РЕШЕНИЕ
№ 612
гр. Варна, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20253100500853 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на И. М. Ж., ЕГН **********, срещу
Решение №4477/11.12.2024г. по гр. дело №10058/2024г. на ВРС, 10-ти състав,
в частите с което:
- е задължен И. М. Ж., ЕГН **********, да се въздържа от извършване
на актове на домашно насилие спрямо детето Д. И. М., ЕГН**********;
- е задължен И. М. Ж., ЕГН **********, да посещава специализирана
програма за преодоляване на агресията – „Специализирана програма за
извършители на домашно насилие“ към фондация „SOS Семейства в риск“ –
град Варна, ул. „С.“ №21, в т.ч. е задължен да се свърже с фондация „SOS
Семейства в риск“ – град Варна на тел. номер 052 613 830, с оглед
включването му в програмата;
- е постановено режимът на лични отношения между бащата И. М.
Ж., ЕГН **********, и детето Д. И. М., ЕГН **********, да се осъществява за
срок от 9 месеца с участието на социален работник и на психолог, в защитена
среда в Център за обществена подкрепа – град Варна, с местонахождение,
определено от ДСП – Варна;
- и като резултат е осъден И. М. Ж. за държавна такса и за разноски в
производството пред ВРС,
1
във връзка с приетите от ВРС като извършени от ответника насилствени
действия в периода 30.05.2024-17.07.2024г. извън тези, приети за недоказани.
Решението не е обжалвано в останалите части – частично отхърлената
молба за закрила по ЗЗДН.
Подадена е и частна жалба на И. М. Ж., ЕГН**********, срещу
Определение №1571/04.02.2025г. по гр. дело №10058/2024г. на ВРС, 10-ти
състав, с което е оставена без уважение молбата от 27.12.2024г. на И. М. Ж.
по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението на ВРС в частта за
разноските чрез намаляване на адв. хонорар в полза на молителя по
съразмерност и само за разходите за един, а не за двама адвокати.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС, в обжалваната
му част, е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени
нарушения на материалния и на процесуялния закон, както и при неправилен,
нелогичен и едностранчив анализ на събраните доказателства, довел в крайна
сметка до погрешни решаващи изводи. В тази връзка в жалбата се излагат
подробни оплаквания, които могат да се обобщят в смисъл, че: детето Д. има
трайно недопустимо поведение в училище – не спазва реда и правилата,
тормози съучениците си, в т.ч. обижда, псува и дори проявява физическа
агресия срещу някои от тях, а отглежащият родител не се справя с
поведението на момчето. Помолен за съдействие от училището бащата само е
наложил възпитателни мерки спрямо момчето, като временно му е взел лични
вещи – смартфон, лаптоп и други сходни устройства, докато си поправи
поведението; накарал го е да препише три пъти раздела „права и задължения
на ученика“ от училищния правилник, а при лични срещи и при
координационна такава в ДСП му е обърнал внимание за недопустимото му
поведение към съученици и в училище изобщо. Бащата не е извършвал
никакви актове на насилие към сина си в исковия период – м.05.-м.07 на
2024г., а е целял да само въздейства на поведението на детето. В тази връзка
въззивникът прави подробен анализ на доказателствата по делото, като счита,
че ако ВРС беше направил същият, би постановил решение за отхвърляне на
молбата по ЗЗДН. Излага съображения и за неотносимост на обстоятелствате
отпреди 5-6 години назад. По същество моли да бъде отменено решението в
обжалваната му част, да бъде отхвърлена молбата по ЗЗДН и съобразно това
да бъдат разпределени разноските пред двете инстанции, като в о.с.з.
поддържа исканията си.
В срока по чл.17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемият депозира два отговора на
въззивната жалба, подадени от двама различни адвокати. И в двата излага
становище за неоснователност на въззивната жалба, като излага съображения
по всички въззивни доводи. Поддържа, че решението е правилно и
обосновано, за което излага подробни съображения. Поддържа всичките си
твърдения пред първоинстанционния съд за извършените от ответника
действия на посочените дати, които действия съставляват психическо и
2
емоционално насилие спрямо детето Д. М.. По същество моли за
потвърждаване на решението на ВРС в обжалваната му част, както и за
разноски пред ВОС, а в о.с.з. поддържа позицията си.
В частната жалба се твърди, че определението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния
и на процесуялния закон и необосновано. Присъждането на разноски за
двамата адвокати на молителя е в нарушение на закона и на съдебната
практика. Един от пълномощниците е осъществявал защита в цялото
производство, поради което само на него се следва репариране на
възнаграждението. ВРС е нарушил и принципа на съразмерност с оглед
частично отхвърлената молба по ЗЗДН. В допълнение делото не е с висока
сложност. По същество моли за отмяната на определението на ВРС и за
намаляване на разноските в тежест на ответника до тези за един адвокат на
молителя, както и за присъждане на разноски и в полза на ответната страна по
делото.
В законоустановения срок въззиваемият депозира отново два отговора
на частната жалба, подадени от двама различни адвокати. И в двата излага
становище за неоснователност на жалбата, като излага съображения по всички
въззивни доводи. Поддържа, че определението е правилно и обосновано, за
което излага подробни съображения. Моли за потвърждаването му.
Контролиращата страна ДСП – Варна не взема отношение по жалбата.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по молба на Д. И. М.,
ЕГН**********, с адрес: град Варна, бул. „3-ти март“ № 3, ап.8, чрез своята
майка и законен представител Е. Д. Д., ЕГН **********, за налагане на мерки
за защита по реда на ЗЗДН срещу отв. и баща на детето И. М. Ж.,
ЕГН**********, адрес: гр. Варна, ул. „И. Д.“ № 16, ет.3, за деяния в периода
30.05.2024-17.07.2024г.
В сезиралата съда молба се твърди, че Е. Д. и И. Ж. са бивши съпрузи и
родители на детето Д. И. М., родено на *******г. С решение по гр.д.
№9937/2017г. на ВРС, 9-ти състав бракът на родителите бил прекратен с
развод, като на майката били предоставени родителските права върху детето, а
на бащата бил определен режим на лични отношения с него. Поддържа се, че
бащата винаги е имал авторитарен модел на възпитание на сина си и винаги е
бил груб и неподкрепящ го родител.
Конкретно декларираните и поради това релевантните по делото, са
следните твърдения за насилствени действия на ответника на следните дати:
3
На 30.05.2024г., след като Д. е обидил своя съученичка, която се е
оплакала на ответника, бащата застанал на страната на обиденото момиче и
желаел да разговаря със сина си. Д. изпадал в паника и молел майка си да не
го пуска, тъй като се страхувал, че баща му ще го набие. Разговорът между
двамата бил кратък, като бащата взел лични вещи на детето (смартфон,
компютър, мишка и външна памет) и му казал, че ще ги върне, когато стане
добър и нормален човек; обвинил го и че нищо не заслужава. Баща му
поискал детето да препише три пъти частта за „Права и задължения на
ученика“ от Правилника на училището. Въпреки позицията на майката бащата
не променил решението си да върне вещите. Детето се чувствало неоценено от
баща си и огорчено, че въпреки получените шестици на матурите по
Български език и математика, не получило обещания от баща си компютър,
въпреки силния интерес, който проявява към компютрите и информатиката.
Поведението на детето, в училище било резултат от поведението на бащата
спрямо него, като така Д. отмъщавал на баща си. На 13.06.2024г. майка на
съученичка на Д. се обадила на бащата и го попитала защо детето не е при
бащата, след като се страхува от него. На 16.06.2024г. имало разговор между
родителите и бащата информирал майката, че родители на деца от класа ще
подадат жалба срещу Д. във връзка с поведението му, с оглед на което поискал
да упражнява родителските права. В началото на месец юли 2024г. бил
подаден от родители на деца в училище сигнал до Детска педагогическа стая
срещу Д..
На 09.-10.07.2024г. Д. се върнал от разстроен от срещата с баща си, тъй
като последния му говорил негативни неща за майка му и го убеждавал, че тя
не е добра майка и е по-добре да отиде да живее при него.
На 15.07.2024г., по време на координационната среща в отдел „Закрила
на детето“ бащата не защитил Д., а говорил грубо за него в негово присъствие,
в резултат на което детето изпаднало емоционален срив, станало напрегнато
какво може да направи баща му и изпадало в паника.
На 17.07.2024г. детето трябвало да отиде при баща си, на като отишло
при него изпаднало в паника и се обадило на майка си, че се прибира и вече е
в тролея. Майката информирала бащата, но той заявил, че до 17 часа детето
следва да се е върнал в неговия апартамент. Тя се опитала да убеди детето, но
то много се е страхувало и било уплашено. Д. говорил открито с баща си като
му заявил, че го манипулира, а ответникът продължил да му вменява вина
дори му заявил, че не иска да го чува докато не му „уври дебелата глава“. От
края на м.07.2024г. Д. започнал психотерапия.
На осн. чл.15, ал.3 от ЗЗДН е включен още един твърдян акт на насилие,
а именно, че на 31.05.2024г. в училището е следвало да бъде запознато детето
с правилника за вътрешният ред, като по време на запознаването е присъствал
бащата и пред класния ръководител същият е изрекъл обидните реплики по
адрес на детето „ще ти навра главата в кенефа, ще те набия пред целия клас“.
Твърди се, че гореописаните случаи предизвиквали страх за здравето и
за спокойствието на детето, поради което се моли за постановяване на мерки
за закрила по чл.5 ЗЗДН, която молба се поддържа и в о.с.з.
4
Ответникът И. М. депозира писмено становище, в което оспорва
заявените в молбата за защита по ЗЗДН твърдения за осъществени от него
актове на домашно насилие спрямо детето. Без да оспорва самите действия по
временно отнемане на смартфон и компютър до поправяне на поведението на
сина му и по задължаване на детето да препише три пъти частта от
правилника на училището относно задълженията на децата, бащата поддържа,
че това са били предприети от него възпитателни мерки заради системната
физическа и психическа агресия на Д. над съучениците му, дори и в
присъствието на учители, които изброява подробно. Твърди, че детето е с
поведенчески проблеми, които са в резултат от възпитанието на майка му и от
липсата на активност от нея за справяне с тях през годините, въпреки че са
били правени множество постъпки за това от родители на пострадали деца и
от учители. Разказва подробно за отношенията на родителите във времето.
Сочи, че цялостното поведение на детето в училище е неприемливо, а майката
се опитва да го оневинява във всяка ситуация. Оспорва със своите действия да
е извършвал насилие над сина си, оспорва да го е обиждал и унижавал.
Твърди, че делото е пореден опит на майката да отстрани бащата от живота на
сина им. По същество моли за отхвърляне на молбата по ЗЗДН и за разноски, а
в о.с.з. поддържа становището си.
Контролиращата страна ДСП – Варна не изразява конкретно становище
по съществото на молбата по ЗЗДН.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор и е видно от представените преписи на съдебни актове, че Е.
Д. и отв. И. Ж. са бивши съпрузи и родители на детето Д. И. М., род. на
*******г. С решение по гр.д. №9937/2017г. на ВРС, 9-ти състав, е бил
прекратен бракът на родителите с развод, като на майката са били
предоставени родителските права върху детето, а на бащата бил определен
режим на лични отношения с момчето (обичаен след началните етапи).
Решението на ВРС е изменено от ВОС само по отношение на вината за
разстройството на брака.
Представена е декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която са декларирани
сочените в исковата молба твърдения на молителите.
Представеното пред ВРС частно „експертно становище от 23.07.2024г.“
формално не е недопустимо в дело по ЗЗДН доказателство с оглед нормата на
чл.13, ал.2, т.1 от ЗЗДН, но тъй като изготвянето му не е било възложено от
съд по реда и правилата на чл.195 от ГПК, а в рамките на частно възлагане,
което предполага и частно финансиране, като при извършването му не са били
спазени никои от принципите на ГПК, то не съставлява „експертиза“ по
смисъла на чл.195 и сл. от ГПК. Ето защо от него се изяснява това, че детето е
посетило посочения психолог през м.07.2024г., който е работил с него.
Като писмено доказателство по делото е приет амбулаторен лист от
5
25.07.2024г., издаден от д-р Д., за извършен преглед на Д. М., в който като
диагноза е отразено „разстройство в адаптацията“. Предписано му е
медикаментозно лечение, работа с психолог и фамилни консултации.
Видно от приета присъда от 29.02.2018 г. по НЧХД № ********г. на
ВРС, подсъдимият И. М. Ж. е бил признат за виновен, че на 19.05.2017г. е
причинил на Е. Д. М.а лека телесна повреда (деянието е отпреди осем години
и дори преди бракоразводното решение).
От изисканата справка за съдимост на И. М. се установява, че той има
още едно осъждане за управление на МПС, след употреба на алкохол.
Видно от приетата епикриза ИЗ №********, издадена от УМБАЛ „С.М.“
ЕАД – Варна, Д. М. е постъпил на 22.08.2024г. и е бил изписан на 26.08.2024г.,
като му е била поставена диагноза „Разстройство в адаптацията“. Като повод
за хоспитализацията е отразено „среща със социални служби, които го
накарали да се почувства неразбран“.
По делото са приети още писмени доказателства (извън следващите), но
които не са с пряко отношение и значение за делото, тъй като касаят минали
събития, неотносими към твърдяните дати на осъществени актове на насилие
от страна на бащата спрямо детето.
От приетия дневник от ОУ „А.С.“ гр. Варна с класен ръководител К. Б.
се установява, че за периода от 21.02.2024г. до 13.06.2024г. са отразени цели
17 забележки по отношение на детето Д. М. за неговото непристойно и
невъзпитано поведение и за незачитане на правилата в училище и
неприкосновеността на съучениците му. На 30.05.2024 г. е отразено, че Д.
продължава да използва обидни и вулгарни думи към съученичката си Г.
нарича я „дебела, свиня, прасе, недонаебана“. Тя се почувствала зле и е
отказала да посещава повече учебното заведение, а междучасията прекарвала
в тоалетната, за да не бъде тормозена вербално и физически от Д. М. и още
едно момче. На датите 31.05.2024г., 05.06.2024г. и 13.06.2024г. е отбелязано
поредното невъзпитано и непристойно поведение от страна на Д. като дори е
посочено, че възпитателите се чувстват „безсилни в непредсказуемостта на Д.
и се притесняват за живота на останалите деца“.
Представени са пред ВОС в препис и в превод на български език справка
за движение по сметка на И. Ж. и информация за плащане по поръчка относно
закупуването от Ж. на лаптоп с описани спецификации през м.09. 2021г.
Видно от приетата пред ВОС молба от 13.11.2024г. на Е. Д. до ПРБ,
същата е поискала съдействие за връщане на взетите от И. Ж. от детето Д.
смартфон, компютър и компютърни компоненти.
С приетия пред ВОС протокол за доброволно предаване на 08.12.2024г.
от И. Ж. е върнал взетите от него от детето Д. смартфон, компютър и
компютърни компоненти.
В приетия пред ВОС протокол от екипна среща в ДСП от 15.07.2024г. са
описани поредица оплаквания за много агресивно поведение на Д. спрямо
други деца, включително за негови заплахи за убийство към тях, а
поведението му е дефинирано от някои от лицата на срещата като
6
„неконтролируемо“.
