№ 27160
гр. София, 23.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110119605 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
От двете страни по делото са постъпили искания по чл.248 ГПК.
От ищцата М. Л. е постъпило искане за изменение на решението в частта за
разноските, като се иска да се отмени същото в частта, в която на ищцата са възложени
разноски за адвокатски хонорар от ответника. Оплакванията се свеждат до неправилен извод
на съда за доказаност относно плащането на адвокатското възнаграждение на ответника.
Развити са съображения, че представените документи за плащане на адв. възнаграждение не
водят до сигурен извод относно плащане на уговорен по делото адв. хонорар в
претендирания размер. В тази връзка се излагат доводи относно отбелязаното
предназначение на плащането – а именно в превод „възстановяване на средства“, а не
плащане на парични задължения. Направено е позоваване на Регламент ЕС № 260/2012 от
14.03.2012г. относно изискуемите реквизити за кредитен превод и Регламент ЕО №
924/2009г. относно стандарт за изготвяне на електронни финансови съобщения.
Ответната страна по искането - „Уиз Еър Унгария“ Цтд, действащ чрез „Уиз Еър
Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, е подал отговор, с който оспорва искането. От една
страна счита, че изложените в искането доводи са преклудирани. По същество оспорва
искането, като се позовава на това, че в основанието за плащане се сочат номерата на
фактурите, в които е начислено дължимото по делото адв. възнаграждение. Оспорва довода
да е било налице възстановяване на суми съгласно представената банкова нотификация.
Ответникът „Уиз Еър Унгария“ Цтд, действащ чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон
България“ КЧТ, е направил искане по чл.248 ГПК с вх. № 146476/25.04.2025г., като
претендира увеличаване на размера на присъдените разноски за платено адв.
възнаграждение. Оплакванията се свеждат до оспорване на извода на съда, че разноските за
платено адв.възнаграждение на ответника следва да се намалят до минималния размер по
НМРАВ. В тази връзка се позовава на правната и фактическа сложност на делото, като
1
следвало да се вземе предвид че предметът на делото е свързан с възнаграждения и
обезщетения по КТ в авиационния сектор, провеждана е комуникация с ответника –
чуждестранно дружество, на чужд език, проведени са 4 бр. ОСЗ, изслушани са 2 бр.
заключения на вещи лица и е представена писмена защита по делото. Следвало да се вземе
предвид обстоятелството, че юридическият труд е висококвалифициран. Позовава се на
нормата на чл.2, ал.5 от Наредбата, съгласно която адв. възнаграждение при обективно
съединяване на искове се дължи за всеки иск поотделно. Следвало да се прибави и адв.
възнаграждение по чл.7, ал.9 от Наредбата за участие в третото и четвъртото открито
съдебно заседание. Отделно от това следвало да се добави и ДДС съгласно пар.2а ДР от
Наредбата. При това иска да се присъди адв. възнаграждение съобразно уговореното, а ако
разноските в тази част се намалят основание чл.78, ал.5 ГПК, то следвало да се вземат
предвид изложените в искането аргументи.
Ответната страна по искането – М. Л., е подала отговор, с който оспорва искането. На
първо място оспорва действителното плащане на адв. възнаграждение. Възразява, че
претендираното адв. възнаграждение значително надвишава минималния размер по
Наредбата. Оспорва конкретно изложените доводи за правна и фактическа сложност на
делото. По отношение на допълнително претендираното възнаграждение по чл.7, ал.9 от
Наредбата възразява, че плащането на адв. възнаграждение в цялост е преди провеждане на
третото и четвъртото ОСЗ, поради което оспорва такова допълнително възнаграждение да е
било договорено. Възразява срещу претенцията да се дължи адв. възнаграждение за всеки
иск поотделно. По отношение на позоваването на пар.2а от Наредбата възразява, че ДДС не
е начисляван и не е заплатен от ответника, а отделно от това такъв данък подлежал на
връщане, поради което присъждане на адв. възнаграждение с ДДС би довело до
неоснователно обогатяване за ответника.
Съдът, след като взе предвид направените искания по чл.248, ал.1 ГПК,
възраженията на насрещната страна по тях и доказателствата по делото намира
следното :
По искането по чл.248 ГПК на ищцата М. Л. :
Искането е процесуално допустимо – подадено е в срока по чл.248, ал.1 ГПК от
легитимирана страна.
По същество искането е неоснователно. Изводът за действително плащане на адв.
възнаграждение от ответника е направен въз основа на представените доказателства,
обсъдени в решението. Различен извод не следва от отбелязването „REFU” в поле „код за
предназначение“ в банковите нотификации. От значение за доказване на основанието за
плащане е отбелязването в графа „основание за плащане“ в същите документи, срещу която
графа са посочени номера на фактури, вкл. и на представените фактури, в които е начислено
претендираното по настоящото дело адв. възнаграждение. Въпросът дали удостовереното в
банковите нотификации плащане е достатъчно да погаси всички сочени в основанието за
плащане задължения по фактури съдът намира за изяснен от представената счетоводна
справка от адвокатското дружество, което се явява кредитор на плащането и има характер на
2
признание за извършено плащане по банков път, което обсъдено ведно с банковите
нотификации свидетелства за пълно погасяване на задълженията по представените фактури.
Неотносимо е позоваването на Регламент ЕС № 260/2012 от 14.03.2012г. и Регламент ЕО №
924/2009г., защото същите не съдържат регламентация, относима към извода за това дали
представените банкови нотификации удостоверяват плащания по процесните фактури, който
въпрос е фактически и се основава на представените във връзка с претенцията за
присъждане на разноски доказателства. При това искането на ищцата по чл.248 ГПК следва
да се отхвърли.
По искането по чл.248 ГПК на ответника „Уиз Еър Унгария“ Цтд, действащ чрез „Уиз
Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ.
Искането е процесуално допустимо – подадено е в срока по чл.248, ал.1 ГПК от
легитимирана страна.
Съдът счита същото за неоснователно. Няма основание да се определи адв.
възнаграждение за всеки иск поотделно, като съдът няма задължение да прилага нито
размерите, нито правилата, установени за формиране на размера на адв. възнаграждение,
вкл. и правилото по чл.2, ал.5 от НМРАВ (сегашно наименование „Наредба за
възнаграждения за адвокатска работа“) съгласно решение на СЕС по дело C – 438/2022г.
Съдът намира за неоправдано да се дължи адв. възнаграждение за всеки иск поотделно,
защото някои от исковете, предмет на делото, касаят общ спорен въпрос относно включване
на определен елемент в базата на БТВ – основа за изчисляване на редица предявени
вземания, като решаването на този спорен въпрос определя и изхода на тези искове. Отделно
от това неоправдано е да се дължи и отделно адв. възнаграждение по исковете по чл.86, ал.1
ЗЗД, който иск е обусловен от иска за главницата и правната и фактическа сложност на
делото в частта по исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД не е висока.
В случая е неприложима нормата на пар.2 ДР на Наредбата, защото изрично в
процесните фактури е посочено, че ДДС не е начислено и такъв данък не е калкулиран в
общата фактурирана стойност на адвокатската услуга.
Неоснователно е и позоваването на нормата на чл.7, ал.9 от Наредбата, защото
предвид датата на уговарянето на втората част от адв. възнаграждение (01.03.2024г. – дата на
втората фактура) се изключва изводът, че уговореното адв. възнаграждение включва и
такова за защита в третото и четвъртото ОСЗ, след като датата на уговаряне на адв. хонорар
предхожда дори датата на второто открито съдебно заседание – 08.05.2024г. При това не
може да се направи извод, че при формиране на договорения размер на адв. възнаграждение
е взето предвид допълнително възнаграждение за защита в съдебно заседание след второ
такова, тъй като към момента на уговарянето му не е било изяснено в колко открити съдебни
заседания ще продължи разглеждането на делото.
При произнасянето си по разноските с решението съдът е отчел правната и
фактическа сложност на делото, както и процесуалните усилия на адвоката на ответната
страна, които са значителни по обем, в какъвто обем са и положените от процесуалния
представител на ищеца процесуални усилия и затова съдът е определил равен размер на адв.
3
възнаграждение и на двете страни. При това съдът не намира основание да ревизира
произнасянето си по въпроса за размера на разноските на ответника в частта за адв.
възнаграждение. От изложеното следва, че искането следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.248 ГПК от ищцата М. Л. Л. за изменение на решение от
31.03.2025г. по гр.д. № 19605 по описа за 2022г. по описа на СРС, 64 – ти състав в частта за
разноските.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.248 ГПК от ответника „Уиз Еър Унгария“ Цтд,
дружество учредено съгласно законите на Република Унгария, извършващо търговска
дейност в Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, за
изменение на решение от 31.03.2025г. по гр.д. № 19605 по описа за 2022г. по описа на СРС,
64 – ти състав в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4