Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. С. 30.05.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на шестнадесети
април
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 4325 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от С.А.Х. срещу З. „А.” АД,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 03.08.2016
г. около 16 ч. пострадал в резултат на ПТП в гр. С.. Управлявал мотоциклет
„Хонда ВФР 750Ф“ с рег. № ******, като се движел по бул. „Ал.Малинов“ в посока
от ул. „Самара“ към ул. „Свети Киприян“. В района на кръстовището срещу бл.458
движещият се в насрещното платно л.а.м. „Фолксваген Фокс“ с рег. № ******,
управляван от С.С.З., предприел маневра обратен завой при наличие на пътен знак
Г-4 „Движение само направо или надясно след знака“, препречил пътя на ищеца и
той се ударил в него. В резултат на ПТП ищецът получил травма на дясната
лумбална област, рана в областта на дясната лумбална област, черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в сътресение на мозъка със загуба на съзнание,
арахноидална киста с размер 5,5/3 см темпорално в ляво. Ищецът изпитвал
главоболие, замайване, замъгляване на зрението, които оплаквания са налице и
към момента. Ищецът търпял изключителни болки и страдания, търпи ги и сега, ще
ги търпи и за в бъдеще. Оценява неимуществените си вреди на сумата от 26 000
лв. Поддържа се, че собственикът на л.а.м. „Фолксваген Фокс“ с рег. № ****** е
сключил с ответника своята задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
със застрахователна полица № BG/11/116000592867, валидна от 17.02.2016 г. до
16.02.2017 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 26 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки
и страдания от причинените му телесни увреждания, които са причинно следствена
връзка с ПТП, осъществено на 03.08.2016 г. в гр.С., виновно причинено от водача
на л.а.м. „Фолксваген Фокс“ с рег. № ******, чиято отговорност е била
застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ полица № BG/11/116000592867, валидна от 17.02.2016 г. до
16.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането-03.08.2016 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото,
включително и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт
Лукова, надлежно упълномощена с пълномощно, приложено към отговора на исковата
молба.
Оспорва иска като недопустим, с
оглед наличието на идентично дело № 688/2017 г. по описа на СГС, І-16 състав,
което възражение е неоснователно, тъй като след извършена служебна справка се
установява, че производството по делото е прекратено с влязло в сила на
13.04.2018 г. определение.
Оспорва предявените искове по
основание и размер. Твърди се, че водачът З. не е реализирала виновно
поведение, в резултат на което да е причинено твърдяното ПТП. Оспорва
причинно-следствена връзка между ПТП и уврежданията, получени от ищеца, както и
причинната връзка между претендираните неимуществени вреди и тези увреждания.
Твърди наличието на случайно събитие. При условията на евентуалност заявява
възражение за съпричиняване с твърдението, че ищецът не се е съобразил с
характера и интензивността на движението, не е намалил скоростта, с която
управлява мотоциклета, макар да е могъл да възприеме автомобила, управляван от З.,
че не е бил с поставена защитна каска, не е пропуснал насрещно движещия се по
път с предимство лек автомобил. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва механизма на
ПТП.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът чрез процесуалния си представител е депозирал допълнителна искова молба,
с която поддържа предявените искове и направените доказателствени искания с
исковата молба. Заявява доказателствени искания.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
депозира допълнителен отговор, с който поддържа всичките си оспорвания,
възражения и доказателствени искания..
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител.
Претендира разноски, за което представя списък. Адвокат Николов претендира адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли
съда да ги отхвърли, евентуално да присъди обезщетение в по-нисък размер.
Претендира направените по делото разноски, включително юрисконстултско
възнаграждение, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От констативен протокол К-666 от 03.08.2016
г., от приобщената към доказателствата по делото административно-наказатела
преписка с издадено наказателно постановление № 16-4332-015937/31.08.2016 г.,
от разпита на свидетеля очевидец С.С.З.-водачът на процесното МПС, както и от
заключението на неоспорената от страните САТЕ, се установява, че на 03.08.2016
г. около 16 часа в гр.С. свидетелката З. управлява л.а.м. „Фолксваген Фокс“ с
ДК № ******по бул. „Ал.Малинов“ с посока на движение от ул. „Св.Киприян“ към
ул. „Самара“, като срещу бл. 458 предприема маневра обратен завой, при
наличието на пътен знак Г-4, предписващ "Движение само направо или надясно
след знака". В същото време по бул. „Ал.Малинов“ посока от ул. „Самара“
към ул. „Свети Киприян“ се движи мотоциклет „Хонда ВФР 750Ф“ с рег. № ******,
управляван от ищеца. Свидетелката З. не пропуска насрещно движещия се
мотоциклет, при което настъпва удар.
Между страните не се е спорило, че по
отношение на увреждащото МПС е била налице валидна „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество с полица № BG/11/116000592867, валидна от 17.02.2016 г. до
16.02.2017 г.