Приобщената пред ВОС „информация“ от ОУ „А.С.“ – гр. Варна, без да
бъде анализирана в детайли предвид възражението в о.с.з. на въззиваемата
страна, обобщено съответства както на данните от приетия пред ВРС дневник
на училището, така и на показанията на св. Б. относно крайно агресивното и
неподлежащо на въздействие поведение на Д. в училище.
Поредното доказателство за последното е приетото пред въззивния съд
Решение от 19.12.2024г. на МКБППМН при община Варна, р-н М., с което Д.
И. М. е признат за извършител на системен физически и психически тормоз
над съучениците му в ОУ „А.С.“ – Варна, включващ удари с юмруци по
лицето, душене, заплахи за изнасилване и за убийство, съчетани с
многобройни обидни и нецензурни думи. За действията му е наложена
възпитателна мярка по ЗБППМН „Предупреждение“.
В приетия първи социален доклад са обективирани заключителните
констатациите на ДСП, че майката Е. Д. е объркана в посланията си към
детето – от една страна е притеснена, че баща му може да се установи трайно
в чужбина и да не присъства в живота на сина му, а от друга твърди, че
отношението на бащата към момчето е неподходящо и не следва да общуват.
Бащата демонстрира желание и нагласа да участва активно в живота на сина
си, което да позволи да се създаде и укрепне тяхната близост; бащата желае да
възпита сина си да спазва правила и да има допустимо поведение към други
деца и в училище. Отношенията на родителите продължават да са конфликтни.
В приетия втори социален доклад са описани предприетите от страна на
ДСП действия и мерки за подпомагане на детето и семейството в насоката към
психологична и специализирана помощ спрямо момчето, която да му помогне
да преодолее неприемливото си поведение.
Двамата родители са изслушвани пред ВРС и пред ВОС по реда на чл.
59, ал.6 от СК, като обясненията и впечатлението от тях се отчитат от съда,
заедно с всички други доказателства по делото и съобразно чл.11-12 от ГПК.
Заключението по приетата КСПсЕ съдът възприема като обективно и
мотивирано, но кредитира в частта относно пряко относимите към молбата по
ЗЗДН въпроси (като за принципните възпитателски качества на родителите и
за личните им отношения назад във времето и досега заключението няма
пряко отношение към разглежданите деяния по ЗЗДН). От него се изясняват
разлики във възпитателските подходи на майката и на бащата, като по-
рестриктивният такъв на бащата е формирал в предходен момент фрустрирана
потребност на Д. от приемане и подкрепа от бащата, но и страх от промяна на
родителя, който го отглежда. Д. е бил въвлечен в конфликта на родителите му
още на около 4-годишна възраст, когато е бил свидетел на агресивни действия
на бащата, които, и конфликта на родителите, са обусловили предходни
тревожно – депресивни емоционални преживявания с висок интензитет,
блокирали рационалното им осмисляне от детето и дезадаптирали
поведението му. В ситуация на фрустрация г-н И. Ж. действа адаптивно,с
някои особености, но способностите му за обсъждане на вината и за поемане
на отговорност отхвърлят хипотезата на агресивна готовност. В ситуация на
7
фрустрация г-жа Е. Д. използва небалансирани способи и недостатъчно
ефективни действия за разрешаване на проблемни ситуации. Двамата
родители са здрави в психичен план със заострени черти на личността; те са в
продължителен конфликт, емоциите от който майката несъзнавано или
съзнателно транспортира към детето и то ги интерпретира. Ето защо и
двамата родители имат принос в психичното страдание на сина им.
Актуалната деструктивност на връзката на детето с бащата е следствие от
личния му травматичен опит в миналото и от идентификацията с лични
преживявания на майката. Отговорът на въпрос №5 не включва други преки
констатации за вредоносно поведение на някой от родителите спрямо детето.
Показанията на св. Д.К. съдът цени като обективни, но и като базирани
основно на опосредствени впечатления. От тях се изяснява, че свидетелката
знае от Д. за отнетите от баща му лаптоп и телефон, като наказание за
забележки за поведението му в училище през месец май, вписани в
електронния дневник, относно пререкание със съученичка. По разказаното от
Д. последната му била хвърлила раницата, от което се счупила бутилката за
вода и са му се намокрили учебниците, а баща му не бил застанал на негова
страна. Знае от майката, че детето е посещавало баща си през месец юли, а
след това е отказало да го посещава, тъй като го било страх да стои там, но не
знае конкретната причина. Свидетелката е чувала и че Д. бил оставян сам при
бащата и че бащата бил говорил против майка му; чувала е и че бащата е
говорил на Д. против майка му; знае и за деня, в който Д. е отишъл с баща си в
училище и е трябвало да слуша правилника на училището. По думи на
майката тогава бащата е казал „ще те набия пред целия клас и ще ти навра
главата в кенефа“. Самият Д. не е споделял на свидетелката, че не иска да ходи
при баща си. Причината Д. да смени три училища до 2024г. била „пререкания
със съученици“ в училищата.
