Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
гр.Габрово, 04.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година,.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ
при участието на секретаря В.Григорова, сложи за разглеждане т.д.№95 по описа за 2018г. и за да се произнесе ,взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от С.А.А.,чрез процесуалния представител адв.Н.
иск срещу ЗАД „Алианц България”АД за заплащане обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 35 000лв. вследствие получени увреждания при ПТП ,ведно със
законните последици.
Исковата претенция се основава на твърденията,
че ищецът е получил множество увреждания при ПТП на 15.07.2016г. в гр.Трявна, като
с одобрено споразумение по нохд.№97/2017г., участвалият в ПТП водач на лек автомобил „***”, М.М.В. е признал вината
си и му е наложено наказание за престъпление по чл.3431ал.3,пр. последно
,б”а”,пр.2 във вр. ал.1 вр. чл.342,ал.1 НК. Ищецът е предявил застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за причинени от
процесното ПТП имуществени и неимуществени вреди, по която е била образувана
преписка в ответното застрахователно дружество. Ищецът е бил уведомен, че е определено застрахователно обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди. Счел е, че предложеният размер за
неимуществени вреди не отговаря на действително претърпените и търпените към момента, като е значително
занижен. Затова решил да предяви претенцията си по исков път. Към настоящия
момент ищецът е получил по посочената от него банкова сметка сумата в
размер на 30 000 лева, като не е подписвал споразумение, че изплатената сума
репарира напълно търпените вреди, които оценява обективно на сумата от 65 000лв. Към момента
на инцидента ищецът е бил в добро здраве. Подробно са описани получените в следствие на ПТП
увреждания и проведеното лечение в МБАЛ”Д-р Тота Венкова” Габрово, УМБАЛ „Д-р Г.
Странски” – Плевен и МБАЛ „Д-р Теодоси Витанов” гр.Трявна, както и продължилото
лечение в домашни условия. Описано е как се е отразило на физическото и
емоционално състояние на ищеца получените травми, които последици са налице и
към момента. Отговорността на ответника произтича от съществуващото валидно
застрахователно правоотношение към датата на настъпване на увреждането по
застрахователна полица със срок на
валидност от 24.06.2016г. до
24.06.2017г.
Прави се
искане да бъде постановено решение, с което ответното застрахователно
дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 35 000 лв
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие получени увреждания
при ПТП на 15.07.2016г., ведно със законната лихва от датата на
незопзоволеното увреждане до окончателното изплащане и разноските по делото.
В допълнителната искова молба са оспорени наведените
от ответника възражения за съпричиняване на вредоносния резултат, излагат се
твърдения, че ищецът е предприел всичко необходимо за провеждане на лечение, оспорени
са и възраженита на ответника по доказателствените искания на ищеца.
В депозирания в законния срок писмен отговор ответникът е навел доводи за липсата на пряка причинно-следствена връзка между претендираните последващи усложнения ,с търпените от това болки и страдания, и процесното ПТП. Прави възражение за съпричиняване от пострадалия на вредоосия резултат ,като с поведението си като пешеходец е нарушил чл.113 и чл.114 ЗДвП. Налице е неизпълнение и на лекарски предписания, с което ищецът е допринесъл за интензитета и продължителността на търпените от него болки и страдания .Оспорва се размера на претендираното обезщетение ,като завишен,както и размера на законната лихва и дължимостта й от датата на настъпване на вредата .Направени са възръжения по част от доказателствените искания на ищеца. В допълнителния отговор се поддържат твърденията и възраженията ,заявени в първоначално подадения .
В с.з.на 09.04.2019г. е допуснато изменение на иска относно началната дата,от която се претендира присъждане на законна лихва – от 11.01.2018г.,датата на която е изтекъл тримесечният срок,считано от 11.10.2017г.
Съдът,като
взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните
доводи,прие за установено следното:
От
събраните по делото доказателства се установява,че на 15.07.2016г. при
пресичане на пешеходна пътека в гр.Трявна. ищецът С.А.А. е бил блъснат от лек
автомобил,управляван от М.М.В..
Съгласно одобрено и влязло в сила споразумение по нохд.№97/2017г. по описа на Тревнески районен съд подсъдимият М.М.В. е признат за виновен ,че на 15.07.2016г., в гр.Трявна,при управление на лек автомобил „***” с рег.№ ***,е нарушил правилата за движение по пътищата:чл.5,ал.1,т.1 ЗДП,чл.5,ал.2,т.1 ЗДП,чл.20,ал.1 ЗДП,чл.21,ал.2 ЗДП ,чл.116 ЗДП,чл.119,ал.1 ЗДП и чл.196 ППЗДП,като е предизвикал ПТП ,като е блъснал на пешеходна пътека С.А.А. *** и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 НК,изразяваща се в многофрагментно разместено счупване на костите на подбедрицата на десния крак,довело до трайно затрудвянане на движението на десен долен крайник- престъпление по чл.343,ал.3,пр. последно,б”а”,пр.2 вр. с ал.1 вр. с чл.342,ал.1 НК.
Ответникът не оспорва факта,че към момента на настъпване на процесното ПТП на 15.07.2016г. е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност” по застрахователна полица №ВG/01/ 116001759962 ,сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от М.М.В. лек автомобил „***” с рег.№ ***. Този факт се установява и от приложената по делото застрахователна полица от 24.06.2016г. /л.21/.
От приложените писмени доказателства се установява,че ищецът е предявил пред ответното застрахователно дружество претенция на 11.10.2017г. за изплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за причинените от ПТП на 15.07.2016г. имуществени и неимуществени вреди,по която е образувана преписка по щета №1000/17217501005. С писмо от 17.11.2017г. е уведомен от застрахователя,че е прието за справедливо обезщетение за неимуществените вреди сумата от 30 000лв. и за имуществените вреди сумата от 2038лв. и ищецът е поканен да се яви в офиса на дружеството ,за да подпише споразумителен протокол за изплащане на застрахователно обезщетение. Не се спори по делото ,че такъв не е подписван.От приложения към исковата молба платежен документ се установява,че на 12.01.2018г.застрахователят е превел по банкова сметка на ищеца сумата от 32 038 лева с посочено основание „ щета №1000/17/217/501005.
От показаията на св. А.,съпруга на ищеца, се устаовява,че след инцидента ищецът е претърпял операция и бил с външни фиксатори. Две седмици лежал в болицата. Втората седмица започало раздвижвае. Бил постоянно на системи,защото е с високо кръвно. Четири месеца бил с фиксатори,не можел да спи и да се обръща. Ходел до тоалетна с патерици и свидетелката му помагала. След четири месеца били махнати фиксаторите ,пак с упойка и операция. Сложен бил гипс,с който бил три месеца.Бил обездивжен от коляното до глезена с гипс .При преглед лекар констатирал,че кракът все още не е зарастнал.Претърпял нова операция.Сложили гвоздей от коляното до глезена, през цялата кост,защото кракът е натрошен на парчета. Лежал една седмиця в Ортопедията в гр.Плевен.След това бил на рехабилитация в гр.Трявна.Правено раздвижване.Започнал леко да стъпва,но изпитвал болка.Сега е на обезболяващи.Изпитва болки нощно време и като се развали времето.Преди инцидента бил работоспособен, бил техник на отоплителни станции.Сега постоянно му се подува крака в глезена.Не може да извършва тежка физическа работа.Лекарите казали,че няма да се маха гвоздея и ще остане за цял живот.Няма зарастване където е счупеното.В момента не може да клекне и да се изправи без чужда помощ.Намален е обемът на движение на крака.И сега приема болкоуспокояващи.Има видими белези по крака от операциите.Когато върви накуцва.Не може да опъне глезена в нормално положение.Около година и половина е ползвал патерици. Живеят на първи етаж,над приземен,в сграда без асансьор.Когато бил с външните фиксатори,не можел да си напазарува.
От показанията на св. К. се установява,че след операцията, около четири месеца ищецът е бил с железата.Не можел да излиза навън.Дървата му прибрали с един приятел. Карал го с колата.Преди не се е оплаквал от заболявания.След това му сложили гипс,след махането на железата.Когато му махнали гипса,лекарят казал,че кракът още не е зарастнал.Откарали го в Плевен за операция.Сега не може да се натоварва.Две години след инцидента не е ходил на работа,останал си вкъщи.С железата трудно слизал по стълбите. В Плевен оперативно му сложили гвоздей и му стабилизирали крака.В момента се оплаква,че го боли самия крак от време на време.Не може да движи глезена и коляното. Преди инцидента работел тежък физически труд,но след инцидента не може да вдига тежко.
Свидетелските показания не се опровергават от останалите доказателства по делото и няма основание да не бъдат кредитирани.
Към
момента на настъпване на ПТП ищецът е бил на 56г.От приложената медицинска
документация и заключението на съдебно-медицинската експретиза се установява,че
при процесното ПТП ищецът е
получил многофрагментно счупване на костите на дясната подбедрица /малък и
голям пищял/ в средната трета, с клиновиден фрагмента насочен навън и назад.
Костните фрагменти са били разместени по ширина.По време на оперативната интервенция, проведена на
15.07.2016г.,са установени 4 допълнителни фрагмента, свободно подвижни, несвързани
с меките тъкани. Вместо остеосинтеза е преценено, че трябва да се постави
външен фиксатор.Външният фиксатор е свален под венозна анестезия на 22.11.2016г.
, малко по-вече от 4 месеца след първата операция. Поставена е гипсова
имобилизация за още 2 месеца, след което имобилизацията е била свалена.Поради
болки в подбедрицата, ищецът потърсил медицинска помощ в УМБАЛ „Д-р Г.
Странски" гр. Плевен, където е извършена нова операция и е поставен
метален пирон в костномозъчния канал на големия пищял с по един винт в горния и
долния край. В Епикризата е допусната фактическа грешка, като е отбелязано, че
се касае за фрактура на лявата подбедрица.В последствие се установява липса на
костен калус, при наличие на фиброзен такъв.Травмата е причинила ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ
НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за срок от около 2 години.Причинена е
била травма на дясната раменна става , без увреда на костите. Същата е
причинила ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА за срок от
около 1 месец.Към настоящия момент липсват последици от това травматично
увреждане. Пострадалият имал травма в дясната слепоочна област на главата с
охлузване на кожата. Има пълен спомен за събитията по време и след инцидента.
След инцидента имал главоболие и световъртеж. Няма данни за загуба на
съзнание.Травмата на главата е причинила ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО,
НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА за срок от около 2-3 седмици.Към настоящия момент липсват
последици от това травматично увреждане.Периодът на лечение и възстановяване е
бил продължителен поради естеството на счупването на костите на дясната
подбедрица- многофрагментно счупване с наличие на четири свободни фрагмента,
което прави фрактурата нестабилна и трудно поддаваща се на зарастване. Оперативното
лечение с външен фиксатор се е указало неуспешно, не се е образувал костен
калус /костно срастване/, каквото трябва да е налице в период от 3 до 6 месеца
месец след травмата.Повторната оперативна интервенция с поставяне на метален
пирон в костномозъчния канал на големия пищял е укрепило големите костни
фрагменти, през които преминава пирона, но също не е довело до настъпване на
костно срастване в областта на фрактурата между по-малките свободни
фрагменти.Поради усложненото протичане на оздравителния процес ищецът в
продължение на 2 години се е придвижвал с две , а после и с една патерица. Към
настоящия момент също понякога му се налагало да използва помощно средство.
Придвижването му е болезнено, с накуцване.Възстановяването на ищеца продължава
и към настоящия момент. Възможностите за оперативно лечение с метални
остеосинтезни средства са изчерпани. Поради намален биопотенциал за срастване
на костните фрагменти, като следващ вариант може да се използва присаждането на
кост.След инцидента ищецът е търпял основно болки в резултат на счупването на
дясната подбедрица. Болките в десния долен крайник са били с висок интензитет
през първата година и половина след произшествието, както поради увреждането на
анатомичните структури на костите, така и поради търпените три оперативни
интервенции. След това болките са били с по нисък интензитет, но постоянно се
налагало да се използват обезболяващи медикаменти.Към настоящия момент ищецът
продължава да има периодични болки при ходене на по-дълги разстояния, при
слизане по стълби и спускане по наклонен терен, както и при физически
натоварвания. Ищецът не може да упражнява професията си, която е свързана с
физически натоварвания на долните и горни крайници.С решение на ТЕЛК под
№919/14.03.19г. му е определена 30 % трайно намалена трудоспособност за срок
от една година.Обективно се установява
деформация в средната трета на дясната подбедррица, която е извита леко
дъговидно навън . В средната трета на подбедрицата, кожата по цялата обиколка
на подбедрицата е червеникавосинкана и по-топла в сравнение с тази на дясната
подбедрица. Дясната подбедрица е леко оточна с атрофична мускулатура. По
предната й горна трета, под коляното има следа от оперативен цикатрикс. Следи
от оперативни цикатрикси има и по страничните повърхности на дясната
подбедрица. Не може да сгъне дясната подбедрица в колянната става по-вече от 90
градуса /при норма до 130 градуса/ и не може да движи стъпалото в дясната
глезенна става /дорзална и плантарна флексия/ по-вече от 10 градуса, при норма
съответно 20 и 45 градуса.Неблагоприятните последици, които са възможни за в
бъдеще по отношение на травмата на дясната подбедрица е невъзстановяване на
пълноценното функциониране на десния долен крайник, досежно ходене и
извършването на пълноценна трудова дейност свързана с професионалната
квалификация на ищеца. Възможно е болките в дясната подбедрица и прилежащите
глезенна и колянна стави с ограничени движения в тях да продължат и за в бъдеще.
Налице е причинно-следствена връзка между получените увреждания и процесното
ПТП. Травмата на дясната подбедрица се дължи на директен удар от бронята на
лекият автомобил по задно-външната средна трета на дясната подбедрица.
Настъпило е падане надясно върху капака на лекия автомобил и удар на дясната
раменна става в капака, след което е последвал удар на дясната слепоочно-теменна
област на главата в предното панорамно стъкло на автомобила и счупване на
стъклото.Описаните в приложените медицински документи медикаменти и в частност
Фраксипарин /превантивна антикоагулантна терапия, с оглед предотвратяване на
тромбеомболични усложнения/са били необходими за правилното лечение на ищеца.
Антикоагелантна терапия за 30 дни след изписването е била предписана на ищеца
след първата операция в Ортопедично отделение на МБАЛ-гр. Габрово и за 30 дни
след втората операция в Клиника по ортопедия на УМБАЛ-гр. Плевен.На ищеца са
били необходими и помощни средства патерици за да може да се придвижва.Ищецът
се е нуждаел от чужда помощ в продължение на почти две години.Провеждането на
рехабилитацня при подобен вид травми е задължително и спомага по-бързото
възстановяване на пострадалите. Колкото по-продължително и интензивно е
рехабилитационното лечение толкова по-бързо и в пълен обем обикновено е
възстановяването на пострадалите.Няма обективни данни по делото да е проведен
друг курс на рехабилитацня, след 26.04.2017г.Има данни за проведени преди
19.04.17г. два курса физиотерапия , по повод на които са издадени Амбулаторен
лист №423/03.04.17г. и Амбулаторен лист № 499/12.04.17г. от д-р Д.Н.. Във всеки
от амбулаторните листове е отразено , че е са проведени 7 процедури със СЧТ; 7
процедури с нискочестотно импулсно магнитно поле и 6 процедури с Аналитична
лечебна физкултура.Най-общо счупванията на костите на подбедрицата се разделят
на стабилни и нестабилни. При стабилната фрактура костите са ориентирани
правилно и са изравенени, същите остават в контакт по време на лечението.В
случая се касае за раздробена /многофрагментна/ фрактура с 4 свободни фрагмента
в меките тъкани на големия пищял, както и за счупване на малкия пищял. Този тип
фрактура е много нестабилна. Въпрос на избор на оперативния екип е какъв метод
на лечение да приложи- и двата проведени метода на лечение / с външен фиксатор
и интрамедуларен пирон със заключващи винтове/ са правилни.Срастването на
костите зависи от два вида фактори- общи и местни. Към общите фактори
принадлежат генетично предразположение, качество на обмяната на белтъчни и
минерални вещества. Най-важни от местните фактори са кръвоснабдяването ,
доставящо необходимите за срастването вещества и кислород и достатъчно
стабилната фиксация на костните фрагменти, непозволяваща разкъсването на
новообразувалата се костна тъкан. Затруднения в срастването са наблюдават
най-често при нестабилни счупвания на голямопищялната кост, предимно в долната
й трета, където кръвоснабдяването е по оскъдно.Затрудненото зарастване на
дясната голямопищялна кост не се дължи на неправилно лечение , а на вида на
фрактурата- многофрагментна и нестабилна, което води до тежко нарушаване в
кръвоснабдяването на отделните костни фрагменти и невъзможност по оперативен
път' да се постигне стабилна фиксация на фрагментите Това становище вещото лице поддържа и в
с.з.Съгласно заявеното от вещото лице Р.
в с.з. на 28.05.2019г. няма данни ищецът да е проявил някаква небрежност или
неизпълнение на лекарски предписания,които да са довели до влошаване на
състоянието му след ПТП.Неуспешното лечение се дължи на вида на
счупването-многофрагментно,с нестабилни фрагменти разместени по ширина,стоящи
самостоятелно в меките тъкани,които няма как да бъдат фиксирани в стабилно
положение с с метални остеосинтезни средства и оттам невъзможността за
зарастване на фрактурата. Невъзможността за образуване на костен калус не се
дължи нито на заболяване,нито на лекарска грешка. Минали са всякакви срокови и
етапи за възможност за възстановяване. Вече
трета година липсва образуван костен калус и няма да се възстанови. До известна
степен може да се възстанови обема на движение,но болката в крака ще си остане ,затруднението
при ходене ,невъзможността да упражнява професия, свързана с физическо
натоварване. Костното срастване няма да се повлияе ,на самото счупване и
заздравяването му няма да окаже влияние физиотерапият. Ако го няма
пирона,кракът е счупен.Фактически той държи двата големи костни фрагмента и на
практика стъпва върху него.Ако го няма пирона,няма как да ходи.
Констатациите на вещото лице Р. са направени на база цялостната преценка на наличната медицинска документация,впечатления от личен преглед на пострадалия и специалните знания ,с които разполага, за да определи вида на уврежданията и необходимия възстановителен период,предвид на което съдът приема заключението на съдебно-медицинската експертиза за обосновано и обективно.
От заключението на приетата по делото САТЕ и приложените към него скици се установява,че процесното ПТП е протекло в гр. Трявна, на ул. „***" в близост до № * и № *. Приети ориентири са ъгъла на фасадата на дом № *, намиращ се на на 4,0 м на запад от западния (десен) край на платното за движение по ул. „***" и на 2,1 м северно от северния край на отбивката към ЖП гара. Платното за движение по улица „***" е покрито с дребнозърнеста асфалтова настилка, суха към момента на огледа. Участъка от улицата „***", в зоната на протичане на произшествието е прав, хоризонтален, ориентиран в посока север - юг за посоката на огледа към центъра на града. От дясно, след ориентира се намира улица, покрита с паважна настилка, водеща към ЖП гара Трявна. Платното за движение по улица „***" е с двупосочна организация на движението, с по една лента за движение във всяка посока. Ширината на платното за движение е 13,35 м, западната пътна лента е с ширина 7,25 м, а източната - 6,10 м. До намиращата се в зоната на ориентира на огледа пешеходна пътека, двете ленти са разделени с двойна непрекъсната разделителна линия тип „М2". След пешеходната пътека, в зоната на заустването на улицата към ЖП гарата, разделянето на двете ленти е с единична прекъсната линия „МЗ", след което разделянето е с двойна непрекъсната разделителна линия „М2". От всички страни на улиците са оформени тротоари с различни ширини. В зоната на ориентир 1, за пресичане на ул. „***" има обособена, означена с хоризонатална и вертикална маркировака пешеходна пътека тип „Д17". Северния край на пешеходната пътека е на 2,0 м на север от ориентир 1. Ширината на пешеходната пътека е 3,0 м. В зоната на произшествието не са монтирани светофарни системи, също ограждения, препятстващи преминаването на пешеходци. На западния тротоар, на 0,3 м на запад от западния край на платното за движение по ул. „***", по мисленото продължение на северния край на пешеходната пътека е монтиран пътен знак „Д17" - „Пешеходна пътека". На същият тротоар, северно преди пешеходната пътека е монтиран пътен знак „А18" - „Пешеходна пътека".Съгласно данните по делото ,между лекия автомобил и пешеходеца не е имало други обекти,които да ограничават видимостта на водача на автомобила към пешеходната пътека и на пешеходеца към лекия автомобил.И двама участници в ПТП са разполагали с техническа възможност за взаимно възприемане във всеки един момент - от момента на навлизане на пешеходеца до удара / при спокоен ход на пешеходеца/ или от момента на потегляне на автомобила / при тичане на пешеходеца/.От техническа гледна точка, независимо от хода на пресичане на пешеходеца по южния край на пешеходната пътека, причина за възникване и протичане на произшествието се явява закъснението в реагирането на водача за спиране или за пропускане на пешеходеца, като намали скоростта на автомобила - водачът възприема пресичащията пешеходец в значително по късен момент от момента на навлизането му на платното за движение, при наличие на техническа възможност за възприемане на пешеходеца при това навлизане. С това по-късно реагиране, водачът се поставя в невъзможност да предотврати удара.По отношение на пешеходеца, той е пресичал платното за движение, движейки се в зоната на южния край на пешеходната пътека. В технически аспект, той е разполагал с неограничена и ненамалена видимост към зоната на потегляне и движение на лекия автомобил. Към момента на реагиране на водача на лекия автомобил, последният вече се е движил по траектория по направлението на платното за движение, което движение е можело да бъде възприето от пешеходеца. Към този момент, в зависимост от скоростта на движение на пешеходеца, той ще се намирал от мястото на удара на разстояние в рамките на 1,6 - 2,9 м. От техническа гледна точка, ако пешеходеца е реагирал от момента към момента на престрояване на автомобила и започване на движение по праволинейна траектория за прекратяване на движението, той е можел да спре преди достигането до зоната на удара.
Съгласно заявеното от вещото лице И. в с.з. на 28.05.2019г. ,при потегляне на лекият автомобил от зоната на автобусната спирка , между него и пострадалия е имало пряка видимост.Всеки е имал възможност да възприеме движещия се. Преди потегляне на авомобила ищецът е бил навлязъл на пешеходната пътека. Вещото лице е извършило анализ ,както при нормален ход на пешеходеца,така и при процес на тичане, като и в двата случая водачът на МПС е разполагал с техническа възможност да предотврати удара и своевременно да забележи пешеходеца, който е бил в полезрението му във всеки един момент. Пресичал е в зоната на пешеходната пътека,в нейния край. Единствената причина за ПТП е закъснялата реакция, несвоевременното възприемане на пешеходеца и реагиране за спиране или намаляване и пропускането му за пресичане. Скоростта е била такава,че във всеки един момент водачът е имал възможност да намали и да пропусне пешеходеца или да спре. Реакцията му е преди удара ,като начало на момент на реагиране ,но същинското спиране започва на практика от момента на удара и оттам идва това закъснение.
Така установената фактическа обстановка
дава основание да се приеме,че предявеният
иск по чл.432,ал.1 КЗ е основателен,като е осъществен фактическият състав,обуславящ ангажирането на
отговорността на ответното застрахователно дружество на посоченото правно
основание за обезщетяване на претендираните от ищеца неимуществени вреди,претърпени от ПТП
на 15.07.2016г.
Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
при спазване изискванията по чл.380.
В случая искът по чл.432,ал.1 КЗ е предявен след като ищецът е заявил претенцията си за обезщетяване по предвидения в КЗ ред пред ответника и не се е съгласил с предложенената и преведена по негова сметка сума като обезщетение за неимуществени вреди от 30 000лв.
По делото е установено,че ищецът е бил участник в ПТП на 15.07.2016г. в гр.Трявна ,което е настъпило по вина на водача на лекия автомобил „***” с рег.№ ***. Фактическият състав на чл.45 ЗЗД е доказан,като са установени авторството,противоправността на деянието и вината на водача М.М.В. с влязло в сила споразумение по нохд.№97/2017г. по описа на Тревнески районен съд,което се ползва с доказателствената сила по чл.300 ГПК.
Към момента на настъпван на процесното ПТП е съществувало валидно застрахователно правотоношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от водача М.В. лек автомобил по сключена застрахователна полица с ответното застрахователно дружество №ВG/01/116001759962 от 24.06.2016г.
От прието и неоспорено заключение на СМЕ се установява,че в резултат на настъпилото на 15.07.2016г. ищецът е получил многофрагментно счупване на костите на дясната подбедрица /малък и голям пищял/ в средната трета, с клиновиден фрагмента насочен навън и назад, с разместване на костните фрагменти. Травмата е причинила ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за срок от около 2 години.Причинена е била травма на дясната раменна става , без увреда на костите. Същата е причинила ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА за срок от около 1 месец. Травма в дясната слепоочна област на главата с охлузване на кожата,без данни за загуба на съзнание,като след инцидента имал главоболие и световъртеж.Травмата на главата е причинила ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА за срок от около 2-3 седмици.
От констатациите на СМЕ,които не са опровергани от останалите доказателства по делото, се установява,че е налице причинно-следствена връзка между получените увреждания и процесното ПТП. Травмата на дясната подбедрица се дължи на директен удар от бронята на лекият автомобил по задно-външната средна трета на дясната подбедрица. Настъпило е падане надясно върху капака на лекия автомобил и удар на дясната раменна става в капака, след което е последвал удар на дясната слепоочно-теменна област на главата в предното панорамно стъкло на автомобила и счупване на стъклото.
Неоснователно е възражението на ответника,че не е доказано претендираните от ищеца последващи усложнения и свързаните с тях болки и страдания , да са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява,че при ищеца периодът на лечение и възстановяване е бил продължителен поради естеството на счупването на констите на дясната подбедрица и че усложненото протичане на оздравителния процес не се дължи на неправилно лечение ,а на вида на фрактурата, вследствие на което е тежкото нарушаване на кравоснабдяването на отделните костни фрагменти и невъзможността по оперативен път да се постигне стабилна фиксация на фрагментите.
Не е доказано твърдението на ответника,че ищецът поради неизпълнение на лекарски предписания е допринесъл за интензитета и продължителността на търпените от него болки и страдания.Такива констатации не са направени от приетата съдебно-медицинска експертиза, нито има данни в приложената медицивска документация,които да обосновават такъв извод.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца поради нарушаване на правилата по чл.113,ал.1 ,т.1,ал.2 и чл.114,т.1 и 2 от ЗДП.
Съгласно установената съдебна практика, за да е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на
дължимото от делинквента или неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с
поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51
ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не
би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането
като неблагоприятен резултат.
От доказателствата по делото не се установява ищецът при настъпване на процесното ПТП да е навлязъл внезапно на платното за движение или да е пресичал при ограничена видимост,с което да е нарушил чл.114,т.1 и т.2 ЗДП. В случая разпоредбата на чл.113,ал.2 ЗДП е неприложима,тъй като мястото на настъпване на ПТП, съгласно писмените доказателства и констатациите на приетата САТЕ, не попада в нито една от двете хипотези на тази разпоредба – да е извън населено място или по двулентов двупосочен път в населено място,когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека.
От заключението на САТЕ,което не е оспорено от страните и от събраните гласни и писмени доказателства,не се установява настъпването на процесното ПТП да е в причинна връзка с извърщено от ищеца нарушение по чл.113,ал.1,т.1 ЗДП.
Няма доказателства ищецът да е предприел пресичане на пешеходната пътека без да се огледа и без да се съобрази с разстоянието до приближаващото се МПС и с неговата скорост на движение.Установеното от САТЕ разстоянието,на което се е намирал автомобила / около 36 м./ от потеглянето до мясттото на удара и скоростта на движение при удара /37,3 км/ч/ ,не установяват ищецът неправилно да е преценил ситуацията и реалната възможност да пресече по пешеходната пътека. Няма доказателства същият да е навлязъл внезапно на пътното платно и да е предприел бързо и неочаквано пресичане в момент,в който автомобилът е бил на такова разстояние и се е движил с такава скорост,която очевидно да е поставяла водача в невъзможност да пропусне пешеходеца да пресече по пешеходната пътека.Ищецът е предприел пресичане на пътното платно на обозначено за това място ,на прав участък,с ясна видимост.Пътният участък,където е настъпило процесното ПТП е с вертикална и хоризонтална маркировка „пешеходна пътека“,като от приложената скица е видно,че попътно на движението на автомобила,управлява от водача М.В. е имало поставени два знака -”А18” и „Д17”,които обективно е имал възможност да възприеме преди наближаване на пешеходната пътека и да подходи с повишено внимание към останалите участници в движението при наличната сигнализация,както и да очаква поява на пешеходци .Ударът е настъпил в южния край на пешеходната пътека,след като ищецът е пресякъл едната от лентите за движение и е навлязъл в тази,по която се е движил автомобила,поради което е бил видим за водача на МПС още от момента на стъпването на пешеходната пътека,което е констатирано и от САТЕ – че когато ищецът вече е бил стъпил на пешеходната пътека е могъл да бъде възприет своевременно от водача на лекия автомобил.Предвид скоростта на движение на автомобила съгласно САТЕ 37,3 км/ч при удара, при прав участък от пътя, при ясна видимост, при обозначена с вертикална и хоризонтална пътна маркировка пешеходна пътека, водачът на МПС е имал възможност да забележи от достатъчно разстояние стъпилият вече на пешеходната пътека ищец, за да намали скоростта или да спре автомобила и пропусне пешеходеца /която възможност е имал независимо от хода на пресичане на пешеходеца:както при нормален ход на пешеходеца,така и при процес на тичане, като и в двата случая водачът на МПС е разполагал с техническа възможност да предотврати удара съгласно САТЕ/. Единствено нарушаването на задълженията му по чл.5,ал.2,т.1 ЗДП,чл.20,ал.2 ЗДП , чл.116 ЗДП,чл.119,ал.1 ЗДП и закъснялата реакция, несвоевременното възприемане на пешеходеца и реагиране за спиране или намаляване и пропускането му за пресичане, е в причинна връзка с настъпилото ПТП и получените в следствие на процесното ПТП от ищеца травматични увреждания, довели до преживени от него болки и страдания.
Спори се по делото за размера на обезщетиението,който следва да се приеме
за справелив за претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесното
ПТП с оглед кретериите по чл.52 ЗЗД и
съдебната практика.
Ищецът претендира като дължимо за претърпените от него
неимуществени вреди от процесното ПТП
обезщетение в размер на 65 000лв.,като с оглед преведната от
застрахователя към датата на предявяване на иска сума от 30 000лв. , претендира
присъждане на разликата между дължимото и изплатено обезщетение – исковата сума
от 35 000лв.
Ответникът счита,че с платената сума от 30 000лв.
са обезщетени действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от
проценото ПТП и че претендирания то ищеца размер се явява неоснователно завишен.
При определяне на дължимото на ищеца обезщетение за претърпените от
процесното ПТП неимуществени верди следва да се съобрази разпоредбта на чл.52 ЗЗД.
Съгласно указания по приложение
на материалния закон, дадени в т.11 от ППВС № 4/1968 г., понятието
„справедливост” не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства. За да бъде справедливо, обезщетението за
неимуществени вреди трябва да съставлява паричен еквивалент на понесените
физически, емоционални и психически болки и неудобства, настъпили в резултат на
конкретни увреждания, при отчитане на обстоятелствата, при които е настъпил
вредоносния резултат, както и на социално-икономическата обстановка в страната
към момента на произшествието. Указаните в постановлението общи критерии са възприети
и доразвити в създадената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС. Приема се, че
за справедливото възмездяване на настъпилите в резултат на произшествието
вреди, е необходима задълбочена преценка на общите критерии и на специфичните
за всеки отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на
конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните
следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на
увреждането/решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. №
2143/2014 г., І т.о. , решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и мн.др./.
При
определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди
съдът взе предвид вида и характера на получените при процесното ПТП увреждания , причинените от тях
болки,стардания и неудобства, тяхната продължителност,период на възстановяване
и последици към момента..Две от уврежданията са с характер на леки телесни повреди –травмата
на дясната раменна става и в лявата слепоочна област,за които възстановителният
преиод е бил около месец и е настъпило пълно възстановяване. Получената травма
на дясната подбедрица е с характер на средна телесна повреда, но при нея
периода на лечение и възстановителния процес е протекъл по-дълго и с усложнения в сравнение с обичайния период
на възстановяване при такъв вид травма.Това се дължи единствено на вида на
счупването и невъзможността да се образува костно срастване. При ищеца травмата на дясната подбедрица е довела
до трайно затруднение движението на десния долен крайник за срок от около две
години, през който период е търпял занчителни болки и неудобства в ежедневието.
Лечението на тази травма е протекло продължителен период от време, с три
оперативни интервенции ,с обездивжване на крайника за четири месеца с външни
фиксатори и последвали два месеца с гипс,след което оперативно е поставен
метален пирон. Търпените болки в долния десен крайник са били с висок
интензитет през първата година и половина, включително и поради претърпените
оперативни интервенции. След това интензитетът на болките е намалял ,но
степента е била такава,че е налагала ищецът системно да приема
болкоуспокояващи. В резултат на получената травма на десния долен крайник се е
влошило качеството на живот на ищеца трайно и необратимо. Към момента на
настъпване на ПТП е бил здрав,в трудоспособна възраст / на 56 г./ и е
упражнявал професия, свързана с тежък физически труд. След получената травма
при ПТП, за продължителен период от време / 2 год./ придвижването му е било с
помощни средства и ползване на чужда помощ в ежедневието. През периода на
поставените фиксатори и последвалото обездвижване с гипс е търпял значителни
неудобства да се придвижва и обслужва,като е ползвал чужда помощ. Полученото
увреждане на долния десен крайник е попречило на ищеца през продължителен
период от време да работи /период от две години/. И към
настоящия момент ищецът не може да извършва
тежка физическа работа,като му е призната трайно намалена работоспособност от 30% за
срок до 01.03.2020г.Към момента не е
настъпило пълно възстановяване на фрактурата и функциите на десния долен
крайник. Ищецът продължава да има периодични болки при ходене на по-дълги
разстояния, при слизане по стълби и спускане по наклонен терен, както и при
физически натоварвания. Придвижването му е болезнено,с накуцване.Болките не са
отшумяли и продължава да приема обезболяващи Активните движения в дясната
колянна и глезенна става не са възстановени в пълен обем.Налице е ограничение в обема на движенията на долния десен крайник в
колянната и глезенната става,има и обективна деформация в средната трета на
дясната подбедрица и видими белези от операциите . И към монета ищецът
изпитва затруднения при клякане ,което налага да ползва чужда помощ,за да се
изправи, изпитва болки при ходене,при промяна на времето.Изтекли са сроковете за настъпване
на костно срастване в областа на фрактурата и такова възстановяване няма да настъпи . Вече трета година липсва
образуван костен калус и няма да се възстанови.Бъдещо лечение няма да повлияе
на костното срастване.Съгласно заявеното от вещото лице като прогноза за
възсатновяване движението на долния десен крайнит е ,че до известна степен може да се възстанови
обема на движение в ставата и коляното, но
болката в крака ще си остане , затруднението при ходене ,невъзможността да
упражнява професия, свързана с физическо натоварване. От доказателствата
по делото не се установява,че предстои пълно функционално възстановяване на долния десен крайник. Няма
данни при ищеца да са настъпили тежки психически последици от инцидента.Съобразявайки посочените обстоятелства,както и
съдебната практика по сходни казуси /опр.№374/19.06.2019,т.д.№2106/2018г.ВКС,ІІт.о.,опр.№151
/ 02.05.2019г, т.д.№2494/2018, ВКС ІІ т.о., р.№72 / 21.05.2019г. по т.д.
№2252/2017г ВКС,ІІ т.о и др/, лимитите
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и
средностатистическите показатели за
доходите по време на процесното ПТП,съдът прие, че в случая
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 60 000 лв. се явява справедливо
.Към датата на предявяване на иска застрахователят
е заплатил сумата от 30 000лв.,предвид на което следва да се присъди остатъка до размер на
60 000лв. – сумата от 30 000лв.,до който размер следва да бъде уважен
предявения иск по чл.423,ал.1 КЗ.
Горепосочената сума
следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на изтичане на тримесечния срок за определяне на
обезщетението – 11.01.2018 г. ( считано
от датата на заявяване на претенцията пред ответния застраховател – 11.10.2017
г.) до окончателното плащане ,съгласно чл. 497, ал.
1, т. 2 вр. чл. 496, ал. 1 КЗ.
При този изход на делото и на
основание чл.78,ал.6 ГПК ответното застрахователно
дружество следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на Габровски окръжен съд държавна такса върху присъденото
обезщетение в размер на
1200лв. и разноски в размер на 200лв. за изготвената медицинска
експертиза.
На основание чл.78,ал.1 ГПК на ищеца са дължими
разноски съразмерно уважената част от иска. В случая осъщественото по делото процесуално представителство от адв.Н. е при
условията на чл.38,ал.1,т.2 ЗА.Предвид на това следва за предоставената
защита съобразно размера на уважената
част от иска да се определи адвокатско възнаграждение на адв.Н. като пълномощник
на ищеца в настоящото производство , на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения , в размер на 1430лв.,което да се заплати от ответника.
На основание чл.78,ал.3 ГПК ишецът следва да заплати на ответника направените от него разноски по делото съразмерно отхвърлената част от иска.Ответникът е представляван по делото от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението за юрисконсулт в случая следва да се определи в съответствие с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На това основание и предвид материални интерес ,степента на фактическа и правна сложност на делото и извършените по делото процесуални действия , съдът счита, че следва възнаграждението да се определи в размер на 300 лв., без приложението на нормата на чл.25, ал.2 от същата наредба. Общият размер на разноските на ответника по делото е 700лв.- 400лв. депозит за вещи лица и 300лв. юрисконсултско възнаграждение. Съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на ответната страна разноски в размер на 100 лв.
На основание изложеното,съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД”АЛИАНЦ БЪГАРИЯ”” АД , ЕИК040638060, гр.София, бул.”Дондуков”№59 да заплати на С.А.А. ,ЕГН**********,***,със съдебен адрес ***, на основание чл.432,ал.1 КЗ обезщетение за претърпени от ПТП на 15.07.2016г. неимуществени вреди в размер на 30 000лв. ,ведно със законната лихва от 11.01.2018г. до окнчателното изплащане .
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.А.А. ,ЕГН**********,*** иск по чл.432,ал.1 КЗ в останалата част над сумата от 30 000лв. до размер на сумата от 35 000лв.,като неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА ЗАД”АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”АД ЕИК040638060, гр.София,
бул.”Дондуков” №59 да заплати по сметка
на Габровски окръжен съд държавна такса връху
присъденото обезщетение по чл.432,ал.1 КЗ в размер на 1200лв и разноски в размер на 200лв. възнаграждение за
вещо лице.
ОСЪЖДА ЗАД”АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”АД ЕИК040638060, гр.София,
бул.”Дондуков” №59 да заплати на процесуалния представител на ищеца адв.Г.И. Н. *** адвокатско възнаграждение в размер на 1430лв .на
основание чл.38, ал.2 от ЗА и
чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ОСЪЖДА С.А.А. ,ЕГН**********,*** да заплати на ЗАД”АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”АД ЕИК040638060, гр.София,
бул.”Дондуков” №59 сумата от 100лв. - разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :