Решение по дело №946/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Н.С.“, чрез адв. И.И. ***, против Решение № 125/11.07.2023 г., постановено по АНД № 312 по описа за 2023 година на Районен съд - Харманли.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка най-напред се твърди, че районният съд следвало да се произнесе само по повдигнатите/фиксираните от административнонаказващия орган нарушения и тяхната квалификация, вместо което и без да бил сезиран за това, констатирал неправилна правна квалификация на административното нарушение и я променил в нова такава, като определил и ново административно наказание. Според изискванията на чл. 168 АПК и чл. 173, ал. 1 АПК следвало да бъде отменено решението и тогава изменено, а съдът изменил само наказанието, което означава, че квалификацията му била правилна и законосъобразна. Освен това се сочи и че не бил разгледан и приложен или аргументирано отхвърлен случаят като маловажен по чл. 28, ал. 1 ЗАНН, а и съдът приел наличието на повторност при извършване на деянието, а такаво липсвало, тъй като предходно издаденото НП било влязло в сила още през м. декември 2021 г. Счита се още, че не била налице и доказаност на нарушението с оглед разпитаните свидетели по делото.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 125/11.07.2023 г., постановено по АНД № 312 по описа за 2023 година на Районен съд - Харманли, и да се постанови друго, с което да се отмени НП № 700591-F699880/24.04.2023 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, като се претендират и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Мария Костадинова, в писмено становище я оспорва като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като правилно да бъде потвърденo.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 125/11.07.2023 г. по АНД № 312/2023 г. Районен съд – Харманли е изменил НП № 700591-F699880/24.04.2023 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на ЕТ „Н.С.“ за извършено административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от Министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 5, във вр. с чл. 185, ал. 4, вр. чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 6 000 лева, като е намалил размера на "имуществена санкция" от 6 000 лева на 1 000 лева.

За да постанови този резултат, най-напред районният съд е приел, че АУАН и НП са били издадени от компетентни длъжностни лица, при спазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и без да са били допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, които да са били от категорията на съществените, налагащи отмяна на санкционния акт. На следващо място е счел за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че с деянието си ЕТ „Н.С.“ е осъществил състава на административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. Посочено е още, че същото е било правилно квалифицирано и санкционирано на основание чл. 185, ал. 5, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 4, вр. чл. 185, ал. 2 ЗДДС, но съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 5, вр. ал. 4 ЗДДС в случаите на повторност на нарушаване на подзаконов нормативен акт, свързан с прилагането на чл. 118 ЗДДС (какъвто се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съгласно чл. 118, ал. 4 ЗДДС) и когато нарушението не води до неотразяване на приходи, на юридическите лица и ЕТ се налагала имуществена санкция от 1 000 до 4 000 лева. С оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН имуществената санкция е определена в размер на 1 000 лева. Съдът не е намерил основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се отличавало с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Фактът, че от нарушението не били настъпили вреди за фиска е прието за ирелевантно, тъй като приложимата санкционна разпоредба предвиждала налагане на санкциите по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС в случаите, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи. Същевременно нарушаване на правилата относно отчетността на паричните суми в касовите наличности при работа с регистрирани фискални устройства винаги застрашава обществените отношения, обект на защита от посочените разпоредби, поради което и не можело да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими, относими и необходими доказателства, надлежно е обсъдил същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

Оплакванията на касационния жалбоподател, че атакуваният съдебен акт бил постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, са неоснователни.

Твърдението, че въззивната инстанция била констатирала неправилна правна квалификация на административното нарушение и я променила, като определила и ново административно наказание, е напълно несъстоятелно, тъй като от мотивите на решението й е видно, че е приела процесното нарушение за правилно квалифицирано и санкционирано на основание чл. 185, ал. 5, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 4, вр. чл. 185, ал. 2 ЗДДС. От съдържанието на самото НП № 700591-F699880/24.04.2023 г. се установява, че в него са посочени същите санкционни разпоредби, макар и в малко по-различен ред, а именно „чл. 185, ал. 5 ЗДДС, във връзка с чл. 185, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 4 ЗДДС“. Следователно, районният съд не е преквалифицирал описаното в НП изпълнително деяние, а само е изменил размера на наложеното административното наказание чрез неговото намаляване, с каквото правомощие безспорно разполага по силата на чл. 63, ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 7, т. 4 ЗАНН, приемайки, че санкцията следва се определи в размерите по чл. 185, ал. 4 ЗДДС, а именно от 1 000 до 4 000 лева, като в конкретния случай и с оглед чл. 27, ал. 2 ЗАНН я е определил в минималния размер, т.е. не е определил и ново наказание.

Позоваването на чл. 168 АПК и чл. 173, ал. 1 АПК пък е явно неправилно, доколкото в производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН за всички неуредени въпроси относно разглеждането на жалбите срещу наказателните постановления субсидиарно приложение намира единствено НПК по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 ЗАНН.

Не е вярно и че ревизираният съд не бил разгледал въпроса дали случаят бил маловажен по чл. 28, ал. 1 ЗАНН, доколкото в мотивите си е изложил изрични, ясни и подробни съображения, посочени по-горе и в настоящото решение, поради които е намерил, че няма основания за приложението на уредения в тази разпоредба институт на маловажния случай.

Противно на възраженията в касационната жалба, по делото е установено по категоричен начин наличието на повторност при извършване на нарушението. От приетото и неоспорено НП № 620543-F637214/20.12.2021 г. се установява, че ЕТ „Н.С.“ вече е бил наказан за същото по вид нарушение, като то не е влязло в сила през м. декември 2021 г., както се твърди. Видно от разписката в същото НП, препис от него е връчен на лицето срещу подпис на 12.05.2022 г. Това обстоятелство се потвърждава и от съдържащата се в него заверка (удостоверяване), че то е влязло в сила на 19.05.2022 г., а Приложението към него от 04.05.2022 г. касае единствен срокът за обжалването му, предвид промените в ЗАНН в сила от 23.12.2021 г., с оглед на които районният съд е приел, че то всъщност е влязло в сила на 27.05.2022 г. Отделно от това касационния жалбоподател не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на тезата си, че НП № 620543-F637214/20.12.2021 г. е влязло в сила през м. декември 2021 г. Поради това правилно е прието, че процесното нарушение е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на горецитираното НП.

На последно място, настоящият касационен състав споделя изцяло и съображенията на контролирания съд за безспорна доказаност на нарушението от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което не следва да ги преповтаря, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН препраща към мотивите му в тази им част.

Ето защо съдът намира, че в случая не са налице поддържаните касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и че касационният ответник е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, единствено в полза на учреждението, чийто орган е издал акта, следва да се присъдят такива, а именно сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл. 27е НЗПП и предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и осъществената защита по него.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 125/11.07.2023 г., постановено по АНД № 312 по описа за 2023 година на Районен съд - Харманли.

ОСЪЖДА ЕТ „Н.С.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Б., общ. Харманли, обл. Хасково, представлявано от Н.М. Сади, ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат И.И., да заплати на Национална агенция за приходите, сумата от 80,00 лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: