№ 2704
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20231100506811 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 4874 от 28.03.2023 г. по гр.д. № 37700/2022 г. Софийски
районен съд, 42 състав осъдил П. А. А., ЕГН **********, да заплати на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД на Ц. С. Н., ЕГН **********, сумата от
5 150 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска на 12.07.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата от 977 лева - сторени съдебноделоводни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника П. А. А.,
който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Районният съд неправилно
кредитирал показанията на доведените от ищеца свидетели, като в нарушение
на чл. 172 ГПК не ги ценил с оглед тяхната заинтересованост. Св. Л.
лъжесвидетелствал пред съда, като твърдял няколкократно, че отношенията
му с ищеца били изцяло приятелски. Заинтересоваността на този свидетел от
1
изхода на делото в по-голяма степен от описаната можело да се установи от
представената вайбър кореспонденция между ищеца и ответника, касаеща св.
Л., която районният съд неправилно отказал да приеме като доказателство.
Съдът не обсъдил и показанията на св. Т., че никога не е присъствал на
предаване на пари от ищеца на ответника. Категорично заявил също, че
единствен собственик на къщата бил ответникът. Св. К. също заявил, че в
негово присъствие не е имало предаване на парични средства и подписване на
договори, вкл. не посочвал кой е собственик, а само твърдял, че така му се
представяли и двамата. Съдът не коментирал и вътрешните противоречия в
показанията на свидетелите на ищеца, с което допуснал нарушение на чл. 172
ГПК. Не обсъдил, че най-малкото св. Л. (който се явявал единствен свидетел с
преки впечатления) имал абсолютна заинтересованост от изхода на делото
предвид обстоятелството, че сам заявявал че е живял също в имота, като
напълно възможно било да е останал недоволен от решението на собственика
да продаде имота. Показанията на доведените от ответника свидетели били
безпротиворечиви и застъпвали категорично оспорването на ответника, че
между страните никога е нямало договорки. Съдът отказал да кредитира
показанията на свидетелите на ответника с аргумента, че имало представени
документи за поръчки и платежно нареждане за 2 000 лв. с инкорпорирано в
него самопризнание. Представени към исковата молба били само оферти, а не
поръчки, като липсвали сключени договори, издадени фактури и касови
бонове. Платежното нареждане за 2 000 лв. изобщо не можело да бъде
обвързано с кредита, който ответникът изтеглил предвид липсата на
посочване на този кредит в платежното нареждане. Нещо повече – касаело са
за недвижим имот – къща на стойност 95 475 лв., и липсвала логика, ако е
имало такава уговорка между страните, то можело ищецът да бъде вписан
като съдлъжник по кредита. Ноторно известен факт бил, че никоя банка,
отпускаща ипотечен кредит, няма да позволи собственикът да прехвърли
половината от ипотекирания имот на трето лице, без кредитът да е изплатен в
пълния му размер. Действително, между страните имало приятелски
отношения, и именно поради това между тях имало разговори и споделяне
във връзка с желанието на ответника да закупи къща. На следващо място по
делото не били доказани елементите от фактическия състав на чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД. Къщата била собственост единствено на ответника, ищецът живял в
нея, респ. дължал заплащане на месечен наем и консумативи. Нямало
2
свидетел, с изключение на св. Л., който да посочи в негово присъствие да е
имало размяна на парични средства. Поради това моли съда да отмени
атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции съгласно списък по
чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл.
78, ал. 5 ГПК. Съображения излага в писмена защита от 17.04.2024 г.
Въззиваемата страна Ц. С. Н. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното
решение като правилно. Претендира разноски за въззивното производство
съгласно списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в писмена защита от
17.04.2024 г.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В исковата молба, уточнена с молба от 01.08.2022 г. ищецът твърди, че
между страните съществували дългогодишни приятелски отношения.
Постигнали съгласие заедно да закупят имот, заедно да участват в разходите
за закупуването му и последващото му ремонтиране, за да живеят с него. През
м. юли 2020 г. извършвали огледи на имоти и коментирали евентуалните
разходи, като взели решение да закупят заедно имот в с. Гурмазово, на ул.
****. Тъй като и двамата не разполагали с необходимите средства за
закупуване на имота, решили да ползват заемни средства от банка. Тъй като
ответникът бил служител в банка можел да ползва преференциални условия,
както и бил страна по трудово правоотношение, а към този момент ищецът
бил безработен, решили имотът да бъде придобит на името на ответника,
който да тегли потребителски и ипотечен кредит. Ищецът се съгласил да
заплаща половината от вноските по договорите за кредит, а впоследствие
3
ответникът да му прехвърли 1/2 идеална част от недвижимия имот. В периода
м. 09.2020 г. – м. 07.2021 г. вкл. ищецът заплащал на ответника половината от
вноските по двата кредита, общо в размер на 5 150 лв., както и участвал с
пари и труд в ремонтните работи. През м. 08.2021 г. ответникът го
информирал, че е решил да продаде имота на трети лица и няма да спази
уговорката им. След този момент ищецът напуснал имота, като предвид
отказа на ответника да изпълни поетото задължение да му прехвърли 1/2
идеална част от недвижимия имот претендира връщане на сумата от 5 150 лв.,
ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда на
12.07.2022 г. до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е оспорил предявения иск. Оспорва между страните да е имало
уговорка за прехвърляне на 1/2 ид. част от имота на ищеца. Действително,
страните били в приятелски отношения и поради това разговаряли и
споделяли във връзка с желанието на ответника да закупи недвижим имот –
къща. Именно при тези разговори страните били постигнали съгласие, че след
закупуването на имота от А. ще приеме за живеене в дома си и ищеца Н.,
който от своя страна ще заплаща част от месечната вноска по ипотечния
кредит под формата на наем, т.е. сключили устен договор
за
наем. Ответникът допуснал ищеца в дома си след закупуването му и поради
това ищецът му заплащал ежемесечно сумата от 161.75 лв. под формата на
наем, представляваща 1/2 част от вноската по ипотечния кредит,
която
била в размер на 323.49 лв.
Действително, през м. 08.2021 г. ответникът взел решение да продаде имота
на трети лица, като своевременно уведомил ищеца за това свое решение и
предвид приятелските им отношения му възстановил сумата 2 000 лв. на
27.09.2021 г. във връзка с направени от последния ежемесечни вноски за
живеенето му в имота. Никакви други суми над посочената от 161.75 лв. не
били заплащани от ищеца. Липсвала и окончателна договорка, че ищецът ще
заплаща част от потребителския кредит. Поради това е искал от съда да
отхвърли иска.
С оглед фактическите твърдения в исковата молба – че в процесния
период ищецът заплащал половината от вноските по теглените от ответника
4
потребителски и ипотечен кредит поради постигната устна уговорка между
страните ответникът впоследствие да му прехвърли 1/2 идеална част от
закупения със средствата по кредитите имот - т.е. по нищожен поради
неспазване на изискуемата от закона писмена форма за действителност
предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот – въззивният съд
намира, че искът има правната си квалификация в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Обжалваното решение е валидно. Въззивният съд намира, че същото е и
допустимо. Въпреки че е дал неточна правна квалификация на претенцията –
по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, районният съд е обсъдил правнорелевантните за
спора факти и решението му не е недопустимо. И в хипотезата на пр. 1, и в
хипотезата на пр. 3 на чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта
на даване на нещо и получаването му от ответника, а в тежест на последния –
да докаже основание за задържане на полученото.
Настоящият въззивен състав намира атакуваното решение и за правилно
по следните съображения:
От фактическа страна: Видно от приетия нотариален акт № 142/2020 г.
на нотариус с рег. № 778 на НК, на 28.09.2020 г. П. А. А. закупил поземлен
имот в с. Гурмазово, община Божурище, с площ от 667 кв. м, ведно с
изградената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 39.90
кв. м, РЗП от 78.60 кв. м и гараж от 18 кв. м, изграден на първия етаж, на цена
от 95 475 лв., която сума продавачите се съгласили да получат чрез банков
кредит, отпуснат на купувача с договор за жилищен кредит от 21.09.2020 г. от
„Банка ДСК“ АД.
Приети по делото са поръчки № № 71071 и 71072 от 29.03.2021 г.,
съставени от „****“ ЕООД, с клиент Ц. Н., с посочен адрес в с. Гурмазово, ул.
****, съгласно които клиентът е поръчал дограма на стойност 893 лв. и врати
на стойност 543 лв. Уговорени са дати на монтаж и е посочено, че е
заплатено.
От приетото авизо за кредитен превод се установява, че на 27.09.2021 г.
П. А. превел на Ц. Н. сумата 2 000 лв. с основание „възстановяване вноски по
жилищен кредит“.
Прието е постановление от 27.01.2022 г. на прокурор при РП - Сливница,
с което е отказано образуване на наказателно производство по пр.пр. №
5
1190/2021 г. по описа на РП - Сливница. Преписката е била образувана по
сигнал на Ц. Н. срещу П. А. с твърдения за извършена от последния измама.
От приетото решение, постановено по гр.д. № 52473/2021 г. на СРС, 140
състав се установява,че П. А. А. е осъден да заплати на Ц. С. Н. на основание
чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 000 лв. – платена сума за ремонт на имота в с.
Гурмазово, като за разликата до пълния претендиран размер от 5 000 лв.
искът е отхвърлен поради извършено в хода на делото плащане на сумата
2 000 лв. с преводно нареждане от 27.09.2021 г.
От приетото удостоверение от НОИ се установява, че в периода м.
07.2020 г. - м. 06.2021 г. на Ц. С. Н. е изплатено обезщетение за безработица в
общ размер 16 863.83 лв. Съгласно приетата разписка от ИзиПей, на
24.06.2021 г. Х. С.а превела на Ц. Н. сумата от 350 лв.
Приета в първоинстанционното производство е разпечатка от електронна
(вайбър) кореспонденция между страните (л. 13 – 27 от делото на СРС), видно
от която страните са обсъждали закупуването на имот, цени, огледи, вкл. на
закупения впоследствие от ответника, като са уговорили ищецът да заплаща
1/2 от вноските по теглените от ответника потребителски кредит в размер на
60 000 лв. и жилищен кредит в размер на 95 475 лв. Месечната вноска по
потребителския кредит е в размер на 640.80 лв., а по жилищния - в размер на
325.40 лв. В кореспонденцията страните са коментирали, че това означава по
483 лв. на човек, като ги закръглили на 500 лв. месечно. Първата вноска за м.
септември 2020 г. по потребителския кредит се дължи в края на месеца и
всеки трябва да плати по 320 лв., а от октомври ще „влезе“ и другият кредит.
Обсъждали са и ремонтни работи и средства за ремонт след закупуването на
имота от ответника. Използвани са следните изрази: „Трябва да кажеш, че
има и втори собственик, който ще може да дава по 500 – 600 лв. на месец“;
„Едните 60 000 лв. вече ги имаме“; „ако можем да смъкнем с 10 000 евро тая
къща и я взимаме“; „...значи е наша вече (къщата)“; „...по два пъти на ден
ходя, къща имаме!“.
Свидетелят Т. Т. познава страните и е в приятелски отношения с тях.
Бил свидетел на уговорка на страните да закупят заедно имот. През юни 2020
г. се събрали в дома на свидетеля и тогава било постигнато съгласие да
започнат огледи и съвместно съжителство. Когато харесали имота в
Гурмазово свидетелят отишъл със страните, било през август 2020 г. След
6
като придобили имота ходил да помага многократно, защото трябвало да се
извършат подобрения, наливали бетон, боядисвали дограма, сложили плочки
в помещението долу, което се ползва като кухня и всекидневна. При ремонта
помагали освен страните и А., Б., В., Д.. С ищеца ходили да закупуват
материалите и свидетелят знаел, че уговорката била разходите да се делят
между двамата. Бил свидетел когато Ц. предоставя касови бележи на П.,
предоставял му ги, за да делят разходите. Ц. живял в имота постоянно от м.
09.2020 г. до м. 08.2021 г. В имота живеели Ц., П. и А.. Никога не било
споменавано пред свидетеля, че Ц. живее като наемател. За решението на П.
разбрал през м. август 2021 г. Страните си делели разходите, Ц. плащал
половината от кредита. П. изтеглил потребителски и ипотечен кредит, тъй
като бил банков служител. Лично не е виждал предаване на пари, но е бил
свидетел как Ц. тегли пари, за да даде на П..
