РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Ямбол, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:В. М. Петков
Членове:Петранка Ст. Жекова
Петранка П. Кирова
при участието на секретаря Иванка П. Златева
като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20222300600233 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК и е образувано по жалба
от защитника на подсъдимия по първоначалната тъжба срещу Присъда №
260008 от 30.06.2022 г., постановена по НЧХД № 1021/2019 г. по описа на
ЯРС.
С присъдата, предмет на проверка, въззивникът подсъдим Е. И. Е. от гр.
***** е признат за виновен по предявените му с тъжбата обвинения за
престъпления по чл.130, ал.1 и по чл.146, ал.1 от НК и е осъден, както следва:
На основание чл.130, ал.1 вр. чл.54 от НК, за това, че **.**.****г. около
07:45 часа сутринта в гр. Ямбол, на ******* ********* ***** в кв. *****, в
закусвалня „*** *****“, е причинил на П. Р. П. от гр. ***** лека телесна
повреда с разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, при пробационни мерки задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изразяваща се в
явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител два пъти
седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл.146, ал.1 вр. чл.54 от НК, за това, че по същото време и
на същото място е казал обидни думи, унизителни за честта и достойнството
на П. Р. П. от гр. *****, в негово присъствие, му е наложено наказание глоба
в размер на 1000 лева.
1
По реда на чл.23, ал.1 от НК му е определено общо наказание
ПРОБАЦИЯ, включващо пробационните мерки задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изразяваща се в явяване и
подписване на подсъдимия пред пробационен служител два пъти седмично, и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, към което, на основание чл.23, ал.3 от НК, е присъединено изцяло
наказанието глоба в размер на 1000 лева.
Съответно, въззивникът Е. е осъден да заплати на въззиваемия тъжител
по първоначалната тъжба П. П. обезщетения за причинени неимуществени
вреди в размер на 2000 лева за престъплението по чл.130, ал.1 от НК и в
размер на 1000 лева за престъплението по чл.146, ал.1 от НК, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането - **.**.****г., до
окончателното им изплащате, като исковете в останалите им части, за
разликата над 2000 лева и над 1000 лева до пълните претендирани размери от
4000 лева и от 2000 лева, са отхвърлени като неоснователни.
На основание чл.304 от НПК, въззивникът Е. е оправдан по обвинението
за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК, като е признат за невиновен в това
да е нанесъл обидата публично.
С обжалваната присъда въззиваемият подсъдим по насрещната тъжба П.
Р. П. е оправдан по предявените му с нея обвинения за престъпления по
чл.130, ал.1 и по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, като е признат за
невиновен в това, че:
На **.**.****г. около 07:45 часа в гр. Ямбол, в закусвалня „*** *****“,
е причинил на Е. И. Е. от гр. ***** лека телесна повреда с разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, както и за това, че
По същото време и на същото място е казал обидни думи, унизителни за
честта и достойнството на Е. И. Е. от гр. *****, в негово присъствие.
Предявените от въззивника Е. против въззиваемия П. граждански
искове за присъждане на обезщетения за причинени неимуществени вреди в
размер на 4000 лева за престъплението по чл.130, ал.1 от НК и в размер на
2000 лева за престъплението по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането - **.**.****г. до
окончателното им изплащане, СА ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни и
недоказани.
Въззивникът Е. е осъден да заплати на въззиваемия тъжител по
първоначалната тъжба направените по делото разноски в размер на 915,60
лева, както и държавна такса върху уважените граждански искове в размер на
120 лева. В негова тежест са присъдени и деловодните разноски в размер на
114,05 лева, като е постановено заплащането им в приход на бюджета на
съдебната власт и по сметката на ЯРС.
Жалбата е бланкетна. Съдържа общи оплаквания, че
първоинстанционната присъда е незаконосъобразна, необоснована и
несправедлива, и е постановена в нарушение на материалния и процесуалния
2
закон, в подкрепа на които не са изложени конкретни аргументи. Претендира
се за нейната отмяна и за постановяване на нова такава, с която въззивникът
Е. да бъде оневинен, а въззиваемият П. да бъде признат за виновен по
предявените му с насрещната тъжба обвинения.
Въззиваемият П. и редовно упълномощения му адвокат не са
депозирали възражение против жалбата.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от въззивника подсъдим и от
редовно упълномощен защитник - адвокат, който пледира за отмяна на
присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд. В условията на алтернативност претендира за
постановяване на нова, оневиняваща въззивника присъда, или за намаляване
размера на наложените наказания и присъдените обезщетения. В подкрепа на
първото искане развива доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в непълен, неточен и некоректен анализ на
събраните доказателства. Конкретно излага, че районният съд не е
аргументирал решението си да даде вяра на заинтересовани от изхода на
делото свидетели, каквито са родителите на тъжителя З. М. и Р. П., и
свидетелката К. М. - работник-кухня в стопанисваното от баща му заведение.
Игнорирал е близкото им родство и съществуващите трудово-правни
отношения с тъжителя и предварително придал на показанията им
доказателствена сила, каквато те не притежават. Не е изложил и мотиви защо
не приема посочения от въззивника механизъм и твърденията му за извършен
междувременно основен ремонт в заведението, и пренебрегнал
обстоятелството, че следственият експеримент е проведен при променена
фактическа обстановка. Не е коментирал и подкрепящите версията на
въззивника доказателства, а именно, показания на полицейския служител
свидетеля А. А., че след инцидента Е. бил със скъсана риза, както и
доказателствата, свързани с работното време и трудовата ангажираност на
неговата съпруга свидетелката С. Е.. По същество и със същите доводи
защитата аргументира и оплакване за избирателен подход и едностранчив
анализ на доказателствената съвкупност. Застъпва и становище за
недоказаност на предявените срещу въззивника обвинения, като счита, че по
обем, интезитет и съдържание, доказателствата, на които се основава
присъдата в осъдителните й части, не позволяват да се направи обоснован
извод за виновността му.
Присъдата в гражданско-осъдиделната й част, с която гражданските
искове са уважени ведно със законната лихва, защитата намира за
недопустима и постановена при съществено нарушение на процесуалните
правила. Това си становище обосновава с разбирането, че претенцията за
присъждане на законна лихва представлява самостоятелен акцесорен иск с
правно основание чл.86 от ЗЗД, и затова счита, че приемането му след
началото на съдебното следствие, и то чрез изменение на разпореждането, с
което главният иск е приет за съвместно разглеждане, е недопустимо. По тези
съображения пледира за обезсилване на присъдата в тази й част.
3
Чрез редовно упълномощен адвокат въззиваемият изразява становище
за неоснователност на жалбата, като счита, че оспорената присъда не страда
от пороци, представляващи основание за нейното изменение или отмяна
както в наказателната, така и в гражданската й част. Счита, че районният съд
подробно е анализирал всички доказателства по делото и е направил
обоснован извод за наличие на извършени от въззивника подсъдим деяния,
покриващи обективните и субективни прицнаци на вменените му
престъпления. Изцяло споделя и доводите, с които първата инстанция е
приела за недоказани предявените с насрещната тъжба обвинения. В
обобщение счита, че постановената присъда е правилна и законосъобразна, и
пледира да бъде потвърдена. Претендира и присъждане на разноски пред
въззивния съд.
След като обсъди доводите в жалбата, съобрази становищата на
страните и прецени изцяло атакуваната присъда съобразно правомощията
по чл.313 и чл.314 от НПК, ЯОС прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.319, ал.1 от НПК, от
надлежна страна и при наличие на право и интерес от обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Решаващият съд правилно е установил релевантните за делото факти. В
съответствие с разпоредбата на чл.13 от НПК е проявил дължимата
процесуална активност и е изследвал задълбочено спорните обстоятелства.
Подробно е анализирал всички събрани доказателства, обсъдил ги е
поотделно и в тяхната съвкупност, и е изложил убедителни мотиви кои
доказателствени източници кредитира и защо. Приел е за установени
съответни на доказателствата фактически положения, които се споделят от
настоящия състав, и в общи линии, се свеждат до следното:
Към **.**.**** г. въззиваемият П. Р. П. (тъжител по първоначалната
тъжба и подсъдим по насрещната) и свидетелката К. М. работели в заведение
за бързо хранене „*** *****“, находящо се на ******* ******** **** в кв.
***** в гр. Ямбол, което се стопанисвало от бащата на тъжителя свидетеля Р.
П.. Въззиваемият бил барман, а св. М. работник-кухня.
Недалеч от заведението се намирал магазин за авточасти, стопанисван
от въззивника Е. И. Е. (подсъдим по първоначалната тъжба и тъжител по
насрещната) в качеството му на едноличен търговец.
Около 07:00-07:30 часа на **.**.****г. въззимаемият П. отишъл на
работа с лек автомобил. Паркирал по диагонал на безплатен общински
паркинг в близост до пазара така, че заел две сенчести паркоместа. След това
отишъл в заведението и заедно със св. М. започнали работа. П. застанал зад
барплота, непосредствено зад който се намирала кухнята, където работела М..
Пространството зад барплота и кухнята били разделени от поставени вляво и
вдясно вертикално разположени дървени рафтове, между които се образувал
отвор без врата, през който св. М. влизала и излизала от кухнята.
4
Малко след въззиваемия въззивникът Е. също пристигнал на общинския
паркинг с лек автомобил. Подразнил се от начина, по който първият бил
паркирал и решил да му направи забележка. Около 07:45 часа влязъл в
заведението и се насочил към П., който пиел кафе зад бара. Попитал го какъв
му е проблема с паркирнето и защо е спрял така, на което П. отговолил, че
паркингът е общински и може да спира където си иска. Подразнен и от
отговора, Е. му казал: „Глупак, да ти еба майката!“, минал зад барплота и го
блъснал с ръце в областта на гърдите. В резултат на това П. политнал назад и
в опит да се задържи прав съборил поставените на плота чаши и бутилки. Не
успял да запази разновесие и паднал паднал по гръб на земята, при което
получил лентовидно одраскване на кожата в тилната област на главата с
червеникав цвят и дължина около 6 см, достигащо до лявата задушна област,
с умерено изразен болезнен травматичен оток на тъканите в същата област.
След това Е. се надвесил над П. и започнал да му нанася удари с юмруци в
областта на главата и горната част на тялото, при което му причинил
множество охлузвания под формата на одрасквания в областта на двете
половини на челото и лявата очница; кръвонасядания и болезнен оток на
тъканите в областта на челото и долните половини на двете очници;
охлузване на лявата половина на долната устна и нараняване на палеца на
дясната ръка с умерено изразен болезнен травматичен оток на тъканите. В
един момент Е. се изправил и напуснал заведението. Непосредствено след
това П. последователно подал сигнал на тел.112 и телефонирал на баща си
свидетеля Р. П.. Свидетелката М. се обадила на майката на тъжителя св. М. и
й съобщила за случилото се.
За проверка по сигнала на П. пристигнал полицейски екип в състав
свидетелите А. А. и И. П.. След последователно проведени разговори с
въззиваемия, със свидетелката М. и с въззивника Е., полицаите разяснили на
П., че може да си търси правата по частен ред, предложили му да го откарат в
спешнияя център за преглед и съставили на Е. протокол за предупреждение
по реда на чл.65 от ЗМВР. На място пристигнали и родителите на П. –
свидетелите Р. П. и З. М., които откарали сина си на преглед в гр. Сливен. В
09:36 часа същия ден въззиваемият бил освидетелстван от съдебен лекар.
По заявление на въззиваемия П. във връзка със случая била образувана
преписка № ****/****г. по описа на ЯРП, проверката по която била
възложена на свидетеля В. Г.. Преписката приключила с постановяване на
отказ да се образува наказателно производство, поради това, че се касае за
деяние, за което наказателно преследване се възбужда по тъжба на
пострадалия.
Към момента на извършване на горното деяние и към **.**.****г.,
откогато датират приложените по делото справки за съдимост рег. № 166 и
165 на БС при ЯРС, въззивникът Е. и въззиваемият П. са неосъждани. Не са и
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел IV от
НК.
5
Така възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е
в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства.
Настоящият състав споделя направения от първата инстанция
доказателствен анализ, като счита, че при установяване на фактическите
обстоятелства, относими към предмета на доказване, районният съдът е
изходил основно от неутрални доказателствени източници, а именно,
приобщеното по делото съдебномедицинско удостоверение №
***/**.**.****г., издадено от Д-р Ч., и показанията на полицейските
служители – свидетелите А. А., И. П. и В. Г., които съдържат обективни данни
както за състоянието въззивника Е., така и на въззиваемия П., за естеството и
локализацията на уврежданията на последния непосредствено след
инцидента, а също и информация относно дадените от тях и от свидетелката
М. предварителни сведения по случая, включително и данни за механизма на
причиняване на установените телесни увреждания. Затова, и като взе предвид,
че показанията на свидетелите М., Р. П. и М. от една страна, и тези на
свидетелите С. Е. и И. Е. от друга, са депозирани от лица, които се намират в
близки отношения със страните, ЯОС счита, че горепосочените доказателства
следва да се третират като обективен ориентир за оценка достоверността на
останалите такива. В тази връзка намира, че следва да се даде вяра на тези
свидетелски показания, които кореспондират с неутралните доказателствени
източнини, като същевременно се държи сметка за обстоятелствата, при
които е възприето случващото се, състоянието на възприемащия, за това на
коя част от събитията процесния ден е присъствал и за отношенията му със
страните.
Съобразявайки всичко изложено, решаващият съд с основание е
кредитирал показанията на свидетелката К. М. в частта им относно
авторството, времето, мястото и механизма на причиняване на уврежданията
и относно изреченото от Е. по адрес на въззиваемия, както и показанията на
свидетелите З. М. и Р. П., в частта им относно състоянието на П. и причината
за това, и е подходил критично към техните показания в останалите им части,
както и към обясненията на въззивника Е. и показанията на свидетелите С. Е.
и И. Е. в частта им относно обстоятелството, че процесния ден Е. бил
нападнат и обиждан от П..
Преценката на първоинстанционният съд е правилна и житейски
издържана, тъй като доказателствената съвкупност е безпротиворечива по
отношение на обстоятелствата, че непосредствено след посещението на
въззивника Е. в заведението на П.и именно въззиваемият подал сигнал на
тел.112, както и че още тогава съобщил на отзовалите се на сигнала
полицейски служители – свидетелите А. А. и И. П., че му бил нанесен побой,
посочил като автор на побоя въззивника Е. и причината за конфликта между
тях – спор за паркомясто. Наред с това, по време на беседите с П. и с Е.
свидетелят А. установил прохлузни рани само по лицето на П., предложил да
го откара в спешния център и му разяснил, че може да си търси правата по
6
частен ред. Същевременно, А. и П. са категорчни, че при разговора с Е.
същият споменал единствено, че му е скъсано копчето на ризата, но не
установили видими следи от увреждания по тялото му или наличие на
разкъсана дреха (риза), както твърди защитника, като и по време на беседата
на място, и в хода на предварителната проверка по преписка № ****/****г. по
описа на ЯРП, Е. не споделил за реализирано над него физическо нападение,
както и данни относно присъствието на други лица по време на конфликта.
Оплаквания за нападение, изразило се в блъскане с последвало падане
назад и нанасяне на удари с ръце в областта на лицето, главата и други части
на тялото П. съобщил и на освидетелстващия съдебен лекар по време на
прегледа два часа след инцидента, като съдебният лекар също констатирал
съответни на оплакванията увреждания - лентовидно одраскване на кожата в
тилната област на главата с червеникав цвят и дължина около 6 см,
достигащо до лявата задушна област, с умерено изразен болезнен
травматичен оток на тъканите в същата област; множество охлузвания под
формата на одрасквания в областта на двете половини на челото и лявата
очница; кръвонасядания и болезнен оток на тъканите в областта на челото и
долните половини на двете очници; охлузване на лявата половина на долната
устна и нараняване на палеца на дясната ръка с умерено изразен болезнен
травматичен оток на тъканите. Във връзка с констатираните увреждания
въззивяемият последователно дал идентични предварителни сведения при
снемане на анамнезата, като посочил, че същия ден около 08:00 часа бил
нападнат на работното си място от мъж, собственик на магазин за авточасти
до заведението, в което работи, по повод паркиране на автомобол.
Интерпретирани в заключението на съдебномедицинското
удостоверение, констатираните при прегледа телесни увреждания на П. са
определени като травматични, получени вследствие действието на твърди и
тъпоръбести предмети (каквито характеристики притежават човешките
крайници) и по давност и мехамизъм съответстват на посочените от
освидетелствания време и начин на причиняването им. А след като по
давност, механизъм на причиняване и характеристики уврежданията на
въззиваемия тъжител напълно отговарят да са получени по посочените от
свидетелката М. време, място и начин, решението на районния съд да
кредитира показанията й в горепосочените части се явява напълно
обосновано. Обстоятелството, че М. е дългогодишен работник в заведението
и в трудово-правни отношения с бащата на въззиваемия, само по себе си не е
достатъчно да обоснове извод за недобросъвестност и не представлява
основание за дискредитиране на показанията й, след като, както е в случая,
съвкупната им преценка с писмените доказателства и с показанията на
неизаинтересовани от изхода на делото свидетели, каквито са полицейските
служители, обосновава извод за тяхната достоверност. Същото се отнася и за
показанията на свидетелите М. и Р. П. относно развоя на събитията и
състоянието на въззиваемия непосредствено след извършване на деянието.
След като и техните показанията кореспондират с останалия доказателствен
7
материал, те също следва да се оценят като достоверни, независимо от
обстоятелсвтото, че са родители на П. П..
При това положение, доколкото възприетите от първата инстанция
изводи по фактите се основават главно на неутрални доказателствени
източници, оплакванието, че осъдителната част от присъдата се базира
единствено на показанията заинтересовани от изхода на делото свидетели –
М., М. и Р. П., не може да бъде споделено. Районният съд е анализирал тези
гласни доказателства във всичките им части поотделно, съпоставил ги е с
останалия доказателствен материал, и след констатиране тяхната логичност и
взаимовръзка с писмените доказателства и с показанията на свидетелите А.
А., И. П. и В. Г., с основание ги е кредитирал с доверие частта им относно
авторството, времето, мястото и начина на причиняване на уврежданията.
Видно от изложените на л. 226-230 мотиви към присъдата, при оценката на
гласните доказателства не е даден изключителен приоритет както на
показанията на свидетелите М., М. и П., така и на показанията на свидетелите
С. Е. и И. Е., и в пълно съответствие със събрания доказателствен материал е
прието, че конфликтът е възникнал по повод паркиране по диагонал и заеме
на две сенчести паркоместа от въззиваемия тъжител. Т.е., доводът за
еднострачнив и избирателен анализ на доказателствата също се явява
неоснователен.
В контекста на изложеното, обясненията на въззивника и показанията
на свидетелите С. Е. и И. Е. в частта им, че Е. не е обиждал и удрял
въззиваемия, както и че самият той е станал обект на проявена от последния
вербална и физическа агресия, остават напълно изолирани и се опровергават
от показанията на свидетелите М., А., П., Г., М. и Р. П., които по
гореизложените съображения, като кореспондиращи помежду си и
хармонизиращи с писмените доказателства, следва да се оценят като
достоверни. В този смисъл ЯРС правилно е приел, че обясненията на
въззивника относно горните обстоятелства представляват отчетлив израз на
защитна позиция, а показнията на свидетелите С. Е. и И. Е., съответно негови
съпруга и син, следва да се тълкуват като опит същият да бъде оневинен,
поради което не следва да се кредитират.
ЯРС правилно не се е доверил на обясненията на въззивника и на
показанията на свидетелката Е. и в частта им относно обстоятелството, че
същата придружавала съпруга си при посещението му в заведението на П.,
първо защото, в контекста на посочения от тях равой на събитията –
реализирано вербално и физическо нападение над Е., решението на Е. да не
влезе и да не се намеси в конфликта изглежда нелогично и житейски
неправдиво. В случая обаче, макар и под съмнение, присъствието на Е. по
време на инцидента, и респ. качеството й на очевидец, не е от решаващо
значение за преценка на достоверността им. Съществено в това отношение е
обстоятелството, че нейните показанията, а и тези на свидетеля И. Е.,
представляват преразказ на обясненията на въззивника, чиято версия относно
развитието на конфликта е опровергана по категоричен начин, и съответно,
8
обосновано отхвърлена от съда по съображенията, изложени по-горе.
Възражението на защитата за изключване на протокола за следствен
експеримент от доказателствената съвкупност, поради провеждането му при
променена фактическа обстановка, също е неоснователно, тъй като
твърденията на които се основава - за извършен междувременно основен
ремонт с местене на барплота в заведението, не са подкрепени с
доказателства. Нещо повече, от показанията на свидетелите С. П., А. Ч., а и
М., по безспорен начин се установява, че такива дейности не са извършвани.
ЯРС с основание е кредитирал показанията и на тези свидетели, тъй като С. П.
е дългогодишен доставчик на хляб и посещава мястото ежедневно, а Ч. е
редовен клиент на заведението, съученик на въззивника Е. и в нормални
отношения с всяка от страните.
Не се констатира и твърдяното от защитата противоречие в показанията
на свидетелката М. относно обстоятелството дали работното й място –
кухнята, и пространството зад барпрота, където се е развил конфликта, е
разделено от врата. По време на разпита си на **.**.**** г. (вж. стр.3 от
протокола за с.з.) същата ясно е заявила, че няма врата между кухнята и бара,
както и че между тях има само две странични стенички, които са дървени.
Същите обстоятелства е изнесла и в показанията си, депозирани при
повторния разпит в съдебно заседание на 30.06.2022г., като при предявяване
на фотоалбума към протокола за следствен експеримент е посочила: „Тук е
входът за кухнята, където няма врата.“. Или, от показанията й, че по време на
инцидента не е могла да излезе, тъй като пътят й от кухнята навън минавал
покрай въззивника, който бил заклещил вратата, ясно личи, че същата има
предвид именно образувания между двата дървени рафта отвор без врата,
който й осигурявавл достъп до работното място, респ. и път обратно. Наред с
това, обстоятелството, че двете пространства не са разделени от врата се
потвърждава и от фотоалбума към протокола за проведен следствен
експеримент, за който, както се посочи, няма законово основание да бъде
изключен от доказателствената съвкупност.
Показанията на свидетелите неочевидци Т. Х. и Р. Д., както и данните
относно трудовата заетост и работното време на св. Е. към **.**.****г., по
никакъв начин не разколебават направените от първата и от настоящата
инстанция фактически изводи, тъй като не съдържат съществена информация
за правнозначимите факти. Затова не е и необходимо да се анализират в
детайли, а следва да се вземат предвид дотоклова, доколкото допринасят за
всестранното изясняване на делото.
При тази правилно изяснена фактическа обстановка районният съд
законосъобразно и обосновано е заключил, че въззивникът подсъдим по
първоналната тъжба е извършил описаните в тъжбата деяния срещу
телесната неприкосновеност и честта и достойнството на въззиваемия
тъжител, и е осъществил съставите на вменените му престъпления по
чл.130, ал.1 от НК и по чл.146, ал.1 от НК, тъй като:
9
На **.**.****г. около 07:45 часа сутринта в гр. Ямбол, на *****
******* ***** в кв. *****, в закусвалня „*** *****“, блъскайки с ръце П. Р.
П. в областта на гърдите и нанасяйки му удари с ръце в областта на главата и
горната част на тялото, му е причинил лека телесна повреда с разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, и
На **.**.****г. около 07:45 часа сутринта в гр. Ямбол, на *****
******* ***** в кв. *****, в закусвалня „*** *****“, е казал обидни думи,
унизителни за честта и достойнството на П. Р. П. от гр. *****, в негово
присъствие.
При възприетите от двете инстанции фактически положения, правилен е
извода, че извършеното от въззивника покрива всички обективни признаци
от състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, доколкото е безспорно
установено, че вследствие действията му по блъскане с ръце в областта на
гърдите и нанасяне на удари с юмруци в областта на главата и горната част на
тялото на П. Р. П., на последния са причинен контузия на лицето и главата, с
множество охлузвания под формата на одрасквания в областта на лицето -
двете половини на челото и лявата очница; кръвонасядания и болезнен оток
на тъканите в областта на челото и долните половини на двете очници;
охлузване на лявата половина на долната устна и нараняване на палеца на
дясната ръка с умерено изразен болезнен травматичен оток на тъканите,
довели по съвкупност до разстройство на здравето, неопасно за живота, или
телесна повреда извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, представляваща
лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, и при наличие на
пряка причинна връзка между действията на подсъдимия и настъпИ.
вредоносен резултат.
Правилен е и изводът, че подсъдимият е действал с пряк умисъл като
форма на вина. Според константната съдебна практика, решаващо значение
за правилното квалифициране на поведението на дееца от субективна страна
имат обективните характеристики на неговото поведение, каквито са
естеството, насоката и силата на извършените действия, способа на
извършването им, използваните средства, причинените наранявания и др., тъй
като те представляват проекция на протичащите в съзнанието му психически
процеси. При така установените от практиката стандарти, изхождайки от
силата, насочеността и интензитета на ударите, е безспорно, че Е., като човек
с достатъчно житейски опит, ясно е съзнавал, че действията му са от естество
да причинят описаните по-горе увреждания, предвиждал е настъпването на
тези последици и пряко е целял това.
Като правилен се преценя и извода за наличие на извършено от Е.
съставомерно деяние и по смисъла на чл.146, ал.1 от НК, чието авторство се
установява по безспорен начин от показанията на свидетелката М., косвено
подкрепени от тези на свидетелите М. и Р. П., които по изложените по-горе
съображения с основание са оценени като достоверни. Установено е, че в
присъствието на въззиваемия П. и на неговата колега св. М. Е. е изрекъл по
10
адрес на П. П. думи, които са унизителни и цинични от гледна точка на
морала и на общоприетите морално-етични норми на общуване, и са от
естество да накърнят неговите чест и достойнство. Несъмнено, думите са
били насочени пряко към личността на въззиваемия и същият ги е възприел
лично, тъй като са били изречени в негово присъствие, като с факта на
възприемане на изреченото престъплението е довършено.
От субективна страна, правилно е прието, че и в този случай
въззивникът е действал с пряк умисъл, тъй като е знаел за съществуването на
всички обективни признаци - съзнавал унизителния характер на думите си,
разбирал е, че същите неизбежно ще бъдат възприети от въззиваемия П. и
пряко е целял това.
Поради всичко изложено по-горе, първоинстанционният съд
законосъобразно е приел, че въззивникът - подсъдим по първоначалната
тъжба е осъществил от обективна и субективна страна съставите на
престъпленията по чл.130, ал.1 от НК и по чл.146, ал.1 от НК и с основание го
е признал за виновен по така предявените му обвинения. Поради липсата на
обективен признак на квалифицирания състав на чл.148, ал.1, т.1 от НК,
изискващ обидните думи да са изречени в присъствието на минимум още две
лица, районният съд правидно е оправдал въззивника по обвинението в тази
му част.
Относно вида и размера на наложените на въззивника наказания
районният съд правилно е приел, че след като се касае за извършени в реална
съвкупност две престъпления, разпоредбата на чл.78а от НК в случая е
неприложима, съгласно ал.7 от текста, независимо от наказуемостта на всяко
от тях и чистото съдебно минало на въззивника.
В очертаните от закона наказания – до две години лишаване от свобода
или пробация за престъплението по чл.130, ал.1 от НК и глоба от 1000 до
3000 лева за престъплението по чл.146, ал.1 от НК, наложените на въззивника
подсъдим такива, съответно, в абсолютния минимум на по-леката от
алтернативно предвидените санкции - пробация, включваща задължителните
по закон пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 от НК за минимален
шестмесечен срок, и глоба в минимален размер от 1000 лева,
законосъобразно са определени при изключителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. В тази връзка правилно е прието, че поради
невисоката степен на обществена опасност на личността на въззивника,
обуславяща се от семейното му положение, трудовата му заетост, добрите
характеристични данни и чистото му съдебно минало, минималните
предвидени в закона наказания са напълно достатъчни да окажат
необходимото поправително и възпиращо въздействие върху личността му.
Същевременно, с оглед характера на засегнатите обществени отношения,
начина на извършване на деянията, характеризиращ се с употреба на
интензивна вербална и физическа агресия на обществено място, ЯРС
обосновано е заключил, че изброените по-голре смекчаващи отговорността
11
обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер,
и не водят до несъразмерност на предвидените в закона и наложени най-леки
наказания, за да обосноват приложението на чл.55 от НК.
Правилно е приложена и разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК чрез
налагане най-тежкото измежду така определените наказания – пробация, към
което в съответствие с чл.23, ал.3 от НК, законосъобразно е присъединено
наказанието глоба.
Районният съд с основание е счел, че в случая са налице
предпоставките за ангажиране и на гражданската отговорност на
въззивника, доколкото е безспорно установено, че вследствие на виновното
му противоправно поведение на въззиваемия П. е нанесена обида и е
причинено телесно увреждане, за които се дължи обезвреда за причинените
морални страдания и болки, на основание чл.45 от ЗЗД. Съобразно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, правилно са отсъдени и размерите на
обезщетенията от 1000 лева за накърняване честта и достойнството на
въззиваемия и от 2000 лева за преживените вследствие наненесата му телесна
повреда болки и страдания, които настоящият състав намира за необходими и
достатъчни да го репарират, като счита, че при определяне размерите на
обезщетенията са отчетени всички правно значими обстоятелства - характера
и начина на причиняване на уврежданията (нанесени множество удари в
областта на глвата и тялото), претърпените болки и значителни морални
страдания, включително и тези от накърняване честта и достойнството на
въззивника, стреса и унижението от преживяното, както и факта, че
физическото посегателство и обидните действия са извършени на обществено
място и пред негов колега.
Настоящият състав намира, че районният съд законосъобразно е
присъдил законна лихва върху всяка от исковите суми, считано от датата на
увреждането – **.**.****г., до окончателното им изплащане, като счита, че и
в това отношение не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила.
Действително, в правната доктрина съществува спор относно характера
на лихвата при непозволено увреждане. В преобладаващата съдебна практика
обаче, вкл. и в тази със задължителен характер по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, се
приема, че законната лихва при непозволено увреждане има компенсаторен, а
не мораторен характер, и претенцията за нейното изплащане категорично не
се третира като самостоятелен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД, както излага
защитника. За разлика от нея, искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД се индивидуалириза
чрез посочване размера на неизпълнения дълг, периода, за който се дължи
лихвата и нейния размер, който пък е от значение за цената на иска и за
държавната такса. Очевидно, претенцията за законна лихва при непозволено
увреждане не притежава белезите на иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД, тъй като за нея
е достатъчно само да бъде поискана от ищеца, без да е нужно тя да се
индивидуализира по начина, характерен за иска, и за нея не се дължи
12
държавна такса. Поради това в съдебната практика е прието тя да се
разглежда не като самостоятелен иск, а като законова последица от
предявяването на иска (в този смисъл са Решение № 75/16.07.2015г. по т.д. №
518/2014г., II ТО на ВКС, т.4а от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г.,
ОСГТК на ВКС, Решение № 108/13.08.2018г. по гр.д. № 3053/2017г., IV ГО на
ВКС и др.). А след като това е така, искането за нейното присъждане не се
обхваща от преклузията по чл.85, ал.3 от НПК. Освен това, правилата на
общия исков процес, които по силата на чл.88, ал.1 от НПК са субсидиарно
приложими в наказателното производство, също позволяват допълване или
изменение на доклада по реда на чл.253 ГПК, вследствие изменение на
обстоятелствата, грешка или пропуск. Затова настоящият състав счита, че с
изменение на разпореждането в частта относно претенциите за присъждане на
законна лихва върху предявените от всяка от страните граждански искове,
районният съд е действал законосъобразно и не е нарушил правата на която и
да е от тях.
Относно обвиненията в насрещната тъжба ЯОС намери, че в
контекста на възприетите от двете инстанции изводи по фактите, правилно се
явява и решението на районния съд да оправдае въззиваемия по предявените
му с нея обвинения, и съответно, да отхвърли основаващите се на
обвиненията граждански искове, ведно със законната лихва от датата на
увреждането. В тази връзка правилно е прието, че по делото липсват
доказателства въззиваемият да е извършил деянията, описани в насрещната
тъжба и с основание го е признал за невиновен. Затова оплакването на
защитата за незаконосъобразност на присъдата и в тази й част не може да
бъде споделено, а поради липсата на конкретна аргументация, е и невъзможно
да бъде обсъдено.
При този изход на делото, с оглед правилното разрешаване на въпросите
за виновността на въззивника подсъдим и невиновността на въззиваемия, не
се налага промяна в произнасянето на първата инстанция и по въпроса за
направените от въззивяемия тъжител разноски в размер на 915,60 лева, както
и по въпроса за деловодните разноски в размер на 114,05 лева, които, в
съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, законосъобразно са
присъдени в негова тежест.
Правилно е определен и размера на дължимата от въззивника подсъдим
държавната такса върху уважените граждански искове.
С оглед на изложеното, и тъй като при извършената проверка
контролиращата инстанция не установи наличието на пороци,
представляващи основание за изменение или отмяна на първоинстанционната
присъда, същата се явява правилна и законосъобразна и следва да се
потвърди. При това положение, в тежест на въззивника следва да се присъдят
и направените от въззиваемия разноски пред настоящата инстанция в размер
на 500 лева.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от
13
НПК, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260008 от 30.06.2022 г., постановена по
НЧХД № 1021/2019 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Е. И. Е. от гр. ****, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на П. Р.
П. от гр. *****, ЕГН **********, направените по делото разноски пред
въззивния съд в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14