Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.09.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-11 състав, в публично
съдебно заседание на тридесети юни през две
хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИЛИАНА СТАНКОВА
при
секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15890
по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове по чл. 2, ал. 1, т.
3, пр. първо ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Р.И.Б. твърди, че на 14.04.2011
г., около 00,20 ч., в гр. София, на булевард „Фритьоф Нансен“ бил спрян за
проверка на документи от цивилни полицаи, които му взели личната карта, сложили
му белезници и го пребили зверски, след което го завели в първо РПУ и го
задържали за 24 часа, като не му било обяснено защо е задържан. Твърди, че с
влязло в сила решение № 4512/20.10.2011 г. на Административен съд София – 3
състав по а.х.д. № 4021/2011 г. заповедта за задържане била отменена като
незаконосъобразна. Сочи, че на следващия ден му било повдигнато обвинение по
чл. 325, ал. 2 НК, което в хода на досъдебното производство било изменено по
чл. 270, ал.1 НК. Твърди, че незабавно след освобождаването му бил приет в
болница за операция на носа, след което бил в болничен отпуск в периода
15.04.2011 г. – 29.04.2011 г. Твърди, че още в деня следващ задържането му
получил обаждания от много свои познати, че по медиите от министъра на
вътрешните работи било оповестено, че е нападнал полицейски служители и им е
оказал съпротива, че не е изпълнявал полицейски разпореждания, че се е опитал
да избяга и обиждал грубо полицейски служители, както и че бил много пиян. Сочи,
че случаят получил широк медиен отзвук и станал най-известният случай на
полицейско насилие у нас. Сочи, че през 2012 г. бил внесен обвинителен акт, по
който е образувано н.о.х.д. № 23156/2012 г. по описа на СРС, 20 състав, като с
присъда, вляла в сила на 16.11.2017 г. е
оправдан. Твърди, че в хода на съдебното производство били насрочени 21 съдебни
заседания, на които присъствал лично. Сочи, че в датата на проверката му била
направена полицейска регистрация и при пътни проверки излизал като „криминално
проявено лице“. Твърди, че медийният шум и натиск са го принудили да емигрира
през м. септември 2011 г. във Великобритания, където живее и към момента и се
наложило да пътува до България само, за да присъства на съдебните заседания, за
което били направени разходи подробно съдържащи се в приложените към исковата
молба доказателства. Поддържа, че в резултат на широката медийна атака
репутацията и доброто му име били разрушени, животът му коренно променен, като
все още има страх от полиция и прокурор. Въз основа на изложеното ищецът
претендира обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на 500 000,00
лева, както и лихва за забава върху тази сума за периода 14.04.2011 г. –
22.11.2018 г. в размер на 215 853,90 лева. Претендира и обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за самолетни, автобусни и влакови билети за присъствие в съдебни
заседания, както и проведено допълнително лечение във Великобритания в размер
на 5 764,09 лева и лихва за забава върху тази сума 14.04.2011 г. – 22.11.2018
г. в размер на 2 488,43 лева. Претендира разноски.
Ответникът П.на Р.Б.оспорва исковете по
основание и размер. Твърди отсъствие на пасивна процесуална легитимация досежно твърденията за понесени вреди, за които ищецът
твърди да са му причинени в следствие задържането му за 24 часа, от криминалистичната му регистрация и от нанесените му
наранявания по време на задържането му. Поддържа липса на понесени неимуществени
вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка между тях и повдигнатите
обвинения, както и наличието на причинна връзка между повдигнатите обвинения и претендираните имуществени вреди. Счита размера на иска за
неимуществени вреди като несъобразен с критериите, посочени в т. ІІ на ППВС 4/1968 г. Оспорва твърдението,
че наказателният процес е продължил прекомерно, акцентира върху размера на
наказанието по престъпния състав, за който била ангажирана наказателната му
отговорност, който го характеризирал като леко престъпление. Счита, че
началният момент на акцесорната претенция за лихва за
забава следвало да бъде от датата на влизане в сила на оправдателната присъда,
а не от посочената в исковата молба дата на събитието, дало повод за
разследването.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от органите на
дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето
или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство
е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Разпоредбата визира няколко самостоятелни хипотези, представляващи самостоятелни основания за ангажиране отговорността
на държавата една, от които
е в случаите на постановена оправдателна присъда, какъвто е настоящият.
В чл. 4 ЗОДОВ е предвидено, че отговорността на държавата е за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това
дали са причинени
от виновно длъжностно лице. Следователно държавата носи пълна имуществена
отговорност - осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са претърпели гражданите
от незаконосъобразното поведение на държавните
органи и служители, като нейната отговорност
е гаранционна и обективна, поради което не
е необходимо вредите да са причинени
виновно от длъжностните лица.
С
постановление от 26.05.2011 г. по ЗМ
№ 948/
2011г. по описа на 01 РУ „П“ – СДВР по пр.пр № 15104/2011 г., ищецът Р.И.Б. е привлечен като обвиняем за престъпление
по чл. 270, ал.1 НК, като
му е взета мярка за неотклонение
„подписка“, като на
14.12.2012 г. е внесен обвинителен акт срещу ищеца за това, че на 14.04.2011 г.
около 00,40 часа, в гр. София, на кръстовището на ул. „Карнеги“
и ул. „Фритьоф Нансен“ на спирка на обществения транспорт, противозаконно
пречил на орган на властта да изпълни задълженията си като осуетил полицейска
проверка от служителите на 01 РУ – СДВР – Х.В.и Д.Г., изпълняващо задълженията
си като автопатрул в специализирана полицейска
операция – нанесъл удари с ритници на В.и Г., не предоставил документ за
самоличност и се опитал да избяга при извършване на проверката – престъпление
по чл. 270, ал.1 НК.
В съдебната фаза на
наказателното производство са проведени 20 съдебни заседания
и са направени следните разходи (отиване, връщане и
трансфери): 24.04.2013 г. – 175, 47 брит.лири;
11.07.2013 г.; 18.11.2013 г.; 07.02.2014 г. – 97, 97 брит.лири; 28.02.2014 г. – 82, 98 брит.
лири; 13.05.2014 г. – 41, 49 брит. лири и 1029 чешки
крони; 13.06.2014 г. – 75, 77 брит. лири; 31.10.2014
г. – 58, 48 брит. лири; 04.06.2015 г. – 89,98 брит.лири; 23.10.2015 г. – 89, 98 брит.
лири; 16.02.2016 г. – 82, 97 брит. лири; 21.04.2016 г.
– 37,99 брит лири; 20.06.2016 г. – 98, 66 брит. лири; 25.10.2016 г.; 16.02.2017 г.; 13.04.2017 г. –
161,48 брит. лири; 15.06.2017 г. – 48,33 брит лири; 25.09.2017 г. – 36,50 брит.
лири; 16.11.2017 г. – 42,14 брит. лири. Общата
стойност на разходите в британски лири е 1 220, 19 и 1 029 чешки
крони.
С присъда
от 16.11.2017 г. първоинстанционният съд е признал подсъдимия Р.И.Б. за невиновен и го е оправдал по
повдигнатото обвинение в престъпление по чл. 270, ал.1 НК. Присъдата е влязла в сила
на 02.12.2017 г.
От
съдържащото се в приобщеното наказателното производство свидетелство за
съдимост е видно, че към процесния период ищецът не е
бил осъждан.
Според показанията
на свидетeля И.Т.-
приятел на ищеца Р.Б., за инцидента свързан с него разбрал от началника му,
който го търсел, тъй като не се явил на работа, нещо нетипично за него.
Започнали да го търсят по различни места, като по едно време Р. се появил в
ужасно състояние, като обяснил, че полицаи са го били и го завели в полицията,
където изкарал нощта. Свидетелят завел пострадалия до съдебна медицина, за да
му извадят медицинско свидетелство, след което отишли в прокуратурата, където Р.
пуснал жалба поради несправедливото си задържане и нанесения побой. В показанията
си оприличава ищецът като добро момче, което никога не е имало работа с подобни
органи, бил кротък, културен и възпитан. За свидетелят било учудващото, че на Р.
било повдигнато обвинение, но по неговата жалба не се случило нищо. Свидетелят
сочи, че тогава с приятели се събрали пред съда да протестират, тъй като
случилото се било голяма неправда. Според Т.това направо смачкало Р., като
случката съществено допринесла за неговото решение да емигрира в Англия. Побоят,
задържането, повдигането на обвинение се
отразили съществено на Р., като дни и седмици наред той бил в стрес, уплах, като се страхувал, „спичал“, като види полицейска
кола. Пред свидетелят пострадалият споделял, че въпреки липсата на нормална и
реална причина, могли да го вкарат и в затвора.
Свидетеля Ч.К.- ръководител на ищеца, докато същият работел в отдел „Реклама
и печат“ на БНТ имал непосредствени впечатления за него, че е свестно и изпълнително момче, не пиел, не пушел, дори кафе
не пиел. В един от работните дни Р. не дошъл и започнал да се чуди къде е и да
го търси на навсякъде. Два дена по-късно подчиненят
му се появил в ужасно състояние, бил жестоко бит и го били обработили
психолози, защото повтарял, че той си е виновен. Малко по-късно се оказало, че
момчето се отказало да живее по този начин и решило да замине за Великобритания,
като от разговорите с него разбрал, че този случай е една от основните причини
за това. Споделял му, че имал разговори с хората, които са го били и бил много
наплашен, а след самия случай, сочи че Р. бил направо онемял.
По делото са изслушани показанията на свидетеля Г.- приятел на ищеца от
деца. Сочи, че вечерта на събитието те били заедно на концерт, като двамата се
разделили пред входа на свидетеля, а Р. продължил към спирката. На следващия
ден съквартирантът на Радо му се обадил да го пита какво става, дали се е чул с
него, че от работата също не са го чували и питали къде е. Търси ли го в
болници, полиция, но не го намерили, след което по-късно същия ден той се
появил в много лошо състояние. Свидетелят сочи, че Р. по същото време се
подготвял да учи магистратура в Англия, но след тази инцидент не искал да
остава в България. След повдигнатите му обвинения тотално му били потънали
гемиите и не знаел къде се намира, изглеждал притеснен от това, че може да бъде
осъден.
Според заключението
на изслушаната и приета по
делото съдебнопсихологична експертиза
повдигнатото обвинение срещу ищеца и продължилото съдебно производство не
са довели до психологична травма при ищеца, като той е успял да се справи с
преживяното, да се адаптира, да създаде семейство. Вещото лице, в т.ч. и в
съдебно заседание, проведено на 30.06.2020 г. сочи, че въпреки продължилите
съдебни процедури те не са достигнали до степен на стресори,
които да нарушават неговото функциониране. Вещото лице сочи, че повдигането на
обвинение е екстремно събитие, което е довело до негативни емоции и
преживявания, но те не са довели дълготрайни последици и до нарушаване на
функционирането му.
Въз основа на изложеното съдът приема, че ищецът действително е претърпял
неимуществени вреди, които следва да бъдат репарирани в размер, който съдът
определя по справедливост на основание § 1 от
ПЗР на ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД. Посоченият
критерии отчита характера и степента
на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено,
последици, тежест на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за
неотклонение е била взета по отношение
на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки
за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по разследването
с участието на обвиняемия са били
извършени, ефектът на всички тези
действия върху ищеца, продължителност и степен на интензитет,
възраст на увредения, обществено и социално положение, като определеният му размер не
следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия (в този
смисъл са Решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009 г. на ВКС, III г.о.;
Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. дело № 2946/2014 г. на ВКС, IV г.о.,
Решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 г. на ВКС, IV г.о.,
Решение № 28 от 06.02.2018 г. по гр. дело № 1639/2017 г. на ВКС, IV г.о.
и други).
Същевременно за част от фактите довели до претърпените неимуществени вреди отсъства
причинно-следствена връзка с неоснователно повдигнатото и поддържано обвинение.
Вредите от извършения побой, болките и страданията от травмите и лечението,
неговата продължителност, включително стресът от престоя в болницата са във
връзка с поведението на служителите на Министерство на вътрешните работи, за
което законът предписва търсене на отговорност пред административен съд от
институцията работодател на евентуалните деликвенти.
Поради това основателно се явява възражението на ответника за липса на пасивна
процесуална легитимация по отношение поведението на служителите на МВР и
последствията от него.
От събраните писмени и гласни доказателства е видно, че съдебното
производство по н.о.х.д. № 23156/2012 г., Софийски районен съд, 20 състав е
образувано по обвинителен акт на Софийска районна прокуратура срещу Р.Б. с
твърдение за извършено от него престъпление с правна квалификация по чл. 270,
ал. 2 НК. Неоснователно повдигнатото и поддържано обвинение е срещу млад човек,
който към 2012 г. е бил едва на 26 години, имал е работа и не имал полицейски
регистрации или да е бил осъждан. Съдебното производство е продължило пет години
и по него са били проведени двадесет съдебни заседания. В част от тях са
изслушани полицейски служители, чиито неоснователни, съобразно съдържанието на
присъдата твърдения са създали чувство на страх у пострадалия, че той
действително ще бъде признат за виновен, за нещо, което не е сторил.
Същевременно е търпял негативите на една публичност, предизвикана от неоснователни
твърдения. Въпреки, че за медиините публикации
породени от изказвания на представители на изпълнителната власт, не може да се
търси отговорност в настоящето производство, немалка част от тях са
предизвикани от поведението на прокуратурата, изразило се в неоснователно
повдигнатото и поддържано обвинение, което дава основание на съда да ги вземе
предвид при решаващата си преценка. Същите са по адрес на човек, който работи в
обществена медия – Българската национална телевизия и то в отдел, който се
занимава с реклама, област, в която безупречната репутация е основно изискване.
Освен това младата възраст на пострадалия предполага той тепърва да гради
кариера в тази сфера. Сериозността на повдигнатото обвинение, чиято тежест не
би следвало да се принизява само до предвиденото в престъпния състав наказание,
следва да отчете и надхвърлящите наказателното право последици, които видно от
изложеното обхващат и общественото положение на ищеца. Разгласяването му ще
оказва влияние върху формирането на доверие в личността на пострадалия предвид безпрепятствания достъп от всяка точка на света чрез
Интернет до публично оповестените обстоятелства около обвинението без четящия
да има правна грамотност да отчете, че всичко изнесено от П.в обвинителния акт
спрямо признатия за невинен се е оказало неистина. От събраните
по делото гласни доказателства се установява, че в причинна връзка
с воденото срещу ищеца наказателно производство той е загубил
доверие в охранителните и правораздавателните органи на Република България,
което затвърдило окончателно вече формираното му очакване за лична и
професионална реализация извън родината.
При отчитане
на всички посочени обстоятелства, както и като взе
предвид принципа на справедливостта и като съобрази икономическата
конюктура в страната към датата на
влизане в сила на оправдателната присъда, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, във връзка
с образуваното срещу него и водено наказателно
производство, приключило с оправдателна присъда, възлиза на 8 000 лева. Искът следва
да бъде уважен
за тази сума
и отхвърлен до пълния предявен размер.
Частично основателен се оказва и искът за имуществените
вреди. Изводът е съобразен с датите и броя на съдебните заседания и извършените
пътувания на подсъдимия. Някои от представените доказателства за закупени
билети не съвпадат или не са близки по дати до проведените заседания и те не се
явяват в причинно-следствена връзка със съдебното производство. От сумираната
подробна разбивка на разходите за пътуванията е видно, че пострадалият е
заплатил 1 220, 19 британски лири, пресметнати по 2,21963 лв. - фиксинга
на БНБ за 02.12.2017 г. (датата на влизане в сила на присъдата) са на стойност
2 708, 37 лв., а разходът от 1 029 чешки крони по същата методика, но
с фиксинг от 7,66271 лв. за 100 чешки крони е на стойност 78,85 лв. Общата
сума, която ответникът следва да заплати на ищеца за претърпените от него
имуществени вреди породени от нуждата да пътува от Англия до София за
проведените с негово участие съдебни заседания е на стойност 2 787, 22 лв.
По отношение искането за присъждане на
законна лихва.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление. От този момент държавните
органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение
– така Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС. В конкретния случай оправдателната присъда е влязла в сила на 02.12.2017 г. и от тази дата следва да се
присъди лихва за забава. Изчислена на основание чл. 162 ГПК дължимата
лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 02.12.2017
г. 22.11.2018 г.
възлиза на сумата от 791,11 лева, за
която сума и период искът следва
да бъде уважен
и отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер и за периода 14.04.2011
г. – 01.12.2017 г.. Изчислена на
основание чл. 162 ГПК дължимата лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода 02.12.2017
г. 22.11.2018 г.
възлиза на сумата от 275,63 лева, за
която сума и период искът следва
да бъде уважен
и отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер и за периода 14.04.2011
г. – 01.12.2017 г..
По изложените съображения Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р. Б., с адрес: гр. София,
бул. „*****, ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.Б., ЕГН: **********, на основание
чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ сумата
в размер на 8 000 лева /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконно
обвинение за престъпление по чл. 270, ал.1 НК, по което
е оправдан с влязла в сила на 02.12.2017 г. присъда
по н.о.х.д. № 23156/2012
г. на
СГС – НО – 20 състав, ведно
със законната лихва, считано от 26.11.2018 г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 791,11 лева лихва за забава за периода
02.12.2017 г. 22.11.2018 г.,
както и сумата
от 2 787,
22 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
пътуване с цел присъствие в открити съдебни заседания по н.о.х.д. № 23156/2012
г. на
СГС – НО – 20 състав, както
следва: на 24.04.2013 г. – 175, 47 брит.лири;
на 11.07.2013 г.; на 18.11.2013 г.; и на 07.02.2014 г. – 97, 97 брит.лири; на 28.02.2014 г. –
82, 98 брит. лири; на 13.05.2014 г. – 41, 49 брит. лири и 1029 чешки крони; на 13.06.2014 г. – 75, 77 брит. лири; на 31.10.2014 г. – 58, 48 брит.
лири; 04.06.2015 г. – 89,98 брит.лири; на 23.10.2015
г. – 89, 98 брит. лири; на 16.02.2016 г. – 82, 97 брит. лири; на 21.04.2016 г. – 37,99 брит
лири; на 20.06.2016 г. – 98, 66 брит. лири; на 25.10.2016
г., на 16.02.2017 г. и 13.04.2017 г. –
161,48 брит. лири; 15.06.2017 г. – 48,33 брит лири; 25.09.2017 г. – 36,50 брит.
лири; 16.11.2017 г. – 42,14 брит. лири, ведно със законната
лихва считано от 26.11.2018 г. до окончателното
изплащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 275,63 лева – лихва за забава за периода 02.12.2017 г. 22.11.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени
вреди за разликата над сумата от
8 000 лева до пълния предявен размер от 500 000,00 лева, както и
иска за лихва за забава на тази сума за горницата до пълния предявен размер от 215853,90
лева и за периода 14.04.2011 г. – 01.12.2017 г., както и иска за имуществени
вреди за горницата до пълния предявен размер от 5 764,09 лева и иска за
лихва за забава на тази сума за горницата до пълния предявен размер от 2 488,43 лева и за периода
14.04.2011 г. – 01.12.2017 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: ………………..