Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260102
град Пловдив, 10.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, наказателно
отделение, в публичното заседание на петнадесети септември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Миглена МАРКОВА
Силвия АЛЕКСОВА
при секретаря
Стефани КАЛОФЕРОВА и прокурора Борис МЕНДЕВ, като разгледа докладваното от
съдия Станева ВНОХД №1051 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по глава ХХІ
от НПК.
С
присъда №255/15.10.2019 година, постановена по НОХД №851/2018 г., Пловдивският
районен съд, 17 наказателен състав, е признал подс. М.П.П. за невиновен в това, на *** г. в гр. П. да се е заканил на В. Г.Б.,
ЕГН **********, от гр. П., с убийство и това заканване да би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144 ал.3
вр. ал.1 от НК.
Подсъдимият М.П.П. е признат за невиновен и в това, на *** г. в гр. П.да се е
заканил на Т. П. Т., ЕГН **********, от гр. П., с убийство и това заканване да
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като на основание
чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.
144 ал.3 вр. ал.1 от НК.
Съдът е
постановил вещественото
доказателство – 1 бр. компактдиск „Емтес“, приложен на лист 98 от съдебното
следствие, да остане към материалите по делото, а на основание чл. 190 ал.1 от НПК разноските по делото в размер на 479.80 лева – за възнаграждение на вещо
лице, да останат за сметка на държавата.
Срещу постановената присъда е
постъпил протест и допълнение към него от Районна прокуратура – Пловдив, като
се иска да бъде отменена и да се постанови нова,
с която подс. П. да бъде осъден по повдигнатите му обвинения. Излагат се доводи
за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, като се твърди,
че е резултат
от неправилно интерпретиране на събраните доказателства.
Депозиран е и отговор от
защитника на подсъдимия, като се излагат съображения, че твърденията в протеста
не отговорят на доказателствения материал. Извадени са думи от контекста, в
който са изречени. Макар и наказателното производство да е образувано по
инициатива на св. Б., в жалбата му до прокуратурата е описана фактическа
обстановка, която съществено се променя в хода на наказателното производство.
Подсъдимият се е оплакал от нанесен побой от св. Т.. Нещо повече – продал е и
дома си, за да няма контакт със свидетелите.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура Пловдив поддържа протеста и допълнението
към него, както и направеното искане. Счита, че обвиненията са доказани по
несъмнен начин. Безспорно е установено, че подсъдимият е отправил закани с
убийство към пострадалите, но неправилно се приема от съда, че с оглед
предходни инциденти заканите не са били от естество да предизвикат основателен
страх. Неправилно съдът не се е доверил и на заключенията на експертизите.
Адв. Д. – служебен защитник
на подсъдимия П. – поддържа, че не са налице основания за отмяна на
постановената присъда, която следва да се потвърди като правилна и
законосъобразна. Заключенията на експертизите противоречат на събрания и
проверен по реда на НПК доказателствения материал, като това е и причина да не
се възприемат. Полицейските служители не говорят за закани, а за взаимни обиди между
подсъдимия и пострадалите на инкриминираната дата, за закана с убийство не се
споменава и в сигнала до телефон 112.
Подсъдимият не се яви и не
изрази становище по протеста. Въззивното производство протече по реда на
чл.269, ал.3 от НПК.
Пловдивският окръжен съд, след
като обсъди направените в протеста и допълнението към него оплаквания,
становищата на страните, и след цялостна служебна проверка
на присъдата, независимо от наведените основания, в предмета и пределите на
въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Протестът
на РП - гр. Пловдив е подаден в законоустановения срок от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустим. Разгледан по същество е
неоснователен.
Въз основа на събраните от състава на
Районния съд доказателства е
приета за установена следната фактическа обстановка:
Към 2017 г. подсъдимият М.П. ***, но на
№***, живеел свидетелят В. Б., роден на *** г., а на №*** живеел синът на
свидетеля Т. Т., роден на *** г. Св. Т.често посещавал дома на сина си.
Заради злоупотреба с алкохол от страна
на М.П. /след смъртта на сина му/ и затруднено преминаване по тясната улица
заради спиране и паркиране на автомобила му, между него и св. Б. възниквали
пререкания, прерастващи и до словесни конфликти, при които имало отправяне на
обиди, цинизми, а и закани със саморазправа от страна на П. към по – възрастния
му съсед. Свидетелят търсел помощ и съдействие от службите на МВР, от
Прокуратурата, като през 2015 г. по негови жалби срещу действия на подсъдимия
били образувани две преписки в Районна прокуратура гр. Пловдив – №4455/2015 г.
и №4963/2015 г. /присъединена впоследствие към преписка № 4455/2015 г./, за
извършване на предварителни проверки за престъпления по чл.144 ал.3 от НК и по
чл.325 ал.1 от НК. С постановление от 17.08.2015 г. /изходирано на 18.08.2015
г./ наблюдаващият преписка №4455/2015 г. на РП Пловдив прокурор отказал
образуване на досъдебно производство спрямо П. поради липса на достатъчно данни
за извършено престъпление по чл.144 ал.3 от НК, чл.325 ал.1 от НК или друго
престъпление от общ характер.
Пак заради проблеми с преминаване на
автомобили по улицата, породени от начина на паркиране на колата на подсъдимия,
словесни разпри имало и между него и свидетеля Т. Т.. През месец март 2017 г.,
след поредно затрудняващо останалите преминаващи по улицата паркиране на
автомобила на П., св. Т., синът му и други лица влезли в дома на подсъдимия за
търсене на саморазправа. Възникнал физически сблъсък, от който и свидетелят, и
подсъдимият били с леки травматични увреждания. След случая М.П. преместил
автомобила си така, че да не пречи на останалите.
Подсъдимият П. на 28.03.2017 г. подал
жалба до Районна прокуратура Пловдив за нанесения му побой. Образувана е прокурорска
преписка №2482/2017 г., по която е възложено
извършване на проверка за достатъчно данни за престъпление по чл.129 от НК. С постановление от 08.06.2017 г. /изходирано на 12.06.2017 г./
наблюдаващият преписката прокурор от РП Пловдив отказал образуване на досъдебно
производство поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление по чл.129
и чл.131 ал.1 т.12 от НК, и установени данни за престъпление по чл.130 от НК,
което е от частен характер. Указано е на жалбоподателя, че наказателното
производство в този случай се преследва по тъжба на пострадалия пред съответния
първоинстанционен съд съгласно чл.161 ал.1 от НК.
С част от съседите си – свидетелите Й. К.и
Х. Х., подсъдимият П. бил в добри междусъседски отношения.
В късния следобед /след 18.00 ч./ на ***
г. свидетелят В. *** на път за дома си. Когато бил пред адреса на подсъдимия П.,
последният, който бил пиян, излязъл от дома си, насочил се към свидетеля и с
довод, че го бил псувал, го ударил по лицето в областта на устата, след което се
прибрал.
За нападението над него св. Б. позвънил
от мобилния си телефон /с абонатен номер ***** на Единен европейски номер за
спешни повиквания 112, като при разговор с оператора /регистриран в 18.28.56 ч.
с продължителност 02.43 минути/ съобщил, че един пиян го ударил, защото бил го
псувал, след което разговорът бил пренасочен към дежурен от полицията – от
Трето РУ Пловдив, териториално обслужващо района, в който попадала ул. Г..
При разговора с полицейския служител
сигнализиращият отново съобщил за нанесен му удар в главата, в зъбите, които
нямал, от М.П., заради това, че подсъдимият твърдял, че го бил псувал.
Обаждащият се не конкретизирал или детайлизирал други думи, изрази или действия
от страна на нападателя П. спрямо него. Заявил на полицая молба да дойдат и да
приберат нападателя, както и, че няма да се прибира, а ще ги изчака да дойдат.
В същия телефонен разговор преди
свързването с дежурния полицейски служител свидетелят В. Б. заявил при
обаждането си на оператора, че знае кой бил, че искал куршум, че ще го пребие –
„аз знам кой и … иска куршум … няма, аз жъ го прибия…“, както и да побързали,
че щяло да стане клане.
Свидетелят Б. се обадил и на сина на св.
Т. да съобщи за разразилия се инцидент с подсъдимия. От своя страна св. Т. бил
уведомен от сина си и се насочил към мястото на конфликта.
На указаното място от съобщилия за
инцидента св. Б. бил изпратен полицейски екип от служители на Трето РУ Пловдив
в състав свидетелите Ч. Д.и З. С.. При пристигането си полицаите заварили св. Б.,
възприели го като изплашен човек, като на тях им казал, че бил заплашен с
физическа саморазправа от подсъдимия, който бил пиян, заканил му се с палеж на
имота му и с убийство, без да конкретизира в какво се изразява заканата с
убийство – конкретни думи, изрази или действия. Свидетелят заявил, че
конфликтът им датирал от доста време, често имало вражда и се карали. В случая
се скарали за нещо и П. го бил ударил с ръка по лицето. По Б. нямало следи от
нараняване. Свидетелят на същия или в следващите дни не потърсил медицинска
помощ, не му е извършен и преглед с оглед евентуално удостоверяване на причинени
травми.
Подсъдимият П. бил в дома си и след повикването
му от полицаите излезнал. Пред тях употребилият алкохол подсъдим отправил обиди
към съседа си св. Б., заканил се и, че ще му запали къщата. По това време дошъл
и свидетелят Т. Т. и други лица. Полицейските служители Д.и С., докато траело
присъствието им на място, не възприели отправени каквито и да било конкретни
закани с убийство от страна на подсъдимия П. към някого от свидетелите Б. или Т..
Спрямо замесените в случая лица не били предприети действия съобразно
правомощията по ЗМВР от полицаите Д.и С..
На следващия ден – *** г., св. В. Б.
подал в Районна прокуратура Пловдив жалба за случилото се следобеда на *** г.,
по която била образувана прокурорска преписка №5583/2017 г., с възложена по нея
предварителна проверка с оглед наличие на данни за престъпление по чл.144 ал.3
от НК. В хода на предварителната проверка, на **** г., от служител на Трето РУ
Пловдив подсъдимият П. бил предупреден на основание чл.65 от ЗМВР да не отправя
закани, заплахи и да не упражнява физическо или психическо насилие над съседа
си В. Б., за което бил изготвен и протокол за предупреждение.
Според заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л.15-23 от
досъдебното производство/, освидетелстваният М.П. не се води на психиатричен
учет, не страда от психични заболявания и е психично здрав. По време на
инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Може да възприема правилно факти и
обстоятелства от значение за делото и да участва в наказателния процес. По
отношение на него според експерта не се налага да бъдат приложени принудителни
медицински мерки по чл.89 от НК.
Според заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л.24-33 от
досъдебното производство/, заканите и заплахите за живота и здравето на освидетелстваното
лице В. Б., отправени към него от М.П., са възбудили основателен страх от
тяхното осъществяване по смисъла на чл.144 ал.1 от НК.
Според заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л.34-42 от
досъдебното производство/, заканите и заплахите за живота и здравето на освидетелстваното
лице Т. Т., отправени към него от М.П., са възбудили основателен страх от
осъществяването им по смисъла на чл.144 ал.1 от НК.
Въззивният
съд намира, че очертаната фактическа обстановка е правилно възприета от
първоинстанционния съд, като е съобразена със събраните по делото доказателствени
материали. Пред настоящата инстанция не се събраха нови доказателства, като се
възприеха така установените факти.
От
състава на първостепенния съд са изложени подробни, логични и обосновани
съображения защо се приема, че инцидента е станал на *** г. след 18 часа, които
напълно се споделят и не следва да се преповтарят. За да приеме този факт,
съдът се е позовал на обективна информация, а не – на субективните спомени на
участниците, че това е станало преди обед. Тези изводи са законосъобразни, като
правилно не е дадена вяра на обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелите в частта, в която посочват друго време.
Правилно
не е дадена вяра и на обясненията на подсъдимия в частта, че му е нанесен побой
от св. Т. през месец юли 2017 г., както и, че не е удрял св. Б. на
инкриминираната дата. Относно първия факт са изложени съображения, че
противоречи на обективни данни - датата, на която това се е случило, е през
месец март 2017 г., не е инкриминираната. В тази насока е приложена и преписка
от РП Пловдив. За втория факт обясненията не се кредитират, тъй като
противоречат както на свидетелски показания /на Б., на полицейските служители,
които са възприели състоянието му при пристигането си/, така и на отразеното в
записа на разговора на пострадалия при повикване на ЕЕН 112. Доводите са
правилни и законосъобразни и напълно се споделят от настоящата инстанция.
Правилно в останалата част съдът се е доверил на обясненията, като е приел, че
не противоречат или се подкрепят от доказателствен материал, събран и проверен
по надлежния ред по делото.
Относно
показанията на пострадалия Б.: както правилно е отбелязано, налице са множество
противоречия в изложеното от него. Неоснователни са доводите в протеста, че
няма голяма разлика между бухалка и сап. В случая се игнорира от прокурора не
какво е носено, а какво според свидетеля е направено с вещта. Б. е категоричен,
че е ударен с бухалката три пъти - „два пъти в рибиците и един път в ченето...”
/л.28, ред последен от първоинстанционното производство/. Впоследствие, в
следващото съдебно заседание, са прочетени показанията му, дадени в хода на
досъдебното производство, като е заявил, че е ударен с ръка – два пъти в
челюстта отляво и един път в гърба, в дясната част. След констатиране на
противоречията е заявил, че подсъдимият няма бухалка, но го е заплашвал с дебел
сап. Същевременно, както правилно е отбелязано и от състава на районния съд,
при разговора с ЕЕН 112 свидетелят говори само за един удар „... в зъбите...”.
При тези противоречия правилно е прието, че е нанесен удар с ръка в областта на
лицето на пострадалия. Съображенията, касаещи показанията на този свидетел, в
кои части се дава вяра и в кои не следва да се кредитира изложеното от него, напълно
се споделят от настоящия състав и не следва да се преповтарят. Нещо повече –
касае се за пострадал от престъпление. Следва да се
отчете, че както обясненията на подсъдимия са
едновременно и доказателствено средство, и средство за защита, така и
показанията на пострадалия свидетел са едновременно източник на доказателства и
средство за защита на накърнените му от престъплението права. Особеното
положение на пострадалия в процеса може да го мотивира да бъде тенденциозен,
недобросъвестен и необективен. Ето защо показанията му следва да се разглеждат
при съпоставяне с другите доказателствени източници и способи за доказване.
Именно това е направено и от първоинстанционния съд.
Всичко изложено – за внимателната
преценка и съпоставяне с доказателствения материал, важи и за показанията на
св. Т.. И между този свидетел и подсъдимия е налице
дългогодишен конфликт. Безспорно е установено по делото, че се е появил в един
по – късен момент – след инцидента със св. Б. и прибирането на подсъдимия в
дома му. Т.е уведомен за възникнал конфликт от своя син, като е бил на мястото
на инцидента по същото време, когато са присъствали и полицейските служители. И
в този случай се дава вяра на показанията, че е имало множество закани с
убийство от страна на подсъдимия – „...ще те уредя, убия, знам къде живееш, ще
те запаля,...сега ще ви изтрепя, катафалките няма да могат да смогнат да ви
изнасят”, и то в продължение на дълъг период от време. За част от репликите
/последните две посочени/ самият свидетел отбелязва, че подсъдимият не е
разбрал, че е там, така че не може да се приеме, че П. е целял думите му да
станат достояние на Т., респективно – че се е заканвал да извърши престъпление
срещу него, а именно инкриминираното - закана с убийство. Съдебната практика е
категорична, че за
осъществяване на престъпление по чл. 144, ал.
3 НК от обективна страна се изисква обективиране с думи или действия
на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би
могла да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ. В случай, че не
се цели отправените реплики да стигнат до лицето, не може да се приеме, че се
касае за закана с убийство.
Относно първите
посочени реплики – твърди се, че са изречени в присъствието на полицейските
служители. Св. С. няма спомени за отправени закани от подсъдимия в негово присъствие,
а само за обиди. Св. Д. пък твърди, че подс. П. е заявил, че ще запали къщата
на Б., тъй като е бил раздразнен. Никой от тях обаче не си спомня отправени
закани с убийство или за извършване на друго престъпление спрямо св. Т.. Ето
защо не следва да се дава вяра на показанията на свидетеля единствено в тази
част.
Правилно е дадена
вяра на показанията на Б.в останалата част - относно влошените отношения,
паркирането на автомобила от подсъдимия така, че да затруднява движението по
улицата и подаването на жалби, на Т. /с изключение на отправените закани на
инкриминираната дата/, на св. Д., С., К., Х. и И.Т.. Изложени са подробни и
обосновани съображения, които напълно се споделят и не следва да се преповтарят.
Относно
заключенията на експертизите – освен, че са изготвени въз основа на доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство, те се позовават и на материали,
които нямат характера на такива – обяснения на лица по полицейска проверка, докладни
записки. Настоящият състав счита, че заключенията на същите следва да се
възприемат само относно това, което е прието след личния преглед на
освидетелствания. Ето защо правилно е възприето заключението на съдебната психолого – психиатрична
експертиза, изследвала подсъдимия, че на инкриминираната дата е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, че
може да възприема факти и обстоятелства от значение по делото и да участва в
наказателния процес. Следва да се възприемат и заключенията на експертизите,
изследвали пострадалите Б. и Т., относно това, че всеки от тях е могъл да
възприема правилно фактите от действителността от значение за наказателното
производство, има здрава психика, правилно и логично мислене, не е страхлив,
може добре да владее и контролира емоциите си и е достатъчно устойчив на
неблагоприятни външни въздействия. В тези части всяко от заключенията се
възприема от настоящата инстанция като изготвено компетентно, с необходимите
познания в конкретната област, обективно и безпристрастно.
Не се възприеха
заключенията в частта, в която експерта разсъждава и излага собствените си
виждания за положението на пострадалия, личната си оценка за действията на
същия, гради изводите си на факти, които не са установени по делото /“…третата
мярка …, предприета от осв. Б., е навсякъде да се движи с придружител….“;
„…втората мярка, която той /Т./
предприема… е да промени драстично начина си на живот“, като тази мярка се
изразява в поставянето на видеонаблюдение/. По делото е установено, че това не
е единствения случай, в който компетентните органи са сезирани за възникнал
конфликт, като това е правено както от пострадалите, така и от подсъдимия.
Дадената от експерта лична оценка не почива на обективните факти. Ето защо в хода на
постановяване на съдебния акт, след проведеното съдебно следствие пред първата
инстанция, правилно е достигнато до извод, че фактите, въз основа на които са
изготвени експертизите, не се подкрепят от доказателствата, събрани и проверени
в централната фаза на наказателното производство. В тази част съображенията на
първата инстанция напълно се споделят, като не следва да се преповтарят.
Обосновани и
кореспондиращи с доказателствата по делото са и изводите за продължил през годините
конфликт между подсъдимия и св. Б., както и между П. и св. Т., като многократно
към свидетелите са отправяни реплики, че ще бъдат унищожени, че ще ги вземе катафалка, че гола поляна ще стане, че ще
ги закара всички на Р. шосе, които, при съчетаването им,
безспорно имат характер на закани с убийство. Не се установи обаче конкретни
реплики, имащи характер на закана с убийство, да са отправени към свидетелите
на инкриминираната дата. Заканата с убийство трябва да има конкретен адресат и
да е направена по такъв начин, че, съобразно с обстановката, да би могла да
възбуди основателен страх у този адресат /решение № 18 от 6.03.2015 г. на ВКС по н. д. №
1821/2014 г., III н. о., НК/. Това по делото не е доказано по несъмнен начин.
След
цялостен, обективен, логичен и подробен анализ на събраните по делото
доказателства съставът на районния съд е достигнал до правилния извод, че от
обективна и субективна страна от подсъдимия не са осъществени съставите на
престъпленията по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, за това, на *** г. в гр. П. да се е заканил на В. Г.Б., ЕГН **********, от гр. П.с
убийство и това заканване да би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, както и за това, на *** г. в гр. П. да се е заканил на Т. П.
Т., ЕГН **********, от гр. П.с убийство и това заканване да би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
На
инкриминираната ранна вечер /или приетото от районния съд за късен следобед с
оглед часа – след 18.00/ е имало две срещи между подсъдимия и св. Б.– с
нанасяне на удар, наложила обаждане на телефон 112, както и в присъствието на
полицейските служители, дошли за изясняване на случая.
Както
правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, за първоначално възникналия
инцидент говорят подсъдимият и св. Б.. Съдът е изложил съображения защо не е
разпитано другото присъствало лице. Изложеното от двамата участници в инцидента
е в противоположна насока – П. отрича да се е заканвал с убийство, а свидетелят
е категоричен, че е псуван, като при отиване до него му е заявено „Аз ще те
унищожа…“. За да се прецени на кого следва да се даде вяра, следва да се отчете
последващото поведение. Свидетелят Б. е останал на улицата, а не се е махнал от
мястото на инцидента, не е влязъл в дома си, не е търсил помощ или защита от
съседи или присъстващи, като само се е обадил на телефон 112. Именно от там –
от улицата - е провел няколко телефонни разговора, като е изчакал и
полицейските служители до пристигането им.
За отправена му
закана с убийство свидетелят Б.не заявява при телефонното си обаждане на ЕЕН
112, което е непосредствено след инцидента, а само, че е напсуван и ударен в
зъбите. Нещо повече – именно там е дал воля на емоциите си, като е заявил, че
ще убие подсъдимия. Правилно са обсъдени и показанията на св. С. в приобщената
им част – какво му е заявено от св. Б., но отново не се конкретизира закана.
Като
краен резултат изводът, че твърдение за отправена закана с убийство, без самата
закана да се конкретизира, не може да бъде достатъчно, за да се ангажира
наказателната отговорност на подсъдимия за такова деяние, е правилен, а
доводите в протеста в противоположната насока не могат да се споделят. Ето защо
не се прие да е извършено деяние от подсъдимия преди пристигането на
полицейските служители.
След
идването им на място се събират съседи, включително и св. Т., уведомен от своя
син. За закана с убийство от страна на подсъдимия към свидетеля Б. отново няма
доказателства. Единствено свидетеля Д.сочи за отправена закана с палеж, като не
си спомня да е имало други, свидетелят С.също е категоричен, че подсъдимият е
отправял обиди, но няма спомени за закани. При изрично зададен му въпрос е заявил,
че не е имало закана от П. спрямо Б.пред тях. Свидетелят Т.заявява, че
подсъдимият е заплашвал него и В., но и той, както и Б., не посочва конкретна
закана.
Безспорно
установено е по делото, че при пристигане на полицейските служители на място Б.
е бил разстроен, имал тремор и бил притеснен за живота и здравето си. Не се
установи обаче дали това притеснение е било свързано с влошаване на
емоционалното състояние от възникналия конфликт, дискомфорт и болка от
нанесения удар, или на друга причина. Този факт отново не може да води до
несъмнен извод за доказаност на обвинението.
Колкото
до св. Т. - при отиването му на мястото са се намирали
свидетелите Д. и С., подсъдимият П., свидетелят Б.. Единствено в показанията на
св. Т.се уличава подсъдимият като автор на закана с убийство – чрез цитирани от
свидетеля ползвани от П. думи и изрази – „аз ще те уредя, убия, знам къде
живееш…“. Никой друг от присъствалите четирима – подсъдимият и тримата посочени
свидетели, не споменава отправени такива закани. Както се посочи и по – горе,
подсъдимият П. отрича да се е заканвал, полицаите свидетелите Д. и С. заявяват,
че не е имало пред тях закани с убийство, свидетелят Б.дори за отправени спрямо
него закани не е конкретен.
Като се взе предвид наличието на доказателства за
физически конфликт от по – рано между П. и Т. – към *** г. с нанесен побой над
подсъдимия, и то в дома му, от същия свидетел Т. и други лица /изведено от
постановление на РП Пловдив от 08.06.2017 г. по пр. пр. № 2482/2017 г./, съдът правилно
е отчел заинтересованост у него, а доколкото показанията му не се подкрепят от
други доказателства по делото, обвинението за престъплението по чл.144 ал.3 вр.
ал.1 от НК по пункт ІІ от обвинителния акт е недоказано – и от обективна, и от
субективна страна. Съображенията на първостепенния съд напълно се споделят,
като отново не следва да се преповтарят.
Не се доказа по безспорен
начин и субективният елемент на състава на престъплението - наличието на умисъл
у подсъдимия. Не може да се приеме, че целта на думите му е закана с убийство,
че тя следва да се възприеме от Б.или Т.именно в този смисъл, че се цели
промяна в поведението им, както и те да изпитат или да е възможно да изпитат
основателен страх от осъществяването ѝ.
Като краен
резултат напълно се споделя извода на състава на районния съд, че подс. П. не е
осъществил съставомерните признаци на престъплението закана за убийство по
смисъла на чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК нито спрямо Б., нито спрямо Т., като правилно
е признат за невинен и оправдан по тези обвинения.
Правилна е
присъдата в частта, в която съдът се е произнесъл по отношение на вещественото
доказателство и направените разноски.
Поради изложеното въззивната
инстанция не споделя направените в протеста оплаквания за неправилност на
атакуваната присъда и същата следва да се потвърди.
Съобразно
правомощията си по чл.313 НПК и чл.314 от НПК
въззивният съд намира, че не са налице основания за изменяване или
отмяна на присъдата, поради което и на основание чл.334, т.6 от НПК и чл.338
от НПК, първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№255/15.10.2019 г., постановена по НОХД
№851/2018 година на Пловдивски районен съд, ХVII
наказателен състав.
РЕШЕНИЕТО e окончателно.
Да се изпрати съобщение по чл. 340, ал.2 от НПК на страните за
изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: