Р Е Ш Е Н И Е № 260000
гр. Шумен, 21.01.2022 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на че- тиринадесети декември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 110 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от “Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Околовръстен път”, № 260, представлявано от прокуриста М.В.и изпълнителния директор П.Н.Д., чрез пълномощника ад. Х.И.. от Адвокатско дружество „......”, Булстат *********, със съдебен адрес:*** срещу в качеството си на правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК ********* срещу С.Б.М., ЕГН ********** с постоянен адрес:***. Ищецът твърди, че на 23.05. 2007 г. между „Банка Пиреос България“ АД от една страна и С.Б.М. е сключен договор за кредит обезпечен с ипотека № 1208/R/2007 г. По силата на договора, ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 112 000 евро. Кредитът се усвоява от кредитополучателя по негова банко***а сметка в „Банка Пиреос България“ АД, като на 29.05.2007 г., банката е превела уговорената сума по сметката на кредитополучателя. Съгл. чл.24 от договора, отвеникът е погасявал задължението си на месечни вноски, включващи главница и лихви, като крайния срок за издължаване на кредита е 240 месеца от датата на усвояванетому. Впоследствие към кредитния договор са сключени Анекс от 29.08.2008 г. и Анекс от 25.03. 2016 г. С Анекс от 29.08.2008 г. се извършва превалутиране на предоставиения кредит от евро в швейцарски франк, като страните се споразумяват, че предоставения на кредитополучателят кредит е в размер на 181 800 ш. фр. Поради неизпълнение на договорните си задължения за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита, ответникът е изпаднал в забава относно погасяването му и банката е обявила цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо преди крайния срок. Кредитополучателят е уведомен с покана-уведомление, връчена му чрез ЧСИ Даниела Златева на 05.08.2020 г. Ответникът не е заплатил паричните си задължения произтичащи от кредитни договор към датата на подаване на исковата молба. С исковата молба ищецът моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати дължимите от него суми по договор за жилищен кредит № 2677/R/20 08 г. в размер, както следва: главница – 110051.31 швейцарски франка; възнаградителна лихва – 3 816.34 ш. фр.; наказателна лихва за периода от 15.11.20 19 г. до 12.03.2020 г. –341.22 ш. фр. и от 14.05.2020 г. до 27.09.2020 г. – 1 438.06 ш. фр. и застраховки –127.52 ш. фр., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението и направените разноски по делото.
В отговора на исковата молба, ответникът оспорва предявените искове поради неоснователността им. Договорът е сключен от него в качеството му на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. С оглед на това клаузите на чл.14, чл.16, чл.24 и чл.26 от договора са неравноправни. Банката има възможност едностранно да определя размера на дължимата лихва и да изменя погасителния план, създава се възможност курсовите разлики при обмяна на валутата да са за сметка на ответника. Неравноправните клаузи са транспонирании в изменението на чл.14 , направено с Анекса от 29.08.2008 г., както и в чл.1, ал.3, т.3.1, чл.2, чл.4 и чл.5 от Анекса от 25.03.2016 г. В договора и анкесите към него липсва ясно обоснована методика, по която банката изчислява базовия лихвен процент. Не посочено как и поради каква причина е допустимо изменението на базовия лихвен процент. С Анекса от 29.08.2008 г. върху ответника е възложен много съществен валутен риск, предвид обстоятелството, че швейцарският франк не е обвързан с фиксиран курс, като еврото. Изразено е становище, че доколкото кредитния дого- вор и анексите към него от 29.08.2008 г. и от 25.03.2016 г. са недействителни, ответникът дължи връщане на полученото по договора като главница в евро. С оглед на това е направено възражение за прихващане на платените от ответника суми по кредитния договор в размер на 135 527.26 евро с отпуснатата и получена от него сума в размер на 112 000.00 евро.
В допълнителната искова молба, ищецът изразява становище по направени- те от ответника възражения. В отговора на допълнителната искова молба, ответникът в допълнение към отговора на исковата молба, освен посочените в него клаузи посочва, че и клаузата от Анекс № 2/29.08.2008 г., уреждаща последиците от превалутирането е неравноправна по смисъла на ЗЗП.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
На 23.05.2007 г. между „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК ********* от една страна и ответника от друга страна в качеството му на кредитополучател е сключен договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1208/R/2007 г. Въз основа на договора банката е предоставила на ответника кредит в размер на 112 000 евро (чл.1от договора). Кредитът се усвоява по разплащателна сметка на ответника, открита в банката, като със сумата от 15 000 евро се погасяват окончателно задъл- женията на ответника по друг кредитен договор, а сумата от 97 000 евро се използ- ва за закупуване на недвижим имот, описан в чл.2 от договора (чл.5 и чл.6 от дого- вора).
Дължимата от кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит е в размер на 6.4%, равен на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в евро – чл14, ал.1. БЛП на банката се определя от 3-месечния EURIBOR плюс надбавка от 3.9%. За изчислението на лихвата по договора за 3-месечния EURIBOR е приета стойност от 2.5% - чл.14, ал.2. Това е минимално приемливата за банката стойност, като тя има право по време на действие на договора едно- странно да променя размера на приложимата лихва, в случай, че тримесечния EURIBOR достигне нива с 0.25 процентни пункта по-високи от посочените в дого- вора в рамките на един месец. Промяната влиза в сила от деня на приемането й от банката. – чл.14, ал.3. Лихвата се начислява и се заплаща ежемесечно, заедно със съответната част от главницата, съгласно погасителен план, съставляващ част от договора – чл.15, ал.1. При просрочие от страна на кредитополучателя, на която и да е вноска по главницата на кредита, както и при обявяване на кредита за пред- срочно изискуем върху неиздължените суми на главницата за времето на забава кредитополучателят дължи наказателна лихва в размер на дължимата по договора лихва, увеличена с наказателна надбавка от 4% - чл.15, ал.3.
В чл.16 от договора са уговорени дължимите от кредитополучателя такси: такса за разглеждане на документите, съгл. Тарифата на банката към момента на подаване на документите за кредит; еднократна такса за управление в размер на 1.25% върху размера на кредита и годишна такса от 0.5%от първоначално отпус- натия кредит, съответно от остатъка за всяка следваща година, платима годишно на датата на усвояване на кредита.
Погасяването на кредита ще се извършва на месечни погасителни вноски, включващи част от главницата и лихва съгласно погасителния план към договора (чл.24, ал.1). Погасителният план ще бъде изменен, при упражняване от банката на правото й по чл.14, ал.4 от договора. Крайният срок за издължаване на кредита e 240 месеца от датата на първото поред усвояване (чл.25). Съгл. чл.26 от договора при погасяване на вземанията на банката във валута, различна от тази, посочена в договора, евентуалните курсови разлики са за сметка на кредитополучателя.
На 29.08.2008 г. между банката и ответника е сключен анекс към кредитния договор, с който се извършват изменения на чл. чл.1, 14, 16 и 17. Променя се (т.2) предмета на договора посочен в чл.1. С новата редакция предмет на договора е предоставен от банката на кредитополучателя банков кредит в размер на 181 800 швейцарски франка; Кредитополучателят ще заплаща на банката годишен лихвен процент, който се формира от БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс надбавка от 1.05%. БЛП се актуализира на първия работен ден на всеки месец, като се формира на база съответната на деня стойност на едномесечен LIBOR в швейцарски франкове. Към момента на подписване на анекса БЛП е 3.88599%. Месечната такса, която следва да заплати кредитополучателят е в размер на 0.065%. Уговорени са условията при които кредитополучателят може да погаси целия или част от кредита. Съгл. т.7 от анекса кредитополучателят декларира, че е информиран от банката и приема, че ползването на кредит в швейцарски фракове включва валутен риск и е възможно крайната цена на кредита в левова или еврова равностойност да бъде различна от първоначалната сума в оригинална валута (швейцарски франк), при промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев. Кредитополучателят приема, че банката не носи отговор- ност при настъпване на неблагоприятни последици, вследствие промяната на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев.
На 25.03.2016 г. между страните е подписан нов анекс. С него страните приемат, че към датата на подписването му задължението на кредитополучателя към банката по кредитния договор е в размер на 130 231.96 ш. фр. (чл.1). Съгл. чл.1, ал.3 кредитополучателят заплаща на банката променлив годишен лихвен процент, който се формира от референтен лихвен процент (РЛП) плюс фиксирана надбавка от 3.9728%. Съгл. чл.2, ал.1 РЛП се формира от пазарен индекс – тримесечен LIBOR на швейцарския франк, обявен в информационната система на Reuters в деня на актуализацията. Така формираният РЛП се актуализира на първия работен ден на всяко календарно тримесечие. Банката уведомява кредитополучате- лят за промяната в лихвения процент, като му изпраща информация на хартиен или друг дълготраен носител. С анекса е уговорен и гратисен период предз който част от дължимата главница (20%) се олихвява с фиксирана лихва от 1%.
При служебно извършена справка в Търговския регистър, предвид чл.23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът установи, че на 12.11.2019 г. е извършено преобразуване на „Банка Пиреос България“ АД, чрез вливане по чл.262 от ТЗ в „Юробанк България“ АД, като приемащото дружество е правоприемник на преобразуващото се търгов- ско дружество.
С изпратена от ищеца, покана-уведомление, ответникът е уведомен, че пора- ди неизпълнение на задълженията му по договора - неплащане на погасителните вноски по кредита, банката обявява цялото задължение по същия за незабавно изис- куемо и дължимо. Ответникът е получил поканата на 05.08.2020 г.
От заключенията на назначените от съда на първоначална и допълнителната ССЕ, неоспорени от страните и от допълнителните разяснения на вещите лица дадени в съдебно заседание се установява, че търговските книги на ищеца и запис- ванията в тях са водени редовно. Усвояването на кредита, предоставен на ответни- ка по кредитния договор е извършено чрез постъпване на сумата 112 000 евро в банковата сметка на Светослав Б.М. в „Банка Пиреос България“ АД на 29.05.2007 г. В периода между усвояването на кредита и сключването на първия анекс на 29.08.2008 г. за погасяване на задълженията по кредитния договор е внесена сума в общ размер на 18 825.65 евро, като след извършените погасявания размерът на задължението по кредитния договор е 104 999.95 евро – главница. При сключването на анекса и извършеното вследствие на това превалутиране, посоче- ната в чл.1 от анекса сума е само задължение по главницата на кредита.
Ответникът е преустановил погасяването на паричните си задължения по кредита на 01.06.2019 г. По счетоводни данни на ищеца, към датата на получаване на поканата - уведомление – 05.08.2020 г., непогасените задължения на ответника са в общ размер на 115 827.66 ш. фр., от които главница – 110 051.31 ш. фр.; възна- градителна лихва 3 816.34 ш. фр., мораторна лихва 1 832.49 ш. фр. и имуществени застраховки – 127.52 ш. фр.
Размерът на задължението на ответника към 05.08.2020 г., съобразено само с размера на първоначално уговорения лихвен процент в анекса от 29.08.2008 г. и при курс „купува“ за швейцарския франк на банката, към датата на подписването му, без да се вземат предвид направените впоследствие промени на лихвения процент и промените в курса на лева спрямо швейцарския франк е 96 112.32 ш. фр., от които главница – 96 033.93 ш. фр. и договорна възнаградителна лихва - 78.39 ш. фр. В съдебно заседание в отговор на допълнителни въпроси, вещото лице уточни, че при определяне размера на задължението е съобразило обстоятелството, че до превалутиране на кредита от евро в швейцарски франкове, ответникът е заплатил сумата от 7 000.05 евро за погасяване на задълженията си по кредитния договор.
При проследяване движението на кредита се установява, че платените пога- сителни вноски са в лева. При погасяване на задълженията по кредита, ответникът не е използвал друга валута – евро и швейцарски франк.
В хода на процеса не са представени доказателства за извършени плащания за погасяване на кредита в периода от 05.08.2020 г. до датата на подаване на исковата молба и до датата на изготвяне на експертизата.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно изпълнението на парични задължения от страна на С.Б.М., в качеството му на кредитополучател по сключен с ищеца договор за кредит обезпечен с ипотека № 1208/R/2007 г. от 23.05.2007 г. да заплати дължимите суми по договора, включваща неиздължена част от отпуснатата му от банката парична сума, възнаградителна и наказателна лихви и застраховки. Налице е и акцесорна претенция за законна лихва за периода от датата, на която е депозирана исковата молба до окончателното й изплащане. Предявените обективно, комулативно съединени искове са с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Разгледани по същество исковете са частично основателни, поради следните съображения:
Налице е валидно сключен договор за банков кредит от 23.05.2007 г. между праводателя на ищеца и ответника, в предвидената от закона форма (чл.430, ал.3 от ТЗ), съдържащ съществените елементи за този вид договор, регламентирани с разпоредбата на чл.430, ал.1 от ТЗ. Вследствие на сключения договор между страните възниква облигационно отношение, по силата на което ищецът е поел задължението да предостави на ответника парична сума, която слез извършеното с анекса от 29.08.2008 г. превалутиране е в размер на 181 800 ш. фр., а ответникът се е задължил да ползва сумата и да я върне съобразно уговореното – чл.430, ал.1 от ТЗ.
Ищецът е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на креди- та, чрез превод по банковата сметка на ответника. Но ответникът не е изпълнили задължението си да връща кредита, съгласно уговореното в кредитиня договор. Последното заплащане за погасяване на задълженията по кредитния договор е извършено на 31.05.2019 г., като след тази дата не са погасени дължимите месечни вноски. С оглед на това за ищеца е възникнало правото да обяви кредита за пред- срочно изискуем съгл. чл.28, б. „в“ от кредитния договор и той го е упражнил, посредством изпратената до ответника покана, получена лично от него на 05.08.20 20 г.
Ответникът прави възражение, че сключения на 28.08.2008 г. анекс е нищо- жен на основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД, тъй като е с невъзможен предмет – към датата на сключването му кредита е бил предоставен и усвоен в евро. Съдът счита, че възражението на ответника е неоснователно.
Основното задължение на ответника в качеството му на кредитополучател е да върне предоставената му от банката парична сума. Налице е едно парично за- дължение. Една от основните функции на парите, е че те в качеството си на пла- тежно средство са изразител и мерило на стойността. Следователно паричното за- дължение е дълг на стойност. За него от значение са не валутата в която е уговоре- но и самите банкноти като парични знаци, а стойността, която те изразяват. С оглед на това за кредитора от съществено значение е да получи стойността, така както е уговорено в договора. В конкретния случай, с процесния анекс, страните по догово- ра, предвид установения с чл.9 от ЗЗД принцип на свободата на договарянето, са постигнали съгласие да превалутират предоставения кредит от евро в швейцарски франкове. Т.е. измерител на стойността на паричното задължение от 28.08.2008 г. да бъде швейцарския франк.
С отмяната на чл.10, ал.1 от ЗЗД отпада забраната паричните задължения на територията на страната да се уговарят във валута различна от българската. Стра- ните по кредитния договор са свободни да преценят при неговото сключване и изменение избора на валута с цел оптимизиране на изгодите им от сделката.
Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора не е дейст- вало в рамките на своята професионална и търговска дейност. С оглед на това той е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Ищецът е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП. В случая не следва да се прилага действалия към момента на сключването на договора за банков кредит Закон за потребителския кредит (обн. ДВ бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г., отм. бр.18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Самата сделка по своето естество е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.4 от ЗПК (отм.). Но предоставения с процесния договор кредит, чиято левова равностойност към 29.08.2008 г. по курс продава за швейцарски франк на банката – 1.2168лв./ш. фр. е 212 214.24 лв. и е обезпечен с ипотека. Съгласно чл.3, ал.3, т.5 и ал.5, т.1 от ЗПК (отм.) за договори за кредит на стойност над 40 000.00 лв. и за договори за кредит обезпечени с ипотека разпоред- бите на закона не се прилагат. Следователно в конкретния случай в отношенията между страните, породени от сключения между тях на 23.05.2007 г. кредитен договор следва да се приложат разпоредбите на действащия ЗЗП, който е в сила от 10.06.2006 г.
Съгласно чл.143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задължения- та на търговеца и потребителя. Неравноправна е клаузата, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора – чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП.
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следо- вателно за да бъде нищожна конкретната клауза е необходимо тя да е неравноправ- на и да не е уговорена индивидуално, т.е. да е изготвена предварително и потреби- телят да не е имал възможност да влияе върху съдържанието й. Тежестта да дока- же, че определено условие е индивидуално уговорено пада върху търговеца – чл. 146, ал.4 от ЗЗП. Също така не следва да е налице и някое от изключенията от за- браните по чл. 143, т.10 и т.12 от ЗЗП, предвидени в чл.144 от ЗЗП относно достав- ката на финансови услуги, каквато е и тази предоставена с процесния договор, предвид § 13, т.12 от ДР на ЗЗП.
Съгласно първоначалната редакция на чл.14, ал.1 от договора, за предоста- вения от банката кредит, ответникът дължат годишна лихва в размер БЛП. В чл.14, ал.3 е посочена как е определен размера на лихвата посочен в ал.1. С тази клаузи е определен размерът на годишната лихва за усвоения кредит, като този размер е яс- но посочен и се равнява на 6.4 %. Изменението на тези клаузи в анекса от 29.08.20 08 г. също пределно ясно и точно е определен размера на годишната лихва след превалутирането на кредита от евро в швейцарски франкове. С тях е уговорена цената, която ответника следва да заплати за предоставени му от банката кредит, предвид разпоредбата на чл.430, ал.2 от ТЗ. Следователно клаузите съдържат конкретизирано по размер задължение на длъжника и доколкото касае основния предмет на договора – възнаградителната лихва по договора за кредит, и са формулирани по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, те не следва да се преценяват като неравноправни.
В първоначалната редакция на чл. 14, ал.4 от договора, в изменената редакция на клаузата с анекса от 29.08.2008 г. и в чл.2, ал.1, ал.3 и ал.4 от анекса, сключен на 25.03.2016 г. е предвидено, че действащия БЛП (РЛП) на банката не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП (РЛП) и датата, от която той е в сила. Клаузите дават възможност на банката едностранно да изменя размера на дължимата възнаградителната лихва, уговорена между стра- ните, като в момента на превалутирането на кредита, договорения между тях БЛП е в размер на 4.93599%.
Възможността банката да уговори промяна на лихвения процент по конкре- тен кредит е предвидена в чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ. Разпоредбата е съобразена с об- стоятелството, че обикновено банковият кредит е с дълъг срок на погасяване и последващи промени в икономическите условия, включително и протичащите инфлационни процеси могат в дългосрочна перспектива, да доведат до положение банката да е поставена в неизгодно положение, ако е уговорена фиксирана лихва, неподлежаща на изменение. Целта на разпоредбата е да избегнат на неблагоприят- ните последици при дългосрочното кредитиране. Но същевременно за да се гаран- тира равнопоставеността на субектите в гражданския оборот, с чл.58, ал.2 от ЗКИ е въведено изискването за изрично и изчерпателно определяне на разходите с дого- вора за кредит. Т. е. те трябва да бъдат посочени в самия текст на договора, а не чрез препращане към други банкови документи, тарифа или общи условия. С про- цесния договор не са уговорени правилата за определяне на съответния БЛП. Видно от събраните в хода на процеса доказателства банката определя изменението в БЛП въз основа на обективно съществуващи специфични икономически критерии и обективно отразява промените свързани с пазарните условия относими към кредитната й дейност. Но банката е тази, която чрез своя орган, съобразно интереса си избира критериите и показателите, по които ще направи промяната в БЛП. За потребителя, неразполагащ със специални знания те са неясни и немогат да му помогнат да формира представа как ще рефлетират върху паричните му задълже- ния, произтичащи от кредитния договор. С оглед на това клаузите даващи възмож- ност на банката едностранно да променя размера на дължимата лихва са неравно- правни съгл. чл. 143, т.11 и т.13 от ЗЗП. Те са във вреда на потребителя, тъй като дават възможност за едностранно изменение на договора и увеличаване на цената (възнаградителната лихва) от страна на банката, въз основа на икономически критерии и предпоставки, които са неясни за кредитополучателя и води до нерав- новесие в негов ущърб, тъй като престациите на страните са в зависимост от изме- нение в договора, направено само от едната страна.
В хода на процеса не са събрани доказателства клаузите да са уговорени ин- дивидуално. Представените с допълнителната искова молба документи, не дават основание да се приеме, че е налице индивидуално договаряне по отношение на тях.
В случая не е налице изключението, предвидено в чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП. Съгласно този текст разпоредбите на чл.143, т.7, 11 и 13 от ЗЗП не се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс, или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Финансовите инструменти по смисъла на чл.4 от Закона за пазарите на финансови инструменти са сделки свързани с прехвърлими ценни книжа, инструменти на паричния пазар, дялове на предприятия за колективно инвестиране, опции, фючърси, суапи, форуърдни лихвени споразумения и всякакви други деривативни договори свърза- ни с ценни книжа, с валути с лихвени проценти или с доходност, с квоти за емисии или с други деривативни инструменти, финансови индекси или финансови показа- тели, за които може да бъде извършен сетълмент с физическа доставка или паричен сетълмент. Към чл.4 от ЗПФИ, препраща и разпоредбата на § 1, т.2 от ДР от Закона за публично предлагане на ценни книжа. Предметът на кредитния договор е преда- ване на определена парична сума с ясно определена в договора цел, като неговата цена е уговорената между страните възнаградителна лихва – чл.430, ал.1 от ТЗ. При съпоставката на договора за кредит, в качеството му на основен вид банкова сдел- ка, с изброените в чл.4 от ЗПФИ, сделки показва, че той не е сделка с финансови инструменти. В този смисъл Решение № 95 от 13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 384 от 29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, I т. о.
Предвид гореизложеното клаузите на 14 ал.4 от първоначалната редакция на договора, в изменената им редакция на клаузата с анекса от 29.08.2008 г. и в чл.2, ал.1, ал.3 и ал.4 от анекса, сключен на 25.03.2016 г. от договора са нищожни, не пораждат действие и необвързват ответника. С оглед на тона не проявява своето действие и чл.24, ал.2 от договора, съгласно който погасителния план ще претърпи изменение в случай, че банката упражни правото си по чл.14, ал.4 (в клаузата е записано „чл.13, ал.4“, но с оглед текста на чл.24, преценен във връзка с чл.13 и чл.14 от договора очевидно налице е техническа грешка и страните са имали предвид чл.14, ал.4 от договора). Клаузата не притежава белезите на неравноправ- на, по смисъла на ЗЗП, но действието й е неразривно свързано и обусловено с това на чл.14, ал.4 от договора.
С чл.26 от договора и т.7 от анекса, сключен на 29.08.2008 г., ответникът приема да носи валутния риск свързан с промяната на валутния курс на швейцар- ския франк спрямо лева. С кредитния договор, след неговото изменение от 29.08.20 08 г., е предоставен кредит в швейцарски франкове, като ответникът е погасявал задълженията си в същата валута. Кредитът е дългосрочен, като срокът за погасява- нето му е 20 години – чл.25 от договора. Следва да се съобрази и обстоятелството, че левът няма фиксиран курс спрямо швейцарския франк. С оглед на това посоче- ните клаузи не са ясни и разбираеми за ответника. Лаконичните текстове не могат да се приемат за пълно и достатъчно информиране на потребителя, неразполагащ със специални знания и опит, за да може да прецени реално ползите и рисковете от промените във валутния курс, рефлектиращи върху паричните му задължения по кредитния договор. От друга страна банката, с оглед спецификата на извършваната от нея търговска дейност, има професионалния ресурс и информацията, даващи й възможност да прогнозира промените на валутния курс в дългосрочна перспектива. Независимо от това на кредитополучателя, който е по-слабата страна в правоотно- шението не е предоставена информация при сключването на анекса от 29.08.2008 г., относно промените във валутния курс на швейцарския франк спрямо лева в срока на погасяване на кредита, като и с какви действия да ограничи валутния риск. С оглед на това съдът, счита, че, банката е нарушила принципа на добросъвестно- стта, като вследствие приложението на клаузите по време на изпълнението на договора е довела до значителна неравнопоставеност между страните във вреда на потребителя.
Въз основа на гореизложените съображения, следва клаузите които прехвърлят на ответника валутния риск и всички вреди произтичащи от промяната на курс на швейцарския франк към българския лев и евро, като последицата от това е повишаването на дължимите погасителни вноски да се приемат за неравноправни.
В хода на процеса не бяха представени доказателства, че клаузите на чл.26 от договора и т.7 от анекса/29.08.2008 г. са индивидуално уговорени, поради което съдът приема, че те са неиндивидуално уговорени. Предвид неравноправния харак- тер на посочените клаузи, същите са нищожни на основание чл.143, т.19 във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП, не пораждат действие и необвързват ответника.
Относно чл.16 от договора, както и чл.1, ал.3, т.3.1, чл.2, ал.2, чл.4 и чл.5 от Анекса/25.03.2016 г., съдът счита, че те са изразени по ясен и разбираем начин по смисъла на чл. 145, ал.2 от ЗЗП, поради което не следва да се преценяват като не- равноправни.
Съгласно чл.146, ал.5 от ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. Нищожността им не засяга основния предмет на договора и същият може да се приложи и без тях. Налице е конкретно договорен размер на кредита, дължимите възнаградителна и наказателна лихва, такса за управление при курс „купува“ на швейцарския франк към лева към датата на превалутирането на кредита от евро в швейцарски франк, за които страните изрично са се съгласили и са били информирани при подписване на анекса. Остана- лите клаузи по кредитния договор също не възпрепятстват неговото действие.
Извършената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза безспорно установи, че общия размер на непогасените задължения на ответника към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита 05.08.2008 г., при уговорения лихвен процент уговорен в анекса от 29.08.2008 г. а именно 4.93599%, без да се вземат предвид промените в лихвения процент и при валутен курс на лева/швейцарски франк към същата дата, е 96 112.32 ш. фр., от които главница 96 033.93 ш. фр. и договорна (възнаградителна) лихва 78.39 ш. фр.
Не са представени доказателства от ответника, че е погасил задължението си чрез заплащане на дължимата сума. Следователно исковата претенция по отноше- ние на непогасената главница е основателна и доказана и следва да бъде уважена в размер на 96 033.93 ш. фр., а за разликата до претендирания размер от 110 051.31 ш. фр. следва да бъде отхвърлена. Основателна е и претенцията за договорна възнаградителна лихва и следва да бъде уважена в размер на 78.39 ш. фр., а за раз- ликата до претендирания размер от 3 816.34 ш. фр. следва да бъде отхвърлена. Претенциите по отношение на претендираната наказателна лихва за периодите от 15.11.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 27.09.2020 г. в общ размер на 1 779.28 ш. фр. и за застраховки в размер на 127.52 ш. фр. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед на гореизложеното общата сума която ответникът следва да запла- тят на ищеца е в размер на 96 112.32 ш. фр., а в останалата част до претендирания общ размер от 115 774.45 ш. фр. исковите претенции следва да бъдат отхвърлени.
С оглед на гореизложеното направеното от ответника, в отговора на искова- та молба възражение за прихващане е неоснователно, тъй като не са налице пред- поставките, визирани в чл.103 от ЗЗД за неговото извършване, поради което не следва да се разглежда и направеното в тази връзка възражението на ищеца за изтекъл давностен срок, направено в допълнителната искова молба.
Предвид
основателността на претенцията по отношение на непогасената главница за сумата
от 96 033.93 ш. фр., основателна е и предявената акцесорна та- кава за
заплащане на законната лихва върху нея от датата на
завеждане на иска до окончателното й заплащане, поради наличие на виновно неизпълнение на парично задължение от
ответника по кредитния договор.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, представените по делото писмени доказа- телства за направени разноски по делото и направеното искане на ищeца следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от пре- тенциите му в размер на 16 649.09 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят напра- вените разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 597.63 лв.
По компенсация ответникът следва да бъде осъдени да заплати на ищеца де- ловодни разноски в размер на 16 051.46 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Осъжда С.Б.М., ЕГН ********** *** да
заплати на “Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Околовръстен път”, № 260, представлявано от
прокуриста М.В.и изпълнителния директор П.Н.Д. в качеството й на правоприемник
на „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК ********* сумата от 96 112.32 швейцарски
франка, от които непогасена главница - 96 033.93 швейцарски франка и възнаградителна
лихва - 78.39 швейцарски франка, дължима
по договор за кредит, обезпечен с
ипотека № 1208/R/2007
г., сключен между „Банка Пиреос България“ АД и С.Б.М., ведно със законната
лихва върху дължимата главни- ца от датата на завеждане на иска – 08.10.2020 г.
до окончателното й заплащане, както и сумата от 16 051.46 лв. представляваща направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а в останалата част над уважения размер от 96 112.32
швейцарски франка до
претендирания размер от 115 774.45 швейцарски франка отхвърля претенциите на “Юробанк България” АД, като
неоснователни.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: