка за
формирани и неплатени задължения по партида с клиентски № ********** за имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Младост 1, бл. 53, вх. 9, ап. 143. Предвид
изложените обстоятелства, а именно начисляване на процесните суми от страна на
ответника, съдът намира, че предявеният иск е допустим.
По основателността на иска:
В настоящият случай, ищцата е оспорила наличието на валидно облигационно
отношение между страните, че е собственик или ползвател на имота, доставката на
вода в процесния период и е направила възражение за изтекла погасителна давност.
Относно наличието на облигационно правоотношение съдът намира следното:
Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на
този закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно –
битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
3
дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
/населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в §
1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК
услуги“, това са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от
приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е
указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите условия на ответника/.
Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и
от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в
процеса доказателства се налага извод, че ищцата Т. Г. Д. няма качеството потребител
на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1 вр.
ал.2, т.2 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г., тъй като не е установено по делото, при
доказателствена тежест, принадлежаща на ответника, да притежава вещно право върху
имота /право на собственост, право на строеж или право на ползване/. Въпреки
указаната доказателствена тежест и изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, дадени в
открито съдебно заседание, поведено на 13.07.2022 г., ответникът не е ангажирал
доказателства и не е направил доказателствени искания за установяване на
облигационна връзка между страните. Следва да бъде посочено, че не може да бъде
установявана принадлежността на правото на собственост, респ. вещно право на
ползване върху имота с представената по делото справка от Агенция по вписванията
за вписвания, отбелязвания и заличавания, тъй като притежанието на вещно право
върху имота, респ. наличието на облигационно правоотношение, обвързващо страните,
са в предмета на доказване, за които доказателствената тежест принадлежи на
ответника и същият следва да проведе пълно доказване, т.е. такова, което създава
категорично убеждение у съда за наличието на притежавано от ищцата вещно право,
обосноваващо извод за възникване на облигационно правоотношение с ответника.
Поради което по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно правоотношение между ищцата и ответника по договор за
доставка на ВиК услуги през процесния период. Така, при прилагане неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се
приеме, че само на това основание предявеният иск е основателен.
По отношение на въпроса дали ответникът е доставил в процесния имот вода,
респ. нейната стойност, съдът намира следното:
Съгласно правилата на чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., услугите ВиК се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. За сгради – етажна собственост, или за водопроводно
отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща
въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното
отклонение за определен период от време. Отчитането на водомерите се извършва,
4
като се прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните
водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в присъствието на представител
на потребителите. Датата и часът на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата,
в срок не по-кратък от три работни дни преди деня на отчитането. Отчетеното
количество вода се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за
същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер при
условията и по реда на тази наредба. Установяването на извършения отчет и
резултатите от него се извършва по определен в Наредбата начин. Съгласно чл. 32, ал.
4 от Наредбата, отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери
и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път.
С проекта за доклад от 27.10.2021 г. съдът е указал на ответника, че в негова
доказателствена тежест е да установи количеството на реално доставената от него по
договора вода за процесния период и нейната стойност, както и че за тези
обстоятелства не сочи доказателства. Въпреки указаната доказателствена тежест и
изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, ответникът не е ангажирал доказателства за
установяване на посочените обстоятелства, поради което ответникът следва да понесе
неблагоприятните последици от неустановяването на правно релевантните факти,
установяването на които е в негова доказателствена тежест.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност съдът намира
следното:
Според установената от ВКС константна съдебна практика по приложението на
чл. 116, б. "б" ЗЗД погасителната давност се счита прекъсната с предявяването на иск
от носителя на спорното вземане – кредитора, чрез осъдителен иск (в това число и
насрещен осъдителен иск) или респ. чрез предявяване на притезанието в заповедно
производство. Предявяването на отрицателен установителен иск няма за последица
предвиденото в чл. 116, б. "б" ЗЗД и чл. 115 б. "ж" ЗЗД действие (Решение № 235 от
21.09.2012 г. по гр. д. № 1762/2011 г., на ВКС, ГК, III ГО; Решение № 57/27.06.2018 г.
по гр. д. № 591/2017 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; Решение № 99/23.10.2018 г. по гр. д. №
4991/2017 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; Решение № 705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на
ВКС, ГК, І ГО; Решение № 99/10.05.2013 г. по гр. д. № 681/2012 г. на ВКС, ГК, І ГО,
постановени по реда на чл. 290 ГПК и др.). Ето защо в случая давността не се прекъсва
с депозиране на исковата молба, поради което крайният момент на давностните
срокове не следва да се свързва с предявяване на иска. Противното би означавало, че с
реализиране на защитата чрез оспорване на вземането от страна на длъжника, се
прекъсва течащата в негова полза погасителна давност, какъвто не е смисълът на
разглежданите норми.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Ето защо съдът следва да зачете изтеклата погасителна давност, която е настъпила в
хода на висящия процес по предявения отрицателен установителен иск от длъжника. В
този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Решение № 3081 от 25.04.2019 г.
по в.гр.д. № 17021/2018 г. по описа на СГС, IV- а въззивен състав; Решение № 441 от
5
17.01.2020 г. по в.гр.д. № 12414/2018 г. по описа на СГС, II – а въззивен състав,
Решение № 1122 от 07.02.2020 г. по в.гр.д. № 924/2019 г. по описа на СГС, II – е
въззивен състав, както и Решение № 416 от 16.01.2020 г. по в. гр. д. № 1330/2019г. по
описа на СГС, II –е въззивен състав. Към момента на приключване на съдебното
дирене на 13.07.2022 г. задълженията за периода от 07.08.2017 г. до 07.11.2017 г. са
погасени по давност, доколкото за тях като периодични задължения е приложима
кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Поради гореизложените съображения, доколкото ответникът не установи по
делото при условията на пълно и главно доказване, че ищецът има качеството
потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ и чл.3,
ал.1, т.1 вр. ал.2, т.2 от Наредба № 4/ 14.09.2004г., следва да бъде уважен предявеният
иск като основателен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата, която е сторила
разноски за държавна такса в размер на 50 лева, които следва да бъдат присъдени.
Същата е била представлявана в производството от адв. К.Б. по реда на чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв. Поради което на адв. К.Б. следва да се присъдят разноски за осъществено
безплатно процесуално представителство на Т. Г. Д., като съдът определи размерът на
дължимото възнаграждение на минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1
НМРАВ с оглед цената на предявения иск на 300 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. Г. Д., с ЕГН **********,
чрез адв. К.Б., със съдебен адрес: гр. ***, срещу „С.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Т. Г. Д., с ЕГН: ********** не дължи на „С.“ АД, с
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ №
159, ет. 2 и 3, сумата от 87,06 лв., представляваща цена на предоставени ВиК услуги в
недвижим имот, находящ се на адрес: **** ап. 143, с абонатен № ********** за
периода от 07.08.2017г. до 07.11.2017г., за която сума са издадени четири броя
фактури, както следва: фактура № 74789890 от 07.08.2017г. за сумата от 23,64 лв.,
фактура № 75452192 от 08.09.2017г. за сумата от 25,91 лв., фактура № 66445193 от
06.10.2017г. за сумата от 25,91 лв. и фактура № 76763880 от 07.11.2017г. за сумата от
11,60 лв.
ОСЪЖДА „С.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, да заплати на Т. Г. Д., с ЕГН **********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева, представляваща сторените по делото
разноски.
ОСЪЖДА „С.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, да заплати на адв. К.И. Б. от РАК, с адрес
на упражняване на дейността: гр. ***, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 300
лева, представляваща възнаграждение за предоставено безплатно процесуално
6
представителство по делото на Т. Г. Д.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7