Р Е Ш Е Н И Е
№ 219/29.06.2021
г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ,
в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет
първа година, І касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при участието на прокурора РУМЯНА
ЖЕЛЕВА и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 234/
2021 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по чл.
63, ал. 1, предл. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
във връзка с чл. 208 и сл. по глава XII от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по
касационна жалба на „ТРАНС СПЕЕД 10“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Р.А.Р.,
чрез адв. И.Г., ВАК, срещу Решение № 5/ 02.04.2021 г. по НАХД № 32/ 2021 г. по
описа на Районен съд – Генерал Тошево.
Според
касатора първоинстанционното решение е незаконосъобразно, тъй като съдът
неправилно е отразил фактическата обстановка и неправилно е приложил
материалния закон. Прави оплакване, че Районен съд – Генерал Тошево не се е
произнесъл по нито едно сторените пред него възражения срещу Наказателното
постановление (НП). Добавя, че съдът се е произнесъл по различно от обжалваното
НП, тъй като вместо годината на издаване на НП – 30.12.2020 г., е посочил – 30.12.2021
г. Като нарушение изтъква, че в съдебното производство са разпитани
актосъставителят и свидетелят по друг АУАН, а не по този, въз основа на който е
издадено НП. Счита, че е налице нарушение на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, което
съдът не е обсъдил, а именно, че е посочено противоречиво качество на субекта,
подведен под административнонаказателна отговорност. Настоява, че наказаното
дружество не може да е субект на административнонаказателната отговорност по
разпоредбата, по която е ангажирана същата, като съдът не се е произнесъл и по
това възражение. Твърди, че нарушението
е извършено в Силистра, поради което служителите на РД „АА“ – Варна не са
местно компетентни да извършват проверки, да съставят актове и да издават
наказателни постановления за нарушение, извършено на територията на Силистра.
При така изложените доводи иска да бъде отменено решението на ГТРС, като бъде
отменено НП изцяло и му бъдат присъдени сторените за двете инстанции разноски
за адвокатско възнаграждение.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Представя
Писмена защита чрез адв. И.Г., с която поддържа жалбата и претендира разноски,
съответно иска да бъде редуцирано до минимум юрисконсултското възнаграждение,
ако съдът присъди такова.
Ответникът по
касационната жалба, Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна,
редовно призован, не се представлява. В Отговор по касационната жалба оспорва
последната и излага своите съображения за нейната неоснователност. Претендира
разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Добрич предлага да се потвърди първоинстанционното решение.
Административен съд –
Добрич, Първи състав, като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка
съгласно чл. 218 АПК, намира следното:
Касационната жалба е
подадена в законния срок, от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на разглеждане
пред Районен съд – Генерал Тошево е Наказателно постановление № 23 – 0001200 от
30.12.2020 г., издадено от Директора на РД "Автомобилна
администрация" - Варна. Според НП Й.Р.Й., на длъжност старши инспектор към
РД „АА“ – Варна е съставил акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 278863 от 21.10.2020 г. против дружеството за това, че на 21.10.2020
г., около 12.01 часа в област Добрич, общ. Генерал Тошево, ул. „Опълченска“ №
37, в офиса на превозвача, притежаващ лиценз на Общността № 17958 за
международен обществен превоз на товари, при извършена проверка на основание
писмо с рег. № 11 – 36 – 192/ 02.10.2020 г. във връзка със съставен АУАН №
277046/ 19.08.2020 г., е установено, че на 19.08.2020 г., в обл. Добрич, гр. хххххх,
ул. „ххххххххх превозвачът при извършване на превоз за собствена сметка на
товари – речен пясък, на основание Заповед № 13/ 19.08.2020 г. с влекач марка „Ивеко“ от кат. N3, с рег. № ххххххх, с
прикачено полуремарке от кат. О4 с рег. № № хххххх, в качеството си на изпращач
– товародател, е допуснал масата на натоварения гореописан състав на ППС да е
49920 кг, видно от съставения АУАН № 277046/ 19.08.2020 г. с приложените към
него материали на водача при извършване на крайпътна проверка от служители на
РД „АА“ – Варна. Отразено е, че допустимата максимална маса според СРППС е
40000 кг., т.е. е надвишена с 9920 кг.
В АУАН № 278863 от
21.10.2020 г., въз основа на който е издадено обжалваното НП, са описани като
доказателства писмото от 02.10.2020 г., АУАН № 277046/ 19.08.2020 г., Заповед №
13/ 19.08.2020 г., издадена от управителя на наказаното дружество.
В АУАН № 277046/
19.08.2020 г. е описана като доказателство експедиционна бележка № 317384/
19.08.2020 г.
Всички описани
доказателства са приложени в първоинстанционното производство.
РС е разгледал жалбата в
едно съдебно заседание. Разпитал е актосъставителя и свидетеля по АУАН, по
който е издадено обжалваното решение и поради липса на доказателствени искания
е счел делото за изяснено. С решението си съдът е приел, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, че нарушението е
доказано по безспорен и категоричен начин и квалификацията на същото е правилна,
като в резултат е потвърдил НП.
Решението е неправилно.
Съображенията са следните:
На първо място,
възражението за годината на НП, което е обсъждано от РС, е неоснователно.
Безспорно се касае за техническа грешка и няма спор относно това кое НП е
разгледал съдът.
В първоинстанционното
производство са разпитани актосъставителят и свидетелят по АУАН, по който е
издадено процесното НП, поради което е неоснователно възражението, че делото е
приключено, без те да бъдат разпитани. Правилно ответникът по касационната жалба
в Писмения си отговор сочи, че ако въззивникът е желаел да бъдат разпитани като
свидетели и служителите по първоначалния акт, то е следвало да направи искане в
тази насока.
Всички останали
възражения са основателни:
Според експедиционната
бележка, издадена от „Поларис – 8“ ООД, на 19.08.2020 г., в 9.38 часа, с № 317384, на която се позовава
административнонаказващият орган, измерването е проведено от Кремена Андреева.
Кое е това лице, има ли то връзка с наказаното дружество и ако да, каква, не е
ясно.
На следващо място, в тази
експедиционна бележка като водач е посочено лицето – Румен Райнов, съответно
същият е представител на клиента – „Транс Спеед – 10“ ЕООД. Доколкото се касае
за речен пясък като товар, би следвало натоварването да е в гр. Силистра, част
от маршрута по Заповед № 13/ 19.08.2020 г.
Според нормата на чл. 56,
ал. 2 ЗАвтП, посочена като нарушена от наказаното дружество, товародателят или
лицето, което извършва товаренето, са длъжни да не допускат масата на
натовареното пътно превозно средство да надвишава допустимата максимална маса,
отразена в свидетелството му за регистрация. Повдигнато е обвинение на
дружеството за нарушение на тази разпоредба, но в НП е изписано, че “при извършване на
превоз за собствена сметка…“, те.е. липсва описание на признак от състава
на нарушението, което е вменено на дружеството.
При така формулираното
задължение в чл. 56, ал. 2 от ЗАвтП и представената като доказателство
експедиционна бележка, съответно АУАН № 277046/ 19.08.2020 г., е налице
противоречие между фактите в експедиционната бележка, първия АУАН и втория, въз
основа на който е издадено обжалваното НП.
Налице е и друго
противоречие. В АУАН № 277046/ 19.08.2020 г. като място на нарушението е
посочен републикански път II-71.8 км преди кв. Рилци, гр. Добрич, в посока гр.
Добрич…Същевременно, ако нарушението касае товародателя или лицето, извършило
товаренето, няма как това да е мястото на нарушението. В този смисъл остава
неясно и къде е извършено нарушението, съответно от кого и защо е наказано
дружеството, което извършва превоза.
Санкционната норма на чл.
98б, т. 3 от ЗАвтП указва, че товародателят или лице, което извършва
товаренето, които допуснат масата или натоварването на ос на пътно превозно
средство да надвиши допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му
за регистрация, се наказва при надвишаване с повече от пет тона - с глоба или с
имуществена санкция 5000 лева.
Горните разпоредби
изискват по категоричен начин не само да бъде установено, а и отразено в АУАН и
НП, кой е товародателят/лицето, извършило товаренето, на какво основание е
прието, че е той/то и на база какви доказателства. В случая са налице толкова
неясноти и противоречия, че с обжалваното НП е нарушено правото на защита на
наказаното лице, а за съда е трудно да провери волята на
административнонаказващия орган, вкл. неговата компетентност, доколкото, ако се
касае за товарене, то няма как да е там, където е отразено в АУАН, въз основа
на който е издаден следващият АУАН и съответно НП. Като не е преценил всичко
това и е потвърдил НП, първоинстанционният съд е постановил едно
незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, а съответно да бъде
отменено и НП, като издадено в противоречие със закона, при неясна фактическа
обстановка. Необходимо е било АНО да извърши по-пълно и всестранно разследване
в проведеното административнонаказателно производство, за да бъде сигурен чия
отговорност да ангажира за нарушението на чл. 56, ал. 2 от ЗАвтП.
Предвид изложеното
касационната жалба се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. С
оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 660 лв. за всяка една от
инстанциите или общо 1320 лв., в какъвто смисъл са налице доказателства за договорено
възнаграждение. Ответникът с Отговора си прави възражение срещу размера на
адвокатското възнаграждение на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН. Материалният
интерес в случая е 5000 лв. според размера на наложената имуществена санкция.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата при
интерес от 5000 до 10 000 лв. минималното възнаграждение е 580 лв. + 5 % за
горницата над 5000 лв. В случая договореното възнаграждение е към минимално предвиденото,
налице е надлежно упражнена защита, вкл. подадени писмени становища и подаване
на касационна жалба. поради което не е налице основание за неговото изменение.
Мотивиран така и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, Първи касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5/
02.04.2021 г. по НАХД № 32/ 2021 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 23 – 0001200 от 30.12.2020 г.,
издадено от Директора на РД "Автомобилна администрация" – Варна, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 23 – 0001200 от 30.12.2020 г., издадено от Директора на РД
"Автомобилна администрация" – Варна.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция "Автомобилна администрация" – Варна да заплати на „ТРАНС
СПЕЕД 10“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Р.А.Р., сумата от 1320 лв.
(хиляда и триста и двадесет лева) съдебно – деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение за две инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: