Решение по дело №1946/2021 на Софийски градски съд

Мотиви към Решение по нчд №1946 по описа за 2021 г. на СГС, НО, 25
състав
Производството е по реда на чл.32,ал.1 вр. чл.16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане нарешение за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции / ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по повод постъпило в СГС материали, ведно с
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на Решение № 32/2-03196001718/bru от 19.05.2020г. ,
влязло в сила на 02.10.2020г , поставено несъдебен орган в Федерална
Република Германия, K.V.-D. L. / окръг Фирзен, управител/ за налагане на
финансова санкция Към удостоверението е приложено копие от решението за
налагане на финансова санкция в размер на 80 евро и разходи в размер на
28,50 евро на българския гражданин Л. И. К. с ЕГН **********,
представляваща наложено административно наказание „глоба” на К., за
извършено административно нарушение по чл.3, ал.1,чл.49 от Правилника за
движение по пътищата /StVO/, чл.24 от Закона за движението по пътищата /
StVG/, 11,3,4 от Федерален каталог за финансови санкция /Bkat/.
В съдебно заседание представителят на СГП излага становище, че са
налице основанията за признаване на решението, тъй като се касае за
поведение от К., с което са нарушени разпоредбите на Закон за движение по
пътищата. В този смисъл прокурорът приема, че следва да бъде признато и
изпълнено решението, тъй като същото съставлява административно
нарушение по българското законодателство.
Засегнатото лице редовно призовано, не се явява.
Защитата счита, че не следва да бъде признато решението , тъй като
представеното удостоверение е непълно, като не съдържа изискуемите
реквизити по чл.35,ал.1 т.10 от ЗПИИРКОРНФС.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението,
становището на страните и разпоредбите на закона, съобразно вътрешното си
убеждение, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Л. И. К. е роден на ******* в гр. Самоков, българин, с българско
гражданство, неженен, с ЕГН **********. Живее в гр. София, с настоящ
адрес ул. ****** в******, ******.
С Решение № 32/2-03196001718/bru от 19.05.2020г. , влязло в сила на
02.10.2020г, поставено несъдебен орган в Федерална Република Германия,
K.V.-D. L. / окръг Фирзен, управител/ на Л. И. К. е наложена финансова
санкция- административно наказание „глоба” в размер на 80евро за това, че
на като водач на лек автомобил БМВ М с регисрационен номер М-TJ 5161ь
1

навлизайки в гр. Фирзен, по ул.Кьолнише щрасе, засегнатото лице е
превишил на 20.03.2020г. в 15,57ч максимално допустимата скорост в
населено място с 25 км/ч, при допустима скорост 50 км/ч, с което е извършил
административно нарушение по чл.3, ал.1,чл.49 от Правилника за движение
по пътищата /StVO/, чл.24 от Закона за движението по пътищата / StVG/ на
ФРГ.
Въз основа на посоченото Решение е издадено и Удостоверение по чл.
4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции (във формуляра,
даден в приложението към решението).
Постъпилите документи относно признаването на решението на
чуждия несъдебен орган, съдържат всички изискуеми от закона и Рамковото
Решение реквизити. Налице е влязъл в сила акт на несъдебен орган за
извършване на административно нарушение, с наложена парична санкция,
както и съответно удостоверение. Безспорно е установено, че засегнатото
лице срещу което е постановено решението е с местоживеене на територията
на страната.
Съдът намира, че не са налице основания за отказ за признаване на
решението за налагане на финансова санкция, съгласно разпоредбата на чл.35
от ЗПИИРКОРНФС. От текста на удостоверението се установяват и
индивидуализиращите засегнатото физическо лице данни - имена, дата на
раждане и адрес; размерът на наложената санкция – 80 евро и разходите по
административното производство в размер на 28,50 евро; данните за
обстоятелствата, обосноваващи санкцията по чл.3, ал.1 т.1 от
ЗПИИРКОРНФС.
В Решението изрично е посочено, че производството е било писмено и
засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на ФРГ за
правото си и сроковете за обжалване на решението, не е платил глобата,
наложена му за констатиранто нарушението, поради което решението е било
изпратено на българските власти с оглед признаването и изпълнението му. В
този смисъл възражението на защитата на санкционираното лице са
неоснователни.
При така установените факти настоящият съдебен състав прие
наличието на законови предпоставки и липса на нарочни пречки за
признаване на решението за наложена финансова санкция.
Предмет на разглеждане по делото е Решение за налагане на финансова
санкция от страна на компетентен орган, придружено от Удостоверение по
чл.4 от Рамковото решение № 2005/214/ПРВ на Съвета относно прилагане
принципа при взаимно признаване на санкции.
2

Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани в
чл. 35 от закона. Удостоверението съдържа всички предвидени в закона и
рамковото решение реквизити, лицето не е санкционирано за същото деяние в
друга държава, не е изтекла погасителна давност за изпълнение на санкцията,
няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо изпълнението
на решението, санкцията, която се претендира да бъде приета надхвърля
границата от 70 евро, посочена в чл. 35, т. 6 от закона. В същото време, видно
от текста на удостоверението, засегнатото лице е било уведомено за правото
си да обжалва решението.
Нарушението е квалифицирано като превишаване на максимално
допустимата скорост в населено място, СЪДЪТ счита, че не са налице
изключения от принципите за двойна наказуемост, тъй като се касае за
деяние, нарушаващо правилата за движение по пътищата.
Тези съображения мотивират настоящия състав да приеме, че в
конкретната хипотеза не е налице основание да откаже признаване на
решението. Паричната сума, представляваща санкцията и разходи е в размер
на 108,50 евро, съдът определи равностойността й в български левове по
курса на БНБ за деня, а именно сумата от 212,12 лева.
По изложените съображения съдът прие, с оглед прилагане на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции, съобразно цитираното по –
горе рамково Решение, за изпълнение на Решение № 32/2-03196001718/bru
от 19.05.2020г., влязло в сила на 02.10.2020г , поставено несъдебен орган в
Федерална Република Германия, K.V.-D. L. / окръг Фирзен, управител/ за
налагане на финансова санкция, с което на българския гражданин Л. И. К. с
ЕГН ********** е наложена финансова санкция в размер на 80 евро и
разноски в размер на 28,500 евро ,или общо 108,50 евро с левова
равностойност 112,12 лева за извършено административно нарушение за
извършено административно нарушение по чл.3, ал.1,чл.49 от Правилника за
движение по пътищата /StVO/, чл.24 от Закона за движението по пътищата /
StVG/, 11,3,4 от Федерален каталог за финансови санкция /Bkat/.
Въз основа на тези мотиви съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
3

Номер на акта:	37
Дата:	30 юни 2021 г. (в сила от 30 юни 2021 г.)
Съдия:	Ани Захариева Захариева

Дело:	20211100201946
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	20 май 2021 г.

Решение по дело №1946/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите