Р Е
Ш Е Н
И Е № 260074
гр.Шумен
7.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1. Теодора Димитрова
2. Соня Стефанова
при
секретаря Силвия Методиева и като
разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№392 по описа за
2020г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №522/29.07.2020г. по гр.д.№2076/2020г. по описа на ШРС, съдът е признал за установено,
по предявения отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Р.Ц.А., с ЕГН **********
и адрес: ***, не дължи на „Енерго – про Продажби“ АД, с ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. Варна, „Варна Таурс кула Г“, бул. „...“ №
258, сума в размер на 13
529.80 (тринадесет хиляди петстотин двадесет и девет лева и осемдесет стотинки)
лева, представляваща цена на служебно начислена по партида, с клиентски номер **********, за абонатен номер
**********, на адрес: гр. Шумен, бул. „...“ № 40, ет. 4, електроенергия, за
периода от 27.03.2018 г. до 26.03.2019 г., за която е издадена фактура
за корекция № **********/09.07.2019г., осъдил е „Енерго – про Продажби“ АД, с ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. Варна, „Варна Таурс кула Г“, бул. „...“ №
258, да плати на Р.Ц.А., с ЕГН **********
и адрес: ***, сумата 1741.20 лв. разноски в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
е обжалвано от “ ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр.Варна, действащо,чрез пълномощника си адв.Б.Г. като незаконосъобразно и неправилно по изложените
в жалбите съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо
това съдът да постанови ново с което да
отхвърли иска.
Въззиваемата страна Р.Ц.А.,
действаща ,чрез пълномощника си адв.Б.Б. от ШАК , е
депозирала отговор на жалбата, с който я оспорва като неоснователна и
недоказана и моли съдът да потвърди
обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадени в срока по чл.259 ал.1
от ГПК от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Като обсъди
основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото
доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна: Беспорно е по делото , че ищецът е потребител на енергия по смисъла на пар.1 т.41 б от ДР на Закона за
енергетиката и клиент на дружеството ответник и
ползва електромер с абонатен № **********. Видно от представеният констативен протокол за
техническа проверка №1301567 на 26.03.2019г.
е била извършена проверка от
служители на “Електроразпределение Север“ АД на
електромера ползван от ищеца
на обект в гр. Шумен, ул. „бул.... №40 ет.4 и той бил демонтиран за експертиза в БИМ и подменен с нов. Представен е
констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №1208/25.06. 2019г. на БИМ за
електромер с идентификационен №1115 0315 0078 6614 от който се
установява ,че липсват механични дефекти на кутията ,на клемите , на клемния
блок на електромера . При софтуерно четене е установена външна намеса
в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа Т3 в
размер на 069521.3 kWh , която тарифа не е визуализирана на дисплея . С писмо изх. № 53771_КП1301567_1/5.07.2019 г.
„Електроразпределение Север” АД гр. Варна уведомило ищеца, за извършените
действия, като на същия бил изпратен препис на констативния протокол от 26.03.2018
г. Видно от становище от 04.07.2019 г.,
изг. от „ЕРП – Север“ била изчислена и коригирана сметката на ищеца за
периода 27.03.2018 г. – 26.03.2019г. Въз основа на
констатациите в този протокол, била извършена корекция на сметка за консумирана ел. енергия, като на ищеца е начислена
сумата от 13 529.80лв. с фактура №0282083617/9.07.2019г. Видно от констативен
протокол
№13115384/9.11.2015г. за монтаж на електромер с фабр. № №1115 0315 0078 6614 на адреса на ищеца, с посочените клиентски и абонатен номер, са отбелязани с нулеви данни показанията на тарифите за нощна и дневна енергия. Представени са по делото
и „Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН
България Продажби” АД гр. Варна”, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на
ДКЕВР (КЕВР) ОУ на договорите за пренос на енергия през разпределителната мрежа
на Е.ОН България Мрежи АД одобрени с Решение №ОУ-060/7.11.2007г. на ДКЕВР (КЕВР) . От показанията на разпитаният
пред ШРС свидетел С.Д., който е служител на „ЕРП Север се установява ,че той заедно с колегата му П.Д.извършили
проверка на електромера на ищеца на 26.03. на бул.... №40 . Те констатирали, че не могат да осъществят софтуерна
връзка с два от електромерите и това наложило да ги заменят с нови.
Съгласно заключението по извършената
по делото съдебно-техническа експертиза, процесният електромер е преминал
първоначална метрологична проверка, като срока на метрологичната му годност е
до края на 2021 г. и е бил метерологично
годен към датата на проверката на 26.03.2019г. Чрез него е възможно да бъде измерена цялата,
потребена от ищеца електрическа енергия през процесния период. Налице е
неправомерно вмешателство върху СТИ, като същото е препараметризирано, като
част от преминалата през него електрическа енергия се натрупва (отчита) в
невидимия на дисплея регистър Т3. За да
се извърши това препараметризиране не е необходимо да се осъществи пряк,
физически контакт със СТИ, тоест, възможно е манипулиране без отваряне на
същото. Налице е неотчитане от измервателната схема на СТИ на преминалата от
захранващия кабел към абоната електроенергия през процесния период, като
неотчетеното количество е отразено в регистър Т3. Определеното в справката за корекция
количество електрическа енергия може да бъде доставено до обекта на абоната,
съобразно пропускателната способност на присъединителните съоръжения и на СТИ.
Вещото лице заключава, че изчисленията по корекционната процедура са извършени
аритметично точно. Причината да не се визуализира регистър Т3 е софтуерно
препараметризиране на СТИ. Процесният електромер бил монтиран с нулеви
показания по отделните тарифи , тъй като той пристигал от производителя с
нулеви показания , но вещото лице не може да дава категоричен отговор на този
въпрос тъй като към датата на монтиране на електромеря на ищеца той не е
извършил проверка на регистрите му. По допълнителната експертиза вещото лице
сочи ,че съобразно действащата нормативна уредба ел. енергия ,която могат да
потребят консуматорите инсталирани в процесния имот за периода 22.03.2018г. до
26.03.2019г. е 15 732.97 kW/h. Конкретният процесен електромер бил пристигнал от завода производител с
нулеви показания по отделните тарифи.
При така установената фактическа
обстановка , съдът достигна до следните правни изводи: Ищецът е предявил срещу ответника отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК ,че не му дължи сумата от 13529.80лв. по фактура №0282083617/9.07.2019г., представляваща начислена от ответника, като
корекция за неточно измерване на потребена електрическата енергия за периода от 27.03.2018
г. до 26.03.2019 г., за електромер с абонатен № ********** , находящ се в гр. Шумен, бул. ...№40 ет.4.
В тежест на ответника по предявеният
отрицателен установителен иск е да установи ,при условията на пълно и главно
доказване : 1. наличието на договорни
отношения между страните за продажба на електрическа енергия през претендирания
период за процесния обект; 2. че е изпълнил задължението си по договора точно и
с грижата на добрия търговец; 3. обстоятелството, че на процесното СТИ е
извършена проверка, от която се е установило отклонение от отчетената и реално
потребена от ищеца електроенергия; 4. да установи периода и степента на
грешното отчитане (т.е. че е доставил на крайния клиент твърдяното от него и обективирано в
корекционните сметки количество електрическа енергия). В тежест на ищеца е да
докаже фактическите твърдения, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Ответното
дружество е изложило твърдения в отговора на исковата молба, че сумата по
процесната фактура е начислена и се е дължима на осн.чл.183
от ЗЗД.
Съгласно чл. 183 от ЗЗД с договора за продажба продавачът се
задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право
срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Без съмнение,
електрическата енергия като особен вид движима вещ може да бъде предмет на
договор за продажба.
Установи се, че през процесния период страните
са се намирали в облигационно правоотношение по повод продажбата на електрическа
енергия за обекта, находящ се в
гр.Шумен, бул. ... №40 ет.4 , по силата на което ответникът е поел задължението да доставя електрическа
енергия на ищеца срещу задължението на последния да заплаща цената на
доставената електрическа енергия.
От събраните
доказателства се установи, че след извършена проверка е констатирано, че в
процесното СТИ се натрупва електическа енергия в скрит
регистър Т3 , която не се визуализира на екрана на СТИ.
Основният
спорен въпрос е били ли са налице предпоставките, даващи основание на ответното
дружество да извършва едностранно корекция на потребената електроенергия за
процесния период на основание посоченото в отговора
на исковата молба .
В Закона за енергетиката
първоначално не съществува изрична уредба, която да позволява установяване на
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Тази възможност е предвидена с изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/12 год. След
изменението практиката на ВКС (решение № 111/17.07.2015 г.
по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о.) приема, че за да може крайният
снабдител да се възползва от въведеното със ЗЕ законово основание за коригиране
сметките на клиентите при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, е необходимо да е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т.6 и
чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ – следва да предвиди в общите условия на договорите
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, както и да
създаде правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. В тази връзка от Държавната комисията за енергийно и водно
регулиране са приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ). Действително за периода на
действие на тези правила е съществувало законово
основание за коригиране на сметките на клиентите при доказано неточно отчитане
на потребената електрическа енергия.
В настоящия случай е коригирана начислената
за периода от 27.03.2018г. до
26.03.2019г. електроенергия. С решение № 1500/ 06.02.2017
г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. ПИКЕЕ, приети от Държавната комисията за
енергийно и водно регулиране , обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. са отменени, с изключение на чл. 48 - 51.
Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017г. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ
са отменени с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ, а решението е обнародвано
с ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение. Следователно неговата отмяна поражда своите правни последици
занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на действието на
съответните разпоредби до отмяната им. Т.е., доколкото нормите на чл. 48-51 от
ПИКЕЕ (отм.) са действали към датата на изготвяне на процесният констативен протокол от 26.03.2019 год., същите следва
да бъдат приложени. Комисията за енергийно и водно регулиране е приела нови
ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019год., но съгласно § 2. От ПЗР на новите
ПИКЕЕ процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия,
уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които
са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила
на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на
констативния протокол. Доколкото към датата на съставяне на процесния
констативен протокол е отменена разпоредбата на чл.47 от ПИКЕЕ, регламентираща специалните
изисквания към констативния протокол, който е елемент от фактическия състав,
пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа да извърши едностранна
корекция, както и нормите на чл.41 - 44
от ПИКЕЕ, настоящият съдебен състав приема, че липсва и ред, и предпоставки за
извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на
СТИ. Неотменените, към момента на проверката норми (чл.48 - 51) не могат да
запълнят обема на възложеното с чл. 83, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.6 от ЗЕ
правомощие на комисията. Те
регламентират само хипотезите, при които може да бъде извършена
едностранната корекция, но не определят ред за установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Липсващата нормативна
уредба регламентираща реда за възникване на правото на оператора да извършва
едностранни корекции, а на ответника да фактурира допълнително начислените
количества енергия, не може да бъде заместена и по аналогия.
Предвид
това и не може да се признае правото на ответника да начисли исковата сума въз
основа на констативният протокол и констатациите от проверката.
В
практиката си по казуси, касаещи корекции на сметки, извършени след отмяна на
ПИКЕЕ, ВКС възприема подхода, че дори да е налице непълнота в тези разпоредби,
тя следва да се запълни с прилагане на правилото на чл. 183 от ЗЗД. Такова
твърдение е въведено и от страна на ответното дружество. Според Закона за енергетиката
източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на
доставената електрическа енергия е договорът за продажба /доставка/ и макар той
да има специфичен предмет, в Закона за
енергетиката липсват разпоредби, които да изключват общите правила
на ЗЗД. От
правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, чe когато е било доставено определено
количество енергия, но е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е
заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати
дължимата сума. Това задължение следва от общото правило, че купувачът дължи
заплащане на цената на доставената стока и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване.
Според константната практика на ВКС /решение №97 от 28.07.2015 г. по
т.д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014
г. на ВКС, ІV ГО, решение №
487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др./, при неправомерно
въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално
потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на
потребление и действителния му размер (определение №159/21.02.2019г., ІVг.о.,
определение №490/05.06.2019г. по гр.д.№4696/2018г., ІV г.о.).
С оглед
събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният отрицателен установителен иск е основателен, поради липсата на
насрещно пълно и главно доказване на релевантните обстоятелства от страна на
ответното дружество.
Не се
установи по безспорен начин от ответното дружество, че ищецът е осъществил
неправомерно въздействие върху СТИ – софтуерна препараметризация, довело до
констатираното натрупване на показания на „скрит“ регистър Т3.
От представенят по делото протокол за монтаж на електромера на адреса на ищеца, в който са
отбелязани с нулеви данни показанията на тарифите за нощна и дневна енергия, не
се установява какви са били показанията на скритият регистър Т3 при първоначалния
монтаж на процесното подменено СТИ. По никакъв начин не се
установява от коя дата е започнал записът в процесния скрит регистър, както и
конкретната причина за това и дали изобщо се касае за реално потребление на ел.
енергия. Действително, ирелевантно е през кои часови зони е започнало
натрупване на ел. енергия в скрития регистър, тъй като количеството ел. енергия
е фактурирано по цена за покриване на технологичен разход на операторите.
Липсата на конкретен момент, обаче, от който е започнало неточното отчитане,
води до невъзможност да се определи реално доставената електрическа енергия за
минал период и в този смисъл извършените от крайния снабдител корекции за минал
период се явяват произволни, като това обстоятелство води до запретен от закона
резултат – доставчикът да получи цена за недоставена от него електрическа
енергия, т.е. до неоснователно обогатяване. В случай, че констатираното
натрупване се дължи на софтуерна неправомерна манипулация, както твърди
ответникът, не се установява кога е настъпил този факт.
На основание чл. 120, ал. 1 ЗЕ,
СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на
съответната електроразпределителна мрежа и той следва да отговаря за
техническата му изправност.
Вещото лице е изразило статистическо
/математическо/ предположение, че е технически възможно такова количество
електрическа енергия да премине през СТИ за процесния период, т. е. да бъде
реално доставено (потребено) от абоната, но наличието на „скрит“ регистър Т3 , нефигуриращ на
дисплея на СТИ, установено при софтуерно четене на електромера в БИМ само по
себе си не доказва, че такова количество ел. енергия в действителност е реално
доставено и потребено от абоната. Вещото
лице не е определило кога е преминало
процесното количество енергия през електромерите , като по делото не е доказано
,че посоченото за заплащане от ищеца количество електроенергия във фактурата е реално консумирано точно в
този едногодишен период от 27.03.2018г. до 26.03.2019г. В протокола на БИМ, е
отразено, че тези показания касаят преминала през СТИ ел. енергия. Този протокол е официален свидетелстващ документ и по
аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно извършените от длъжностните лица или пред тях действия. В настоящия
случай натрупването на показанията по регистър Т3 , обаче, не е станало в
присъствието на тези лица, поради което само въз основа на този
документ не може да се обоснове извод, че съдържащите
се и установени при софтуерното четене на електромера показания са на
реално преминала през него ел. енергия и то за конкретен времеви период.
Съдът е запознат с цитираните от
ответното дружество Решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр. д. №
4160/2018 г. на III то ГО на ВКС и Решение № 124 от 18.06.2019 год. по гр. д. №
2991/ 2018 год., но споделя възприетото от константната съдебна практика
становище в обратния смисъл, според което потребителят дължи заплащане на
реално потребената ел. енергия, ако доставчикът докаже наличието на
неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, на реално
потребление, неговият размер и периодът, за който е натрупано неотчетеното
количество електрическа енергия (Определение № 39 от 16.01.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 3475/2018 г., III г. о., ГК; Определение № 112 от 13.02.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 3654/2018 г., IV г. о., ГК; Определение № 490 от 5.06.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 4696/2018 г., IV г. о., ГК).
Доколкото
тези обстоятелства не бяха доказани в настоящото производство, въззивният съд
счита, че претендираната сума е недължима от абоната, поради което предявеният
отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК
е основателен.
С
оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на
първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските: Предвид
изхода от спора следва жалбоподателят да заплати на въззиваемата страна
направените по делото разноски пред ШОС. Въззиваемата страна е представила
списък за разноски по който претендира адвокатско възнаграждение в размер на
950лв. заедно с 20% ДДС върху него общо сумата от 1140лв. с ДДС.
Направено е възражение за прекомерност на
уговореният адвокатски хонорар от жалбоподателя относно възнаграждението на адвоката на въззивната страна. Съдът счита възражение за прекомерност за неоснователно предвид факта ,че
адвокатският хонорар е в минималният
размер регламентиран в чл.7 ал.2 т.4 от Наредба
Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което и претендираните разноски за въззивната
инстанция в размер на 1140лв. с ДДС
следва да се възложи в тежест на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.271
ал.1 от ГПК, съдът :
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №522/29.07.2020г. по гр.д.№2076/2020г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА “Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, „Варна
Таурс кула Г“, бул. „...“ № 258да заплати на Р.Ц.А.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, действаща ,чрез пълномощника си адв.Б.Б.
от ШАК ,съдебен адрес *** кантора 32 за адв.Б.Б. сумата от 1140лв.
с ДДС разноски за адвокатски
хонорар за въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: Членове: 1. 2.