№ 5391
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря И.А ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20231110142058 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на И. Р. К. срещу Е. А. З., с която са
следните обективно съединени частични осъдителни искове: кумулативно съединени
помежду си главни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за следните суми: 2
444.79 лв. – част от вземане в общ размер на 4 889.58 лв., представляващо получена без
основание на 01.12.2020 г. парична сума; 684.54 лв. – част от вземане в общ размер на 1
369.08 лв., представляващо получена без основание на 03.12.2020 г. парична сума; 4 889.57
лв. – част от вземане в общ размер на 9 779.15 лв., представляващо получена без основание
на 11.12.2020 г. парична сума; 3 911.65 лв. – част от вземане в общ размер на 7 823.32 лв.,
представляващо получена без основание на 21.01.2021 г. парична сума; 1 466.88 лв. – част от
вземане в общ размер на 2 933.75 лв., представляващо получена без основание на 19.02.2021
г. парична сума; 977.92 лв. – част от вземане в общ размер на 1 955.83 лв., представляващо
получена без основание на 18.03.2021 г. парична сума; 2 542.58 лв. – част от вземане в общ
размер на 5 085.16 лв., представляващо получена без основание на 12.04.2021 г. парична
сума, а при условията на евентуалност спрямо горните искове – кумулативно съединени
помежду си частични осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за горепосочените
части от вземания. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че в периода от 01.12.2020 г. до 12.04.2021 г. е превел от личната си
банкова сметка по банкова сметка на ответника с IBAN: BG03UBBS80021459956710 сума в
общ размер на 17 300 евро с левова равностойност от 33 835.86 лв. чрез извършване на
седем банкови превода. Сочи, че доколкото ответникът е титуляр на банковата сметка, по
която сумите са преведени, те са получени именно от него. Излага, че преведените суми в
общ размер на 33 835.86 лв. е получена от ответника, без да е налице годно правно
1
основание. В настоящото производство претендира част от вземането по всеки превод, като
претендира общо 16 917.93 лв. Посочва, че въпреки многократно отправените покани до
ответника последният отказва да върне полученото. Моли ответникът да бъде осъден да
върне получените суми като получени при начална липса на основание, а в условията на
евентуалност – като суми, с които ответникът се е обогатил без основание за сметка на
ищеца.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Счита, че ищецът е превел процесните суми доброволно и със съзнанието, че ги дължи.
Твърди, че е получил процесните суми на годно правно основание.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Правната квалификация на предявените при условията на кумулативно съединяване
помежду си главни искове се предопределя от твърденията на ищеца, че е дал нещо /в случая
парични суми чрез седем броя банкови преводи/ на ответника без наличието на основание за
това, както и от искането за връщане на части от дадените без основание парични суми.
Следователно главните искове са с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно т. 1 от ППВС № 1/28.05.1979 г. първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е на лице в
случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на
унищожаемост – когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта.
Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.
Начална липса на основание е налице също така, когато след изпълнението на едно
солидарно задължение в неговия пълен размер от едно от солидарно съзадължените лица
същото задължение бъде изпълнено и от друг солидарен съдлъжник; при плащане на по-
големи от нормираните цени за стоки, услуги или лихви; при плащане на задължение след
неговото погасяване, освен в случаите на чл. 118 ЗЗД, и т. н.
Изложените в исковата молба фактически твърдения сочат, че в случая процесните
суми се претендират като платени при начална липса на основание в хипотезата, при която
между страните няма правоотношение, което би могло да оправдае получаването на
имущество от едната страна.
Следователно по главните искове в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно
извършване от него в полза на ответника на твърдените преводи на парични суми и
получаване на сумите от ответника, а в тежест на последния при установяване на горните
факти е да докаже наличието на правно основание за получаване на процесните суми.
В случая с Определение № 38158/20.09.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от
2
съда проект за доклад, приет за окончателен в тази част без възражения на страните, е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване извършването от ищеца в полза на
ответника на твърдените парични преводи и получаване на сумите от ответника.
Следователно всички намиращи се в доказателствена тежест на ищеца факти са безспорни
по делото.
Ответникът възразява, че е получил процесните суми на годно правно основание, но не
навежда конкретни твърдения за наличието на такова. Въпреки това във връзка с неговите
възражения ищецът представя по делото наличните документи в немската банка, чрез която
са извършени банковите преводи. Видно е от тях, че при част от преводите като „цел на
използване“ и/или „предназначение“ е посочено „atelier sofia“. Това посочване обаче при
липса на конкретни твърдения от ответника за естеството на правното основание, на което
са получени паричните суми, и на ангажирани доказателства в тази насока по никакъв начин
не обосновава извод, че ответникът е провел успешно пълно и главно доказване на
намиращия се в негова доказателствена тежест факт, че даването е извършено при
наличието на конкретно основание. Не следва различен извод от вписването в преводните
документи на „Допълнителна информация: 87057013“, доколкото очевидно се касае за
кодирана банкова информация, нямаща никакво отношение към основанието на преводите.
Предвид изложеното съдът намира предявените главни частични искове за
основателни, поради което евентуалните частични искове не подлежат на разглеждане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за ищеца, на когото на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК се дължат разноски в общ размер на 4 535.78 лв., включващи: 710.22 лв. –
държавна такса; 3 825.56 лв. – депозит за особен представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. А. З., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, да заплати на И. Р. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следните суми: 2
444.79 лв. – част от вземане в общ размер на 4 889.58 лв., представляващо получена без
основание на 01.12.2020 г. парична сума; 684.54 лв. – част от вземане в общ размер на 1
369.08 лв., представляващо получена без основание на 03.12.2020 г. парична сума; 4 889.57
лв. – част от вземане в общ размер на 9 779.15 лв., представляващо получена без основание
на 11.12.2020 г. парична сума; 3 911.65 лв. – част от вземане в общ размер на 7 823.32 лв.,
представляващо получена без основание на 21.01.2021 г. парична сума; 1 466.88 лв. – част
от вземане в общ размер на 2 933.75 лв., представляващо получена без основание на
19.02.2021 г. парична сума; 977.92 лв. – част от вземане в общ размер на 1 955.83 лв.,
представляващо получена без основание на 18.03.2021 г. парична сума; 2 542.58 лв. – част
от вземане в общ размер на 5 085.16 лв., представляващо получена без основание на
3
12.04.2021 г. парична сума, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4 535.78 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4