№ 396
гр. гр. Добрич, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500588 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№10570/21.06.2022г., подадена от „Водоснабдяване и канализация
Д.” АД , рег. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Д.,
бул.”***, чрез юрисконсулт.Е.Т., срещу решение №511/01.06.2022г. по гр.д.
№1648/2021г. на ДРС, в частта, в която се отхвърля предявения иск чл.422 от
ГПК вр. с чл.415 от ГПК за установяване вземането а дружество от ответника
В. И. Ж. ЕГН:**********, адрес: общ.Д., с. М.С., ул.“П.№** , за сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 575/2020г. по описа на РС
Р., а именно за горницата от 45,58лв представляваща стойността на ползвана,
пречистена и отведена вода за периода 25.04.2017г. - 17.05.2017г., до
претендирания размер от 498,51лв.- стойност на ползвана, пречистена и
отведена вода, за периодите 27.10.2016г.- 25.04.2017г., 17.05.2017г.-
24.07.2017г. и 28.09.2018г.- 29.05.2019г.
Оплакванията са за незаконосъобразно отхвърляне на установителната
претенция в обжалваната част, обосновани с доводи относно възникването и
съществуването на вземането на дружеството, относно неправилната
преценка на съда на фактите по делото и неправилно приложение на
1
нормативната уредба, регулираща отношенията между страните, в частност
правилата на ОБщите условия на ВиК за определяне на количеството
изразходвана вода в хипотезата на повреден водомер за срока на
предписанието за подмяната му и след изтичане на същия при неизпълнено
предписание. Решението като необосновано, неправилно и постановено в
противоречие на материалния закон иска да бъде отменено в обжалваната
част и постановено ново за уважаване на установителната претенция в тази
част с присъждане на разноски за двете инстанции.
В писмен отговор въззиваемият В. И. Ж. изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване решението на районния
съд, което намира за правилно, съобразено с нормите, уреждащи процесното
правоотношение, при преценка на събраните доказателства.
При данни обжалваното решение да е връчено на въззивника на
06.06.2022г., жалбата, изпратена по пощата на 20.06.2022г. се явява подадена
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК.
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери
обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено
следното:
Гр.д.№2947/2021г. на ДРС е образувано по искова молба вх.
№510557/01.12.2020г./по регистър на РС-Р. където първоначално е подадена/
от „Водоснабдяване и канализация-Д.” АД гр.Д., с която срещу В. И. Ж. с
ЕГН:**********, е предявен положителен установителен иск за установяване
съществуването на парично вземане на ищеца в размер на сумата от
744,34лв., представляваща стойността на предоставените на ответника ВиК
услуги - за ползвана, пречистена и отведена вода, за периода: 29.09.2016г. -
24.03.2020г., за което е издадена заповед №3087 от 26.07.2020г. за изпълнение
на парично вземане по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК по ч.гр.д.№575/2020г. по описа
на РС-Р..
Изложените в исковата молба фактически твърдения са за инициирано
заповедно производство по ч.гр.д.№575/2020г. по описа на РС-Р., приключило
с издаване в полза на заявителя на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, произтичащо от облигационни отношения
2
между страните по доставяне и ползване на ВиК-услуги, а именно :за сумата
от общо 744,34лева, представляваща стойността на ползвани и неплатени
ВиК-услуги за периода 29.09.2016г. - 24.03.2020г. Счита, че е носител на
вземането, тъй като ответникът В. И. Ж. е ползвател на услугите на ищцовото
дружество за обект, находящ се на адрес: общ.Д., с. М.С., с клиентски №****
. Ищецът изпълнявал задължението си да водоснабди, отведе и пречисти
отпадъчните води от имота на ответника. В съответствие с нормативните
изисквания, инкасатор на дружеството ежемесечно е отчитал потреблението
на длъжника и надлежно е отбелязвал в карнета съществуващата консумация.
Задълженията на ответника за периода 29.09.2016г. - 24.03.2020г. са
формирали исковата сума. Ответницата не е погасила задължението си към
ВиК оператора/подробно описани по фактури в табличната част на исковата
молба/.
В писменния отговор по исковата молба, подаден в срока по чл. 131
,ал1 от ГПК ответната страна е оспорила иска като неоснователен с доводи за
липсата на реален отчет, нямало и представени карнети, обективиращи
реалния отчет по партидата; не били доказани количество начислена вода,
цената . Осорва и наличието на основание за служебното начисляване на
вода, тъй като липсвала проведена процедура по общите условия,
обосноваваща такова корекционно начисляване. Оспорва вписванията в
посочената в исковата молба фатура №***/28.09.2018г. за консумирани вик
услуги в периода 25.09.2018г.- 28.09.2018г. на стойност 192,89лв., като счита,
че е невъзможно такова количество вода да се консумира за тридневен
период. За периода 29.09.2016г.- 25.07.2017г. вземането счита да е погасено
по давност.
Правната квалификация на иска като такъв по чл. 422 ал.1 от ГПК,във
връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 203 от Закона за водите изхожда
от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса
от установителен иск и заявения установителен петитум – иск на кредитор
срещу длъжник за установяване съществуване на вземания, предмет на
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за стойността на
предоставени ВиК-услуги.
Установява се, че от търговското дружество-ищец е подадено заявление с
рег.№9857/17.06.2020г./по регистър на РС-Добрич, изпратено по подсъдност
3
на РС-Р./ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично
вземане в размер от общо 744,34лева, представляваща стойността на
ползвани и неплатени ВиК-услуги за периода 29.09.2016г. - 24.03.2020г, за
обект, находящ се на адрес: общ.Д., с. М.С., с клиентски №****, и сумата от
128.65лева, начислена законна лихва върху главницата за периода от
30.01.2017г-16.06.2020г.
Заявлението е уважено частично-само за главното задължение/сумата
от общо 744,34лева, представляваща стойността на ползвани и неплатени
ВиК-услуги за периода 29.09.2016г. - 24.03.2020г /и на основание чл.411 ал.3
от ГПК е издадена заповед №3087 от 26.07.2020г. за изпълнение на парично
вземане по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК по ч.гр.д.№575/2020г. по описа на РС-Р., с
която е разпоредено длъжникът В. И. Ж. да заплати на кредитора
”Водоснабдяване и канализация Д.” АД същата сума, както и сторените
съдебно-деловодни разноски:21.32лева заплатена държавна такса .
Заповедта е била връчена на длъжника на дата 19.09.2020г.,като същият
е подал възражение рег.№509121/19.10.2020г.,че не дължи изпълнението на
вземането по нея.
На 02.11.2020 год. на заявителя е било указано,че може да предяви иск
за установяване на вземането си. В едномесечен срок с начало 02.11.2020г. и
край 02.12.2020г. заявителя е депозирало искова молба вх.
№510557/01.12.2020г, за сумата предмет на издадената заповед за
изпълнение. В хода на първоинстанционното производство ,със заявление с
вх.рег.№ 9854/25.10.2021г., ищецът оттегля иска за сумата от 245,83лв.,
представляваща задължения по фактури издадени в периода 22.08.2017г.-
29.08.2018г. и за периода 26.06.2019г.-24.03.2020г., поради извършено
плащане от ответника, съответно на 31.05.2021г. и 01.06.2021г. С протоколно
определение от 28.10.2021г. производството по делото е прекратено за сумата
от 245,83 лева, представляваща задължения по фактури издадени в периода
22.08.2017г.- 29.08.2018г. и за периода 26.06.2019г.-24.03.2020г. При това
положение в предмета на делото е вземане за сумата от общо 498,51лева по
фактури за периода 27.10.2016г.- 24.07.2017г. и за периода 28.09.2018г.-
29.05.2019г., с уточнението, че фактурите от 2016-2017 г., са дължими по
реален отчет, а вземанията по фактурите от 28.09.2018г. до 29.09.2019г. са
начисления по корекция, при повреден водомер и на осн. чл. 26, ал.2 от ОУ.
4
Исковата претенция е допустима. Заявена е в едномесечния срок по чл.
415 ал.1 от ГПК,от легитимирано лице-заявителят в заповедното
производство, за установяване съществуването на част от вземането, като
продължение на защитата си по повод направени възражения на длъжника в
заповедното производство. Налице е идентичност между материалното
право, чието изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното
производство и правото, чието установяване се иска в исковото
производство. Идентичността обхваща всички индивидуализиращи признаци
на вземането- основание, пасивно и активно задължени лица, размер и
период, а именно от 12.02.2016г. до 18.02.2019г., част от
индивидуализираното субективно материалното право в заповедното
производство .
В предмета на въззивното производство , с оглед предмета на
въззивната жалба е само вземането от общо 498,51лв.- стойност на ползвана,
пречистена и отведена вода, за периодите 27.10.2016г.- 25.04.2017г.,
17.05.2017г.- 24.07.2017г. и 28.09.2018г.- 29.05.2019г.
Касае се за облигационно правоотношение между страните за
предоставяне на ВиК-услуги, регулирано от Закона за водите, Наредба №4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи и Общите условия
за предоставяне на Вик услуги, одобрени от ДЕКВР с реш. от ОУ-09 от
11.08.2014г.
Няма спор, че ответницата е собственик на водоснабдения обект,
находящ се в с. М.С. от 2014г., че за имота има открита партида в ищцовото
водоснабдително дружество №9048. Касае за вземане, възникнало след
датата на промяна на собствеността, във връзка с потребена вода.
Според чл. 32, ал.1 и ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите
се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер
на водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез
отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и
подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на
отчитане по електронен път. Съгласно посочената разпоредба, карнетът е
единственият документ, удостоверяващ по безспорен начин доставката на
5
питейна вода и други услуги. Карнетът е частен удостоверителен документ
който, ако е подписан от потребителя, удостоверява отразените в него
неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно датата на отчитането и
отчетните данни на индивидуалните водомери. Предвидено е отчитането на
водомерите да се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подпис си удостоверява съответствието на показанията
с данните в отчета- чл. 23, ал. 4. При невъзможност за отчитане на водомера
поради отсъствие на потребителя или негово несъгласие с фактурираните
количества, същият е длъжен да уточни с оператора, отчитане в удобно
време, в срок не по-дълъг от една година -така чл. 35, ал. 4 от Наредбата и чл.
24, ал. 3 от ОУ. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното
лице на оператора за отчитане на показанията на водомера, разходът на вода
се изчислява по правилото на чл. 35, ал. 6 от Наредбата. Съгласно
разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от ОУ в случай на отказ на потребителя за
достъп до водомера или неосигуряване на такъв за срок по –дълъг от една
година, длъжностното лице следва да състави протокол, подписан от него и
поне още един свидетел, след което изразходваното количество вода се
изчислява по правилото на чл. 49. В случай на повреда на индивидуален
водомер е предвидена специална процедура в чл.33 ал.2 от Наредбата -
представителят на оператора трябва да направи предписание за отстраняване
на повредата и за срока на отстраняването й, като демонтира пломбата на
холендъра, след отстраняване на повредата потребителя уведомява оператора
и осигурява достъп за първоначално отчитане и пломбиране на холендъра. Ня
маястото на повредения водомер операторът може да постави
редовен/оборотен/водомер на разноски на потребителя. Предписанието за
отстраняване на повредата трябва да е в писмена форма и да е връчено на
потребителя, по аргумент на чл.67 ал.1 от ОУ от 2014 г.,според която всички
предизвестия и уведомления на ВиК-оператора следва да са в писмена
форма, а според ал.2, и да са връчени потребителя с удостоверява на датата
на връчване , начина на връчване и лицето.При повреждане на водомер на
водопроводното отклонение и в случаите на нарушаване на пломбите на
водомерите служебно се начислява количество изразходвана вода, определено
въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни
периоди на предходната година/чл.33, ал.9 от наредбата/.
По данни от констативен протокол №00086000/22.05.2015г. в имота на
6
ответницата е демонтиран водомер № *** и монтиран и пломбиран водомер
№ *** с показание 0000куб.м. Няма посочване на причините за смяната на
СТИ. На 28.09.2018г. е извършена проверка от „Водоснабдяване и
канализация Д.” и съставен констативен протокол№ *** за резултататите от
проверката-констатирана повреда на водомера№ ***, отбелязано е че е без
ДП и вписани показания 0301куб.м. На същата дата е издадено предписание
№*** за смяна на водомера в 30 дневен срок. Двата документа са разписани
за клиент от лицето Мариян Георгиев –съпруг на ответницата. На 26.05.2021г.
е съставен протокол № 000813 от „ВиК Д.” за прекъсване на водоподаването
на осн.чл.38 от Общите условия. На 23.07.2021г. ищцовото дружество е
издало констативен протокол№010388 за възстановено водоподаването в
обекта на ответницата на основание обезпечителна заповед№ 37/09.07.2021г.
на РС Добрич.
По данни от представените по делото карнети за периода на
потребление 29.09.2016г.- 16.05.2017г., в графа” консумирана вода разлика”
са отбелязвани конкретни кубици. На втора страница на карнета са
отбелязани две засичания –на 23.06.2017г. -10кубика /разлика между
предходни паказания „150” и нови „160”/ и на 22.07.2017г. -10куб.м. В деня
на засичането е направено отбелязване „авария”. Фактурите от 28.09.2018г.
до 29.09.2019г. са начисления по корекция , като последните обхващат
консумация за периода от 25.09.2018г. до 27.05.2019г. Съгласно
отбелязванията в карнета за периода от 25.09.2018г до 28.09.2018г. е отчетена
разлика от 76куб м. вода. Видно от същата страница на карнета ред втори и
пети, колона осем, е направено двукратно отбелязване ”авария”, като от
22.07.2017г. до 28.08.2018г., период от година и един месец до издаването на
предписанието за смяна на водомера са начислявани по 5куб м. вода. Липсва
подпис на абоната за реален отчет.
При това положение , при връчено предписание на потребителя за
смяна на водомера на 28.09.2018г. от тази дата за оператора е възникнало
правото служебно да начислява количество изразходвана вода по правилото
на чл.33, ал.9 от Наредбата- определено въз основа на средния месечен разход
от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. Не са
ангажирани доказателства за определяне на потреблението по този ред.
Вписванията в карнетите не са годни да удостоверят такова начисляване.
Средния месечен разход от редовно отчетени съответни периоди на
7
предходната година не би могъл и да се установи, доколкото вписванията в
карнета за този предходен период на 2017година също не са по реален отчет,
без да се твърди и да е установена причина за липсата на такъв. Вземането за
този период подлежи на отхвърляне. Действителен реален отчет, удостоверен
с подписа на потребителя е налице само за периода 29.09.2016г.-
16.05.2017г.. Възникналото за този период задължение към датата на подаване
на заявление от оператора на 16.06.2020г. обаче е погасено по давност, поради
което и претенцията в тази част подлежи на отхвърляне. За периода
16.05.2017г.- 24.07.2017г. не е доказано от оператора извършването на реален
отчет/липсва подпис на потребителя, а не се касае за отчитане по електронен
път/, при което и за този период претенцията подлежи на отхвърляне.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено с препращане към
мотивите на същото на основание чл.272 от ГПК.
С оглед изхода от въззивното производство/отхвърляне на жалбата, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят направените по делото разноски за въззивната инстанция,
удостоверени в размер на 350 лева адвокатско възнаграждения .
По тия съображения , Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №511/01.06.2022г. по гр.д.№1648/2021г. на
ДРС, в частта, в която се отхвърля предявения иск чл.422 от ГПК вр. с чл.415
от ГПК за установяване вземането а дружество от ответника В. И. Ж.
ЕГН:**********, адрес: общ.Д., с. М.С., ул.“П.№** , за сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 575/2020г. по описа на РС Р., а
именно за горницата от 45,58лв представляваща стойността на ползвана,
пречистена и отведена вода за периода 25.04.2017г. - 17.05.2017г., до
претендирания размер от 498,51лв.- стойност на ползвана, пречистена и
отведена вода, за периодите 27.10.2016г.- 25.04.2017г., 17.05.2017г.-
24.07.2017г. и 28.09.2018г.- 29.05.2019г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Д.” АД , рег. с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Д., бул.”***,да заплати на
В. И. Ж. ЕГН:**********, адрес: общ.Д., с. М.С., ул.“П.№**, съдебно
8
деловодни разноски в размер на 350лева адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9