Показанията на св. Д. Д. (бабата по майчина линия) съдът цени по реда
на чл.172 от ГПК и като базирани по-скоро на опосредствени впечатления. От
тях се изяснява, че свидетелката знае от Д. за случай на „спречкване“ между Д.
и негова съученичка Г. в края на месец април – тя му била хвърлила раницата,
счупила му се бутилката с вода и му се намокрили учебниците, след което той
я обиждал. В края на май месец е имало нови обиди от страна на Д. към Г. и в
резултат на това бащата посетил дома им и му взел мишка, лаптоп, телефон и
външна памет и казал, че ще ги върне, когато Д. стане добър и нормален
човек. Заради обидите на Д. към Г. бащата го накарл и да препише целия
правилник за реда в училището (в тази част показанията противоречат на
декларираното по чл.9 от ЗЗЗН – само частта от Правилника досежно
задълженията на ученика). По време на координационната среща в ДСП (на
която няма данни свидетелката да е присъствала), бащата бил обиждал сина
си и го унижавал, като разказвал случки от личния му живот. По време на
престоя при бащата на 09-10 юли му говорил против майка му и го убеждавал,
че следва да живее при него. На 17.07 детето било оставено само в дома на
баща си и предвид страха му от бащата се обадило на майката да го прибере.
Вещите, който бащата „конфискувал“, не били върнати до разпита, въпреки
молбата на майката.
8
Показанията на св. К. Б. съдът кредитира като обективни и като
базирани на преки впечатления от поведението на Д. и от молбата на
учителката за съдействие от баща му по повод на него. От тях се установява,
че свидетелката е била класен ръководител на Д. от януари до юни 2024г. Д.
бил редовно агресивен към определени съученици, които обиждал и тормозил
физически. В училището е било предприето всичко възможно, за да се
преустанови този тормоз (разговори с родителите, с директора, с психолог, с
педагогически съветник), но безрезултатно. Лично свидетелката е дала отново
на Д. да си припомни Правилника за поведение в училището след негови
агресивни действия към децата. Многократното преписване на задълженията
на децата в училище като: „ще спазвам правилата в училище“, „няма да говоря
в час“ и други, е редовно практикувана в училище възпитателна мярка спрямо
децата. Когато е бил запитван защо тормози другите деца Д. е отговарял:
„защото ми харесва“. Спрямо Г. Д. много пъти е проявявал агресия и
използвал нецензурни думи. Г-жа Б. не е била свидетел на хвърляне на
раницата на Д. от страна на Г., на счупването на бутилката и на намокрянето
на учебниците му, тъй като се било случило в парка. Поведението на Д. към
съучениците му, дори и в час – „не можеше да се проведе нормален час“ – е
наложило присъствието на бащата в училище по покана на класния
ръководител, след като „цялото училище се опитвахме да се справим с
проблема…но нищо повече не можем да направим“. Бащата не е обиждал или
унизявал сина си пред свидетелката.
Показанията на св. И.Р. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК (живее на
семейни начала с ответника). От тях се изяснява, че в последните години Д.
по-рядко се е виждал с баща си, а още по-рядко е преспивал в дома му.
Свидетелката знае от Д. за случаи на физическа агресия към деца; знае и че
момчето е сменило няколко училища поради агресията му към другите деца.
Бащата се е опитвал много пъти да говори с него за това и да му обяснява, че
не е хубаво и не трябва да прави така. След поредни случаи на обиди и тормоз
над съученичка И. Ж. е взел компютъра и смартфона на Д. и пред
свидетелката му казал: „трябва да си поправиш поведението“; „аз ще ги взема,
защото това са агресивни игри, които играеш, докато ти не осмислиш как да се
държиш“. Не знае за случай Д. да си е тръгнал от техния апартамент през
лятото и да се возил сам в тролей.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Подадената в случая молба изхожда от лице с право на защита по реда
на ЗЗДН, по смисъла на чл.3 от ЗЗДН и чл.8 от ЗЗДН, касае и обстоятелства,
твърдяни да са настъпили в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН (нов), като относно
тях е представена и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, поради което молбата е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Съобразно чл.2 от ЗЗДН домашното насилие съставлява съзнателен акт
на физическо, психическо или друго принудително въздействие и
ограничаване на личната свобода или личния живот, насочено спрямо лица,
9
които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо
съжителство или в интимна връзка. Водещи характеристики на насилственото
деяние са не само увреждането на физическата и/или психическата
неприкосновеност на едно лице, но също и специфичните условия и начин на
извършване, открояващи се с явното желанието да се навреди на постраД. или
поне с допускането и неглижирането на същото в съзнанието на дееца, при
общата нагласа към противоправна доминация над жертвата без значение от
обстоятелствата. Поради това е съставомерно по ЗЗДН само такова
противоправно и обективно вредящо деяние, което има за цел да навреди на
постраД. и/или да го постави в подчинение по принудителен и противоправен
начин. Проявните форми на насилието по ЗЗДН могат да бъдат различни, но
съставомерността им следва да бъде преценявана в контекста на посочените
критерии и белези, при отчитане на особеностите на всеки отделен случай. На
общо основание изпълнителното деяние и качеството му на „насилие“ по
ЗЗДН следва да бъде доказано от молителя съгласно правилата на ГПК и
особените такива на ЗЗДН.
Относно действията на 30.05.2024г. се установи от доказателствата по
делото, а и не се оспори от ответника, че последният е взел временно вещи на
(ползвани от) детето (смартфон, компютър, мишка и външна памет за
компютър ) и го е задължил да препише три пъти частта „Права и задължения
на ученика“ от Правилника на училището, във връзка с поведението на Д. в
училище и към съучениците му. Основният спор по делото е относно
съставомерността по ЗЗДН на тези действия на бащата, който не може да бъде
разрешен без да се съобрази следната ситуация, при която те са били
извършени: От дневника на ОУ „А.С.“ гр. Варна с класен ръководител К. Б. се
установи, че през периода от 21.02.2024г. до 13.06.2024г. на Д. М. са били
наложени общо 17 броя забележки, с оглед на трайно непристойното му и
невъзпитано поведение, съчетано с незачитане на правилата в училище и на
неприкосновеността на съучениците му. Едно от тях е било именно на дата
30.05.2024г., когато Д. е продължил да използва обидни и вулгарни думи към
съученичката си Г., кято я наричал „дебела, свиня, прасе, недонаебана“; от
това момичето се е почувствало зле и отказало да посещава учебното
заведение, а в междучасията прекарвало в тоалетната, за да не бъде тормозена
вербално и физически от Д. и друго момче. Показанията на св. К. Б., класен
ръководител, потвърждават системния психически и физически тормоз на Д.
към определени съученици, в т.ч. към Г., по повод на който от училището е
било предприето всичко възможно, за да се преустанови тормозът (разговори
с родителите, с директора, с психолог, с педагогически съветник), но
безрезултатно. Дори показанията на св. Д. и св. К. потвърждават обидните
неуважителни изявления на Д. към Г., включително на 30.05.2024г., но ги
„оправдават“ с предходно нейно действие към Д., което е недоказано, а и
несъразмерно. Видно от дневника на датите 31.05.2024г., 05.06.2024г. и
13.06.2024г. поведението на Д. е продължило с отразяване, че възпитателите се
чувстват „безсилни в непредсказуемостта на Д. и се притесняват за живота на
останалите деца“. В приетия пред ВОС протокол от екипна среща в ДСП от
15.07.2024г. за пореден път са описани оплаквнията на пострадали от
10
агресивното поведение на Д. спрямо други деца, включително за негови
заплахи за убийство към тях, а поведението му е било квалифицирано от
някои от тях на срещата като „неконтролируемо“. Приобщената пред ВОС
„информация“ от ОУ „А.С.“ – гр. Варна също съответства на данните за
неподлежащото на въздействие и възпиране поведение на Д. в училище. И
като обобщение и крайно потвърждение на всичко изложено с приетото пред
ВОС Решение от 19.12.2024г. на МКБППМН при община Варна, р-н М., Д. М.
е бил признат за извършител на системен физически и психически тормоз над
съучениците му в ОУ „А.С.“ – гр. Варна през пролетта на 2024г. (с оглед
колективната жалба на родителите на учениците през м.06.2024г.), включващ
удари с юмруци по лицето, душене, заплахи за изнасилване и за убийство,
съчетани с многобройни обидни и нецензурни думи, за което му е наложена и
възпитателна мярка по ЗБППМН. Наличието на такова решение означава от
една страна, че преди него действително са били изчерпани всички мерки в
извънинституционална среда, а от друга – че поведението на детето е
разкривало дори белезите на деяние по НК (от обективна страна). Съвсем не е
случайно и че до момента на решението на комисията Д. вече е сменил цели
три училища (а към устните състезания пред ВОС – четири училища) във
връзка с неовладяната му агресия към другите деца. На фона на всичко това
временното отнемане на ползвани от детето вещи (смартфон, лаптоп, мишка и
външна памет), докато поправи поведението си в училище и започне да спазва
правилата там, както и задължаването му да препише три пъти частта „Права
и задължения на ученика“ от Правилника на училището, очевидно
съставляват опит за възпитателно въздействие върху момчето от страна на
бащата. В този смисъл са и показанията на св. Б., че неконтролируемите
действия на Д. в училище са наложили присъствието на бащата в училище по
покана на класния ръководител, след като „цялото училище се опитвахме да се
справим с проблема…но нищо повече не можем да направим“; в сходен
смисъл са и данните, че бащата е предприел горепосочените мерки след
обаждане от пострадалата Г.; в същия смисъл са и непосредствените
впечатления на св. Р., че в разговор след временното вземане на вещите на
детето бащата е казал на сина си: „трябва да си поправиш поведението“; „аз
ще ги взема, защото това са агресивни игри, които играеш, докато ти не
осмислиш как да се държиш“. От друга страна показанията на св. Д. и К. за
обстоятелствата преди и на 30.05.2025г. в училище са опосредени, но по-
важното – те акцентират върху отношенията баща-син във времето и
съдържат обвинения към бащата за лошо родителстване по принцип, а не на
конкретните причини и повод за предприетите действия на бащата. Въз основа
на горните обстоятелства въззивният съд преценява действията на ответника
на датата 30.05.2025г. като опит за възпитателно въздействие върху момчето, а
съвсем не като целенасочно насилие по смисъла на ЗЗДН.
Временното отнемане на ползвани от детето смартфон и компютър не
може да се приеме за несъразмерно с тежкото, недопустимо, неправомерно и
неподлежащо на контрол поведение на детето в училище, нито като акт на
накърняване на основни права на детето (храна, издръжка, средства, свободно
придвижване, здравеопазване, образование и други), за да се третира то като
11
целенасочено насилие по ЗЗДН. Не са били и употребени нито физическа
сила, нито уронващи достойнството, честта или престижа на детето методи,
които на това основание да попаднат в приложното поле на ЗЗДН. Въззивният
съд не споделя тезата, че временното лишаване на 11-годишно дете от
компютър и мобилен апарат е „насилие“, още повече на фона на подробно
описаното му поведение, заради което е се е стигнало до отнемането.
Всъщност разумното лимитиране на достъпа до мобилни устройства и
интернет дори може да бъде полезно за децата, предвид ноторно известната
„зависимост“ на повечето подрастващи в училищна възраст от тези устройства
и въздействието им върху нервната система на децата, особено на по-
предразположените от тях. Колкото до задължаването да бъде преписан три
пъти печатен текст – това не само е изключено да е насилие, но съставлява
дори обичайна образователна дейност на учениците в първите класове,
насочена към подобряване на познанията им относно правопис, пунктуация,
речников запас и други. В този смисъл са и показанията на класния
ръководител г-жа Б., че многократното преписване „по 50-100 пъти“ на
задължения на учениците, като „ще спазвам правилата в училище“, „няма да
говоря в час“ и други, е редовно практикувана в училище и/или като домашно
възпитателна мярка спрямо децата. Ето защо дори само по себе си такова
задължение не би могло да се разглежда като акт по ЗЗДН, още повече, че в
случая е фокусирано върху раздел от Правилника, пряко касаещ задължения
на Д. в училище, които той очевидно системно изобщо не е спазвал.
Направеният анализ и по вид, и по характер на предприетите мерки, не дава
основание за извод в различен смисъл от вече мотивирания.
Относно обясненията на вещите лица в о.с.з. пред ВРС, че отнемането на
вещите не било възпитателен метод следва да се посочи на първо място, че
преценката за целите на деяние, сочено за акт по ЗЗДН, се прави от съда. На
второ място и по-важно – съдъжрателно становището на експертите в о.с.з. е,
че отнемането не е било „подходящ и ефективен“ възпитателен метод, а не че
не е целяло превъзпитание на момчето. Полезността и ефекта от действията на
родителя обаче са въпроси от значение в производство по чл.127 СК и чл.59
СК,а не в такова по ЗЗНД, доколкото няма пряко засягане на физическата
и/или психологичната неприкосноевност на детето. От друга страна от
същинското заключение на КСПсЕ се установи, че Д. е бил въвлечен в
конфликта на родителите му още на около 4-годишна възраст, когато е бил
свидетел на агресивни действия на бащата, които (настъпили доста назад във
времето) и сериозния конфликт на родителите, са обусловили тревожно –
депресивните преживявания с висок интензитет, блокирали рационалното им
осмисляне от детето и дезадаптирали поведението му. В този смисъл изрично
е прието, че и двамата родители имат принос в психичното страдание на сина
им – бащата поради неговия по-скоро рестриктивен възпитателски подход
(невинаги подходящ) и извършените преди години недопустими действия
спрямо майката, а тя – поради несъзнаваното или съзнателното
транспортиране към детето на личните й емоции и отношение към бащата,
довело до емоционалната им интерпретация от самото дете. Ето защо няма
как да се приеме, че единствено бащата е причина за агресията на детето към
12
другите деца, още повече, че и отговорът на въпрос №5 от СТЕ не включва
други констатации за вредоносно поведение на някой от родителите спрямо
детето. Отделно от това съобразно бракоразводното решение, считано от
2019г. и досега майката е основният отглеждащ родител, поради което и точно
тя носи основната отговорност за възпитанието на детето, но по данни от
училището не е проявила достатъчна активност за справяне с проблема –
видно от Решението на МКБППМН Е. Д. неколкократно е отричала синът й да
е имал каквото и да било агресивно поведение в училище, впоследствие
установено и от Комисията. От своя страна бащата е разполагал с обичаен
РЛО от около 4-5 дни на месец, при което възможностите му за контрол и
въздействие върху възпитанието на детето са били значително по-малко. Това
кореспондира с извода, че не само единият, а и двамата родители имат принос
за състоянието и за проявленията на сина им към момента.
В заключение по подробно изложените съображения въззивният състав
преценява, че действията на 30.05.2024г. не могат да се квалифицират като акт
на насилие от бащата върху сина му по смисъла на ЗЗДН. Аналогично същото
е относимо и към реакцията на бащата на координационната среща в „Закрила
на детето“ на 15.07.2024г., на която не е защитил сина си и не го е подкрепил
за системния му тормоз над съучениците му. Неясно е защо родителят трябва
да подкрепя подобно поведение, но дори да би се приело, че бащата не е
подходил достатъчно асертивно към проявленията на сина му, това би касаело
родителската му роля по принцип, а не да се квалифицира като „насилие“ на
фона на системното тотално недопустимо поведение на детето в училище.
Към това е житейски логично отговорен родител да изпитва разочарование,
огорчение и други негативни изживявания при подобни проявления на детето
му, които не желае да толерира, и в такава ситуация да не успее да реагира
достатъчно рационално на тях, без това да го прави „насилник“.
Относно датите 09.-10.07.2024г. и на 17.07.2024г., на които има данни, че
бащата е убеждавал сина си, че майка му не е добър родител и че трябва да
живее с него, респ. му вменявал вина заради нежеланието да бъде при баща си
– действително поведението е неподходящо и може би травмиращо за дете с
емоционални проблеми, но въззивният съд преценява, че то следва да бъде
разглеждано в контекста на евентуално отчуждаване от майката, което обаче е
предмет на разглеждане в производство по чл.127, ал.2 СК и чл.59, ал.2 или
ал.9 от СК, а не по ЗЗДН.
В допълнение към горното не всяко неморално, неетично, неподходящо,
неуместно или неуважително поведение на ответник към негов близък, дете,
партньор или роднина, обезателно съставлява „насилие“. ЗЗДН е предвиден
като специално и бързо средство за съхраняване физическата и психическата
неприкосновеност на лицата – реални жертви на същинско и недвусмислено
домашно насилие, извършено целенасочено и пряко срещу тях и нанесло им
значими щети, но не съставлява способ за разрешаване или за повлияване на
други спорни между страните отношения (междуличностни, имуществени, по
повод родителските права или РЛО с децата и други), което потвърждава
формирания краен извод в конкретиката на делото.
В заключение по подробно изложените съображения съдът намира, че в
13
конкретния случай, включително и с оглед събраните пред ВОС
доказателства, молбата по ЗЗДН следва да бъде отхвърлена.
Поради несъвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на последния следва да бъде отменено.
По жалбата по чл.248 от ГПК: С оглед обусловеността на акта на ВРС по
чл.248 от ГПК от отмяната на решението по делото, определението следва
също да бъде отменено без да се разглеждат по същество доводите в жалбата.
По разноските: Съобразно изхода по спора и на осн. чл.11, ал.3 от ЗЗДН,
решението на ВРС следва да бъде отменено и в частта му за разноските, като
държавната такса остава за сметка на БСВ съобразно разпоредбата.
Предвид изхода по спора на ответника-въззивник се следват сторените
от него разноски в двете производства, съответно от 800.00лв. за адв. хонорар,
1793лв. депозит за СПсЕ и 50лв. депозит за свидетел пред ВРС пред ВРС и от
800.00лв. – адв. хонорар пред ВОС. Възнаграждението не е прекомерно, след
като в полза на единия от пълномощниците на молителя е заплатено по-
високо такова за защита пред всяка от инстанциите.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №4477/11.12.2024г. по гр. д. №10058/2024г. на ВРС,
10-ти състав, в частите с което:
- е задължен И. М. Ж., ЕГН **********, да се въздържа от извършване
на актове на домашно насилие спрямо детето Д. И. М., ЕГН**********;
- е задължен И. М. Ж., ЕГН **********, да посещава специализирана
програма за преодоляване на агресията – „Специализирана програма за
извършители на домашно насилие“ към фондация „SOS Семейства в риск“ –
град Варна, ул. „С.“ №21, в т.ч. е задължен да се свърже с фондация „SOS
Семейства в риск“ – град Варна на тел. номер 052 613 830, с оглед
включването му в програмата;
- е постановено режимът на лични отношения между бащата И. М.
Ж., ЕГН **********, и детето Д. И. М., ЕГН **********, да се осъществява за
срок от 9 месеца с участието на социален работник и на психолог, в защитена
среда в Център за обществена подкрепа – град Варна, с местонахождение,
определено от ДСП – Варна,
- и като резултат е осъден И. М. Ж. за държавна такса и за разноски пред
ВРС,
- а също и издадената въз основа на решението заповед за защита,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ подадената от Е. Д. Д., ЕГН **********, като майка и
законен представител на детето Д. И. М., ЕГН**********, с адрес гр. Варна,
бул. „3-ти март“ № 3, ап.8, молба за налагане на мерки за защита по реда на
14
ЗЗДН срещу отв. И. М. Ж., ЕГН**********, адрес: гр. Варна, ул. „И. Д.“ №16,
за деяния в периода 30.05.2024-17.07.2024г., извън приетите от ВРС за
недоказани.
Решението е влязло в сила в останалите му необжалвани части.
ОТМЕНЯ Определение №1571/04.02.2025г. по гр. дело №10058/2024г.
на ВРС, 10-ти състав, с което е оставена без уважение молбата от 27.12.2024г.
на И. М. Ж. за изменение на решението на ВРС в частта за разноските, на осн.
чл.248 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. Д. Д., ЕГН**********, да заплати на И. М. Ж.,
ЕГН**********, сумите от 800.00лв. – адв. хонорар, 1793лв. – депозит за
СПсЕ и 50лв. – депозит за свидетел пред ВРС, както и сумата от 800.00лв. –
за адв. хонорар пред ВОС, на осн. чл.11, ал.3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн. чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15