РЕШЕНИЕ
№ 445
гр. Пещера, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20255240100100 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22,вр.с чл.11,ал.1,т.10 от
ЗПК
Постъпила е искова молба от Д. С. И. от гр. ***, чрез процесуалния си
представител адв. Н. М., срещу ответника “ВИВА КРЕДИТ“АД със
седалище и адрес на управление: гр.София ,район Люлин,ж.к.Люлин
7,бул.“Джавахарлал Неру“№ 28,АТЦ“Силвър център“,ет.2,офис
73Г,представлявано от управителя С. П. ,в която твърди,че на 06.02.2024
година между ищеца по настоящото дело и ответника е бил сключен Договор
за паричен заем STANDART 14 № 6005764 , по силата на който на ищцата
била заета сумата от 2100лева за срок от 60 седмици,при фиксиран годишен
лихвен процент от 40.32%,ГПР от 50.03% и срок за погасяване -60
седмици.Сочи се още,че съгласно клаузите на договора/чл.1,ал.3/заемателят
дължал такса за експресно разглеждане на документите и отпускане на заем в
размер на 1257.90 лева,а съгласно чл.4 от договора заемателят е следвало да
осигури в срок до 3 дни –считано от датата на сключване на договора ,едно от
двете предвидени обезпечения,а именно:поръчител,отговарящ на условията
1
подробно описани в договора или банкова гаранция ,като при неизпълнение на
това се задължавал да заплати на заемодателя неустойка в размер на 838.80
лева.Уговорено било ,че таксата за експресно разглеждане и неустойката е
следвало да се заплащат от заемателя разсрочено,заедно с погасителната
вноска, при което погасителната вноска нараснала на 158.18 лева.
Твърди още ,че ответникът е финансова институция по смисъла на
ЗКИ,поради което може да отпуска заеми със средства,които не са набавени
чрез публично привлечени влогове или други възстановими средства,а
ищцата в настоящото производство е ФЛ,което при сключване на договора е
действало извън рамките на своята професионална дейност,поради което
процесният договор има характер на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.,ал.3 и ал.4 от ЗПК.С оглед на това обстоятелство съдът следва
да провери действителността на процесния договор.Счита ,че същият е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК поради нарушаване на
изискванията на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК във вр. с чл.19 от ЗПК.В договора
кредиторът бил посочил като абсолютна стойност ГПР като липсвало ясно
разписана методика на формиране на ГПР. Общата сума ,която следва да
заплати заемателя за експресно разглеждане на заявката и неустойката е в
размер на 2096.70 лева при реално предадена в заем сума от 2100лева.С
включването на тези суми в ГПР, същият ще се промени многократно.Счита
,че при сключването на процесния договор за потребителски кредит с
предвидени такси и неустойки е заобиколена императивната разпоредба на
чл.19,ал.4 от ЗПК ограничаваща максималния размер на годишния процент на
разходите по кредита.
С оглед на изложеното счита ,че процесният договор е недействителен
на основание чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК,както и по
чл.26,ал.1 от ЗЗД.
Моли да се постанови решение ,с което да бъде прието за установено в
отношенията между страните по делото,че договор за паричен заем Standart 14
№ 6005764 от 06.02.2024 година ,сключен между страните по делото е
нищожен на основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр.с чл.22,вр.с чл.11,ал.1,т.10
от ЗПК. Претендира присъждане на разноски.В подкрепа на твърденията си
сочи доказателства.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който
2
оспорва предявения иск със становището ,че за ищцата не е налице правен
интерес от предявяване на иска, тъй като по процесния договора не са били
начислявали такса за експресно разглеждане и неустойка.Излага подробни
съображения като моли да се постанови решение ,с което да се отхвърли
предявения иск.
При условията на чл.211 от ГПК е предявен насрещен иск от ответника
,като с определение №255 от 29.05.2025 година съдът е приел за съвместно
разглеждане наред с първоначалния иск предмет на гр.дело
№100/2025година по описа на ПщРС предявеният насрещен иск с правно
основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК.
В исковата молба по насрещния иск ищецът“ВИВА КРЕДИТ“ООД
гр.София ,чрез пълномощника си юрк.Симеонова против ответника Д. С. И.
