Определение по дело №737/2017 на Районен съд - Поморие

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 №

гр.П., 03.06.2019 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Районен съд – П., гражданска колегия, в открито заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                  

                                                           СЪДИЯ: Д.Д.

 

 при участието на секретаря В.А., като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 737 по описа  за 2017 г. и за  да се  произнесе, взе пред  вид  следното :

 

 Производството е образувано по искова молба от Е.А.Т., руска гражданка, чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.П.П. против Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Ф.П.Р.”, с административен адрес в гр.П., ул. „К. Б. *”, № ***, с която е предявен иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС, за отмяна на всички решения на ОС на ЕС, проведено на 12.11.2014 г., обективирани в протокола от ОС от същата дата, като незаконосъобразни. Претендират се и разноските по дело.

Исковата молба е приета от съда и препис от нея е връчен на ответната ЕС, която чрез пълномощник, е представила отговор, с който предявеният иск е оспорен като недопустим и неоснователен.

В съдебно заседание ищцата не се явява, редовно уведомена, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адвокат, който поддържа исковата претенция на заявените в исковата молба основания.

Ответната ЕС се представлява от пълномощник, който поддържа изразеното с отговора становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.

За да разреши така поставения спор съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното:

Безспорно е по делото, а и се установява от представения препис от нотариален акт № *****г., нот.дело № *****9 г., на нотариус Г.Н., че ищцата Е.Т. е собственик на СОС, представляващ апартамент, находящ се в бл. Г на ваканционно селище, хотел и КОО, гр.П., ул. „К. Б. *”, № ***.

Видно от представения по делото заверен препис от обяснителна записка относно обект „Ваканционно селище, хотел и КОО съгласно одобрен ПУП в УПИ ***, кв.*** по плана на гр.П.” ( л.63-65), с инвеститор „Е. п. а. - **” АД, основната сграда на обекта  е раздЕ.на части – бл. А, Б, В, хотелска част и бл.Г, като всяка част включва сутерен, приземен, надземен и мансарден етаж.

Представен е заверен препис от покана от 03.11.2014 г., за участие в ОС на собствениците в комплекс „Ф.Ф.П.”, изходяща от „Ф.Х.” АД, в качеството му на собственик на СОС в комплекса.

По делото е представен препис от устава на „Ф.Х.” АД, видно от който по силата на апортна вноска в капитала на това дружество, извършена от „Е. п. а. - **” АД, „Ф.Х.” АД е собственик на СОС в процесния комплекс, в това число и такива в бл.Г, а именно: СОС с идентификатори *****, *****, ***** и др.

В горепосочената покана от 03.11.2014 г. е отразено, че на 12.11.2014 г. от 11.00 ч. в пицария до рецепцията на комплекса ще се проведе ОС на собствениците в комплекса при дневен ред: т.1 Избор на управител (управителен съвет) и контрольор (контролен съвет), т.2 Избор на компания за управление и поддръжка на общите части в комплекса и определяне на размера на паричната вноска (такса) за разходите за управление и поддръжка в комплекса за 2015 г., т.3 Приемане на правилник за вътрешния ред на комплекса и т.4 Разни.

По делото е представен препис от протокол от 03.11.2014 г., в който е отразено, че поканата от същата дата е поставена на табло „Собственици”, намиращо се на стената пред основния асансьор в хотелска част.

Протоколът е подписан от лицата З.К.и М.Ч..

Представен е препис от регистрационен списък на собствениците в комплекса, в който са положени подписи на собственици и пълномощници на собственици на 45.716 % идеални части от общите части на комплекса.

Представен е заверен препис от протокол от ОС на собствениците на СОС в комплекса от 12.11.2014 г., в който е отразено, че началният час на събранието е 11.00 ч., че същото се е провело в пицария до рецепцията на комплекса, като регистрацията на собствениците е започнала в 10.00 ч. и е извършена в присъствието на помощник нотариус. Видно от протокола, след приключване на регистрацията на събранието били представени  45.716 % идеални части от общите части и поради липсата на законово установения кворум (67 % от идеалните части) събранието е отложено с един час и е започнало в 12.00 ч., при предварително обявения дневен ред, с участието на преводач от руски език – И.К.Н.. За председател на събранието е избран С. С., а за протоколчик З.К..

Видно от протокола по т.1 от дневния ред е взето решение за избор на УС на ЕС, в състав М.П.Ч., З.Г.К.и С.В.и на контрольор – Д. Р..

По т.2 „Ф.Х.” АД е избрана за компания за управление и поддръжка и е утвърдена годишна такса за поддръжка в размер на 9 евро/кв.м. без ДДС.

По т.3 е приет Правилник за вътрешния ред на ЕС.

В протокола са отразени резултатите от гласуването за всяко взето решение с посочване на гласувалите „за”, „против” и въздържал се”.

Поради изчерпване на дневния ред заседанието на ОС на ЕС е закрито от председателя на събранието, като в протокола е посочено, че неразделна част от него е списъка на присъствалите собственици.

Протоколът е подписан от председателя на събранието и протоколчика.

По делото е представен заверен препис от протокол във вр. с чл.16, ал.7 ЗУЕС, датиран от 12.11.2014 г., 13 часа, в който е отразено, че на информационното табло, находящо се на общодостъпно място – до рецепцията в главното фоайе на комплекса са изложени всички материали, утвърдени на проведеното ОС на 12.11.2014 г. – протокол от проведеното ОС и Правилник за вътрешния ред.

Протоколът е подписан от избраните М.П.Ч., З.Г.К.и Д. Р..

Този протокол е оспорен от ищцата с твърдение, че подписът в него, положен за Д. Р. не е изпълнен от него.

Във връзка с оспорването по делото е прието като доказателство заключение на вещото лице  Щ.Н. по извършената  съдебно-почеркова (графическа) експертиза, съгласно което подписът от името на Д. Р. в протокола от 12.11.2014 г. е положен от последния.

Изслушано от съда в съдебно заседание вещото лице сочи, че не е възможно подписът на Р. да е имитиран, че лицето има два варианта на подпис и в оспорения протокол е използвал единия от тях.

При така посочените доказателства съдът е приел, че с поставянето на протокола от 12.11.2014 г., който е автентичен, решенията на процесното ОС са оповестени при спазване изискванията на ЗУЕС, от датата на поставянето на протокола – 12.11.2014 г. е започнал да тече срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС за оспорване на взетите на ОС решения, който срок е изтекъл към датата на предявяване на иска – 16.11.2017 г., поради което с определение № 386/11.07.2018 г. е прекратил производството.

Определението за прекратяване на производството е отменено с Определение № 387/28.02.2019 г. по в. ч. гр. д. № 1699/2018 г. на ОС – Бургас и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд е посочил в мотивите на акта си, че протоколът от 12.11.2014 г. не удостоверява обстоятелствата, посочени в него, включително датата, от която следва да се приеме, че ищцата е узнала за съставянето на протокола от ОС на ЕС, тъй като към датата на съставянето му не е бил избран председател на управителния съвет на ЕС, поради което в тази хипотеза вместо от управител /председателя на управителния съвет/ протоколът е следвало да бъде подписан съвместно от лицата, избрани за членове на управителния съвет.

Въззивният съд е обсъдил е представения от ищцата препис от протокол от 17.11.2014 г., същият находящ се в гр.дело № 10982017 г. на РС – П., изискано и приложено по гр.дело № 15 330/2016 г. по описа на РС – Варна, видно от писмо от 14.03.2018 г. на РС – Варна по последно посоченото производство (л.101 от делото).

Съгласно този протокол (л.102), подписан от и М.Ч., на 17.11.2014 г., в 15.30 ч., на табло „Собственици”, находящо се пред основен асансьор в хотелската част е било изложено обявление за идготвен протокол от ОС на ЕС, проведено на 12.11.2018 г.

Тъй като двата протокола удостоверяват различни обстоятелствата, въззивният съд е приел, че наличието на втория протокол не изключва съставянето на първия на датата 12.11.2014 г., но доколкото и двата протокола не са съставени по надлежния ред /не са подписани от всички членове на УС на ЕС, понеже към датата на съставянето им не е бил избран председател на УС/, липсва надлежно удостоверяване на обстоятелството по чл.16, ал.7, изр.1 от ЗУЕС, затова следва да се приеме, че срокът за оспорване на решенията на ОС за ищцата започва да тече от действителното узнаване, че протокол от ОС е изготвен.

Въззивният съд е приел също така, че по делото липсват доказателства относно посоченото действително узнаване тъй като представеното от ответника електронното писмо от 05.02.2015 г. е оспорено от ищцата по отношение на авторството му, а и дори да се приеме, че то изхожда от ищцата, от съдържанието му не става ясно, че тя е уведомена за съставянето на протокол от ОС на ЕС на 12.11.2014 г., се установява единствено знанието ѝ, че М.Ч. е управител на комплекса.

След връщането на делото ответникът е представил препис от електронно писмо, датирано от 17.11.2014 г., (л.147), с посочена електронна поща на автора  *************@***********.*** и електронна поща на адресата/получател ************@*******.**.

Видно от текста на електронното писмо на адресата/получател са изпратени като приложения протокол от проведеното на 12.11.2014 г. ОС на ЕС и Правилника за вътрешния ред.

С нарочна писмена молба от 01.04.2019 г. (л.146) пълномощникът на ищцата се е противопоставил на представянето на доказателства от ответника, позовавайки се на доказателствена преклузия.

Според съда представеното от ответника доказателство е относимо към спора и допустимо поради следното.

С доклада по чл.146 ГПК, съдът е указал на ответника да установи, че са спазени изискванията на чл.16 ЗУЕС (ред. ДВ, бр. 57 от 2011 г.).

Предвид така указаната му доказателствена тежест ответникът е ангажирал доказателства – протокола от 12.11.2014 г. по чл.16, ал.7 ЗУЕС.

Въз основа на така представеното доказателство първоинстанционният съд е приел, че решенията на процесното ОС са оповестени при спазване изискванията на ЗУЕС, от датата на поставянето на протокола по чл.16, ал.7 ЗУЕС – 12.11.2014 г.

Въззивният съд е възприел противоположен извод и е счел, че началният момент на преклузивния срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС е действителното узнаване от ищцата, че протокол от ОС е изготвен.

Предвид спецификата на производството първоинстанционният съд не е указвал на ответника да установи със съответни доказателства  момента на действителното узнаване от ищцата, че протокол от ОС е изготвен, необходимостта от такова доказване за ответника възниква от постановяване на отменителното определение на въззивния съд, ето защо според настоящия съдебен състав представеното от ответника доказателство не е засегнато от доказателствена преклузия.

Съгласно §1, т.11 от ДР на Закона за електронните съобщения, „Електронна поща” е съобщение във вид на текст, глас, звук или изображение, изпратено чрез обществена електронна съобщителна мрежа, което може да бъде съхранено в нея или е получено в крайното оборудване на получателя, а по дефиницията на § 1, т.22 от ДР на ЗЕС, „Интернет” е система от взаимносвързани мрежи, ползващи интернет протокол, което им позволява да функционират като самостоятелна виртуална мрежа.

Електронна поща, представляваща съобщение във вид на текст, както е в случая, изпратена чрез интернет и съдържаща изявление с гражданскоправно значение, представлява електронен документ по смисъла на чл.3 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ДВ, бр. 34 от 2001 г., в сила от 7.10.2001 г.), а така също и по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
(Загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.), вр.с чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., тъй като е съдържание, съхранявано в електронна форма, по специално текстови запис.

Предвид автора и адресата на гопосочената електронна поща и нейното съдържание, съдът приема за доказано, че моментът на действителното узнаване от ищцата, че протокол от процесното ОС е изготвен, а и момент на узнаване на решенията на ОС, е датата 17.11.2014 г.

При адресни изявления, осъществявани чрез писмен документ, релевантен е моментът на получаването на документа - счита се, че в този момент настъпват свързаните с тях последици. Разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗЕДЕП (ДВ, бр. 34 от 2001 г.), приравнява електронния документ на писмения такъв, следователно даденото в обвързващата практика на ВКС разрешение относно връчването на писмени изявления следва да намери приложение и относно електронните документи. Конкретно касателно електронната поща, това означава, че релевантният момент за преценка на последиците от изявлението, е получаването на пощата - т. е. с постъпването й в посочената от адресата информационна система, ако не е посочил конкретна информационна система - с постъпването й в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето й от адресата. Без значение кога е отворено съобщението, съдържанието му се счита узнато от адресата от датата на постъпването, съответно изтеглянето на електронния документ – Решение № 303/07.10.2013 г. по гр. д. № 3715/2013 г., IV г. о., ГК на ВКС.

В случая датата на постъпване на електронното съобщение в информационната система на ищцата е 17.11.2014 г., това е и момента на действителното узнаване от ищцата на решенията на процесното ЕС и от този момент е започнал да тече срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС за оспорване на решенията.

Исковата молба е подадена на 16.11.2017 г., далеч след изтичането на едномесечния преклузивен срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС, поради което искат е недопустим и следва да се остави  без разглеждане, а производството по делото следва да се прекратено.

Предвид недопустимостта на иска основателно се явява искането на ответната ЕС за присъждане на разноски, поради което, на основание чл.78, ал.4 ГПК, в тежест на ищцата следва да бъдат възложени извършените по делото от ответника разноски в размер 360 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар.

Предвид недопустимостта на претенцията искането на ищцата за присъждане на разноски по делото е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от изложеното  Районен съд – П.

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим  предявения от Е.А.Т., гражданка на Р.Ф., родена на *** г., с паспорт № ******г., с адрес в Р.Ф. г.П., С.област, проспект И., дом **, квартира **, със съдебен адреса***, офис * – адв.П.П. против Етажната собственост на комплекс „Ф.П.Р.”, с административен адрес в гр.П., ул. „К. Б. *”, № ***, представлявана от М.Ч., със съдебен адреса*** – адв.С.С.,  иск  за отмяна на решенията на Общото събрание на Етажната собственост, проведено на 12.11.2014 г., обективирани в протокол от същата дата, като незаконосъобразни.

ОСЪЖДА Е.А.Т., гражданка на Р.Ф., родена на *** г., с паспорт № ******г., с адрес в Р.Ф. г.П., С.област, проспект И., дом **, квартира **, със съдебен адреса***, офис * – адв.П.П., да заплати на Етажната собственост на комплекс „Ф.П.Р.”, с административен адрес в гр.П., ул. „К. Б. *”, № ***, представлявана от М.Ч., със съдебен адреса*** – адв.С.С., сума в размер 360 лв. (триста и шестдесет лева), представляваща разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.А.Т., гражданка на Р.Ф., родена на *** г., със съдебен адреса*** – адв.П.П., за присъждане на разноски по делото.

ПРЕКРАТЯВА  производството по гр.дело № 737/2017 г. по описа на РС – П..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен срок от съобщението.

                  

                                                         

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: