РЕШЕНИЕ
№ 642
гр. Силистра, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И.М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20223420100306 по описа за 2022 година
Ищецът „Угренова Естейт“ ЕООД (с предходно наименование „ЮБЦ” ООД) твърди,
че ответникът бил обвързана в договорни отношения с “БТК” ЕАД, възникнали на
основание договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 29.04.2019 г. за
мобилен номер ..............при условията на тарифен план VIVACOM Hybrid с месечна
абонаментна такса от 10 лв. с ДДС, както и на основание договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 29.04.2019 г. за мобилен номер .................при условията на
тарифен план VIVACOM Hybrid с месечна абонаментна такса от 10 лв. с ДДС. Ответникът
не изпълнил задълженията си за заплащане стойността на потребените далекосъобщителни
услуги за отчетния период от 08.04.2019 г. до 07.07.2019 г. в размер на 18,47 лв. по
отношение на мобилен номер ..............и в размер на 32,65 лв. по отношение на мобилен
номер ...............; кредиторът прехвърлил тези свои вземания в полза на „С.Г. Груп“ ООД
чрез договор за цесия от 16.10.2018 г. и уведомление по т. 1.1.1 от 24.02.2020 г., а това
дружество на свой ред прехвърлило същото вземане в полза на ищеца чрез анекс от
10.03.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г. Моли съда да признае за установено, че
ответникът му дължи посочените две суми, за които се е снабдил със заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 1738 по описа на СРС за 2021 г. Претендира направените поделото
разноски.
Ответникът В. Й. Д. чрез назначения си по делото особен представител оспорва иска
и моли същия да бъде отхвърлен като неоснователен. Счита, че от доказателствата по
делото възникват съмнения относно датата на сключване на договорите за
далекосъобщителни услуги, тъй като такава не била отбелязана под подписа на абоната (а
1
единствено под подписа на представителя на доставчика на услугите), а освен това самите
договори не съдържали уговорка за заплащане стойността на услугите, а такава
съществувала единствено в общите условия, за които липсвали категорични доказателства,
че са предадени на ответника. Счита, че чл. 99, ал. 1 ЗЗД позволява прехвърляне единствено
на съществуващи, а не на бъдещи вземания; в конкретния случай ищецът твърдял, че
процесните вземания са предмет на уведомление по т. 1.1.1 към договор за цесия от
16.10.2018 г., което на свой ред не било договор, а от текста му ставало ясно, че съдържа
изявление за „предстоящо прехвърляне на вземания“ и било подписано от лице, за чиято
представителна власт липсвали доказателства. Отделно от това не било представено
приложението, в което са описани процесните вземания, а единствено извлечение от
приложение № 1 към уведомление по т. 1.1.1 от 24.02.2020 г. към договор за цесия от
01.10.2019 г., което представлявало единствено потвърждение по смисъла на чл. 99, ал. 3
ЗЗД, било подписано за цедента от неясно кое лице, а вземането по него не било
индивидуализирано, тъй като не ставало ясно основанието, от което то произтича. Изтъква
сходни възражения и по отношение доказването на втория договор за цесия поради липсата
на приложение № 1 към анекс от 10.03.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г. и
липсата на индивидуализация на вземането. Счита съща така, че длъжникът не е надлежно
уведомен за прехвърлянето на вземанията поради липсата на упълномощаване в полза на
„С.Г. Груп“ ООД да извърши уведомяването за първата цесия и липса на упълномощаване в
полза на ищеца да уведоми длъжника за втората.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК.
Въз основа на постъпило на 24.11.2021 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение РС – гр. Силистра е издал такава заповед на 26.11.2021 г. по ч.гр.д. № 1738 по
описа за 2021 г., чрез която е разпоредил заплащането на процесните суми, както и на
обезщетение за забава върху тях. Нейното влизане в сила е препятствано от невъзможността
за реалното връчване на длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415 ГПК заявителят
е инициирал настоящото исково производство.
