№ 394
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Николай Метанов
Васил Василев
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20241001000882 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1186 от 28.08.2024 г. по т.д. № 2320/ 2022 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VІ - 1 състав са отхвърлени като неоснователни : иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от В. Г. Б. от гр. *** срещу „АВ Трейдинг“ ООД (в
ликвидация) - гр. София и „Бартер“ ЕООД - гр. София за признаване за установено
несъществуването на вземане на „Бартер“ ЕООД - гр. София към „АВ Трейдинг“ ООД (в
ликвидация) - гр. София, което съставлява начислена неустойка за допусната забава до
размер на сумата от 120 048.33 лева (при общ размер на вземането възлизащ на 370
000 лева), която е уговорена според клаузата на чл. 27, ал. 3 от договор за изграждане на
сграда (строителство), сключен на 19.01.2012 г., което вземане е обезпечено с учредяване на
договорна ипотека сключена във формата на нотариален акт с № 14 от 26.02.2015 г. между
„АВ Трейдинг“ ООД (в ликвидация) в качеството му на ипотекарен длъжник и „Бартер“
ЕООД в качеството му на ипотекарен кредитор ; евентуален иск с правно основание чл. 135
от ЗЗД, предявен от В. Г. Б. от гр. *** срещу „АВ Трейдинг“ ООД (в ликвидация) - гр. София
и „Бартер“ ЕООД - гр. София за обявяване на относителна недействителност
на договорна ипотека, сключена във формата на нотариален акт с № 14 от 26.02.2015 г.
между „АВ Трейдинг“ ООД (в ликвидация) в качеството му на ипотекарен длъжник и
„Бартер“ ЕООД в качеството му на ипотекарен кредитор.
1
Срещу решението е подадена въззивна жалба от В. Г. Б. от гр. ***, в която се твърди, че е
постановено при нарушение на процесуалните правила, в противоречие на материалния
закон и е необосновано.
Съдът не обсъдил всички доказателства, както и всичките доводи на ищеца, на част от
писмените доказателства дал превратно тълкуване и обосновал правни изводи, непочиващи
на правната логика. Необоснован бил извода, че за договора за изграждане на сграда било
достатъчно спазването само на писмената форма за да породи правното си действие, тъй
като предмет на договора било учредяване на правото на строеж на бъдеща сграда и
поемане на задължение за учредяване на право на ползване на част от нея, за което се
изисквало нотариална форма за извършването на сделката. Изобщо не било подложено на
анализ твърдението, че датата на този договор - 19.01.2012 г., е недостоверна.
Изводът, че договора не е недействителен при хипотезата на пълна симулация, бил основан
на липсата на писмено доказателство, от което да се направи извод за вероятната
основателност на това твърдение, както и от неангажирането на гласни доказателства.
Липсата на анализ на многото други доказателства, съобразяването на които поотделно и в
тяхната съвкупност водело до извода за създаването на симулирана облигационна връзка
довела до нарушение на основното задължение на съда да вземе отношение досежно всички
обстоятелства и твърдения в исковата молба, свързани с предмета на делото.
Съдът не възпроизвел правилно фактическата обстановка относно евентуалния иск по чл.
135 от ЗЗД, поради което е формирал погрешни изводи, довели до неправилно приложение
на материалния закон и процесуалните правила. Искът бил отхвърлен с единствения довод,
че ищецът не е кредитор на „АВ Трейдинг“ ООД, без да бъде съобразено, че е налице
типичен пример на процесуална субституция, която била допустима в хипотезата на чл. 134
от ЗЗД. В обстоятелствената част на исковата молба, както и в последващите молби много
ясно бил дефиниран правният интерес от този иск и че се търси възстановяване на
материално право в чужда сфера.
Молбата към съда е решението да бъде отменено и бъде постановено друго решение, с което
исковата претенция по главния иск да бъде уважена, а при условията на евентуалност - да
бъде уважена претенцията по иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД.
- 3 -
Ответникът по въззивната жалба „Бартер“ ЕООД - гр. София в писмения отговор я оспорва
като неоснователна.
Неоснователно било оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, изразяващи се в неправилно възприет от първоинстанционния съд предмет на
договора за изграждане на сграда и твърдение за липсата на достоверна дата на този
2
договор. Несъстоятелно било и твърдението на въззивника, че със сключването на договора
за обезпечаване на вземане без обективна причина „АВ трейдинг“ ООД отежнявало
положението си, тъй като с това действие дружеството постигало облекчаване на правното
си и фактическо положение - с него размера на задълженията му към кредитора се
намалявал със 130 000 лева и се отлагало във времето очакващото го незабавно
принудително изпълнение.
По отношение на евентуалния иск по чл. 135 от ЗЗД било неоснователно оплакването, че не
било отчетено качеството на процесуален субституент на ищеца - нито в исковата молба,
нито в многобройните уточняващи допълнителни молби било заявено, че ищецът предявява
чуждо материално право. Дори това твърдение да било вярно, предявеният от името на
сочената за длъжник на ищеца И. М. Б., отново нямало да бъде нито допустим, нито
основателен. В обстоятелствената част на исковата молба не били изложени обстоятелства,
че именно тя разполага с твърдяното от него право на иск - напротив, според твърденията в
молбата И. Б. по-скоро би следвало да бъде ответник, а не ищец. Съдът съобразил, че
физическото лице И. Б. не е страна по атакуваните сделки, а и нямало твърдения тя да е
имала правен интерес от завеждането на Павловия иск. Уважаването на този иск обаче,
нямало да доведе до промяна в нейната правна сфера - обстоятелство, само по себе си
достатъчно да отрече оплакването за несъобразена от първоинстанционния съд процесуална
суброгация.
Молбата към съда е решението да бъде потвърдено.
Ответникът „АВ Трейдинг“ ООД (в ликвидация) - гр. София не е изразил становище по
основателността на въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
В исковата молба и в допълнителна искова молба ищецът В. Г. Б. от гр. *** твърдял, че с
договор за цесия от 1.09.2018 г. придобил от И. Д. Н. притежаваното от последния вземане
към И. М. Б. в размер на 51 300 лева, ведно със
законната лихва, считано от 31.03.2010 г., както и 5 376 лева деловодни разноски. Сумите
били присъдени на цедента с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 15615/2010 г. на Софийския районен съд, гражданска колегия, 31
състав. Длъжницата И. Б. била съдружник в „АВ Трейдинг“ ООД, поради което по
образуваното изпълнително дело бил наложен запор върху дружествените й дялове в
дружеството. По предявения от И. Д. Н. иск с правно основание чл. 517, ал. 3 от ГПК с
решение № 407 от 22.02.2016 г. по т.д. № 4601/ 2015 г. на Софийския градски съд, търговско
отделение, VІ - 4 състав било постановено прекратяване на „АВ Трейдинг“ ООД и открито
производство по ликвидация. До деня на завеждането на исковата молба това производство
не било приключило и ищеца не бил удовлетворен за вземането си. Междувременно
активите на „АВ Трейдинг“ ООД били източени, тъй като дружеството още през 2015 г. било
3
учредило в полза на другия ответник „Бартер“ ЕООД договорна ипотека върху няколко свои
недвижими имота, като обезпечение на задължението му за начислена неустойка по договор
от 19.01.2012 г., въпреки че такова задължение не било валидно възникнало в полза на
„Бартер“ ЕООД. Недвижимите имоти били възложени на кредитора по договора в резултат
на предприетите от него действия по принудително изпълнение.
Предмет на договора за строителство от 19.01.2012 г. било учредяването на право на строеж
върху бъдеща сграда и предвид това, че не бил сключен в изискуемата от закона нотариална
форма за действителност, бил нищожен и не обвързвал страните с клауза за неустойка, което
правело несъществуващо и правото на вземане за нея, а така също и ипотечният акт за
неговото обезпечаване. Посочената в договора дата 19.01.2012 г не била достоверна, най-
ранната достоверна дата на сключването му била тази на съставянето на договорната
ипотека - 26.02.2015 г. Освен това задължението за осигуряване на строителни книжа за
изпълнение на строителството било на собственика на имота - възложител по договора,
поради което за неговото неизпълнение не следвало отговаря изпълнителя. Необяснимо било
и защо след като на 22.12.2014 г. кредиторът се снабдил с изпълнителен лист за вземането за
неустойка, на 26.02.2015 г. била учредена договорна ипотека, обезпечаваща изпълнение на
задължението за плащане на вече присъдената му и подлежаща на изпълнение неустойка. В
случай, че обезпечената с договорната ипотека неустойка била реално съществуващо
вземане, тя следвало да намери отражение в счетоводните записи и на двете дружества, но
при ипотекарния длъжник тя не била осчетоводена като задължение.
- 5 -
При тези фактически твърдения и след като по указанията на съда в няколко молби ищецът
уточнявал своя правен интерес и основанието на исковите претенции, молбата към съда
била да постанови решение, с което: да признае за установено по отношение на ответниците,
че в полза на „Бартер“ ЕООД не е възникнало вземане за неустойка в размер на 120 048.33
лева срещу „АВ Трейдинг“ ООД, произтичащо от договора за строителство от 19.01.2012 г.,
поради нищожност на сделката на основание чл. 26, ал.2, пр. 3 от ЗЗД - липса на
предписаната от закона форма за действителност, и на основание чл. 26, ал.2, пр. 5, вр. с чл.
17, ал. 1 от ЗЗД - като привидна сделка, сключена при условията на пълна симулация ; при
условията на евентуалност да бъде обявен за относително недействителен на основание чл.
135 от ЗЗД договора от 26.02.2015 г., с който „АВ Трейдинг“ ООД учредило в полза на
„Бартер“ ЕООД договорна ипотека върху посочения в нотариалния акт недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с административен адрес гр. София, ул. „***“
№ *, апартамент № 13, като увреждащ ищеца- осуетяващ възможността му да удовлетвори
вземанията си към И. Б. чрез осребряване на ликвидационния й дял в „АВ Трейдинг“ ООД.
Ответникът „АВ Трейдинг“ ООД (в ликвидация) - гр. София в писмения отговор заявил, че
4
липсвали данни за наличие на задължения на дружеството към „Бартер“ ЕООД, поради
което признавал иска и поискал на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК същото да не бъде
осъждано да заплаща разноските в процеса.
Ответникът „Бартер“ ЕООД - гр. София в писмения отговор и в отговора на допълнителната
искова молба оспорил претенциите като неоснователни. Притезанието срещу другия
ответник за сумата 384 900 лева, ведно със законната лихва от 5.03.2015 г. до окончателното
плащане и 7 698 лева разноски, за което се снабдил с изпълнителен лист, издаден на
6.04.2015 г. по гр.д. № 11 716/ 2015 г. на Софийския районен съд, гражданска колегия, 66
състав, произтичало от неизпълнението на задължението на последния, поето по договор за
строителство от 19.01.2012 г. В края на 2014 г. страните прекратили договора по взаимно
съгласие, като възложителят опростил част от предвидената в чл. 27, ал. 3 от договора
неустойка, а задължението да се плати неопростената част от неустойката било обезпечено с
учредяването на 26.02.2015 г. на договорна ипотека в полза на кредитора. След
неизпълнението на задължението на длъжника, вземането на кредитора по изпълнителния
лист, издаден на 6.04.2015 г., било присъединено за събиране по образуваното по негова
молба изп.д. № 631/ 2013 г. на ЧСИ Н. П.. С постановление за
възлагане от 20.05.2015 г. му бил възложен самостоятелен обект в сграда с административен
адрес гр. София, ул. „***“ № *, представляващ апартамент № 13, с площ от 108.67 кв.м. с
идентификатор 68134.513.134.1.13.
По отношение на иска по чл. 135 от ЗЗД изтъкнал, че ищецът не е имал качеството на
кредитор към деня на разпоредителното действие, тъй като е придобил вземането след тази
дата. Искът не бил насочен срещу посочения в исковата молба длъжник И. Б., а срещу трето
лице- търговско дружество, което нямало качеството на пряк негов длъжник и извършените
от последното разпоредителни сделки, включително и учредената договорна ипотека не
можело да се възприемат като водещи до увреждане интереса на ищеца, защото
имуществото на дружеството не можело да послужи за удовлетворяване на претендираните
с исковата молба вземания. Освен това не била налице увреждаща сделка, тъй като имота
бил продаден по действителната му цена след надлежно проведена публична продан в
рамките на изпълнително производство, а публичната продан не била действие на „АВ
Трейдинг“ ООД.
В съдържанието на договора от 19.01.2012 г. не било уредено задължение за учредяване на
право на строеж, тъй като имало изрична клауза, че собственикът на земята става собственик
и на построената в нея сграда. По отношение на задължението на възложителя да прехвърли
с продажба на строителя определени недвижими имоти клаузата на чл. 4 от договора имала
характер на предварителен договор. Задължението за снабдяване с всички необходими
строителни книжа чл. 10, ал. 4, било поето от строителя и именно поради неговото
бездействие строителството на сградата не било реализирано, от което възникнало
санкционирането му със заплащането на уговорената неустойка. Интересът на ответника да
прекрати договора за строителство и да опрости една част от уговорената неустойка
5
произтичал от необходимостта възможно най -бързо строителството на сградата да бъде
възложено на друг изпълнител. По отношение на сключения ипотечен акт за обезпечаване
на вземането за неустойка се посочва, че същият е бил предназначен за да задоволи интереса
и на двете страни.
Молбата към съда била да отхвърли исковите претенции като неоснователни.
Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.
В заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
издадена на 24.04.2010 г. по ч.гр.д.№ 15615/ 2010 г. на Софийския районен съд, гражданско
отделение, 31 състав е разпоредено длъжника И. М. Б. да заплати на кредитора И. Д. Н.
сумата 51 300 лева - главница, законната лихва от
- 7 -
подаване на заявлението - 31.03.2010 г. до окончателното плащане на сумата, 4 350 лева
адвокатско възнаграждение и 1 026 лева държавна такса.
По образуваното въз основа на изпълнителния лист от 23.04.2010 г. изп.дело № 322/ 2014 г.
на ЧСИ Н. П. с постановление от 29.06.2015 г. взискателят И. Д. Н. бил овластен да предяви
иск за прекратяването на „АВ Трейдинг“ ООД. С решение № 407 от 22.02.2016г. по т.д. №
4601/ 2015 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 4 състав, влязло в сила на
9.03.2018 г., на основание чл. 517, ал. 3 от ГПК е постановено прекратяване на „АВ
Трейдинг“ ООД и откриване на производство по ликвидация. С акт № 20180713154641/
13.07.2018 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията на основание чл. 266, ал. 2 от
ТЗ С. П. П. от гр. *** е назначен за ликвидатор на „АВ Трейдинг“ ООД (в ликвидация) със
срок за приключване на ликвидацията 13.01.2019 г.
С договор за продажба на вземане от 1.09.2018 г. И. Д. Н. прехвърлил на В. Г. Б. своите
вземания от И. М. Б. - обект на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№ 15615/ 2010 г. на
Софийския районен съд, гражданска колегия, 31 състав, срещу задължението на цесионера
да заплати за вземанията цена в размер на 3 000 лева. С нотариална покана, връчена на И.
М. Б. на 9.01.2019 г., цедентът уведомил на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД длъжника за
прехвърлянето на вземането. (т.І, л. 37)
С договор за изграждане на сграда (строителство), сключен на 19.01.2012 г. в гр. София,
„Бартер“ ЕООД - собственик на поземлен имот, съставляващ ПИ - 893 в квартал 100 по
плана на гр. София, м. „Манастирски ливади“ възложил на „АВ Трейдинг“ ООД да
осъществи проектирането, администрирането на необходимата строителна и архитектурна
документация, финансирането и изграждането за своя собствена сметка на бъдещ обект
„Офис сграда с подземен гараж, кафе сладкарница и два броя амбулатории за ИППМП
стоматологична“, срещу задължението да му предостави упражняването на правото на
ползване върху бъдещият изграден обект за срок от 5 години, включително
6
инфраструктурата и принадлежностите, които обслужват неговата експлоатация, като му
прехвърли по нотариален ред целия трети етаж и целия подпокривен етаж на сградата и 8
броя паркоместа. (т.І, л.160-172)
С договор за заем, сключен на 26.01.2015 г. в гр. София, „Бартер“ ЕООД предоставило на
„АВ Трейдинг“ ООД сумата 14 900 лева, срещу задължението на заемателя да я върне до
края на м. февруари 2015 г. (т.І, л.211) Според приетото в съдебното заседание на 10.05.2024
г. заключение на почеркова експертиза, изготвено от вещото лице Г. М.,
подписа за заемател в договора за заем от 26.01.2015 г. е положен от И. М. Б.. (т.І, л.367-370)
В нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 14, том 1,
рег. № 760, дело № 11 от 26.02.2015 г. на нотариуса С. З., вписан в Службата по вписванията
с вх.рег.№10010 от 26.02.2015 г., акт № 38, т. V, дело № 6890/ 2015 г. кредиторът „Бартер“
ЕООД и ипотекарния длъжник „АВ Трейдинг“ ООД потвърдили, че ипотекарния длъжник
дължи заплащането на 500 000 лева, произтичащи от вземане за неустойка на основание чл.
27, ал 3 от договор за изграждане на сграда от 19.01.2012 г. поради пълното неизпълнение на
задълженията по него от страна на строителя „АВ Трейдинг“ ООД ; „Бартер“ ЕООД се
съгласил да опрости част от задължението, а именно сумата 130 000 лева, като занапред
ипотекарния длъжник ще дължи неустойка в размер на 370 000 лева, която трябва да бъде
заплатена в срок до 4.03.2015 г. ; „АВ Трейдинг“ ООД дължи на „Бартер“ ЕООД връщането
на заем, получен на 26.01.2015 г., в размер на 14 900 лева, която се задължило да върне в
срок до края на м. февруари 2015 г.
За обезпечаване на тези вземания заедно с лихвите, неустойките и разноските „АВ
Трейдинг“ ООД учредило в полза на „Бартер“ ЕООД ипотека върху собствените си
самостоятелни обекти в сградата с идентификатор 68134.513.134.1 с административен адрес
гр. София, ул. „***“ № * : апартамент № 9 с площ от 108.67 кв.м. с идентификатор
68134.513.134.1.14 , апартамент № 13, с площ от 108.67 кв.м. с идентификатор
68134.513.134.1.13 , ателие № 2 с площ първо ниво 59.69 кв.м., второ ниво 45.55 кв.м. с
идентификатор 68134.513.134.1.11 , офис на две нива с площ 70.39 кв.м. с идентификатор
68134.513.134.1.12.
В заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
издадена на 6.04.2015 г. по ч.гр.д.№ 11716/2015г. на Софийския районен съд, ІІ гражданско
отделение, 66 състав, е разпоредено длъжникът „АВ Трейдинг“ ООД да заплати на
кредитора „Бартер“ ЕООД сумата от 384 900 лева, ведно със законната лихва за периода от
5.03.2015 г. до заплащане на вземането и разноски в размер на 7 698 лева държавна такса,
което вземане произтича от : договор за изграждане на сграда от 19.01.2012 г., по който
длъжникът е бил задължен за неустойка в размер на 500 000 лева, което задължение е
признато от страните в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека и от договор за
заем от 26.01.2015 г. в размер на 14 900 лева, което задължение за връщане на заема е
признато от длъжника в същия нотариален акт. (т.І, л.18)
7
Удостоверение изх.№ 5589/ 17.10.2019 г. по изп.д. № 631/ 2013 г. на ЧСИ Н. П. е издадено в
уверение на това, че делото е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на
19.11.2013 г. по гр.д. №
- 9 -
31598/ 2013 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 118 състав, по което
взискател е „Бартер“ ЕООД, а длъжник „АВ Трейдинг“ ООД. По молба на взискателя по
делото е присъединено за събиране и вземането на „Бартер“ ЕООД срещу „АВ Трейдинг“
ООД по изпълнителен лист, издаден на 6.04.2015 г. по ч.гр.д.№ 11716/2015г. на Софийския
районен съд, ІІ гражданско отделение, 66 състав, съгласно удостоверение по чл. 456, ал. 2 от
ГПК с изх. рег. № 02305/ 23.04.2015 г., издадено по изп.д. № 20158470400074. (т. І, л. 180)
С постановление за възлагане от 20.05.2015 г. по изп.д. № 631/ 2013г. на ЧСИ Н. П., вписано
в книгите за вписване вх.рег № 33382/ 11.06.2015 г., том LХХІХ, № 29, на основание чл. 496
от ГПК на „Бартер“ ЕООД бил възложен самостоятелен обект в сграда с административен
адрес гр. София, ул. „***“ № *, представляващ апартамент № 13, с площ от 108.67 кв.м. с
идентификатор 68134.513.134.1.13. (т.І, л. 28)
В съдебното заседание на 19.01.2024 г. е прието заключение на счетоводна експертиза,
изготвено от вещото лице З. Д., според което от проверката в счетоводството на „Бартер“
ЕООД се установило, че вземането за неустойка към „АВ Трейдинг“ ООД (в ликвидация),
която се дължи по договора за строителство от 19.02.2012 г. в размер на 370 000 лева е
отчетена като приход по сметка 709 „ Други приходи от дейността“ на 6.04.2015 г. Сумата
от 14 900 лева, предоставен с РКО № 5103 от 26.01.2015 г. заем е отразена в счетоводните
регистри на „Бартер“ ЕООД в намаление на паричните средства на каса и като вземане по
предоставен по аналитичната партида на „АВ Трейдинг“ ООД. (т.І, л. 342)
В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната
инстанция преценява въззивната жалба като процесуално допустима - подадена е в
установения в закона срок от страна по делото, която има интерес и право на обжалване на
валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.
След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните,
намира релевираните във въззивната жалба конкретни оплаквания за неправилност на
решението за неоснователни, като споделя съображенията, изложени в мотивите на
обжалвания акт, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК, а в допълнение счита за
необходимо да посочи и следното.
В условията на обективно съединяване са предявени : главен иск по реда на чл. 124, ал. 1 от
ГПК за установяване несъществуването в полза на втория ответник „Бартер“ ЕООД на
вземане срещу първия ответник „АВ Трейдинг“ ООД (в ликвидация) за сумата 120 048.33
8
лева, представляваща
неустойка за забава, начислена на основание чл. 27, ал. 3 от договор за изграждане на сграда
(строителство), сключен на 19.01.2012 г., поради нищожност на договора в хипотезите на чл.
26, ал.2, пр.3 и на чл. 26, ал.2, пр.5, вр с чл. 17 от ЗЗД ; евентуален иск с правно основание
чл. 135 от ЗЗД за признаване за недействителен по отношение на ищеца на договора,
сключен с нотариален акт № 14, том 1, рег. № 760, дело № 11 от 26.02.2015г. на нотариуса С.
З., с който длъжникът „АВ Трейдинг“ ООД учредил в полза на кредитора „Бартер“ ЕООД
ипотека върху собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сградата с идентификатор 68134.513.134.1 с административен адрес гр. София, ул. „***“ № *
: апартамент № 13, с площ от 108.67 кв.м. с идентификатор 68134.513.134.1.13, за
обезпечаване на вземания на кредитора, произтичащи от неустойка, начислена на основание
чл. 27, ал 3 от договор за изграждане на сграда от 19.01.2012 г. поради пълното неизпълнение
на задълженията по него от страна на строителя „АВ Трейдинг“ ООД, заедно с лихвите,
неустойките и разноските.
Претенцията по главния иск е основана на твърдения за липса на валидно възникнало
задължение за заплащане на неустойка поради недействителност на договора за
строителство на две самостоятелни основания, във връзка с което е оспорена и
достоверността на посочената в договора дата на съставянето му.
Практиката на касационната инстанция е последователна в разбирането, че страна в процеса,
която не е участвала в съставянето на частен документ и не се явява трето по смисъла на чл.
181, ал. 1 от ГПК лице, може да оспорва датата на съставянето му, като последната следва
да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за
лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени
или обективирани в частния документ. (Решение № 32 от 18.06.2019 г. по т. д. № 1109/ 2018
г. на ВКС, I т. о.)
Съгласно приетото в мотивите на Решение № 50085 от 9.01.2024 г. по т.д.№ 1409/ 2022 г. на
ВКС, I т. о. достоверната дата по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК не е датата на съставяне на
документа, а последваща по време дата, на която е настъпил факт, установяващ
предхождащото съставяне на документа. Посочената в документа дата на съставяне може да
е вярна или невярна и подлежи на доказване при оспорването й. Достоверната дата подлежи
на доказване в случай, че се цели противопоставяне на документа на трети лица по смисъла
на чл.181, ал.1 от ГПК. При оспорване на документа от лице, което не е участвало в
съставянето му, но това лице черпи права от някой от издателите и може да бъде увредено от
антидатирането му, доказването, че посочената в документа дата на съставяне е вярна, не
създава противопоставимост на
- 11 -
9
документа на това „трето лице“ по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК. За да се противопостави
документът на третото лице, достоверната дата следва да се докаже от лицето, ползващо се
от документа. В този случай оспорването на датата представлява възражение, че документът
не е противопоставим на третото лице и съответно доказването трябва да е, че документът
има достоверна дата. Общото изискване, за да бъде документът противопоставим на третото
лице, е установяването по безсъмнен начин на последователността във времето, първо -
съставянето на документа и след това - настъпването на факта. При оспорване на датата на
съставяне на документа от лице, което не е участвало в издаването му, свидетелските
показания са допустими.
За конкретния случай е от особена важност да се отбележи, че ищецът не е посочил никакви
конкретни факти - настъпили или ненастъпили към датата на съставяне на документа, на
които е основано оспорването. То е заявено за първи път в допълнителната искова молба, с
подаването на която е настъпила процесуалната преклузия относно възможността да бъдат
правени пояснения и допълване на първоначалната молба, като в нея е изложено само
твърдението, че договора е бил „създаден на датата на нотариалния акт за ипотека от
26.02.2015 г.“, както и че „в заповедното производство длъжникът „АВ Трейдинг“ ООД не е
направил никакво възражение за недължимост на паричното задължение по ипотечния акт“.
Съобразявайки аргументите в цитираното решение на ВКС, обосноваващи допустимостта на
общо основание на свидетелски показания за установяване достоверната дата на частния
диспозитивен документ, настоящият съдебен състав приема, че доказването, проведено от
втория ответник посредством показанията на свидетелката М. А., се е оказало успешно.
Свидетелката заявила, че в продължение на 15 години изпълнява длъжността „офис
асистент“ по трудов договор с „Топливо България“ ООД, чийто управител бил управител и
на „Бартер“ ЕООД, и трудовите й функции включвали обработка на административни
документи и фактури, водене на вътрешна и външна кореспонденция, „както и други неща“.
Било й известно, че „Бартер“ ЕООД притежава имот в местността „Манастирски ливади -
Изток“, в близост до околовръстния път, който „е бил даден за строителство на фирма „АВ
Трейдинг“ ООД“. Спомняла си, че имало такъв договор, който се сключил в началото на
2012 г. Не си спомняла датата, но сключването на договора в началото на 2012 г. свързвала
„с един хаос и суматоха около приготвяне и преместване от стария в новия офис“, което
било „свързано с опаковане на доста документация“. За подписването на договора в
началото на 2012 г. съдела
по това, че тогава той й бил даден „да се класира…да се прибере“. Тогава тя не го
прегледала защото не била юрист, не била адвокат, за това не го била чела. Единствено
знаела, че касае въпросния имот в Манастирски ливади - Изток, който граничи с
околовръстния път. Тогава й били давани много други документи за да ги опакова, да ги
класира и да ги приготви за преместване, „включително и този договор“. Не знаела кой е бил
управител на фирма „АВ Трейдинг“ ООД в онзи период. Спомняла си И. Б., защото преди
10
подписването на този договор идвала доста често в офиса за да се среща с управителя, а и
след преместването в новата офис сграда идвала на срещи. Не можела да се сети за друга
връзка между И. Б. и сключен договор, освен че „АВ Трейдинг“ ООД искали да застроят
сграда в този имот.
Преценката на тези показания в общата доказателствена съвкупност, с оглед конкретната
обстановка и всички обстоятелства към онзи момент, не поставя под съмнение тяхната
достоверност - те са резултат от личното и непосредствено възприятие на свидетелката, при
възпроизвеждането им няма вътрешни противоречия относно осъществяването на
съществения за правилното решаване на спора правнорелевантен факт - предоставянето й в
началото на 2012 г. на оспорения договор, за да бъде прибран и класиран заедно с други
документи при преместването на офиса на дружеството в друга сграда, както и знанието на
факта, че договора е сключен с „АВ Трейдинг“ ООД за строителство на сграда в собствения
на „Бартер“ ЕООД недвижим имот в местността Манастирски ливади - Изток.
Съобразявайки изискванията в разпоредбата на чл. 172 от ГПК към тези показания да се
подходи със засилена критичност, при липсата на данни на волята на свидетелката да каже
истината да противостоят насрещни стимули, съдът приема, че нейната обвързаност в
трудово правоотношение с дружество, което е свързано лице с втория ответник, не е
обстоятелство, което само по себе си дискредитира показанията, изключвайки възможността
те да се ценят в процеса като обективни и безпристрастни, поради което същите следва да
бъдат кредитирани напълно.
Изложените съждения обуславят категоричната констатация, че ползващия се от договора за
изграждане на сграда втори ответник е доказал неговата достоверна дата, което означава, че
оспорения документ е противопоставим на третото за договора лице - ищецът в настоящото
производство.
Твърдяната нищожност на договора в хипотезата на чл. 26, ал. 2, пр.3, вр. с чл. 18 от ЗЗД
предпоставя обсъждането на въпроса за неговата правна характеристика. От анализа на
поетите от страните задължения следва извода, че той изпълва съдържанието на договор за
изработка, по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД, който е дефиниран в доктрината и
- 13 -
съдебната практика като двустранен, възмезден, консенсуален, комутативен и каузален.
Предвид неговия предмет - изграждане на сграда в имот на възложителя, приложима е
разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ЗУТ, съгласно която отношенията между страните следва да
бъдат уредени в писмен договор. Представянето на въпросния документ като писмено
доказателство с отговора на исковата молба установява точното съблюдаване на посоченото
изискване.
11
Несъстоятелно е заявеното в допълнителната искова молба възражение, че задължението „да
се снабди със строителни книжа и документи“ не е било за „така наречения строител“, а за
собственика на имота. Автономията на волята на страните в гражданските правоотношения
да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от
ЗЗД единствено от изискването неговото съдържание да не противоречи на повелителните
норми на закона и на добрите нрави. В настоящия случай уговорката в чл. 4, пр. 1 от
договора, с която на строителя е възложено „да организира и осъществи проектирането,
администрирането на необходимата строителна и архитектурна документация“, не
противоречи на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, в действащата към 19.01.2012 г. редакция (ДВ, бр. 65
от 2003 г.). Съгласно цитираната разпоредба възложител е собственикът на имота и той или
упълномощено от него лице осигурява всичко необходимо за започване на строителството. В
конкретния случай въпросната уговорка несъмнено има значението именно на овластяване
на строителя от възложителя - собственик на имота, да извърши всички фактически и
правни действия, с които да осигури всичко необходимо за започване на строителството, по
смисъла на цитираната разпоредба. Следователно неизпълнението на това задължение
ангажира отговорността на изпълнителя по чл. 26 и чл. 27 от договора.
По отношение спазването на установената в чл. 18 от ЗЗД форма за действителност на
договора за конкретния случай, съдът съобрази следното. Тълкуването в съответствие с
правилото на чл. 20 от ЗЗД на отделните уговорки в договора във връзка едни с други, като
всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността, не води до извода, че действителната
обща воля на страните е била с него да бъде учредено в полза на строителя право на строеж
и право на ползване на бъдещата сграда. В договора никъде не е записано изрично
волеизявление на възложителя, с което по силата на правната сделка в полза на строителя да
се учредява право на ползване на бъдещата вещ, нито да му се прехвърля
правото на собственост върху описаните в чл. 4, пр. 2 самостоятелни части от бъдещата
сграда. Употребеният там израз „като междувременно му прехвърли по нотариален ред
следните обекти от бъдещ обект“, както и израза „собственикът му предоставя, а строителя
приема да упражнява право на ползване върху бъдещия изграден обект за срок от 5 години“,
„считано от датата на въвеждането му в експлоатация“ (чл. 6, ал.1), недвусмислено изразяват
ясната воля на страните задължението на възложителя да учреди ограниченото вещно право,
както и да прехвърли правото на собственост, да бъде изпълнено в един бъдещ момент -
когато на основание чл. 92 от ЗС той стане собственик на бъдещата вещ след като тя
възникне като обект на правото на собственост. Иначе казано, с тези уговорки страните са
подготвили и планирали сключването на бъдеща сделка, посредством която желания от тях
вещноправен транслативен ефект да настъпи след приключването на процедурата по чл.
177, ал. 1 от ЗУТ, затова и същите следва да бъдат възприемани като задължения, поети по
предварителен договор, който има само облигаторно действие, в смисъл, че създава
12
задължение за учредяване на ограничено вещно право и прехвърляне на собственост. В
съответствие с изложените съждения следва извода, че договора за строителство от
21.02.2012 г. не е нищожен на посоченото основание.
Второто самостоятелно основание за нищожност на договора, според ищеца, е в хипотезата
на чл. 26, ал. 2, пр.5, вр. с чл. 17 от ЗЗД и с оглед диспозитивното начало в гражданския
процес съдът е длъжен да се произнесе в рамките на заявеното от страната искане за защита,
която се определя въз основа на твърдените обстоятелства и петитум. С допълнителната
искова молба е въведено твърдение за недействителност на сделката, тъй като единствената
цел на сключването й била създаването на фигурата на мнимия кредитор с цел увреждане на
праводателя на ищеца. Независимо от това, че с депозирането на молбата е настъпила
процесуалната преклузия за поясняване и допълване на първоначалната молба, в последваща
молба било направено уточнението, че „сме изправени пред хипотезата на абсолютна
симулация“, при която волята на страните била първата да прехвърли в полза на втората
безвъзмездно процесния апартамент, а не да се уговаря неустойка поради неизпълнение на
договорно задължение.
Съгласно възприетото в доктрината и съдебната практика единно становище, в приложното
поле на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД попадат и привидните договори, при които привидното
волеизявление почива на самата воля на страните - самите те прикриват действителната си
воля с привидна такава, чийто последици не желаят. Според разясненията в мотивите на
Тълкувателно решение № 2 от 11.06.2025 г. по тълк.д. № 2/
- 15 -
2025 г. на ВКС, ОСГТК при симулацията нищожността произтича от самата воля на
страните, а не от липсата на такава воля или че същата противоречи на императивни норми,
в какъвто смисъл са останалите основания за нищожност по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Затова и
явната сделка е валидна за третите добросъвестни лица, което обосновава приложимостта на
специалното правило на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД. Тъй като действителната воля на страните
остава скрита за третите лица, съдът не би могъл да открие нищожността, без на нея да се е
позовала заинтересованата страна. Привидността на сделката в отношенията между
страните може да се разкрие чрез обратно писмо, подписано между тях, или при наличие на
начало на писмено доказателство.
В конкретния случай на привидността се позовава трето лице за сделката с твърдението, че
тя е била насочена срещу неговия праводател и в негова тежест е да го докаже, при
условията на пълно и главно доказване, с всички доказателствени средства, включително и
със свидетелски показания, които са допустими предвид разпоредбата на чл. 165, ал. 2, пр.2
от ГПК.
Изявлението на ищеца, че изложените от втория ответник в отговора на исковата молба
13
обяснения досежно причините, поради които договора бил сключен с първия ответник
звучали правно нелогично, не е твърдение за осъществяването или неосъществяването на
факт, от който зависи оспореното право. Преценка за липса на правна логика в определени
фактически или правни действия на страните в контекста на установената фактическа
обстановка е възможна единствено в случай, че оспорващият противопостави аргументи,
основани на факти, които подкрепят това твърдение. В конкретния случай такива липсват,
поради което този въпрос не подлежи на обсъждане.
По отношение на другото възражение на ищеца е важно да се посочи, че неотразяването на
задължението за неустойка в счетоводството на длъжника само по себе си не е факт, който
обуславя извод за липса на такова задължение. От гледна точка на доказването в процеса
липсата на счетоводно отчитане на конкретна стопанска операция може да служи като факт
на действителността, който стои във връзка на зависимост с релевантния за спорното право
факт и да бъде възприеман като указание, че този факт се е осъществил.
В конкретния случай обаче, твърдението за липса на счетоводно отчитане на задължението
за неустойка при длъжника, не може да се приеме за доказано. Ищецът се е позовал
единствено на изявлението на ликвидатора на дружеството - първи ответник по иска в
отговора на
исковата молба, че при него „липсват данни за наличие на задължения на дружеството към
другия ответник“. Установяването на спорния факт - отразяването в счетоводствата на
ответниците на вземане, респ. задължение за неустойка по договора, е предмет на
назначената по искането на втория ответник счетоводна експертиза. При обсъждането на
заключението в съдебното заседание на 19.01.2024 г. експертът З. Д. заявила, че въпреки
отправената към ликвидатора молба да бъдат предоставени извлечения от счетоводството на
дружеството не й предоставили нищо, не получила съдействие от него - отказан бил достъп
и не били предоставени документи за да може да извърши констатация като специалист на
база и на тяхната документация. Няма основания достоверността на това изявление да бъде
поставена под съмнение, което води до неизбежния извод за допуснато от представляващия
първия ответник грубо нарушение на установения в чл. 3 от ГПК принцип за добросъвестно
упражняване на предоставените процесуални права. При това положение, с оглед на
обстоятелствата по делото, на основание чл. 161 от ГПК настоящият съдебен състав приема
за доказан факта, относно който първият ответник е създал пречки за събиране на
допуснатото доказателство (счетоводна експертиза), а именно, че задължение за неустойка в
размер на 370 000 лева, произтичащо от договор за изграждане на сграда от 19.02.2012 г., е
било отчетено като разход в счетоводството на „АВ Трейдинг“ ООД.
Възражението за липса на разумна причина за учредяване на ипотечно право в полза на
втория ответник, при положение, че още на 22.12.2014 г. той се бил снабдил с изпълнителен
лист срещу първия ответник, е неотносимо за спора относно привидността на договора за
14
изграждане на сграда от 19.02.2012 г. Така формулирано то може да бъде квалифицирано
като твърдение за нищожност на договора за учредяване на ипотека от 26.02.2015 г. в
хипотезата на чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД - поради липса на основание. Съдът не е сезиран с
такъв иск и съобразно принципа за диспозитивното начало, установен в чл. 6, ал. 2 от ГПК,
не дължи произнасяне.