От приетата по делото СМЕ се
установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания: мозъчно сътресение, контузия на поясната област с
разкъсно-контузна рана. Мозъчното сътресение протекло със степенна промяна в
яснотата на съзнанието след инцидента /объркване, зашеметяване/, без медицински
данни за настъпило безсъзнателно състояние /кома/ е реализирало
медико-биологичния критерий временно разстройство на здравето неопасно за
живота. Контузията на поясната област на гръбначния стълб, без рентгенови данни
за счупване на прешлени тела или техни израстъци, е реализирала
медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неоспасно за
живота. Установява се, че ищецът е търпял болки и страдания за период от около
два месеца с по-интензивен характер през първия. Към момента ищецът е в добро
общо състояние, в ясно съзнание, контактен и адекватен, с нормален неврологичен
статус.
Пред настоящата инстанция е
разпитана свидетелката Я.Г.К., която живее на съпружески начала с ищеца.
Свидетелката установява, че видяла ищеца след ПТП-то за първи път в болницата.
Ищецът провел домашно лечение, при което спазвал режим. Първите няколко дни стоял
почти изцяло на тъмно, не гледал телевизия, не се чувал с никого, имал много
силен световъртеж и периферното му зрение не било добро. Пиел лекарства,
включително болкоуспокояващи - „Амирал“. Главоболието продължило много време и
все още продължава да му се вие свят и да му изтръпва тила отзад. Първите десетина
дни свидетелката го придружавала до тоалетната винаги, защото му се завивало
свят като се изправи и му избивала пот на лицето. Силният световъртеж продължил
три месеца, като на моменти още се случва да има световъртеж. Първите няколко
дни повръщал.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
На 29.09.2016 г. ищецът предявил
пред ответника претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, но такова
до момента не е изплатено.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.
На 29.09.2016 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1
от КЗ, изтекъл на 29.12.2016 г. ответникът не е заплатил застрахователно
обезщетение. Настоящият иск е предявен в съда на 29.03.2018 г. и в този смисъл
се явява процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 03.08.2016
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени доказателства, както и с неоспорените от страните
заключения на САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинени телесни
увреждания на ищцата и извършени разходи за лечение на тези увреждания.
Установява се, че с поведението си водачът С.З. е нарушила нормата на чл.6,
т.1 от ЗДвП, като не е съобразила своето поведение със задължителното
предписание на знак Г-4 -"Движение само направо или надясно след знака", а също така е нарушила нормата на чл. 38, ал.2 от ЗДвП, съобразно която, при завиване в обратна посока
водачът пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства, вследствие на
което е допуснала процесното ПТП.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
С ангажираните по делото
доказателства ответникът не доказва възражението си за принос от страна на ищеца.
Установи се, че пострадалият е била с поставена каска. Не се доказа
твърдението, че пострадалият се е движил с неразрешена и несъобразена скорост,
доколкото и при липса на обективни данни по делото, САТЕ не е в състояние да
даде заключение, относно скоростта и на двете превозни средства, участвали в
процесното ПТП. Вещото лице посочва, че ищецът е имал възможност да възприеме
лекия автомобил, но при липсата на данни с каква скорост се е движил, не може
да бъде прието, че същият е бил в състояние да предотврати настъпването на
удара.
Предвид горното възражението за
принос като недоказано следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 15 000 лв., поради което
и предявения иск за разликата над 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 26
000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищецът е претърпяла сравнително леки телесни увреждания,
от които се е възстановил за срок от около два месеца, през които е търпял
болки по-интензивни през първия весец, като към момента ищецът е в добро общо състояние, в ясно
съзнание, контактен и адекватен, с нормален неврологичен статус, без трайни
остатъчни увреди и последици.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 29.09.2016 г.
Предвид горното исковата
претенция за лихва за периода от 03.08.2016 г. до 28.09.2016 г. следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е направил разноски в
размер на 1040 лв.-внесена държавна такса, 400 лв.-депозити вещи лица и 1310
лв.-заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна помощ от
21.03.2018 г., или общо сума в размер на 2750 лв., от която сума и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати сумата от 1586,54
лв., която е съответна на уважената част от иска-15 000 лв.
Ответникът е направил разноски в
размер на 200 лв. за депозит вещи лица, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв., определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Не се присъждат разноски в размер на 15 лв.-депозит за свидетел, който
поради неизползването му подлежи на връщане.
От общата сумата от 500 лв., ищецът
ще следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на
ответника направените от него разноски в размер на 211,54 лв., която сума е съответна
на отхвърлената част от иска /11 000 лв./, или ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски по компенсация в размер на 1375 лв.
/1586,54-211,54=1375/
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД на С.А.Х., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат
С.К.Н.-К. сумата от 15 000 лв. /петнадесет
хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от причинените му телесни
увреждания, които са причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на
03.08.2016 г. в гр.С., виновно причинено от водача на л.а.м. „Фолксваген Фокс“
с рег. № ******, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество
със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица №
BG/11/116000592867, валидна от 17.02.2016 г. до 16.02.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано 29.09.2016 г. до окончателното
издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени
вреди за разликата над сумата от 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 26 000
лв., както и претенцията за лихва за периода от 03.08.2016 г. до 28.09.2016 г.,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ и направените от ищеца разноски в
размер на 1375 лв. /хиляда триста седемдесет и пет лв./
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: