Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03.12.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,първи въззивен състав, в публично заседание
на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:1.Дора
Михайлова
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Теодора
Вутева
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 800/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „Й. „ ЕООД,ЕИК със седалище и
адрес на управление ***,против решение № 150/19.09.2019г. по гр.д. №
350/2019г.на РС-Своге, с което е признато за незаконно уволнението и отменена
заповед № 008/01.05.2019г.,Л.К.Р. с ЕГН ********** е възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност „продавач.консултант“,работодателят е осъден да и
заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода от 02.05.2019г. до
21.08.2019г. в размер на 2215.35 лв.,ведно със законната лихва върху
сумата,считано от 12.06.2019г. до окончателното ѝ плащане като допуска
предварително изпълнение на решението в тази част на осн.чл.242 ГПК; осъжда ответното дружество да заплати на ищцата разноски за адвокатски
хонорар в размер на 945.07 лв. за оказана безплатна адвокатска помощ ;осъжда
дружеството да заплати на СвРС държавна такса 148.61
лв. и хонорар на вещо лице 83.07 лв.Релевират се
оплаквания за нарушение на материалния закон-съдът игнорирал умишленото
премълчаване на факта,че ищцата има инвалидизиращо
заболяване,при сключване на договора.На второ място-съдът необосновано приел,че
ищцата има намалена трудоспособност пожизнено,тъй като от решението на ТЕЛК
било видно,че с решението от 24.03.2004г. е определена намалена трудоспособност
80% за срок от една година.Също необосновано съдът приел,че не са налице
визираните в заповедта за уволнение предпоставки на чл.328, ал.1,т.5 от КТ-липса на професионални качества,знания и умения,необходими за осъществяване
на трудовата му функция.налице били свидетелски показания и писмени документи в
личното трудово досие на ответницата, от които се установявало,че били
бракувани стоки с изтекъл срок на годност,поради което ѝ правели удръжки
от ТВ.
Въззиваемата страна оспорва жалбата на
работодателя.Поддържа,че безсрочният характер на ЕР на ТЕЛК е следствие от
възрастта на освидетелстваната,която тогава бира навършила 68 г.,поради което статусъст и на намалена трудоспособност е пожизнен.Това
следвало от разпоредбите на чл.68 КС и чл.101, ал.5 от ЗЗдр.водещата
диагноза била онкологично заболяване,включено в Наредба № 5 за болестите,при
които работниците,боледуващи от тях, имат закрилата на чл.333, ал.1,т.3 КТ.Работодателят бил длъжен преди уволнението да поиска мнението на ТЕЛК
съгласно ал.2 на чл.333 КТ,което той не направил.Ето защо уволнението било
незаконно и следвало да бъде отменено на осн.чл.344,ал. КТ,без
да се разглежда трудовия спор по същество.Нямало опора в закона твърдението,че
ищцата укрила здравословното си състояние.Разпоредбата на чл.2 от Наредба № 5
регламентирала задължение на работодателя да изиска документи за здравния
статус на работника и само тогава той бил длъжен да ги представи.Никъде ищцата
не била декларирала,че е здрава.На второ място,в заповедта липсвало фактическо
основание за уволнението-не били посочени качествата,които работничката не
притежава с оглед трудовата си функция.
Депозирана е насрещна въззивна жалба против решението в отхвърлителната
му част относно иска по чл.244 ,т.3 КТ вр.чл.225 от КТ –до размера от 4000 лв., както и в частта,с която е редуциран адвокатския
хонорар по чл.38, ал.2 от ЗА на осн.чл.78,ал .5 ГПК.Шестмесечният срок ,през който ищцата е останал без работа, изтичал по
време на висящността на производството,т.е. след
депозиране на исковата молба,но следвало да бъде отчетен от съда на осн.чл.235, ал.3 ГПК.
Ответникът по насрещната въззивна жалба е депозирал отговор, с който я оспорва.Устните
състезания приключили на 21.08.2019г. и съдът правилно не присъдил обезщетение
за времето след тази дата.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед доводите на страните,настоящият състав
намира възивната жалба и насрещната въззивна жалба процесуално допустими,но неоснователни.
По делото е безспорно,че между
страните е съществувало трудово правоотношение по ТД № 004от 27.12.2016г., по
силата на който ищцата е изпълнявала длъжността „продавач-консултант“.Със
заповед № 008/21.05.2019г. трудовото правоотношение е прекратено на осн.чл.328, ал.1,т.5 от КТ,като е вписано изрично: работничката
не може и не желае да поддържа хигиената на работното място,не следи за срока
на годност на стоки,не се справя с изискването да извежда ежеседмично печеливши
билети,а така също не може своевременно да се справи с коректното обозначаване
на цените на стоките при промяна;също така не притежава качества за работа в
екип“.При тези данни съдът намира,че в заповедта са изтъкнати фактически
основания.Дали те са доказани е въпрос по съществото на спора.Но в
предизвестието за прекратяване на договора не са посочени фактически основания,
а именно то има конститутивно действие по отношение
прекратяването на трудовото правоотношение,от което следва,че липсват
релевантните фактически основания за прекратяване на ТД.От представеното ЕР №
1340 от 24.03.2004г. на ТЕЛК се установява,че е определена 80 %
нетрудоспособност за срок до
01.03.2005г. с водеща диагноза „злокачествено новообразувание
на дебелото черво.Това заболяване
фигурира в чл.1,ал.1,т.3 от Наредба № 5 /20.02.1987г. на МЗ за болестите,при
които работниците,боледуващи от тях,имат особена закрила съгласно чл.333,
ал.1КТ.Изрично е подчертано,че“съкратеният срок от 1 г. се дава за динамично,клинично
и експертно наблюдение“,т.е той няма отношение към фактическата продължителност
на нетрудоспособността.Безспорно е,че към момента на освидетелстване ищцата е
навършила 68 години.не се спори,че работодателят не е искал мнение на ТЕЛК
преди прекратяване на трудовия договор.Не се твърди,че работодателят е искал от
ищцата сведения за нейното здравословно състояние.Следователно доводът на
работодателя,че тя била умишлено укрила заболяването си,е необоснован.При
наемане на работничка,почти навършила 79 годишна възраст,би било разумно
работодателят да се поинтересува от
здравословното й състояние.Съгласно
чл.333,ал.2 вр.ал.1,т3от КТ работник или
служител,боледуващ от болест,определена в Наредба на МЗ,може да бъде уволнен
само след като се вземе мнението на ТЕЛК.Ето защо само това основание е
достатъчно за отмяна на атакуваната заповед.Съдът е обосновал основателността на
иска за обезщетение на данните в приложената трудова книжка,които установяват
трудова незаетост след датата на
уволнението.Изслушал е експертиза за размера на дължимото възнаграждение на
база брутното ТВ,като законосъобразно е приел за релевантен периода до
приключване на устните състезания.Би било
необосновано да присъди обезщетение за бъдещо време въз основа на
хипотетично оставане без работа.Районният съд правилно е посочил,че в
предизвестието не се съдържат конкретните основания за прекратяване на трудовия
договор съгласно изискването на чл.335,ал.2,т.1 от КТ,а именно предизвестието
има конститутивно действие.Що се отнася до
редуцирането на адвокатския хонорар по възражение на ответника,първоинстанционният съд правилно е точел,че при присъждане
на адвокатски хонорар по чл.78,ал.5 ЗА за база се взема МРЗ,в случая сумата 560
лв.,за първите два обективно съединени иска, а относно. иска за
обезщетение-пропорционално на цената му-сумата 385.07 лв.Останалите разноски
също са присъдени законосъобразно предвид уважената част на исковете.
Настоящата инстанция споделя изводите
на районния съд, поради което решението следва да бъде потвърдено.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
150/19.09.2019г. по гр.д. № 350/2019г. на РС-Своге.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС на Република България в едномесечен срок в частта му по отношение на
исковете с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ.
Председател:
Членове:1.
2.