Р Е Ш Е Н И Е
№117/22.04.2019 г.,гр.Разград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД-РАЗГРАД
на единадесети март, две хиляди и деветнадесета година ,
в публично заседание , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА
секретар :
Сребрена Русева
прокурор :
като
разгледа докладваното от съдията
гр.дело №
2353 по описа за 2018 г.
за да се
произнесе взе пред вид следното:
Искът е предявен на основание чл.200
от КТ. Цена на иска 40 000 лева.
Ищцата настоява съдът да осъди
ответника да й заплати исковата сума, ведно със законна лихва, считано от
09.03.2016г.-датата на трудовата злополука довела до смъртта на брат й И. А. К.,
до окончателното плащане като обезщетение за претърпени неимуществени вреди
изразяващи се в болки и страдания в резултат загубата на брат й. Претендира и
разноски по делото, както и заплащане на адвокатско възнаграждение за оказване
на безплатна правна помощ. Ответникът-„ВАЛЛИ-10“ЕООД-Разград
с писмения си отговор и в съдебно заседание, оспорва иска и по основание, и по
размер, настоява за отхвърлянето му с присъждане на разноски, а ако съдът
прецени че иска е основателен, то той да се уважи в минимален размер. Заявява,
че вече е водено дело от близките на починалия работник: баща, майка, съпруга и
дъщеря и те са получили обезщетение за причинените им неимуществени и
имуществени вреди, че ищцата, сестра на пострадалия, има собствено семейство и
отделно домакинство от това на пострадалия работник и претърпените от нея болки
и страдания не дават основание за включването й в кръга лица подлежащи на
обезщетение, извън тези изброени в
Постановление №4/61г. и №5/69г. на Пленума на ВС. Твърди още, че в деня
на инцидента пострадалият е извършвал работа, която не му е била възложена,
действал е по своя инициатива и е проявил груба небрежност.
Съдът прецени събраните по делото
доказателства и прие за установено следното: Ищцата е сестра на И. А. К., роден
на ***г. и починал на 09.03.2016г. Преживе Идириз е работел по трудов договор
№1 от 03.02.2016г. при ответника-„ВАЛЛИ-10”ЕООД-Разград като общ работник.
Договорът е бил сключен със срок-до завършване на определена работа-СМР на
обекти на фирмата. Съгласно представеното препис-извлечение от акт за смърт
№0126/10.03.2016г. и съобщение за смърт от същата дата, И. К. е починал от
тежка черепно-мозъчна травма, счупване на ребра и дясна подбедрица, в резултат
затрупване със земна маса на 09.03.2016г. в 14,10 часа. Видно от разпореждане
№6/11.04.2016г. на ТП на НОИ-Разград И. К.е починал при работа-полагане и
монтаж на тръби в изкоп от внезапно свличаща се земна маса от стените, при
което е останал напълно затрупан. С разпореждането злополуката станала с И. К.е
приета за трудова по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО. Разпореждането е издадено
въз основа на декларация за трудова злополука от ответника-осигурител
„ВАЛЛИ-10“ЕООД. В протокол №2/06.04.2016г. за резултатите от извършеното
разследване на злополуката е посочено, че „към 13,55 часа на 09.03.2016г. И. И.
К. и Р. К. Р. са работели в неукрепен изкоп, като Р. е бил под кофата на
багера, а И. в отдалечената част. Двамата са извършвали монтаж на поредната
тръба-насочване и нивелиране. Внезапно се свлича земна маса от стените на
изкопа, като И. К.остава напълно затрупан под земната маса“. Отчетено е, че при
работата са допуснати нарушения на нормативните актове: Закон за здравословни и
безопасни условия на труд, Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на СМР и Наредбата за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“. В т.Х
от протокола е отчетено, че лицата
допуснали нарушенията са : „ВАЛЛИ-10“ЕООД
и техническия организатор-помощник техник в строителството“-А. О. С., на
които са съставени АУАН от Д“ИТ“-Разград. Видно от материалите по преписката
образувана по АУАН, представена по гр.д.№1533/2016г. по описа на РРС, което
дело е приложено като писмено доказателство към настоящото, става ясно, че
работниците са работили в неоформен и неукрепен изкоп, укрепването е било
приготвено, но поставено встрани на строителната площадка, а изкопаната земна
маса, премесена със строителни материали, отломки от бетонови плочи и камъни е
била натрупана на отвал, непосредствено до ръба на изкопа, като е имало и
увеличено водно съдържание в почната в резултат на валели дъждове. Изкопа се
копаел с багер, като в деня на злополуката-09.03.2016г., техническият
ръководител е провел на багериста и двамата работници ежедневен инструктаж и
възложил работа за деня-„да се копае с багера, а работниците да наблюдават да
не излязат кабели“. Става ясно още, че до обяд на 09.03.2016г. И. и колегата му
Р. са успели да положат една тръба в изкопа, заравнили са участъка с пясък и
чакъл, а към 14 часа започнали да полагат втора, тогава е станало и срутването,
като техническият ръководител е идвал при изкопа по обяд, а след това отишъл на
друга строителна площадка. Посоченото се потвърждава и от показанията на
разпитания по делото св.Ц. Р.- изпълнителен директор на фирмата на ответника.
