Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр.Пазарджик, 24.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.
Пазарджик, ІХ граждански състав, в публичното заседание на 27.09.2017 год. в
състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : МАЙА ПОПОВА
при секретаря Иванка Панчева, като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гр.д. № 51/2017 год. по описа на Районен
съд гр. Пазарджик, ІХ състав, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на 534, ал.1 от ТЗ и е образувано по предявен от Ж.С.А., ЕГН **********, чрез адв.
И.П.,***, тел./факс: ****, ****, E-mail:
*****@***.** иск със съдебен адрес: чрез адв. И.П. против Т.И.П., ЕГН:**********,
постоянен адрес:г*** .
Твърди се в исковата молба, че със Запис на заповед, издаден на 15.08.2012 г. в гр. Пазарджик,
ответницата обезпечила едно свое парично задължение към ищцата в размер 2420
лева, като безусловно и неотменимо се задължила да й заплати тази сума на
падежа 15.08.2013 г. и в място на плащане гр. Пазарджик.По реда на чл. 417 ГПК
било депозирано заявление, по което било образувано ч. гр. д. № 672/2015 г. по
описа на PC Пазарджик. Със Заповед № 350 за изпълнение на
парично задължение, издадена на 18.03.2015 г., съдът разпоредил ответницата да
й заплати сумата 2420 лева по записа на заповед, издаден на 15.08.2012 г.,
ведно със съответната законна лихва, като бил издаден изпълнителен лист.
Твърди се, че със съобщение от 24.06.2015 г. ищцата била уведомена, че ответницата е подала в срок
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, като й било указано да предявя иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок и да представи доказателства за това. Същата
предявила такъв иск, за което било образувано гр. д. № 2370/2015 г. по описа на
PC Пазарджик. С определение от 04.12.2015 г. съдът
оставил без разглеждане като процесуално недопустим предявения иск с правно
основание чл. 422 от ГПК и прекратил производството по делото, като приел в
мотивите, че с влязло в сила определение № 2189/17.08.2015 г., постановено по
ч. гр. д. № 672/2015 г. по описа на ПРС, заповедният съд е обезсилил Заповед №
350/18.03.2015 г., тъй като в едномесечния срок не са представени по делото
доказателства за предявен иск. Това определение било влязло в сила.
Ищцата твърди,
че към момента сумата не й била изплатена. По образуваното изп. д. №
20158890400229 по описа на ЧСИ Деница Станчева били постъпили плащания от
длъжника в размер 125,99 лева, с която сума обаче ЧСИ не се е разпореждал, тъй
като е извършил служебна справка, от която бил установил, че заповедта за
изпълнение по ч. гр. д. № 672/2015 г. е обезсилена.
Твърди се, че ищцата разполагала с
действителен от формална гледна точка менителничен ефект - запис на заповед в
оригинал, приложен като доказателство по ч. гр. д. № 672/2015 г. По описа на PC Пазарджик, правото по което обаче било погасено
поради неизвършване на необходимите действия в срока по чл. 531, ал. 1 от ТЗ.
Същевременно ответницата се обогатила неоснователно за нейна сметка със сумата
по записа на заповед, с което й нанесла вреда. Това пораждало правото й да
предяви настоящия иск с правно основание чл. 534 от ТЗ, в какъвто смисъл е и
съдебно решение № 42 от 07.04.2009 г. по т. д. № 453/2008 г., Т.К., II Т.О. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
Оформен е петитум, съдът да се
произнесе с решение, с което да осъди ответника Т.И.П., ЕГН:**********,
постоянен адрес:г***, да изплати сумата 2420 лева, дължима по запис на заповед
издаден на 15.08.2012 г. в гр. Пазарджик, с която същата се обогатила
неоснователно във вреда на ищцата, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба.
Претендират се
сторените по делото разноски.
Представят се писмени
доказателства: 1) запис на заповед от 15.08.2012 г., 2/ Заповед №
350/18.03.2015 г. по ч. гр. д. № 672/2015 г. по описа на ПРС, ведно с издадения
изпълнителен лист, 3/ съобщение от 24.06.2015 г. по ч. гр. д. № 672/2015 г., 4/
определение от 04.12.2015 г. по гр. д. № 2370/2015 г. по описа на PC Пазарджик, 5/ удостоверение изх. № 00340/06.01.2017
г. по по изп. д. № 20158890400229 по описа на ЧСИ Деница Станчева, 6/ нот. акт
№ 9, том 6, per. № 8381, дело № 766/07.09.2006 г. по описа на
нотариус Веселина Гагова.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор
на исковата молба от Н.К.,***, служебен адрес:гр.Пазарджик, ул."Хан
Крум"1а,ет.2,офис 11, преупълномощен от адв.К.Р. ***, със служебен адрес:
гр.Пазарджик, ул. „Цар Самуил" № 28, кантора 18, назначена за особен
представител на Т.И.П., ЕГН:**********, постоянен адрес:г***, ответник по
гр.д.№51 по описа на Районен съд Пазарджик за 2017г.,с който се
оспорва изцяло така предявения иск. Същият бил недопустим.Твърди се, че
предявеният специален менителничен иск по чл. 534,ал.1 от ТЗ бил обоснован с
обстоятелството, че ответницата, като издател, не била заплатила дължимата сума
по запис на заповед от 15.08.2012г., като поради преюдициране на ефекта
/неизвършване на необходимите действия в срока по чл.531 ал.1 ат ТЗ/, ищецът
считал, че са налице предпоставките по чл. 534,ал.1 от ТЗ и за него е налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск за сумата от 2420 лв.Било видно
от материалите, събрани по делото, в рамките на срока по чл.531 от ТЗ, ищецът
бил извършил необходимите действия по запазване правата си като приносител на
записа на заповед. Ищецът бил сезирал заповедния съд със заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 срещу ответника. По това заявление съдът бил
издал Заповед №350/18.03.2015г за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК, с която било разпоредено длъжникът да заплати на
заявителя сумата от 2 420 лв. по запис на заповед , издаден на 15.08.2012г
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.03.2015г до изплащане
на вземането. Въз основа на тази заповед бил издаден и изпълнителен лист. В срока
по чл.414, ал.2 от ГПК ответницата била възразила срещу заповедта за незабавно
изпълнение. С разпореждане №5708 от 23.06.2015г заповедният съд е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника в
едномесечен срок . Указал е, че следва да представи пред заповедния съд
доказателства, че е предявил иска в посочения срок. Указал бил също така и
последиците от неизпълнение на разпореждането.Това разпореждане било връчено на
заявителя на 02.07.2015г. На 03.08.2015г бил предявен иск за установяване на
вземането от ответника, но заявителят/ищецът по настоящото дело/ не бил
ангажирал доказателства пред заповедния съд с оглед дадените му в
разпореждането на съда указания и на това основание съдът е обезсилил Заповед
№350/18.03.2015г за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от същата дата.
Твърди се, че
предявеният иск, по който било образувано гр.д.№2370/2015г. по описа на Районен
съд Пазарджик бил оставен без разглеждане като процесуално недопустим /отпаднал
правен интерес от установителната защита по чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК, поради обезсилване на заповедта за изпълнение/ а производството по делото
било прекратено с определение на съда от 04.12.2015г. В този съдебен акт съдът
правилно бил посочил, че ищецът е имал процесуална възможност да премине от
установителен към осъдителен иск съгласно чл.214, ал.1 от ГПК, ако в хода на
производството заповедта за изпълнение бъде обезсилена. Тази възможност не била
реализирана от ищеца.
Твърди се, че ищецът в настоящото производство бил
извършил необходимите действия за запазване на правата си, но сам се бил
поставил в невъзможност да ги реализира. Толерирането на подобно процесуално
поведение било недопустимо, още по-малко пък можело да бъде и предпоставка за
иска по чл. 534,ал.1 от ТЗ.Налагало се
изводът, че в настоящия случай ищецът би могъл да реализира правата си
по чл.59 от ЗЗД, тъй като е преодоляна разпоредбата на чл.59,ал.2 от ЗЗД,
поради обстоятелството, че искът по чл.534 ал.1 ТЗ бил недопустим.
Твърди
се, че искът е неоснователен.
Материалните
предпоставки на иска, които следвало да са се осъществили в обективната
действителност, за да бъде искът по чл.534 ал.1 ТЗ основателен били следните:
наличие на действителен менителничен ефект, приносителят да търпи вреди в
следствие на невъзможност да реализира менителничното право и да е налице
обогатяване на пасивно материално легитимираното лице.
По първата предпоствака, за да е
действителен записа на заповед, респ. да е породено менителнично задължение,
документът, материализиращ едностранното волеизявление, следвало да съдържа
предписаните от закона реквизити- чл.535 от ТЗ. Навеждат се доводи, че
процесният запис не бил редовен от външна страна, като се твърди, че подписите
положени под него не са изпълнени от ответницата и в тази връзка на основание
чл.193 от ГПК се оспорва истинността на записа на заповед досежно неговата
автентичност.
Твърди се, че
ако подписите не са положени от ответницата, която се сочи като издател,
следвало, че сме изправени пред хипотезата на нищожен менителничен ефект,
поради липса на задължителен негов реквизит, което било достатъчно, за да се
обоснове извод за неоснователност на иска.
От друга страна
записът на заповед, макар и абстрактна сделка, се издавал винаги с
обезпечителна цел по каузални сделки, от които произтичат задължения за
издателя му. Както сам ищецът твърдял в исковата молба „ответницата обезпечи
едно свое парично задължение към мен" . От позицията на особения
представител на ответницата се прави възражение за наличие на каузално
правоотношение между страните, изпълнението на което записът на заповед само
обезпечава. От отговора на въпроса каква е житейската причина, поради която ответницата
е поела задължението щяло да стане ясно приносителят търпи ли наистина вреди и
в какъв размер и съответно налице ли е обогатяване на издателя.
Иска се съда
да остави без уважение предявения иск.
Представят се писмени доказателства : Пълномощно /преупълномощаване/ от
назначения по делото адвокат.
От събраните по делото доказателства
се установява от фактическа и правна страна следното:
Специалният иск по
чл.534, ал.1 ТЗ принадлежи на приносителя на запис на заповед или менителница,
чийто менителнични искове са погасени поради изтичане на специалната
погасителна давност за предявяване на прекия иск срещу издателя или се дължи на
преюдициране на ефекта поради пропуск да се извършат необходимите действия за
запазване на правата по него.
За успешното провеждане на
предявения осъдителен иск ищецът, при условията на пълно и главно доказване
следва да установи, че между страните е възникнало валидно менителнично
правоотношение по запис на заповед, по който е настъпил падежът, както и настъпването
на вреда за него поради изгубване исковете по записа на заповед поради давност.
Ответникът следва да установи изпълнение на задължението си за заплащане на
процесната сума, или направените правоизключващи и правопогасяващи възражения,
включително твърденията, че между страните е било проектирано, но неосъществено
каузално правоотношение – договор за заем, че е липсвало съгласие на ответникa
за едностранната сделка.
С представения по делото в заверен
препис запис на заповед, издаден на 15.08.2012г. Т.И.П., ЕГН ********** се е
задължила безусловно да заплати на Ж.С.А., ЕГН ********** сумата от 2420.00 лева, на падеж 15.08.2013г. Процесният
запис на заповед е редовен от външна страна и обективира съобразно закона действителна
абстрактна сделка. Същият съдържа императивно установените в чл. 535 от ТЗ реквизити: наименованието “запис на заповед”,
както в заглавието, така и в самия текст, безусловно задължение за плащане на
парична сума, посочено е място на плащане –гр.
Пазарджик, датата на издаване, падеж и подпис на
издателя.
Възраженията на ответника за
недействителност на записа на заповед , тъй като същият бил нередовен от
външна страна с оглед на това, че подписите положени под него не били изпълнени
от ответницата и в тази връзка на основание чл.193 от ГПК се оспорва
истинността на записа на заповед досежно неговата автентичност са неоснователни.
Освен това твърденията за това би
трябвало да се направят най –късно в хода на исковото производство по
предвидения в ГПК ред.
По своята правна природа записът на заповед е
абстрактна сделка и основанието не е елемент за нейната действителност. За
разлика от каузалните сделки, който съдържат каузата в себе си, при
абстрактните тя се намира извън съдържанието на документа, в друго
правоотношение, от което страните по правило не могат да черпят възражения.
Действително в гражданския оборот записът на заповед често се издава като
обезпечение на задължение по каузално правоотношение между издателя и поемателя.
Това обаче не е задължително доколкото записът на заповед е предвиден в закона
като самостоятелна едностранна сделка.
По предявения
менителничен иск ищецът не е задължен да навежда други твърдения, извън тези
основани на записа на заповед. Твърденията за наличие на друго каузално
правоотношение, което е обезпечено със записа на заповед, не са елемент от
редовността на исковата молба /така Определение №557/02.10.2014г. по т.д.
1351/2013г. на ВКС, II т.о., Определение №96/11.02.2015г. по т.д. 1262/2014г.
на ВКС, I т.о./. Съгласно даденото с т.17 на ТР №4/18.06.2014г. по т.д.
4/2013г. ОСГТК задължитлено тълкуване, ищецът по менителничен иск не е задължен
да въвежда друго основание на претенцията си, свързано с налични каузални
правоотношения. Той твърди и доказва вземането си, основано на менителничен
ефект. Страната, която твърди да е налице кауза и се домогва да черпи
възражения от нея, следва да я докаже по общо правило на чл.154 ГПК с
допустимите от процесуалния закон доказателствени средства. Още повече, че в
случая ответникът по същество твърди неосъществено каузално правоотношение по
реален договор, респективно не би могъл да черпи възражения от изпълнението на
такъв договор.
Досежно
автентичността на записа на заповед, същият се ползва
с формална доказателствена сила по чл.180 ГПК относно обстоятелството, че
изявлението за задължаване по ценната книга е направено от ответника.
Съдържанието на изходящия от страната частен документ, а именно действителната
воля и сериозност на намерението на ответника да се задължи по ценната книга,
не може да бъде опровергавано в процеса с гласни доказателства при липса на
съгласие на ищеца на осн. чл.164, ал.1, т.6 ГПК.
Налага се
изводът, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна, не страда
от визираните от ответника пороци и обективира валидно възникнало между
страните менителнично правоотношение.
Освен това по реда на чл. 176 от ГПК с
оглед направено искане от ответната страна съдът да разпореди ищецът да се яви
лично в съдебно заседание. Последната заяви, че
ответницата на два пъти й била искала пари в заем, Тъй като първоначално
дадената в заем сума не била върната, при повторната молба на ответницата,
ищцата се съгласила да й услужи единствено в случай, че удостовери искането на
заем и съответно даването на сумата от страна на ищцата в размер на 2420.00лв. с издаването на запис на заповед от
ответницата, който е представен и като писмено доказателство по делото.
Разпоредбата на чл.534 ал.1 от ТЗ
урежда две хипотези на изгубени менителнични искове – първата на прескрибиран
менителничен ефект, а именно когато правото на иск е погасено по давност и
втората хипотеза – на преюдициран менителничен ефект, когато правото на иск е
изгубено поради неизвършване на необходимите действия по запазване на правата
по менителничния ефект. Втората хипотеза има предвид извършване на действия по
запазване на произтичащите от менителничния ефект регресни права. Когато
менителничният ефект е запис на заповед и е налице съвпадане на фигурите на
издател и платец, правилата за регрес спрямо издателя са неприложими.
Непредявяването на записа на заповед за плащане в срок води до загубване на
правата по него по отношение на регресно отговорните лица - джирантите и
техните авалисти. Това не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия
авалист.
Относно възражението по чл. 531 ал.1
от ТЗ.
За разлика от менителницата, която е
нареждане за плащане от трето лице, записът на заповед е обещание за плащане и
задължението е известно на издателя в деня на издаване на ценната книга, поради
това при падеж на определен ден, срокът кани длъжника и не е необходимо
предявяване на записа на заповед за приемане или плащане. Предявяване на запис
на заповед за възникване на правата по него е необходимо само когато падежът му
е определен именно на предявяване, не и когато падежът е на определен ден. По
тези съображения в хипотезата на издаден запис на заповед с посочен ден на
падеж на задължението, не е необходимо записът на заповед да бъде предявен за
плащане. Налага се изводът, че в случая не се касае за преюдициран менителничен
ефект, поради което се явява неоснователно твърдението на ответника за
погасяване на иска с изтичане на тригодишен срок от падежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 531 ТЗ,
приложима досежно записа на заповед съгласно препращащата разпоредба на чл. 537
от ТЗ, исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна
давност от падежа. Правната последица от погасяване на менителничния иск по
давност е прескрибиране на менителничния ефект. С изтичането на давнoстта се преклудира правото на поемателя
на ценната книга да иска принудително осъществяване на вземането си и материалното му право не се ползва с държавна
защита. След изтичане на давността
приносителят му може да проведе единствено защита по чл.534 от ТЗ с нарочен
иск, основан на неоснователно обогатяване.
Правото да се предяви специалният
менителничен иск по чл. 534 ТЗ възниква, когато е погасено правото на иск по
чл. 531, ал. 1 от ТЗ. Прекият менителничен иск и искът по чл. 534 от ТЗ са две
различни средства за защита, характеризиращи се с различни правни основания.
Първият се основава на права, произтичащи от едностранна абстрактна сделка, а
вторият се базира на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Давността за иска по чл.538, ал.1 ТЗ
започва да тече по общо правило от деня, в който вземането е станало изискуемо
- падежът на задължението, определен съгласно чл.486 ТЗ. В случаите, в които
падежът е на определен ден съгласно чл.486, т.4 ТЗ, давността започва да тече
от този ден. Действително давността е институт, който не се прилага служебно,
но в случая има вражения от страна на ответника, поради което няма пречка този
факт да бъде констатиран в производството по специалния иск по чл. 534 ТЗ.
Освен безпредметно с оглед предсказуемия краен резултат, предварителното
провеждане на прекия иск е неуместно с оглед интереса на кредитора, предвид
вероятността докато трае разглеждането му да бъде пропуснат и срокът по чл.534,
ал.2 ТЗ. Налага се изводът, че предявяването на иск по чл.531 ТЗ не е
предпоставка за водене на специалния иск по чл.534 ТЗ /така Определение
№131/02.03.2011г. по т.д. 736/2010г. на ВКС, I т.о./.
С оглед на така изложеното съдът
намира, че прекият менителничен иск на приносителя на процесния запис на
заповед с падеж 15.08.2012г. е погасен по давност на 15.08.2015г. Това обуславя
извод, че към датата на подаване на исковата молба тригодишният давностен срок,
визиран в разпоредбата на чл. 531 от ТЗ, е изтекъл и ищецът е загубил прекия си
иск по записа на заповед поради давност. Давностният срок по чл.534 ал.2 от ТЗ
за предявяване на иска за неоснователно обогатяване започва да тече едва след
изтичане на срока по чл.531, ал.1 ТЗ, поради което в разглеждания случай общият
срок от шест години изтича на 15.08.2018г. Исковата молба е предявена в съда на
06.01.2017г., поради което и възражението за погасяване на иска по давност е
неоснователно.
За разлика от менителницата, която е
нареждане за плащане от трето лице, записът на заповед е обещание за плащане и
задължението е известно на издателя в деня на издаване на ценната книга, поради
това при падеж на определен ден, срокът кани длъжника и не е необходимо
предявяване на записа на заповед за приемане или плащане. Предявяване на запис
на заповед за възникване на правата по него е необходимо само когато падежът му
е определен именно на предявяване, не и когато падежът е на определен ден. По
тези съображения в хипотезата на издаден запис на заповед с посочен ден на
падеж на задължението, не е необходимо записът на заповед да бъде предявен за
плащане. Налага се изводът, че в случая не се касае за преюдициран менителничен
ефект.
В производството по настоящия
иск, за разлика от исковете за неоснователно обогатяване по чл. 55-59 ЗЗД, не
подлежи на изследване степента на обедняване и обогатяване и съотношението
между тях; имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум в
другия, като вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя не може
да се увеличи с паричната сума по ефекта, а обогатяването на издателя - че не е
изплатил сумата за погасяване на задължението поради пропуск да бъдат извършени
необходими действия за запазване на преките менителнични права от ползващото се
лице. В този смисъл са Решение
№90 от 10.09.2012г. по т. д. №431/2011г., ІІ т.о. на ВКС, р. №42/07.04.2009г. по т.д. № 453/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; р. №135/20.12.2010г. по т.д. №13/2010г.
на ВКС, І т.о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
С оглед формирания извод за
доказаност на всички елементи от фактическия състав на предявения иск с правно
основание чл.534, ал.1 ТЗ, същият следва да бъде уважен в пълния претендиран
размер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба -06.01.2017г.до окончателното изплащане на задължението.
По
разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
исковото производството разноски в
размер на 1338.60 лева, индивидуализирани от ищеца подробно в приложеният по
делото списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.И.П.,
ЕГН:**********, постоянен адрес:г*** да заплати на Ж.С.А., ЕГН **********,
чрез адв. И.П., ПзАК, сумата от 2420лв. лева, дължима по
силата на запис на заповед, издаден на 15.08.2012г. с падеж 15.08.2013г., с
която сума ответницата, в качеството й на издател на записа на заповед,
неоснователно се е обогатила поради несвоевременно упражняване на правата на
поемателя по ценната книга, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на иска – 06.01.2017 год. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 534, ал.1 ТЗ.
ОСЪЖДА
Т.И.П.,
ЕГН:**********, постоянен адрес:г*** да заплати на Ж.С.А., ЕГН **********,
чрез адв. И.П., ПзАК сумата от 1338.60 лева,
представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Пазарджишки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: