Решение по дело №2405/2024 на Административен съд - Пловдив

 

Производството е по реда на глава XII от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на "Максима България" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: - [населено място], [улица], ет.2, представлявано от П. П. – управител, чрез адв. В., срещу Решение № 1052 от 09.08.2024 г., постановено по АНД № 2851 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пловдив, в частта, с която е изменено Наказателно постановление /НП/ № 002351 от 19.06.2023 г., издадено от директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към ГД "Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на касационния жалбоподател е наложената имуществена санкция в размер на 30 000 лв., за нарушение на чл.210в предл.1 от ЗЗП, е намалена на 5 000 лв.

Касационният жалбоподател твърди, че оспорваното решение е неправилно. Изразява несъгласие с изводите на районния съд. Оспорва размера на наложената имуществена санкция и счита, че определеният размер от 5 000 лева също е несправедлив. Иска отмяна на решението и отмяна на НП изцяло, претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител. Постъпила е молба от процесуалния представител на касационния жалбоподателя, с която изразява становище по съществото на спора и претендира разноски по делото.

Ответникът - директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към ГД "Контрол на пазара" при КЗП, чрез процесуалния си представител юриск. Ц., оспорва жалбата и моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди първоинстанционното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита решението на РС за правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата, направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено следното:

На "Максима България" ЕООД е издадена, влязла в сила Заповед № 135/20.02.2017 г. на председателя на КЗП, с която на ЮЛ е забранено, при упражняване на своята дейност, да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно да предоставя невярна и подвеждаща информация относно цена на предлагани от него стоки.

По извършена проверка на 21.02.2023 г. в търговски обект: - магазин „Т-маркет“, находящ се в [населено място], обл. Пловдив, [улица], стопанисван от дружеството, по повод жалба на потребител, постъпила в КЗП – РД - Пловдив, с твърдения, че търговецът предоставя заблуждаваща информация относно цените на предлаганите за продажба стоки, и след извършена от проверяващите контролна покупка на 11 вида произволно избрани стоки с жълти етикети, сред които: - кисело мляко „Балкан“ 3.6% 400 грама с жълт етикет, върху който предишната цена 1.99 лв. е зачертана и е поставена наред с нея нова цена – 1.69 лв. и опакован десерт TWIX 50 гр. с жълт етикет, указващ, че предишната му цена 1.29 лв. е невалидна, защото е зачертана и е активна новата цена от 1.09 лв., като на касата за двата продукта са заплатени по-високите цени, съответно 1.99 лв. и 1.29 лв.

Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № К 2702717 от 21.02.2023 г.

Срещу „Максима България“ ЕООД е съставен АУАН № 002351/28.03.2023 г., в който е прието, че в нарушение на издадената Заповед № 135/20.02.2017 г., с продажбата на кисело мляко „Балкан“ 3.6% 400 грама с цена на етикета – 1.69 лв. и на един брой опакован десерт TWIX 50 гр. с цена от 1.09 лв., несъответстваща на маркираните във фискалния бон цени, съответно от 1.99 лв. и 1.29 лв., дружеството е извършило заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68д ал.1 предл.1 във връзка с чл.68г ал.4 във връзка с чл.68в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, с което е нарушило разпоредбата на чл.210в от ЗЗП.

Съдът е посочил, че Заповед № 135/20.02.2017 г. на председателя на КЗП е връчена на дружеството, обжалвана е и е потвърдена с Решение № 5367/10.04.2019 г. на ВАС.

За да измени и потвърди НП, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и дружеството правилно е санкционирано за нарушение на чл.210в предл.1 от ЗЗП, предвид издадената и влязла в сила към датата на проверката заповед № 135/20.02.2017 г., отнасяща се за нарушение на чл.68д ал.1 връзка чл.68г ал.4 във връзка с чл.68в от ЗЗП. Според ПРС, със заповедта на председателя на КЗП от 20.02.2017 г., за "Максима България" ЕООД е въведена забрана да представя невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите от него стоки, т. е. на търговеца е забранено да прилага изобщо в търговската си дейност нелоялна търговска практика, състояща се в представяне на потребителите на невярна и подвеждаща информация относно цената на стоките, чрез отпечатване върху етикетите им на цена, различна от продажната, като забраната не е обвързана с конкретен вид стока или конкретен времеви период.

Горното е обосновало извода на съда, че дружеството е извършило административното нарушение, като е допуснало същата нелоялна търговска практика, като тази, която му била е забранена с влезлия в сила административен акт на председателя на КЗП. Според ПРС наложената за така извършеното административно нарушение имуществена санкция е необосновано висока, предвид надценената от АНО обществена опасност на деянието, неотносимото възприемане на инфлацията върху стоките, нарушената заповед и издадените срещу търговеца други наказателни постановления като отегчаващи обстоятелства. Наред с това обаче, съдът е посочил, че независимо, че е съгласен с доводите на администрацията, следва да се отчетат и обстоятелствата, които влияят на степента на обществена опасност на административното нарушение, която е завишена, но не до такава степен, че да оправдава размера на наложената санкция, и след като е преценил, че разликата между обявената и продажната цена не е чак толкова значителна, а това, че търговецът е нарушил заповед, издадена от КЗП по идентичен случай, е елемент от състава на нарушението. В този смисъл е приел, че имуществена санкция в минимален размер не е справедливо наказание, поради което, счита, че целите на административното наказание по чл.12 от ЗАНН биха се постигнали с имуществена санкция в размер на 5 000 лв.

Поради това ПРС е намалил размера на наложената на дружеството имуществена санкция от 30 000 лв. на 5 000 лв. и е оставил в сила НП в останалата му част.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Районен съд Пловдив при установяване съставомерността на нарушението е обсъдил разпоредбите на чл.210в във връзка с чл.68г ал.1 от ЗЗП и издадената Заповед № 135/20.02.2017 г., която е влязла в сила към деня на проверката, както и установяванията във връзка с чл.68д ал.1 във връзка с чл.68г ал.4 във връзка с чл.68д-68к от ЗЗП.

Дружеството правилно е санкционирано за нарушение на чл.210в предл.1 от ЗЗП, тъй като фактическият състав на процесното нарушение включва два факта – един предхождащ: - издаването на заповед по чл.68л ал.1 от ЗЗП, и един следващ: - неизпълнение на влязлата в сила заповед. Посоченото в НП административно нарушение е именно, че търговецът не изпълнява издадената му от председателя на КЗП Заповед № 135/20.02.2017 г., влязла в сила след решение на Върховен административен съд № 5367/10.04.2019 г.

С оглед на горното, обоснован е изводът на административния орган, че налице е невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки, който правилно е споделен и от РС.

Нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл.210в от ЗЗП. Съгласно посочената разпоредба, "Който не изпълни заповед по чл.68л ал.1 или разпореждане по чл.68л ал.3 се наказва с глоба в размер от 2 000 до 50 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3 000 до 70 000 лв. ".

Съгласно разпоредбата на чл.68д ал.1 предл.1 от ЗЗП "Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща". В тази връзка РС е намерил, че нарушението, за което е издадено обжалваното наказателно постановление, е квалифицирано правилно от административно-наказващия орган, тъй като търговецът е извършил именно нарушението, забранено със Заповед № 135 от 20.02.2017 г. – предоставил е невярна и, следователно, подвеждаща информация за стоките в търговския обект, и, съответно, прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д ал.1 предложение 1 от ЗЗП.

Съдът намира, че не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание. Няма спор, че дружеството осъществява значителна по обем дейност, изразяваща се в продажба на стоки на потребители. Използването на заблуждаваща търговска практика се отразява на значителен брой потребители. Освен това се отнася за повторно извършено нарушение и то след издаване на заповед, с която е забранено на дружеството да извършва точно същото нарушение. Горното обосновава извод, че санкция в минимален размер не би могла да повлияе върху дружеството, в дейността си да не си позволява използването на заблуждаващи търговски практики. В случая, ирелевантно е твърдението в жалбата, че установеното несъответствие е по отношение на само два продукта. Коментира се вече, че проблемът в случая е, предоставянето на невярна и заблуждаваща информация за стоките, което е в нарушение на заповедта от 20.02.2017 г. на председателя на КЗП.

В този смисъл, настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно и, въз основа на събраните доказателства, е установил фактите, които кореспондират напълно със събраните по делото доказателства, извършил е пълен, точен и обективен анализ на последните и е формирал правилен краен извод.

При касационната проверка не се установява в хода на съдебното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи отменителни основания по чл.348 ал.1 от НПК.

При този изход на спора и предвид претенциите на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.

Воден от гореното и на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК, Административен съд - Пловдив, ХХII състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1052 от 09.08.2024 г., постановено по АНД № 2851 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пловдив.

 

Решението е окончателно.