Свидетелят А. Л. познава страните, с Ц. бил в приятелски отношения, а с
П. вече не. Страните били постигнали съгласие да си купят заедно имот и да
живеят заедно в него, няколко пъти говорили за това пред свидетеля. Когато
му гостували обсъждали кой имот да закупят. Когато харесали къща, Ц. бил
временно на борсата и П. казал, че тъй като е на борсата банката няма да се
съгласи. П. работел в банката, от която изтеглил кредитите. Казал и че ще
ползва преференции за кредит и това била причината, която изключила Ц. от
кредита. Живеели в къщата от закупуването през м. август 2020 г., може би
започнали да живеят там от септември 2020 г., свидетелят също живял в този
имот. Имал уговорка само с Ц., в неговата 1/2 да ползва стая. До последно в
имота били правени ремонти, когато П. решил да продава къщата. Сменила се
дограма, направил се пода, защото бил само от цимент, закупили се
материали за стените, гипсокартон, отвън се направила подпорна стена,
защото къщата имала проблеми с годините и се била наклонила; Горе стаите
се направили с ламинат, вратите били сменени, дворът бил почистен, била
вградена пелетна камина за отопление, била направена и баня в къщата,
защото и баня нямало. И свидетелят участвал, всички приятели участвали в
ремонта. Бил свидетел на предаване на суми, страните се били разбрали в
началото на месеца, когато и двамата получат доходи. Обявявало се какви
сметки има за плащане и сметките се делели по равно. Ц. изплащал ипотечен
и потребителски кредит, които били на името на П.. Парите били предавани в
брой и на ръка. В присъствие на свидетеля не е имало никакви уговорки за
7
наем, П. нищо не му казал относно документалната част на имота. Ц. живял
там от август 2020 г. до средата на м. август 2021 г. П. тогава обявил, че иска
да продава имота и казал на ищеца и на свидетеля да се изнесат. Заминал на
море и им дал срок докато се върне да са се изнесли. Ц. никога не бил плащал
наем, до последно живеели там с мисълта, че 1/2 от къщата е на Ц..
Свидетелят присъствал на всички предавания на суми, общо десет в размер на
500 лв., присъствал, защото живеел в имота. Ищецът бил на борсата, но
получавал високо обезщетение, не по-малко от 1 500 лв. Отношенията му с
ищеца били само приятелски, той бил семеен приятел с кръстницата на
свидетеля, И.. И. попитала Ц. дали свидетелят може да живее при него.
Св. И. К. познава страните от началото на м. 09.2020 г., откакто купили
къщата, която била съседна на къщата на свидетеля в с. Гурмазово. Видял, че
в имота работят няколко момчета и ги попитал дали са новите
собственици, а те му посочили две момчета, които после се оказали П. и Ц..
Свидетелят многократно влизал в къщата, общували като съседи. Къщата
била необитаема, защото била само измазана отвътре и имала дограма.
Нямало действаща тоалетна, само външна чешма. Ц. и П. и техни
приятели започнали ремонт, за да направят къщата обитаема. Не бил чувал Ц.
да е наемател на имота. Те му обявили, че са съсобственици. В къщата живеел
и А. като бивш съквартирант на Ц.. Разбрал, че къщата е записана на името на
П. през август 2021 г. П. казал, че ще отиде на море и го помолил да полива
доматите му, а на следващия ден Ц. му казал, че П. продава къщата и тогава
свидетелят разбрал, че тъй като П. работи в банка кредитът е отпуснат на
него, и затова първоначално къщата била записана на негово име, след което
той ще прехвърли половината част на Ц.. Познавал хората, които в момента
живеят в имота, младо семейство с малко дете. Около септември – октомври
Ц., П. и А. били на гости у свидетеля да гледат мач, и на въпрос на свидетеля
страните му казали, че изплащат ипотеката по 500 лв. солидарно двамата. В
присъствие на свидетеля Ц. не бил предавал пари на П..
Св. Б.Д. познава П. от 9 – 10 години от университета, а с Ц. го запознал
П., те били в една компания. И понастоящем бил приятел с П., с Ц. не.
Запознат бил, че юли месец 2020 г. започнал да прави огледи за къщи по
селата около София и по-конкретно Гурмазово, и септември 2020 г. е закупен
имотът лично от П.. Свидетелят посещавал имота, представлявал триетажна
къща, измазана, с голям заден двор близо до реката. В къщата живеели
8
едновременно П. и Ц. от около октомври 2020 г. до юли или август 2021 г. Ц.
живеел в къщата като наемател, така се били разбрали с П. преди да закупят
имота. От П. знаел, че са се разбрали Ц. да бъде наемател. Не бил чувал Ц. да
твърди, че е собственик. Не бил присъствал на уговорки между страните
относно наема. Единият етаж се ползвал от Ц., реално в
къщата всеки етаж бил с по две стаи, като само едната била ремонтирана и
годна за живеене и реално в тази една стая на всеки един етаж живеел всеки
от тях. Свидетелят не бил виждал Ц. да заплаща наем на П.. Докато бил в
къщата и те си говорели чувал за суми, които са в размер на 160 или 170 лв.
Това бил месечен наем, който Ц. да дава на П.. Развалили си отношенията,
защото П. решил да продава къщата и превел на Ц. 2 000 лв., която реално
била всички платени наеми за десет месеца назад, това било за целия период,
в който е живял плюс 200 лв. отгоре. П. в знак на извинение за това, че
продава къщата решил да му възстанови всички суми в знак на благодарност,
защото те работили много по тази къща. Когато свидетелят участвал в
ремонтните работи свидетелят виждал когато пристигнат някакви строителни
материали, че П. излизал и давал пари, като знаел, че той давал отчет на Ц., че
това са пари от потребителския кредит. Ц. искал да знае, че всички пари от
потребителския кредит П. не си ги прибира в джоба, а ги дава по къщата. Не
знаел А. да е живял в къщата, но на моменти отсядал, оставал понякога за по
няколко вечери. А. оставал при Ц., защото те били гаджета тогава. В негово
присъствие не било коментирано за сключван договор за наем, коментирало
се от П. и Ц., че се плаща наем. Не знае кога е плащан наемът.
Св. Б.В. познава и двете страни, в приятелски отношения е с тях.
Познавали се от десет или от двадесет години. Знаел, че П. купил къща в с.
Гурмазово, свидетелят многократно ходил на гости и помагал в ремонтни
дейности. Къщата била на три етажа с голям двор, стигал до дере с река. Ц.
ползвал етаж от къщата, мисли, че втория. Преди това Ц. живеел в Люлин, не
знае там какъв наем е плащал. Знаел, че плаща на П. някаква сума от
порядъка на 160 – 170 лв. на месец, мислел, че тази сума служела за наем.
Предполагал, че са си поделяли консумативните разходи. П. също живеел там,
неговата стая била на горния етаж. Имало и общи помещения, които ползвали
всички, когато се събирали там винаги били на първия етаж. В присъствие на
свидетеля не били водени разговори страните да закупят съвместно имот. В
негово присъствие Ц. не бил предавал пари на П.. Ц. също помагал в
9
ремонтните дейности. П. поемал разходите за ремонта, като собственик било
нормално той да ги поема. Ц. работел, мислел, че в момента работи в
Божурище в Индустриалната зона, мислел, че работата му била свързана със
строителството. Работата му била на три или пет километра от къщата. Това
била основната причина Ц. да напусне апартамента си в Люлин, както и
защото в къща е спокойно. На договорка между П. и Ц. не бил присъствал.
Когато се събирали в приятелска компания мислел, че говорели за някаква
порядъчна сума от 200 лв. Никога не било коментирано пред него кога се е
плащал наемът. Много пъти когато свидетелят бил в имота А. бил там, знаел,
че пренощувал там, но дали е живял нямал представа. Ц. и А. си имали
отношение и затова А. по-често оставал при него. Знаел, че имало някаква
сделка за имота, не може да каже дали вече е продаден или не.
При условията на чл. 266, ал. 3 ГПК във въззивното производство е
приета разпечатка от вайбър кореспонденция между страните в периода
април – май 2021 г. (л. 7 – 15 от делото) във връзка с твърденията на
въззивника за заинтересованост на свидетеля Л.. В част от кореспонденцията
се обсъжда лице от женски пол с нецензурни изрази, които съдът не може да
отнесе към св. А. Л.. В друга част се коментира А., с когото ищецът искал да
се раздели, но с добри чувства, обичал си го и то много, но...
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК: Кредитира като цяло
показанията на свидетелите К., Л. и Т. като достоверни, преки и
кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства и
електронната кореспонденция между страните. Противно на твърдяното в
жалбата, от приетата във въззивното производство разпечатка от вайбър
кореспонденция не се установява твърдяното лъжесвидетелстване на св. Л..
Разпитът е проведен на 28.02.2023 г., а вайбър кореспонденцията касае
намерение на ищеца да се раздели с Л. през м. май 2021 г., така че изнесеното
от свидетеля, че към момента на разпита е само в приятелски отношения с
ищеца не се опровергава. Същевременно от кредитираните показания на св.
К. и Т. се потвърждава, че Л. е живеел в имота заедно със страните в
процесния период. Показанията на св. Л. в относимата им за спора част са
преки, логично последователни и кореспондиращи със събраните писмени
доказателства и електронна кореспонденция, поради което следва да се
кредитират.
10
Показанията на свидетелите В. и Д. съдът не кредитира като цяло като
недостоверни и противоречащи в частта им относно плащан от ищеца на
ответника наем както на посоченото от ответника в преводното нареждане за
сумата 2 000 лв. основание за превода - „възстановяване на вноски по
жилищен кредит“, така и на приетата електронна кореспонденция, видно от
която страните са имали уговорка ищецът да заплаща половината от
месечните вноски по двата кредита на ответника в размер на 500 лв. месечно,
а противоречат и на изнесеното от ответника пред органите на прокуратурата
– пред тях същият е твърдял да получавал наем в размер на 185 лв.
От правна страна: При исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на
„получаване без основание” обикновено са обусловени от едно
преюдициално договорно правоотношение. Фактическият състав на чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална
липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго, вкл. в случаите на нищожни договори (т. 1 на ППВС № 1/1979 г.).
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване факта на плащането на сумата, а
ответникът - да докаже, че е налице основание за получаването, съответно за
задържане на полученото.
В случая от съвкупната преценка на обсъдените по-горе доказателства –
електронна кореспонденция, писмени доказателства и свидетелски показания,
съдът намира за установено по несъмнен начин, че между страните е имало
устна уговорка да закупят заедно недвижим имот, като
ответникът изтегли потребителски и жилищен кредит за
закупуване на имота, вноските по които ще се заплащат от страните по равно
– по 500 лв. месечно. Плащането на тези суми се установява както от
показанията на св. Л., така и от извънсъдебното признание на ответника с
посоченото от него основание за превода на 2 000 лв. на 27.09.2021 г. –
„възстановяване вноски по жилищен кредит“, така и от показанията на св. К.,
пред който двете страни заявили, че поделят разходите за погасяване на
кредита – по 500 лв. Същевременно ответникът не доказа основание за
получаване на сумите. Твърденията му, че получавал суми в размер на по
161.75 лв. за наем са недоказани, а и се опровергават от събраните по делото
11
доказателства.
Плащанията са извършвани от ищеца поради уговорката между страните
ответникът да му прехвърли впоследствие 1/2 от закупения със заемните
средства имот. Тази уговорка по същество представлява обещание на
ответника за прехвърляне на посочената идеална част от имота на ищеца
срещу задължението на последния да заплаща половината от вноските по
заемите за закупуването му. Предвид неспазването на изискваната от чл. 19,
ал. 1 ЗЗД писмена форма за действителност на постигната между страните
договореност, даденото от ищеца е без основание и ответникът дължи
връщането му. При установеното, че фактът на плащане на сумата 2 000 лв. е
взет предвид в производството по гр.д. № 52473/2021 г. на СРС, въззивният
съд споделя извода на районния, че същото плащане не може да послужи като
основание за частично отхвърляне на настоящия иск.
По изложените съображения настоящият състав намира, че предявеният
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен. Предвид
съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение
следва да бъде потвърдено, като в диспозитива си въззивният съд посочи
точната правна квалификация на претенцията.
При този изход и изричната претенция, разноски за въззивното
производство се следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в
размер на 1 000 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено по банков
път съгласно представените платежно нареждане и извлечение. Съгласно
задължителното за националните съдилища решение от 25.01.2024 г. на СЕС
по дело C‑438/22, съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба №
1/2004 г. на ВАС и следва да откаже прилагането й, тъй като същата
нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС. Съобразявайки
обжалваемия интерес, липсата на фактическа и правна сложност на делото в
настоящата инстанция и извършеното от пълномощника на въззиваемия,
въззивният съд намира за справедливо възнаграждение в размер на 800
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
12
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 4874 от 28.03.2023 г.,
постановено по гр.д. № 37700/2022 г. на Софийски районен съд, 42 състав, с
което П. А. А., ЕГН **********, е осъден да заплати на Ц. С. Н., ЕГН
**********, сумата от 5 150 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска на 12.07.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, при правилна правна квалификация на иска по чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА П. А. А., ЕГН **********, с. Гурмазово, община Божурище,
ул. ****, да заплати на Ц. С. Н., ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК
сумата 800.00 лв. (осемстотин лева), представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13