№ 70
гр. Плевен, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20214400500579 по описа за 2021 година
Производство по чл.463 ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба на длъжника Й.
Б. М. от гр.Плевен против действия на ЧСИ Н.В. по изп.дело № *** –
разпределение от 01.07.2021г. Жалбоподателят счита, че то е неправилно,
издадено е в противоречие и с процесуалните разпоредби и следва да бъде
отменено като незаконосъобразно, на основание чл.463 от ГПК, а преписката
върната за извършване на ново разпределение. Оспорва се размерът на
таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ и разноските по изпълнението, в т.ч. и
размера на адвокатското възнаграждение за адвоката на взискателя.
Аргументите са развити подробно в жалбата.
Ответникът по жалбата – взискателя В. КР. Н., чрез пълномощника
му адв. М. К., е взел становище, че жалбата е неоснователна.
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Н. В. е изложила
своите съображения за предприетите изпълнителни действия, които
длъжника оспорва. Посочено е, че след проведена от 22.05.2021г. до
22.06.2019г. публична продан, с протокол от 23.06.2021г. за купувач на имота
е обявен взискателя по делото В. КР. Н.. С оглед спазване на разпоредбата на
1
чл.495, ал.3 от ГПК е изготвено разпределението, което се обжалва. Съгласно
цитирания текст от закона взискателя, който е обявен за купувач на имота в
двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението е длъжен да внесе
сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на
другите взискатели или сумата, с която цената надвишава неговото вземане,
когато няма други взискатели.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, направени в жалбата,
прецени мотивите на ЧСИ и становището на взискателя, съобрази
изискванията на закона, намира за установено следното :
С определение № 1320/27.09.2021г. жалбата е счетена за
недопустима по арг. от 460 ал.3ГПК, тъй като е подадена срещу
неподлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител и е оставена без
разглеждане. С определение № 15 от 12.01.2022г. по в.ч.гр.д.№ 512/2021г.
определението на ОС е отменено, а делото върнато за произнасяне по
същество.
Изпълнителното дело пред ЧСИ В. е образувано по молба на
взискателя В. КР. Н., въз основа на изпълнителен лист от 29.05.2017 г. на
ПлРС, изд. въз основа на влязло в сила решение по гр. д. № 2159/17 г. по
описа на съда, с който длъжницата Й.Б. Н.а е осъдена да заплати на В. КР. Н.
посочените в изп. лист суми. По делото не са конституирани други
взискатели, в т.ч. и Държавата, чрез ТД на НАП, тъй като длъжницата няма
публични задължения, съгл. издадено удостоверение по чл.191 от ДОПК.В
хода на изпълнителното производство са наложени възбрани върху
недвижими имоти на длъжника. След проведена от 22.05.2021г. до
22.06.2019г. публична продан, с протокол от 23.06.2021г. за купувач на
продадения имот в с.***, е обявен взискателя по делото В. КР. Н.. Във връзка
с прилагане на разпоредбата на чл.495, ал.3 от ГПК е изготвено
разпределение, което се обжалва от длъжника. В протокола е посочено, че
към датата на разпределението вземането на взискателя е в размер на 9175лв.
и за разноски на взискателя, свързани с осребряването на имота, чиято цена се
разпределя са 1215лв. – привилегия по чл.136, т.1 от ЗЗД или общо 10 390лв.
Продадения имот на длъжника е възложен на взискателя за 10 480лв., която
сума е достатъчна за удовлетворяване на взискателя В.Н..
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той
2
определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично
изплащане на всяко едно от тях. В случая то е съобразено със закона и
съдебната практика по прилагането му. Неоснователни са твърденията в
жалбата за наличие на неправилно прилагане на т.26 от ТТР към ЗЧСИ,
базирано не на размера на дълга към датата на изготвянето на
разпределението, а на „обективния“ му според длъжницата размер, който е не
размера по изп.лист - 9175лв., а 8775лв., получен след приспадане на 400лв.,
които жалбоподателката е заплатила по сметка на взискателя след получаване
на ПДИ и за които признава в жалбата, че съдебния изпълнител не е знаел.На
длъжницата е връчена ПДИ на 02.02.2021г., в която изрично е указано
плащанията по делото да се извършват по сметката на съдебния изпълнител
(на л.24 от изп.дело). Освен че не е изпълнила указанията за превеждане на
дължимите суми по сметката на съдебния изпълнител, длъжницата не е и
уведомила ЧСИ и не е представила по изпълнителното дело документи за
извършени от нея плащания директно на взискателя, за да иска те да бъдат
съобразени в извършеното от съдебния изпълнител разпределение. Поради
което тези аргументи не могат да обосноват извод за неправилност на
разпределението и искане за отмяната му.От друга страна - основателен е
аргумента на взискателя, че тъй като ползването на жилището не е
преустановено и не е направено плащане за следващите месеци/юни и юли/,
няма пречка прихващането да бъде извършено в следващ период на
периодичното задължение.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатския
хонорар, съчетано с искане за редуцирането му и включването му в
разпределението в редуциран от съда вариант. Видно от данните в
изпълнителното дело разноските за адвокатско възнаграждение на адв.К. са
посочени в ПДИ и това постановлението за разноски е могло да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването на ПДИ, както изрично е било указано в нея.
В този срок не е подадена жалба, поради което спор относно размера на
разноските не е имало към момента на разпределението и те са включени в
него в установения по делото размер.Ето защо съдът приема, че е
недопустимо по повод обжалване на разпределението този въпрос да се
повдига и обсъжда тепърва.
Неоснователно е и оплакването за това, че ЧСИ не е отдал
3
достатъчно значение на постановеното частично спиране на производството
по изп.дело като обезпечителна мярка на заведения от длъжницата иск по
чл.439 от ГПК по който е образувано гр.д. № 1691/2021г. на Плевенски РС.
Видно от разпределението, в него изрично е указано на взискателя да внесе
сумата 255,96лв. по сметката на ЧСИ до решаването на правния спор, по
който е допуснато обезпечението.
Поради изложеното, жалбата следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалбата на длъжника Й. Б. М. от
гр.Плевен против действия на ЧСИ Н.В. по изп.дело № *** – разпределение
от 01.07.2021г.
Решението може да се обжалва с частна жалба пред
Великотърновски АС в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4