По делото са разпитани двама
свидетели, посочени от ищцата, които живеят в нейното и на починалия й брат
село Мортагоново. Двамата депозират показания, че ищцата и брат й са били в
много добри отношения, починалият и семейството му живеели с родителите им, а
тя със съпруга си и децата си в друга къща, но са се виждали всеки ден, взаимно
си помагали, тя помагала в отглеждане на детето на Идириз, а той за ремонти по
тяхната къща, общо са се грижили и за „взето частно ползване-бостан“. Ищцата
узнала за смъртта на брат си същия ден и веднага отишла в дома на родителите
си, въпреки че е била оперирана, „преживява загубата на брат си тежко, станала
затворена, започнала да пие лекарства“. Нефисе-ищцата е имала предходен брак ,
живяла е в друго село, но вече повече от
15 години е в с.Мортагоново и ежедневно контактувала с брат си, родителите си и
семейството му.
По приложеното гр.д.№1533/2016г. на
РРС е сключена и одобрена спогодба между ответникът-„ВАЛЛИ-10“ЕООД и
родителите, съпругата и дъщерята на починалия, съгласно която спогодба
работодателят се е задължил да заплати на майката и бащата по 20 000 лева,
на съпругата 30 000 лева , а на дъщерята-40 000 лева.
Пред вид така възприетата фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното: Искът е допустим и частично основателен. Нормално и
естествено ищцата е претърпяла не малки по степен болки и страдания в резултат
смъртта на брат си, които са били взаимно привързани един към друг, уважавали
са се и се подпомагали, затова съдът приема, че тя има право на иск за
обезщетение за причинени й неимуществени
вреди. Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, независимо дали тези лица са наследници по закон и дали
са призовани към наследяване. В този смисъл са и Постановление №4 от
25.05.1961г., Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленува на ВС, както и ТР №1
от 21.06.2018г. на ВКС. Затова съдът приема, направените от ответника
възражения в обратния смисъл за неоснователни и пред вид разпоредбата на чл.52
от ЗЗД определя сумата от 10 000 лева като необходима и достатъчна за
възмездяване на причинените й неимуществени вреди. Посочената сума ответникът
дължи ведно със законна лихва от датата на злополуката-09.03.2016г. Така
определеното обезщетение не следва да бъде намалявано на основание чл.201 ал.2
от КТ. От събраните доказателства не се установява /а съгласно правилата на
доказателствената тежест това е в задължение на ответника/ по категоричен и
безспорен начин, че пострадалия е допуснал груба небрежност като част от
механизма на трудовата злополука, напротив посочи се по –горе, че работното
място не е било обезопасено, на работника е била наредена работа именно на това
място, и техническия ръководител на обекта не е осъществявал необходимия
контрол над работа, въпреки че при посещението си на обекта „по обяд“ със
сигурност е видял и отчел, че се копае с багера поетапно и че двамата работника
вече са положили една тръба в необезопасения изкоп. Няма спор, че починалия
работник не е бил застрахован от риска „трудово злополука“ затова следващото се
обезщетение следва да се поеме изцяло от работодателя.
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1
от ГПК ищцата има право на разноски съразмерно уважената част от иска, но по
делото не се представиха доказателства за направени от нея разноски, тя е
получила безплатна адвокатска помощ по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, а следващото се
възнаграждение следва да се присъди на адвоката, което съгласно Наредба №1 от
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 780
лева. Пред вид частичното уважаване на иска ответникът също има право на разноски-
чл.78 ал.3-съразмерно отхвърлената му част, които в случая са в размер на
1 312,50 лева. Върху присъдените суми ответникът дължи 4 % държавна такса-
400 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ВАЛЛИ-10”ЕООД с
ЕИК-********* със седалище и адрес на управление –гр.Разград,
ж.к.”Освобождение” бл.33А, представлявано от управителя В. Г. В. да заплати
на Н. А.Б. с ЕГН-********** ***
обезщетение за неимуществени вреди в резултат смъртта на брат й И. А. К. с ЕГН-**********
причинена при трудова злополука на 09.03.2016г. в размер на 10 000/десет
хиляди/ лева, ведно със законна лихва считано от 09.03.2016г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до първоначално претендирания размер от
40 000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ВАЛЛИ-10”ЕООД с ЕИК-********* със седалище и адрес
на управление –гр.Разград, ж.к.”Освобождение” бл.33А, представлявано от
управителя В. Г. В. да заплати на районен съд-гр.Разград 400 лева държавна
такса, изчислена върху размера на присъдената сума, а на адвокат А. М.-САК, с
адрес гр.София 1000, ул.“Княз Борис 1“ №85, ет.4, ап.10 сумата от 780 лева
адвокатско възнаграждение за осъществена на ищцата правна помощ по реда на
чл.38 ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Н. А.Б. с ЕГН-********** *** да заплатят общо на
„ВАЛЛИ-10”ЕООД-гр.Разград сумата от 1 312,50 лева разноски, изчислени
върху размера на отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: