Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.03.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №12204
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №12204/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.”
ЕАД *** срещу решение №165639 от 31.07.2020 г постановено
по гр.д.№61924/19 г на СРС , 165 състав , в частта , с което са отхвърлени :
- исковете на въззивника с
правно основание чл.422 ал.1
ГПК във
вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че С.Б.С.-К. *** му
дължи сумата от 2510,29 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г за
ап.№5 в гр.София ул.******, ведно със законната лихва от 15.03.2019 г до
заплащане на главницата ; сумата от 328,85 лева лихви за забава за периода 14.09.2016 г – 01.03.2019
г ; сумата от 33,75 лева за дялово разпределение за периода 02.2016 г.
до 04.2018 г и сумата от 6,34 лева лихви за забава върху сумата за
дялово разпределение за периода 30.03.2016 г – 01.03.2019 г , за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.02.2019 г по
ч.гр.д.№7920/19 г на СРС , 78 състав ;
- исковете на въззивника с
правно основание чл.422
ал.1 ГПК във
вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че М.Б.В. ЕГН **********
от гр.София му дължи сумата от разликата над 1961,25 лева до предявения
размер от 2510,29 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г за ап.№5 в
гр.София ул.******, ведно със законната лихва от 15.03.2019 г до заплащане на
главницата ; сумата от 328,85 лева
лихви за забава за периода 14.09.2016 г – 01.03.2019 г ; и сумата от 6,34
лева лихви за забава върху сумата за дялово разпределение за периода
30.03.2016 г – 01.03.2019 г , за които суми /частично/ е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 13.02.2019 г по ч.гр.д.№7920/19 г на СРС , 78
състав .
Въззивникът “Т.С.” ЕАД излага доводи за неправилност на
решението на СРС / в обжалваната част/ . С.Б.С.-К. притежава ½ идеална
част от процесния имот и е потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ . Без
значение е на чие име се води партидата . ОУ обвързват ответниците . Налице са
протоколи за публикуване на общите фактури в интернет . Съгласно чл.33 от ОУ
/2016 г / купувачите са длъжни да
заплащат дължимите суми в 45-дневен срок след изтичане на периода , за който се
отнасят .Сумите по общата фактура от 31.07.2016 г стават изискуеми на
15.09.2016 г и за тях не е изтекла погасителна давност
Въззиваемата страна М.В. е подала
писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Издаването на обща фактура
няма отношение към погасителната давност .Всички вземания пред 15.03.2016 г са
погасени по давност .Няма данни кога са влезли в сила ОУ на ищеца .
законосъобразни са мотивите на СРС за отхвърляне на исковете за лихви .
Въззиваемата страна С.Б.С.-К. е подала
писмен договор , в който оспорва въззивната жалба . К. не е потребител на
топлинна енергия и не живее на адреса .Потребител е само М.В. , която е подала
молба-декларация за откриване на партида . К. е подала иск за делба , защото
ищецът постоянно завежда дела срещу нея като съсобственик .
“Б.” ООД - трето
лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД *** – не взема становище по въззивната
жалба .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С.” ЕАД на 31.07.2020
г и е обжалвано в срок на 06.08.2020 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .
След преценка на доводите
в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост
на съдебното решение в
обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените
във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма
в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
По отношение на ответника С.Б.С.-К.
За да отхвърли исковете СРС е приел ,
че К. не е потребител на топлинна енергия . В. е подала молба-декларация за
откриване на партида , което е прието от ищеца , поради което само В. е
потребител на топлинна енергия за процесния имот .
В тази част въззивната жалба е неоснователна
, като мотивите на СРС се възприемат и от настоящия съд . Съгласно мотивите на
т.1 от ТР №2/17 от 17.05.2018 г на ОСГК няма пречка един от съсобствениците да
подаде молба-декларация за откриване на партида и единствен да бъде потребител
на топлинна енергия .
По отношение на ответника М.Б.В.
За да отхвърли част от исковете СРС е
приел , че тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено
на 15.03.2019 г , то всички вземания за главница с падеж преди 15.03.2016 г са
погасени по давност . Липсват данни за падежа на вземанията , поради което
трябва да се приложи чл.114 ал.2 ЗЗД и давността тече от възникване на
вземанията . Следователно вземанията до м.02.2016 г са погасени по давност . За
периода 10.02.2017 г – 08.03.2017 г няма данни топлинната енергия да е
измервана с „годен уред“ и тази топлинна енергия не трябва да се взема предвид
. Ищецът е претендирал от В. половината от доказаната главница за топлинна
енергия за имота /2420,68 лева/ и след като се приспаднат погасените по давност
суми за периода до м.02.2016 г искът за главница е доказан за размера от 1961,25
лева . Лихви за забава не се дължат
от ответника , защото няма данни за публикуване на фактурите в интернет или за
друга покана .
В тази част въззивната жалба е частично
основателна . Както се посочи М.Б.В. е единствен потребител на топлинна
енергия за процесния имот . Следователно ако се възприемат мотивите на СРС , то
В. дължи 2 х 1961,25 лева = 3922,50 лева
и искът за главница за сумата от 2510,29 лв е изцяло основателен .
Всъщност за периода след 12.08.2016 г са приложими ОУ /2016 г / , като според чл.33 ал.1
ОУ /2016г / клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен
срок след изтичане на периода , за който се отнасят . За разлика от ОУ /2014 г/
падежът не е поставен в зависимост от публикуване на месечната сметка в
интернет . По отношение на главницата и погасителната давност за нея в случая
влизането в сила на ОУ /2016г / обаче е без значение .
По отношение на лихвите за забава , същите са доказани по основание , а настоящият
съд по реда на чл.162 ГПК счита , че същите са доказани и по размер .
Действително част от лихвите при действието на ОУ /2014 г / не са доказани ,
защото ищецът не е представил доказателства за публикуване на общите фактури в
интернет , а друга част е погасена по давност . От друга страна В. дължи целият , а не половината размер от доказаните
по делото лихви .
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да се отмени и да се признае за установено , че В. дължи
претендираните от ищеца суми . Същата дължи и допълнителни разноски пред СРС ,
както и разноски пред СГС . В останалата част решението на СРС трябва да се
потвърди . Въззивникът дължи на С.Б.С.-К. 450 лева разноски пред СГС –
адвокатско възнаграждение , намалено до този размер поради прекомерност .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №165639 от 31.07.2020 г постановено
по гр.д.№61924/19 г на СРС , 165 състав , в частта , в която са отхвърлени исковете на “Т.С.”
ЕАД *** с
правно основание чл.422
ал.1 ГПК във
вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че М.Б.В. ЕГН **********
от гр.София му дължи разликата над 1961,25 лева до предявения размер от
2510,29 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г за ап.№5 в гр.София ул.******,
ведно със законната лихва от 15.03.2019 г до заплащане на главницата ; сумата
от 328,85 лева лихви за забава за
периода 14.09.2016 г – 01.03.2019 г ; и сумата от 6,34 лева лихви за
забава върху сумата за дялово разпределение за периода 30.03.2016 г –
01.03.2019 г , за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 13.02.2019 г по ч.гр.д.№7920/19 г на СРС , 78 състав ; както и в
частта , в която и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Т.С.” ЕАД *** с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК
във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД , че М.Б.В. ЕГН ********** от гр.София му дължи разликата над 1961,25
лева до предявения размер от 2510,29 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2018 г за ап.№5 в гр.София ул.******, ведно със законната лихва от
15.03.2019 г до заплащане на главницата ; сумата от 328,85 лева лихви за забава за периода 14.09.2016 г –
01.03.2019 г ; и сумата от 6,34 лева лихви за забава върху сумата за
дялово разпределение за периода 30.03.2016 г – 01.03.2019 г , за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.02.2019 г по
ч.гр.д.№7920/19 г на СРС , 78 състав .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото
решение , в частта , с която са отхвърлени исковете на “Т.С.”
ЕАД *** с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК
във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че С.Б.С.-К. *** му дължи сумата от 2510,29
лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г за ап.№5 в гр.София ул.******,
ведно със законната лихва от 15.03.2019 г до заплащане на главницата ; сумата
от 328,85 лева лихви за забава за
периода 14.09.2016 г – 01.03.2019 г ; сумата от 33,75 лева за дялово
разпределение за периода 02.2016 г. до 04.2018 г и сумата от 6,34 лева
лихви за забава върху сумата за дялово разпределение за периода 30.03.2016 г –
01.03.2019 г , за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 13.02.2019 г по ч.гр.д.№7920/19 г на СРС , 78 състав .
ОСЪЖДА М.Б.В. ЕГН
********** от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД *** допълнително още 84,11 лева разноски пред СРС и 175,27 лева разноски пред
СГС .
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на С.Б.С.-К.
*** сумата от 450 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
Решението е постановено
при участието на “Б.” ООД като трето лице помагач на ищеца “Т.С.”
ЕАД *** .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.