В обобщение на изложените съждения съдът приема, че ищецът, в чиято тежест е да
установи привидността на договора за изграждане на сграда от 19.02.2012г., не е ангажирал
никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, от което следва извода, че договора не
е нищожен на посоченото основание.
В съответствие с правните аргументи, основани на установената от доказателствата
фактическа обстановка на спора, настоящият съдебен състав достигна до крайния извод, че
ответниците по иска са били обвързани в правоотношение, създадено по силата на валидно
сключен на 19.01.2012 г. договор за строителство, като вследствие на пълното
- 17 -
неизпълнение на поетото от първия ответник задължение да построи за своя сметка в
уговорения тригодишен срок офис сграда в собствения на втория ответник недвижим имот,
за последният е възникнало вземане за уговорената в чл. 27, ал.3 от договора компенсаторна
неустойка в размер на 500 000 лева. Следователно предявеният от ищеца по реда на чл. 124,
ал. 1 от ГПК отрицателен установителен иск за признаване на несъществуването на
въпросното вземане, е неоснователен и недоказан.
Неоснователността на главния иск е предпоставка за възникване на вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск по чл. 135 от ЗЗД.
Предмет на конститутивния иск е обявяване за относително недействителен по отношение
на ищеца на договора от 26.02.2015 г., с който „АВ Трейдинг“ ООД учредило в полза на
„Бартер“ ЕООД договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект - апартамент № 13, в сграда с административен адрес гр. София, ул. „***“ № *.
Правният интерес от воденето на иска е обоснован с това, че учредяването на ипотеката
уврежда ищеца, тъй като осуетява възможността му да удовлетвори вземането си от своята
длъжница И. Б. - съдружник в „АВ Трейдинг“ ООД, чрез осребряването на ликвидационния
й дял в „АВ Трейдинг“ ООД (в ликвидация).
Основателността на иска е обусловена от установяване от ищеца, при условията на пълно и
главно доказване, на наличието на всички елементи от фактическия състав на правната
норма : от обективна страна - съществуващо в негова полза вземане срещу длъжника ;
увреждащо удовлетворяването му действие или сделка на длъжника, от субективна страна -
знание на длъжника и на лицето, с което е договарял, за увреждането.
15
В настоящия случай твърдяното от ищеца действие, което го уврежда, е учредяването на
ипотека върху собствен на първия ответник недвижим имот в полза на втория ответник по
иска. Учредител на ипотеката е търговско дружество, за което ищецът нито твърди, нито по
делото има доказателства то да е негов длъжник. Длъжник на ищеца е И. Б. - съдружник в
това дружество, прекратено на основание чл. 517 от ГПК, чиято ликвидация, видно от
справката в търговския регистър, и към днешна дата не е приключила. Липсата на вземане
на ищеца към първия ответник го делегитимира като активна страна в производството по
конститутивния иск - само фактът, че той не е титуляр на вземане срещу учредилият ипотека
ответник, е достатъчен да обуслови извод за неоснователност на исковата претенция, което
прави ненужно
обсъждането на въпроса за наличието на останалите предпоставки в приложимата правна
норма.
В контекста на изложеното е важно да се изтъкне, че във въззивната жалба за първи път е
заявено, че „в случая се касае за типичен пример на процесуална субституция… в
хипотезата на чл. 134 от ЗЗД“, във връзка с което на първоинстанционния съд са вменени
допуснато нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния
закон, тъй като вследствие неправилно възприетата фактическа обстановка формирал
погрешни правни изводи. В изложението по - горе беше изтъкнато принципното положение,
че съблюдаването на диспозитивното начало в гражданския процес създава задължение за
съда да се произнесе в рамките на заявеното от страната искане за защита, която се определя
въз основа на твърдените обстоятелства и петитум. Никъде в исковата молба и в
множеството последващи уточнения ищецът не е заявил, че с предявяването на иска по чл.
135 от ЗЗД упражнява имуществените права на длъжника И. Б., тъй като бездействието й
заплашва удовлетворението му. При липсата на твърдения и петитум в посочения смисъл
съдът не е имал задължението да разгледа настоящия иск, като предявен в хипотезата на чл.
134 от ЗЗД, за да се приеме, че е допуснал процесуално нарушение при определянето на
неговата правна квалификация.
В обобщение на изложените съждения, с оглед неоснователността на релевираните в
жалбата оплаквания и поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на
въззивната инстанция с тези на първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ответника по
жалбата „Бартер“ ЕООД разноските, направени във въззивното производство в размер на
сумата от 9 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, платено по договор за
правна защита и съдействие от 17.01.2025 г. Съобразявайки разясненията в т.3 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК съдът
преценява възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от
16
ГПК за неоснователно. Заплатената сума не надвишава минималния размер, установен в
действащата към деня на плащането й редакция на чл.7, ал.2, т. 5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр. 88 от
4.11.2022 г.), който е 9 450 лева.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1186 от 28.08.2024 г. по т.д. № 2320/ 2022 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 1 състав.
ОСЪЖДА В. Г. Б. от гр. ***, кв. „***“, *, ет. *, ап. *, с ЕГН ********** да заплати на
„Бартер“ ЕООД - гр. София, бул. „Арсеналски“ № 77, с ЕИК ********* на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата 9 400 (девет хиляди и четиристотин) лева, представляваща
разноски, направени във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17