РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Перник, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
при участието на секретаря ТИНА Р. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500418 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 144/ 14.02.24 г. по гр.дело 1217/ 23 г. състав на районен съд Перник
е постановил:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Б. К.
К., ЕГН ********** от ***, че Ц. И. Я., ЕГН **********, В. З. Я., ЕГН **********, и В. З.
М., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** са собственици по силата на наследствено
правоприемство, давност и дворищна регулация на общо 1/6 идеална част, а всяка от тях по
отделно на по 1/18 идеална част от Урегулиран поземлен имот с площ от 1350 (хиляда
триста и петдесет) кв. метра, за който по действащия тогава регулационен план е отреден
парцел *** (***), в квартал ***(***) по дворищно-регулационния план на село ***,
утвърден със Заповед № *** от *** на Кмета на Община Перник, при граници по скица: от
изток - улица, от запад - парцел *** и парцел ***, от север парцел *** и от юг - парцел ***,
заедно с построената в поземления имот жилищна сграда, застроена на 71,60 (седемдесет и
едно цяло и шестдесет) кв. метра, заедно с паянтова постройка.
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.108 ЗС по отношение на М. И. Я.-К.,
ЕГН ********** от ***, че Ц. И. Я., ЕГН **********, В. З. Я., ЕГН **********, и В. З. М.,
ЕГН **********, са собственици по силата на наследствено правоприемство, давност и
1
дворищна регулация на общо 1/6 идеална част, а всяка от тях по отделно на по 1/18
идеална част от Урегулиран поземлен имот с площ от 1350 (хиляда триста и петдесет) кв.
метра, за който по действащия тогава регулационен план е отреден парцел *** (***), в
квартал ***(***) по дворищно-регулационния план на село ***, утвърден със Заповед №
***от *** на Кмета на Община Перник, при граници по скица: от изток - улица, от запад -
парцел *** и парцел ***, от север парцел *** и от юг - парцел ***, заедно с построената в
поземления имот жилищна сграда, застроена на 71,60 (седемдесет и едно цяло и шестдесет)
кв. метра, заедно с паянтова постройка.
ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС М. И. Я.-К., ЕГН ********** от *** да
предаде владението на Ц. И. Я., ЕГН **********, В. З. Я., ЕГН **********, и В. З. М., ЕГН
********** върху притежаваните от тях 1/6 идеални части, а всяка от тях по отделно на по
1/18 идеална част от Урегулиран поземлен имот с площ от 1350 (хиляда триста и петдесет)
кв. метра, за който по действащия тогава регулационен план е отреден парцел *** (***), в
квартал ***(***) по дворищно-регулационния план на село ***, утвърден със Заповед №
***от *** на Кмета на Община Перник, при граници по скица: от изток - улица, от запад -
парцел *** и парцел ***, от север парцел *** и от юг - парцел ***, заедно с построената в
поземления имот жилищна сграда, застроена на 71,60 (седемдесет и едно цяло и шестдесет)
кв. метра, заедно с паянтова постройка.
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.75, ал.2 ЗН нищожността на извършената между
М. И. Я.-К., ЕГН ********** и Б. К. К., ЕГН **********, съдебна делба на Урегулиран
поземлен имот с площ от 1350 (хиляда триста и петдесет) кв. метра, за който по действащия
тогава регулационен план е отреден парцел *** (***), в квартал ***(***) по дворищно-
регулационния план на село ***, утвърден със Заповед № ***от*** на Кмета на Община
Перник, при граници по скица: от изток - улица, от запад - парцел *** и парцел ***, от север
парцел *** и от юг - парцел ***, заедно с построената в поземления имот жилищна сграда,
застроена на 71,60 (седемдесет и едно цяло и шестдесет) кв. метра, заедно с паянтова
постройка, одобрена със съдебна спогодба обективирана в Определение от 18.01.2016 г. на
Районен съд гр. Перник, постановено по гр. дело № 07159/2014 г.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2, изр.3 ГПК нотариален акт за собственост на
недвижим имот, вписан в Служба по вписванията- гр.Перник, като акт № ***, том ***, дело
№ 421 от 17.03.2016 г., до размера на признатата на ищцовата страна 1/6 ид.ч. от
процесния имот.
Ответниците са осъдени да заплатят и сторените по делото разноски.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата
М. Я. чрез адв.П.. В жалбата се твърди, на първо място, че решението е недопустимо. Това
била така, поради неизпълнение указанията на районния съд от страна на ищците за
посочване цената на всеки иск поотделно и то по начин ясен за всички, а не определяем.
Според жалбоподателката, ответниците посочили единствено, че цената на всеки иск е в
размер на 1/6 от данъчната оценка за имота, без повече конкретизация, което е в
2
противоречие с чл.127, ал.1 т.3 ГПК и районния съд вместо да постанови решение по
същество е следвало да прекрати производството. На следващо място сочи се и това, че
обжалваното решение е в противоречие с материалния закон. В тази връзка в жалбата се
излагат подробни доводи, че установеното осиновяване на наследодателя на ищците- З.Я. е
трансформирано в пълно такова, поради което той не е наследник на биологичните си
родители. А щом това е така, неговите наследници не могат да черпят права от наследствено
правоотношение между К.М. и Л.М. от една страна и З.Я. от друга, тъй като такова не е
възникнало. Счита се, че осиновяването не възниква, като едно правоотношение между
двамата осиновители съпрузи и осиновеното дете, а между всеки от осиновителите и
осиновения поотделно. Поради това, тъй като осиновителката П. Я. е била жива към 1961 г.
осиновяването на З.Я. се е трансформирало в пълно такова и наследствените връзки с
биологичните му родители са прекъснати.
На последно място се сочат допуснати пред районния съд съществени нарушения
на процесуалните правила, изразяващи се в пропуск да се връчи препис от уточнената
искова молба на допълнително конституираните задължителни другари, както и допускане
на свидетели на ищцовата страна в противоречие на чл.147 ГПК.
Поради това се моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да се
върне за ново разглеждане от друг състав и алтернативно- да се постанови ново решение, с
което предявените искове да се отхвърлят. Претендират се и разноски.
От въззиваемите, чрез техния пълномощник- адв.Д. е постъпил отговор на
въззивната жалба. Сочи се, че решението на районния съд е допустимо, правилно и
законосъобразно. Изложени са подробни мотиви, че указанията на районния съд по цената
на исковете са изпълнени. Сочи се, че решението е постановено при точно приложение на
материалния закон, като са преповторени голяма част от мотивите на районния съд и се
отрича да са опуснати нарушения на процесуални правила.
Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл.269, изр.1 ГПК служебна проверка, съдът намира,
че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
В практиката на ВКС трайно и непротиворечиво се приема, че съдебното
решение е недопустимо, когато е постановено по непредявен иск- когато съдът не е
разгледал релевантните за спора обстоятелства така, както са заявени от страните, а в
противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по
надлежния ред факти. Съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези
рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца, като диспозитивното начало в процеса
изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената защита, доколкото и ответника
изгражда защитата си с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и факти, съдът не би
могъл по своя преценка да ги променя. Когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като
3
е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респективно когато съдът, в
нарушение на принципа на диспозитивното начало, се е произнесъл по предмет, за който не
е бил сезиран, тогава решението му е недопустимо, като произнесено по непредявен иск
(решение № 306/29.06.2011 г. по гр. д. № 961/2011 г. на I г. о. на ВКС; решение №
94/09.05.2014 г. по гр. д. № 566/2013 г. на III г. о. на ВКС; решение № 128/22.02.2016 г. по гр.
д. № 931/2015 г. на II г. о. на ВКС; решение № 138/22.02.2016 г. по гр. д. № 2722/2015 г. на II
г. о. на ВКС).
Поради така изложеното неопределяне точно на държавната такса и несъбиране
на същата няма никакво отношение към допустимостта на решението, а е свързано с
последиците по чл.129, ал.6 и 7 ГПК.
Въпреки това следва да се посочи, че ищците са изпълнили точно указанията на
съда и са внесли определената им държавна такса. На лист 340 от първоинстанционното
производство е приложена данъчна оценка именно за процесния имот.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт
в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
Фактите по делото не са спорни между страните.
След собствен анализ на събраните по делото доказателства въззивната
инстанция достигна до аналогична на приетата от районния съд фактическа обстановка,
поради което не се налага нейното детайлно преповтаряне. Достатъчно е да се отбележи, че
настоящият състав приема същата, като своя.
Накратко- няма спор, а и това е видно и от представеното удостоверение за
раждане, че наследодателят на ищците З.К.Я. е роден на ***, като негови биологични
родители са Л.Т.М. и К.Я.М.. Тъй като последните имали три деца, а брата на К. нямал нито
едно той и съпругата му осиновили З.. Това се доказва от събрания, като писмено
доказателство официално заверен препис от Държавен вестник, бр.*** от ***. В неговия
неофициален раздел е публикуван диспозитива на Определение № ***от *** по ч.гр.д. №
*** на второ гражданско отделение на *** съд, като същото е приложено по делото и от
него е видно, че на основание чл.43 от Закона за извънбрачните деца и осиновяванията е
било допуснато осиновяването на З.К.Я. на *** години от А.Я.М. и съпругата му П. А. Я..
Видно от представеното удостоверение за наследници А.Я.М. е починал на ***,
като има за свои наследници преживяла съпруга П. Б.Г., която е починала на *** и един син
З. А.Я., който е починал на *** Тримата ищци са наследници на последния /преживяла
съпруга и две деца/.
Видно от представеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на К.Я.М.
негови синове са И.К.Я. и З. А.Я., а негова дъщеря е Б. К. К.. И.К.Я. е починал на *** и е
оставил за свои наследници съпругата си И.К. И. и две деца - син М.И.Я. и дъщеря М. И. Я..
4
Видно от представеното удостоверение за наследници от *** на Л.Т.М., починала
на *** и К.Я.М. /поч. ***/ те са оставили за наследници трите си деца- Б. К. К., И.К.Я. и
З.Я.. Правилно районния съд е ценил именно това удостоверение с оглед на останалите
доказателства и направени правни изводи.
К.М. и Л.М. са придобили по давност и по силата на дворищна регулация
собствеността върху процесния УПИ, за което са се легитимират с нотариален акт за право
на собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка №
10, том IV, дело № 1010/1971 г., съставен на 12.06.1971 г., нотариален акт № ***, том ***,
дело № 1100 от 29.06.1971 г. и нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по регулация № ***, том ***, дело № 3252 от 18.10.1994 г. С нотариален акт за
дарение със запазено вещно право на ползване, вписан в Службата по вписванията като акт
№ ***, том ***, вх. рег. № *** от 16.05.2005 г. К.Я.М. е прехвърлил своята 1/ 2 идеална част
от процесния УПИ, заедно с построената в имота жилищна сграда, застроена на площ от
71,60 кв.м. и заедно с паянтова постройка на ответницата М. И. Я.-К.. Липсват данни това
разпореждане да е оспорено по реда на чл.24, ал.4 СК, а такова и не се твърди от никоя от
страните, поради което същото следва да се приеме за валидно.
С нотариален акт за покупко-продажба със запазено вещно право на ползване,
вписан в Служба по вписванията като акт № ***, том ***, вх. № *** от 01.03.2011 г. И.К.Я. е
прехвърлил на М. И. Я.-К. 1/4 идеална част от процесния имот. С решение от 28.05.2015 г.
по гр.д. № 7159/2014 г. на РС-Перник е било допуснато извършването на делба на процесния
имот между Б. К. К. и М. И. Я. при делбени квоти- по 1/ 2 идеална част за всяка от
съделителките. С определение от 18.01.2016 г. по гр.д. № 7159/2014 г. на РС-Перник е била
одобрена постигнатата между Б. К. К. и М. И. Я. спогодба за делба на процесния имот, като
същият е бил поставен в индивидуален дял на М. И. Я., която се е задължила да заплати на
Б. К. К. в срок от 20 дни сумата от 10000 лева за уравняване на дяловете. Въз основа на тази
спогодба М. И. Я. се е снабдила с нотариален акт за собственост на целия недвижим имот,
вписан в Служба по вписванията- гр. Перник, като акт № ***, том ***, дело № 421 от
17.03.2016 г.
В процесуалната си дейност първия съд не е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила. Производството в частта му по иска за прогласяване
нищожността на вписана от М. Я. ипотека върху процесния имот е прекратено с влязло в
сила определение, тъй като ищците са се отказали от този иск. При това положение без
правно значение е обстоятелството дали във връзка с този иск са били връчени преписи от
исковата молба с направените в нея уточнения.
Правилно на ищците са били допуснати гласни доказателства, тъй като те са
имали право да се защитават срещу фактите съобщени от свидетелите на ответниците и в
този случай не се касае за нови факти и обстоятелства по смисъла на чл.147 ГПК. Поради
това и така соченото с жалбата не може да се приеме за нарушение на съдопроизводствените
правила.
5
Направеното с въззивната жалба възражение и за това, че неправилно районния
съд е приложил материалния закон е неоснователно.
В същност решението на първата инстанция в тази му част е до такава степен
подробно, законосъобразно и правилно мотивирано, че няма какво да се добави.
Към мотивите на районния съд с които настоящия състав напълно се
солидаризира въззивната инстанция препраща по реда на чл.272 ГПК изцяло.
Същностния въпрос е относно действието на установеното по делото осиновяване
и възможността то да се трансформира в пълно такова. С други думи поставеният въпрос е
за характеристиката на осиновителното правоотношение в зависимост от това дали
осиновителят е един или са двама и с оглед на това дали се прекъсва връзката с рождените
родители при смърт на само единия осиновител и кога може да стане това. В практиката на
ВКС /решение № 481 от 6.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1108/2011 г., I г. о./ се приема, че
осиновителното правоотношение е едно, независимо от факта, че осиновители са две лица. В
същия см. са и цитираните от районния съд р. № 19/ 16.01.92 г. по гр.д. 1134/91 г. на Първо
ГО ВС и р. № 136/12.03.09 г. по гр.д. 5982/07 г. на Второ ГО ВКС. Тази практика не се
нуждае от осъвременяване и с нея, съотнесена към настоящия казус, районния съд се е
съобразил, като е приел, че към момента на осиновяването от двамата осиновители /***/,
осиновяването е било единствено възможното непълно и осиновеният е запазил правата и
задълженията си спрямо семейството, към което е принадлежал. След изменението на чл.81
на ЗЛС от 1961 г. се предоставя правна възможност правата и задълженията с роднините по
произход да бъдат прекратени, като непълното осиновяване се трансформира в пълно такова.
Правилно обаче с обжалваното решение е прието, че осиновяването на З.Я. е
останало непълно /не се е трансформирало в пълно с изменението на чл.81 от Закона за
лицата и семейството от 1949 г. с Изв. бр. 50 от 23.06.1961 г. и с приемането на чл.105 от
Семейния кодекс от 1968 г./ поради следното: Според горепосочените разпоредби заварените
непълни осиновявания се трансформират в пълни. В случая обаче осиновяването на детето
З. от неговия чичо А.М. и стринка П. М. не е било заварено към 1961 г., тъй като към тази
дата осиновителя А. вече е бил починал /през ***г./. Такава трансформация не е настъпила,
както се настоява в жалбата, въпреки че осиновителката П. е починал през ***г. /тоест след
влизане в сила на чл.105 от СК от 1968 г./, тъй като още със смъртта на А.М. през ***г. са
настъпили последиците на непълното осиновяване. Независимо от факта, че осиновители са
две лица, осиновителното правоотношение е едно и последиците от него настъпват след
смъртта на единия от осиновителите, а не след смъртта и на двамата осиновители.
Недопустимо е по отношение на единия осиновител осиновяването да е непълно, а по
отношение на другия- пълно. В този смисъл е и цялата цитирана по- горе практика на ВКС-
решение № 19 от 16.01.1992 г. по гр. д. № 1134 от 1991 г. на ВС, Първо г. о., решение № 136
от 12.03.2009 г. по гр. д. № 5982 от 2007 г. на ВКС, Второ г. о. и др. Заради това настоящия
състав не споделя сочените във въззивната жалба различни становища отразени в правната
доктрина.
След като е било несъмнено доказано, че наследодателя на ищците е бил
6
наследник на починалите си биологични родители, правилно са уважени исковете с правно
основание чл.124 ГПК и чл.108 ГПК, тъй като по делото е безспорно доказано, че ищците са
придобили по наследство от своя праводател З.Я. общо една шеста идеална част /при равни
квоти/, които пък той има от К.М. и Л.М.. След като няма спор, че ответницата М. Я. владее
сама процесния имот и не допуска до него останалите съсобственици, то съответно с
признаване правото на собственост е постановено и задължение за предаване на тази
собственост на действителните й носители съобразно техните квоти.
Няма никакъв спор в правната доктрина и съдебна практика, че делба на общ
имот без участието на всички съсобственици е нищожна и в точно съответствие с
материалния закон първия съд е прогласил нищожността на извършената между двете
ответнички делба на процесния имот.
Като следствие на всичко изложено и на основание чл.537, ал.2 ГПК
констативния нотариалния акт на ответницата М. Я. е бил отменен до размера на
притежаваните от ищците общо една шеста идеални части.
По изложените съображения съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна,
респективно, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и
като такова, следва да бъда потвърдено.
С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя се присъждат и съответни
разноски в размер на 1500 лв. за адвокатски хонорар.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 144/ 14.02.24 г. по гр.дело 1217/ 23 г. на
районен съд Перник.
ОСЪЖДА М. И. Я. ЕГН********** от *** да заплати на Ц. И. Я. ЕГН
**********, В. З. Я. ЕГН ********** и В. З. М. ЕГН **********, със съдебен адрес: ***
сумата 1500 лв. разноски за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7