от гр.Пещера твърди,че между страните в настоящото производство е
сключен договор за потребителски кредит № 6005764 от 06.02.2024 година
като И. е получила в заем сумата от 2100 лева.Съгласно клаузите на договора
заемателят е бил длъжен да върне заемната сума на 30 равни двуседмични
вноски ,всяка в размер от 130.22 лева като заемната сума е била отпусната
при фиксиран лихвен процент от 40.32 % и ГПР от 50.03% като общият
размер на задължението на заемателя е 2648.70 лева.Сочи още ,че по договора
заемателят е заплатил сумата от 1653.62 лева,с която е погасил главница в
размер на 1205.50 лева и лихва в размер на 448,11 лева ,за периода от
06.02.2024 година до 15.10.2024 година , ката дължала сумата от 995.08 лева-
главница по договора.Моли да се постанови решение,с което да бъде осъдена
ответницата да заплати на ищеца сумата от 446.38 лева,представляваща част
от главница по договор за заем №6005764/06.02.2024 година,ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане.Претендират и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по насрещния иск е депозирал
писмен отговор ,в който сочи ,че процесният договор е недействителен на
основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД вр.с чл.22,вр.11,ал.1,т.10 от ЗПК.Моли да се
отхвърли предявения иск.Претендира присъждане на разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите
на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът
3
приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства:договор за паричен заем
Standart 14 №6005764 от 06.02.2024 година;Погасителен план Стандартен
европейски формуляр,справка за извършени плащания се установява ,че на
дата 06.02.2024 година между „Вива кредит“АД гр.София и Д. С. И. от
гр.Пещера е сключен договор за предоставяне на паричен заем от разстояние
,по силата на който дружество, в качеството на кредитор се задължавало да
предостави в заем на И. , в качеството й на потребител сума в размер на 2100
лева (главница)като заемателят дължал такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на заем в размер на 1257.90 лева,платима от
заемателя разсрочено-разделена на равни части и се включва в частта на
всяка погасителна вноска.Страните по договора са уговорили срок на
погасяване от 60 седмици и чрез 30 бр.вноски ,всяка от 130.22 лева, при
фиксиран годишен лихвен процент от 40.32% и ГПР от 50.03%.Съгласно
чл.4,ал.1 от договора заемателят се задължавал в тридневен срок от
усвояване на заемната сума да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения:1./поръчител-физическо лице отговарящо на условията изрично
разписани в договора:да е навършило 21 годишна възраст;да работи по
безсрочен трудов договор;да има минимален стаж при настоящ работодател от
шест месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лева;през
последните 5 години да няма кредитна история в Централен кредитен
регистър към БНБ или да има кредитна история със статус“период на
просрочие от 0до 30 дни;да не е поръчител по друг договор за паричен заем и
да няма договор за паричен заем в качеството на заемател или 2./банкова
гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна
30 дни след падежа за плащане на договора.При неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължал неустойка в
размер на 838.80 лева платима разсрочено на равни части към всяка
погасителна вноска като общото задължение на заемателя по договора е в
размер на 4745.40 лева.Към договора е приложен и погасителен план ,в който
са посочени :заетата сума по договора в размер на 2100 лева; срока на
договора- 60 седмици; дата на първата вноска-20.02.2024 година; размерът на
ГПР-50.03% и ГЛП -40.32% и общото задължение по договора в размер на
2648.70 лева като в погасителния план са посочени и падежните погасителни
вноски, с падежна дата и включващи:главница,лихва;такса за експресно
4
разглеждане и оскъпяване в случай на непредставяне на обезпечението като
общото задължение е в размерна 4745.40 лева.С идентично съдържание е и
разписания Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителски кредит,в който е посочен размерът на заемната
сума;размерът на ГПР и ГЛФ както и размерът на таксата за експресно
разглеждане на документи и размер на неустойка при непредоставяне на
обезпечение.
От ответната страна по първоначален иск е представена справка за
извършени плащания по договор № 6005764 от 06.02.2024 година в размер на
1653.62 лева.
По делото е допусната и изслушана съдебно –икономическа експертиза
изготвена от вещото лице Л.Ц. ,което в заключението си сочи ,че по договор
за паричен заем № 6005764 от 06.02.2024 година е платена сума в размер на
1653.62 лева.В заключението се сочи ,че ако в ГПР в процентно измерение се
включат: такса експресно разглеждане и неустойка то същият би бил от
353.4395%.
Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
По делото няма спор,че процесният договор попада в приложното поле
на Закона за потребителския кредит ЗПК.
Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид
договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън
5
рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има
качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Доколкото
сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, за неговата валидност и
последици важат правилата на действащия ЗПК, в глава трета на който са
уредени изискванията за формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит.
Преценката за наличие или не на правен интерес за ищеца, която
решаващият съд е длъжен да извърши служебно, е винаги конкретна и се
основава на въведените с исковата молба фактически твърдения и правни
доводи за засегнатите от възникналия правен спор права, както и на характера
на самото спорно право.
При такава преценка в настоящия случай съдът, намира че правния
интерес на ищеца не е отпаднал, тъй като договорът за предоставяне на кредит
съществува в правния мир.
В случая в интерес на ищцата по първоначалния иск е по надлежния
ред да бъде установено ,че клаузите предвиждащи заплащане на с неустойка
и такса за експресно разглеждане противоречат на императивните правила на
ЗПК
В текста на чл. 10а ал. 2 от ЗПК е посочено, че кредиторът не може да
иска заплащането на такси и комисионни за действия, които са свързани с
усвояване и управление на кредита. В настоящия случай претендираната такса
за експресно разглеждане на документите, чрез които длъжникът
кандидатства за отпускане на кредита противоречи пряко на ал. 2 на чл. 10а от
ЗПК, която забранява на кредитора да иска от потребителя заплащане на такси
и комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита. А експресното
разглеждане на документи, респ. проверката на платежоспособността на
длъжника, е част от процедурата по усвояване на кредита. Съдът намира, че с
тази такса кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън
предвидените в закона,поради което е нищожна.Този извод се подкрепя от
това, че липсват доказателства за предоставяне на допълнителна услуга от
страна на кредитора, която да обоснове начисляването на претендираната от
него такса. Освен това не е ясно въз основа на какви критерии е формиран
този необосновано висок размер,над ½ от предоставената сума, което е
6
допълнително основание да се приеме, че по същество тази уговорена "такса"
оскъпява по скрит начин кредита. В случая посочената такса не е включена в
ГПР съгласно чл. 10, ал. 2 във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а фактът ,че
същата такса е включена като част от месечната погасителна вноска е
основание да се приеме, че в същност последната има точно такъв характер -
скрита печалба за кредитора водеща до необосновано оскъпяване на кредита
във вреда на потребителя,поради което посочената клауза е неравноправна и
нищожна.
В настоящия случай страните не спорят,че в процесния договор
неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към
кредитора за заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Предвидената в договора неустойка не
обезпечава изпълнението на задълженията от длъжника по Договора за
кредит, нито обезпечава вредите от неизпълнението на задълженията по
Договора за кредит, а евентуални такива от непредставяне на обезпечение.С
нея се цели санкциониране на кредитополучателя за виновното неизпълнение
на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на предоставената в кредит сума. От неизпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора,
размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и
да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на
кредита,защото както се установи по-горе е заета сума от 2100 лева ,а
предвидената неустойка е в размер на 839.28 лева.В процесния случай
възнаграждението за непредоставяне на обезпечение не е включено в
предвидения по договора ГПР, с което потребителят е заблуден относно
действителната стойност на общите разходи по кредитното
правоотношение.Пряката и непосредствена цел на така уговорената
неустоечна клауза е да доведе до увеличаване на подлежащата на връщане
7
сума и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
кредитополучателя. Процесната клауза за неустойка нарушава съществено
принципа на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските
взаимоотношения. Съдът намира, че с тази неустойка кредиторът цели да си
набави допълнителни плащания извън предвидените в закона,поради което е
нищожна. Фактът, че същата е включена като част от месечната погасителна
вноска е основание да се приеме, че в същност последната има точно такъв
характер -скрита печалба за кредитора водеща до необосновано оскъпяване на
кредита във вреда на потребителя, поради което посочената клауза е
неравноправна и нищожна.
Доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени всички
действителни разходи, Договорът за паричен заем „Standart 14“ №6005764 от
06.02.2024година е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК.
Имайки предвид предвидените в чл. 23 ЗПК правни последици при
прогласяване недействителността на сключения договор за потребителски
кредит извършените плащания следва да се отнесат към погасяване на
главницата по договора.
С оглед на изложеното съдът следва да приеме ,че предявеният
първоначален иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По предявения насрещен иск съдът приема следното :
От изложеното по горе съдът прие,че процесния договор има характер
на договор за потребителски кредит-договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. При недействителност на
договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ако тази недействителност се установи в производство по предявен иск по чл.
79 ЗЗД, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия
за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е
8
специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23
ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума
по кредита. В случая от доказателствата по делото се установи,че заемателят
е върнал сумата от 1653.62 лева при заета сума от 2100 лева и след като се
установи недействителност на договора, то ответницата по насрещния иск в
качеството й на потребител следва да върне чистата стойност или сумата от
446.38 лева ,ведно със законната лихва върху нея ,считано от предявяване на
иска 07.03.2025 година до окончателното й изплащане
С оглед изхода от спора в полза на ищеца по първоначалния иск следва
да се присъди сумата от 189.92 лева –разноски по делото.
Водим от горните съображения,Пещерският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26 от ЗЗД във вр.22 от
ЗПКвр.с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК договор за паричен заем „Standart 14“ №6005764
от 06.02.2024 година, сключен между "Вива кредит“ АД с ЕИК207343548, със
седалище и адрес на управление гр. София,ж.к.“Люлин“7, бул.“Джавахарлал
Неру“ № 28, АТЦ “Силвър център“, ет.2, офис 73г, представлявано от
управителя С. П. и Д. С. И. с ЕГН-********** от гр. Пещера, **.
ОСЪЖДА „Вива кредит“ АД да заплати на Д. С. И. разноски по делото
в размер на 189.92 лева.
ОСЪЖДА Д. С. И. да заплати на „ВИВА КРЕДИТ“АД гр.София сумата
от 446.38 лева ,представляваща дължима главница по договор Standart 14“
№6005764 от 06.02.2024година,ведно със законната лихва върху тази сума
,считано от 07.03.2025 година до окончателното й изплащане.
Решението м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
9