РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Ямбол, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20212300500318 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на С.Е.И., чрез адв. Щ.Щ. - АК Хасково
против Решение №260313/09.07.2021 г., постановено по гр. дело №1403/2020 г. по описа на
ЯРС, в частта му, с която съдът е отхвърлил предявения от С.Е.И., против ЗД„БУЛ ИНС“АД
гр. София, с ЕИК-*********, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в разликата над
3000 лв. до предявения с ИМ размер от 15000 лв.- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от причинените от ПТП на 09.01.2018 г. телесни
и психически увреждания, както и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати разноски на
ответника. В жалбата се твърди, че решението на ЯРС в обжалваната му отхвърлителна част
е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че присъденото на въззивницата,
застрахователно обезщетение е занижено и не е достатъчно да репарира действително
претърпените от нея неимуществени вреди. Съдебният състав не бил изследвал всички
получени от ищцата телесни увреждания, продължителността на лечението и
възстановяването й, наличието на трайни физически и психически увреждания, наличието
на видими белези и т.н. Съдът не бил оценил, че при процесното ПТП пострадалата Събка
получила освен основната травма - разкъсно-контузната рана на лявата подбедрица, така и
посочените в заключението на СМЕ - контузия на гръден кош и болки в гърдите. Всяка от
тези травми, както и последвалите усложнения на първата, поотделно причинила на ищцата
болки и страдания. Не било взето предвид обстоятелството, че пострадалата по време на
възстановителния период имала нужда от чужда помощ за ежедневното обслужване.
Необоснован би изводът на съда, че настъпилото усложнение при ищцата - инфектиране и
възпаление на раната месец след инцидента и последвалата оперативна намеса, не били в
причинна връзка с противоправното деяние на водача на процесния автомобил. Неправилно
съдът приел, че същите били следствие от неспазван от пострадалата режим, определен от
медицинско лице. Не било отразено и какво влияние е оказал инцидента на психо-
емоционалното състояние на И.. Неправилно бил определен и занижен размер на
присъденото обезщетение. Претендира се по подробни съображения изложени в жалбата,
1
отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на обезщетение в пълния
претендиран размер от 15000 лв., и да бъде осъден ответникът да заплати разноските по
воденето на делото. Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение, с оглед
установените разпоредби за представителство пред ОС на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
По жалбата не е депозиран отговор от насрещната страна ЗД„БУЛ ИНС“АД гр.
София.
В с.з. въззивницата не се явява и не изпраща представител. В писмено становище,
депозирано от пълномощника й, поддържа жалбата.
В с.з. ЗД„БУЛ ИНС“АД гр. София, чрез своя пълномощник оспорва жалбата.
За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи следното:
По делото предмет на разглеждане е претенция за неимуществени вреди, с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от С.Е.И., като следствие от ПТП,
против ЗД„БУЛ ИНС“АД гр. София- застраховател на прекия причинител на уврежданията.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, покриващо
фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, тъй като ЗД„БУЛ ИНС“АД е застраховател по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", сключена по отношение на МПС марка БМВ", модел „325" с рег.
№ А 3084 КС, валидна към датата на произшествието.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на увредения от
пътно- транспортно произшествие възможността да търси репариране на претърпените
вреди директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на деликвента за престъпване
на забраната да не се вреди другиму. Процесуална предпоставка за предявяване на
претенцията пред съд е предварителното заявяване пред застрахователя, посредством
писмена застрахователна претенция, на искането за заплащане на обезщетение и отказът на
последния да плати в поискания от увредения размер или бездействието в срока по чл.496,
ал.1 КЗ – чл.498, ал.3 КЗ.
Видно от данните по делото, в настоящия случай, И. е получила отказ за заплащане
на застрахователно обезщетение от застрахователя по подадената от нея, чрез пълномощник
адв.А.М. от САК писмена застрахователна претенция /С писмо изх.№ НЦ -1788/08.04.2019г.
застрахователят е уведомил ищцата, че няма основание за удовлетворяване на претенцията й
по изложени съображения/. Следователно, искът е допустим.
Страните по делото не спорят, а и от събраните по делото доказателства, се
установява, че с Присъда №290/29.11.2018г. постановена по НОХД №978/2018 г. по описа
на ОС-Бургас, Т.М.А. е призната за виновна в това, че на 09.01.2018г., около 16.00 ч., на
третокласен път №208 (гр.Айтос - гр.Провадия), в района на 88 км., при управление на МПС
- л.а. марка „БМВ", модел 325, с рег.№ А 3084 КС, с посока на движение от гр.Айтос към
гр.Руен, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1 - „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват." От
ЗДвП, вследствие на което последвало пътнотранспотнто произшествие, при което по
непредпазливост причинила смъртта на С.И.С., починал на * г. в УМБАЛ гр.Бургас. За
станалото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №237р-
289/09.01.2018 г. от дежурен при ПТП при ОД на МВР-РУ-Айтос. В същия, като пострадало
лице е записана и ищцата по делото С.Е.И..
Следва да се заключи, че осъщественото от прекия причинител деяние се отличава с
противоправност, тъй като са налице нарушения на нормите, регламентиращи правилата за
поведение на участниците в движението по пътищата, и по-специално тези, предвиждащи
задължение да се опазва живота, здравето и имуществото на останалите участници в
движението – чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), и тези, относими
към задължението да се контролира непрекъснато пътното превозно средство при
движение– чл.20, ал.1 от ЗДвП.
От представените пред ЯРС медицински документи и изготвено заключение на
СМЕ, се установява, че при възникналото пътно-транспортно произшествие на 09.01.2018 г.,
С.И. на 33 г., е получила автомобилна травма - като пътник в лек автомобил на задната
седалка, пострадала при неговото блъскане от друг лек автомобил по време на движение,
като видно от приложените медицински документи, пострадалата е била транспортирана до
спешно отделение, където при извършените прегледи, изследвания и консултации е било
2
установено наличието в областта на средната трета на лявата подбедрица, на разкъсно-
контузна рана, която е била почистена и превързана. Налице са били и данни за контузия на
гръдния кош, с болки в областта на гърдите. ВЛ-це е посочило, че описаните увреждания в
областта на предната повърхност на лявата подбедрица, видно от представените медицински
документи, категорично отговарят да са били получени по време на възникналото пътно-
транспортно произшествие на 09.01.2018 г.
В по-късен момент, поради влошаване на състоянието на нараняването се е
наложило да постъпи на 07.02.2018 г. в хирургично отделение, като при извършените
прегледи и изследвания било установено, че се касае за флегмонозно възпаление на същото
място на нараняването. Това наложило с местна упойка да се извърши инцизия с цел
премахване на гнойния възпалителен секрет и почистване на нараняването от некротизирали
тъкани. Била изписана на петия ден от приемането й. От представените данни било видно,
че възстановителният период при пострадалата се е удължил вследствие настъпилите
възпалителни усложнение вследствие допълнително инфектиране на раната и обхващане и
на съседните области от гнойния неспецифичен възпалителен процес. Възстановителният
процес продължил около 1,5-2 месеца. Отначало болките в областта на левия долен крайник
на мястото на нараняването били по-интензивни, след което станали по-слаби и по-лесно
поносими. Към края на месеца поради настъпилите усложнения, болките отново станали по-
силни, които след извършената операция отслабнали и постепенно, към края на
заздравяването на раната станали по-слаби. ВЛ-це сочи, че първоначалното лечение е било
почистване на мястото на нараняването с дезинфекционни разтвори и превръзки с налагане
на противовъзпалителни унгвенти. След настъпването на описаните усложнения, било
проведено оперативно лечение. При проучване на представените доказателства не се
установили данни, болките и страданията на пострадалата да продължават и към настоящия
момент. Не се очаквало да са налице някакви остатъчни последици от полученото
нараняване. Белегът, който оставал след такива наранявания бил незначителен и не водел
обезобразяване на други части на тялото.
При изслушването му в о.с.з. пред ЯРС, ВЛ-це е посочило, че в хода на
оздравителния процес, раната не е зараснала първично, а са настъпили усложнения, като
най-тежкото от тях е флегмонозно възпаление на тъканите около мястото на нараняването.
Това възпаление представлявало неспецифичен неограничен дифузен възпалителен процес
на меките тъкани в съседство. През това време лечението вероятно не е било проведено
адекватно, защото ако е било адекватно, нямало да настъпят такива значителни усложнения.
Лечението на ищцата в хирургичното отделение било: под местна инфилтративна анестезия
се извършило инцизия с цел евакуиране на гнойния възпалителен секрет, щателно
почистване на оперативното поле, дрениране на раната, стерилна превръзка и антибиотично
лечение в хода на оздравителния процес. ВЛ-це не намерило данни, от които да се направи
заключение, че ищцата страда от някакво съпътстващо или фоново заболяване. Тя била
млада, и вероятно защитните й сили били на ниво. Според ВЛ-це, причината в повечето
случаи е неспазване на указанията на лекуващия лекар често да се сменя превръзката;
следене от медицинското лице на оздравителните процеси на нараняването и
конституционалните особености на конкретния индивид. Дадено е становище, че след като
са настъпили такива усложнения, предвид възрастта на пострадалото лице, а именно, че то е
с добри защитни сили, които са в състояние правилно да реагират на такива процеси, или не
бил спазен предписаният терапевтичен подход, или не е била почистена раната на време
така, както са били дадени указания още в началото. Оперативната намеса е в следствие на
настъпилото усложнение, а то е следствие от това, че не бил спазван режима, определен от
медицинското лице.
Видно от ангажираните в първоинстанционното производство гласни
доказателствени средства – разпит на св. Е.И. - майка на ищцата, същата е посочила, че в
деня на катастрофата дъщеря й се обадила, за да й каже че отива в болницата в Бургас.
Свидетелката отишла в болница и видяла, че от крака на дъщеря й тече кръв. Посочила е, че
в болницата изчистили и превързали раната, след което тя и дъщеря й се прибрали в къщи.
Ищцата била зле. Крака я болял постоянно. Водили я на лекар, за да й сменят превръзката и
да промият раната. Сочи, че след известно време кракът на дъщеря й започнал да мирише,
бил много надут и пак я водили на лекар. Стигнало се и до операция на крака, като
изчистили това, което миришело много. Един месец след катастрофата, я закарали в
болница, защото кракът й взел да мирише. Ищцата била в болницата 4 или 5 дни. После се
лекувала в поликлиниката на с.Каменово. Била на легло и свидетелката я гледала, което
продължило 4 месеца и повече. Крака на ищцата я болял много и затова за болките й
3
изписали хапчета. Сега ищцата имала белег на крака - колкото 1 пръст от който се
притеснявала. Свидетелката е посочила, че тя е водила ищцата на техния лекар в
с.Каменово, който й правел превръзки.
Налага се изводът за осъществени в кумулативна даденост на всички реквизити от
фактическия състав на непозволеното увреждане в настоящия случай.
По отношение размера на дължимото обезщетение, с оглед приложимия обществен
критерий за справедливост, настоящият състав отбелязва, че съгласно дадените с
Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС указания, относно критериите, относими
към определянето на обезщетение за морални вреди, при настъпили в резултат на деликт
телесни увреждания или смърт, определянето на обезщетението по справедливост е
свързано с преценката на конкретно съществуващите и намерили проявление в случая
обстоятелства, измежду които, при телесните увреждания: характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. Преценката следва да е индивидуална във всеки конкретен случай, но не
абстрактна, а почиваща на установените в производството обстоятелства, имащи значение за
постигане на пълна обезвреда на настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни
въздействия. Трайно формираната съдебна практика утвърждава това разбиране. В
допълнение, прибавено е и изискването при определяне на обезщетението, като проявление
на общественото разбиране за справедливост – чл.52 ЗЗД, да се държи сметка и за
обществено-икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането,
ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ – Решение на ВКС по чл.290 ГПК № 95 от
24.10.2012 г. по т.д. № 916/ 2011 г., І т.о.
В настоящия случай, в изслушаната пред първата инстанция СМЕ и разпита на
вещото лице в съдебно заседание, се съдържа информация относно характера и прогнозния
ефект от уврежданията върху здравето на пострадалата.
Към датата на пътния инцидент, пострадалата е била на 33 г., клинично здрава.
Следва да се посочи, че при прилагане принципа за пълна обезвреда, определянето на
точния размер на обезщетението, което ще репарира вредите, изисква съобразяване, както
на конкретните причинени травми /установена разкъсано-контузна рана в областта на
средна трета на лява подбедрица и данни за контузия на гръден кош, с болки в областта на
гърдите/, натоварени с болкови усещания /установени посредством събраните гласни
доказателства/, така и на целия комплекс от неудобства, емоционални, физически и
психически сътресения, които ги съпътстват. При съобразяване на всички релевантни
гореизложени обстоятелства – възрастта на пострадалата; описаните по – горе травматични
увреждания, причинили болезнени усещания за период от около 1,5-2 месеца; както и
психическите сътресения, съпътстващи същите; периода на възстановяване и общественото
схващане за справедлива обезвреда, към датата на увреждането, настоящият състав намира,
че обезщетението следва да се определи в размер на 3000 лв. Тази сума съвпада с размера,
до който искът е бил уважен от първоинстанционния съд. ЯОС споделя извода на
първоинстанционния съд, че пряка вреда от станалото на 09.01.2018 г. ПТП е получената
разкъсано-контузна рана в областта на средна трета на лява подбедрица, която е лека
телесна повреда по смисъла на НПК, а настъпилите след това усложнения във връзка с нея
не се установява да са в пряка причинно- следствена връзка с противоправното деяние на
водача на застрахования автомобил. Оперативната намеса е била необходима поради
настъпилото усложнение, но то според заключението на СМЕ е следствие от това, че не бил
спазван режима, определен от медицинското лице, или защото не е спазен предписаният
терапевтичен подход, или защото не е почистена раната навреме така, както са били дадени
указания на пострадалата.
Предвид изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, следва да бъде
потвърдено в обжалваната му отхвърлителна част.
При този изход на делото, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените пред настоящата инстанция разноски разноски за адвокатско възнаграждение, в
размер на 1080 лв.
Ето защо ЯОС
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260313/09.07.2021 г., постановено по гр. дело
№1403/2020 г. по описа на ЯРС, в частта му, с която съдът е отхвърлил предявения от
С.Е.И., против ЗД„БУЛ ИНС“АД гр.София, с ЕИК-*********, иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, в разликата над 3000 лв. до предявения с ИМ размер от 15000 лв.-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от причинените от
ПТП на 09.01.2018 г. телесни и психически увреждания.
В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА С.Е.И., с ЕГН-**********, от гр.*, и съдебен адрес: *, чрез адв. Щ.Щ. -
АК Хасково да заплати на ЗД„БУЛ ИНС“АД гр.София, с ЕИК-*********, сумата 1080 лв.-
разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок
от връчване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5