От представени по делото два договора за мобилни услуги от 29.04.2019 г. е видно, че
на тази дата ответникът в качеството на абонат и “БТК” ЕАД в качеството на оператор
встъпили в договорни отношения с предмет предоставяне на мобилни услуги за предпочетен
номер ................(единия договор) и .................(втория договор) при абонаментен план
VIVACOM Hybrid с месечна абонаментна такса от 10 лв. с ДДС и срок на действие на всеки
от договорите 24 месеца. Под подписа на представителя на мобилния оператор в договорите
фигурира датата 29.04.2019 г., а под този на потребителя не е посочена никаква дата въпреки
наличието на такъв реквизит; въпреки възраженията на ответника съдът счита, че този
пропуск не опорочава формата на договорите, нито поставя под съмнение датата на тяхното
подписване, тъй като отразяването само на една дата в документите индицира
едновременното им подписване от страните. Горното се потвърждава от декларациите на
2
абоната за получаването на ОУ към договорите, подписани от него на 29.04.2019 г., което
сочи, че именно на тази дата той е встъпил в договорни отношения с доставчика на мобилни
услуги, т.е. че страните са формулирали насрещните си волеизявления за сключване на
договорите.
От представени по делото фактури, касаещи доставените по договорите мобилни
услуги за периода от 29.04.2019 г. до 07.07.2019 г., е видно че тяхната стойност възлиза на
общата сума от 32,64 лв. с ДДС по всеки от договорите и че същата е формирана от
дължимата по всеки от тях месечна абонаментна такса. Договорите съдържат условията по
съгласувания между страните тарифен план, който регламентира насрещното задължение на
потребителя за заплащане стойността на доставените му мобилни услуги, поради което с
изтичането на съответните отчетни периоди в негова тежест е възникнало задължение за
заплащане на услугите съобразно техния вид и цена, отразени в издадените фактури.
Наличието на тарифен план в договорите изключва евентуалния им безвъзмезден характер,
поради което възражението на ответника, че те не съдържат в негова тежест задължение за
насрещна престация е неоснователно, още повече че такова задължение е обективирано в
ОУ към договорите, които съдът приема, че са получени от него, тъй като той е подписал
декларации, удостоверяващи това обстоятелство.
Към исковата молба е приложен договор за цесия, сключен на 16.10.2018 г. между
“БТК“ ЕАД в качеството на цедент и „С.Г. Груп“ ООД в качеството на цесионер, по силата
на който цедентът прехвърлил на своя съконтрахент вземанията си по договори, описани в
приложение 1, което според чл. 2, б. „а“ от договора се изпращало заедно с уведомление от
цедента до цесионера. Процесните вземания според ищеца са предмет на Приложение № 1
към уведомление от 24.02.2020 г., като представено по делото извлечение от това
приложение удостоверява, че негов предмет е вземане на “БТК“ ЕАД спрямо ответника на
стойност 51,12 лв. В представеното в електронен вариант Приложение № 1 към посоченото
уведомление стойността вземането срещу ответника е фиксирана на сумата от 101,10 лв.,
като е посочено, че то произтича от договор № 16469320005, който не съответства на нито
един от договорите, сключени с “БТК“ ЕАД, а представлява клиентски номер на абоната в
отношенията му с мобилния оператор.
Чрез договор за цесия от 01.10.2019 г. „С.Г. Груп“ ООД прехвърлило в полза „ЮБЦ”
ООД (с настоящо наименование „Угренова Естейт“ ЕООД) вземанията спрямо физически и
юридически лица, индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение № 1,
неразделна част от договора. Чрез анекс от 10.03.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019
г. страните се споразумели за прехвърляне на вземанията, предмет на уведомлението към
договора за цесия от 16.10.2018 г., сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ЕАД, подробно
индивидуализирани в приложение № 1 към анекса. В представено по делото извлечение от
Приложение № 1 вземането спрямо ответника е индивидуализирано като произтичащо от
договори за мобилни услуги, подписани преди датата на анекс от 10.03.2020 г. към договор
за цесия от 01.10.2019 г. в размер на 51,12 лв.
Цедентът по първия договор за цесия упълномощил цесионера да уведоми
3
длъжниците за прехвърлянето на вземанията спрямо тях, като „С.Г. Груп“ ООД изготвило
такова уведомление до ответника, чрез което го осведомява, че задължението му към “БТК“
ЕАД, произтичащо от договори за мобилни услуги в размер на 51,12 лв., е предмет на
уведомление от 24.02.2020 г. към договор за цесия от 16.10.2018 г., чрез което е
прехвърлено на „С.Г. Груп“ ООД; чрез същото уведомление „С.Г. Груп“ ООД в качеството
си на цедент по втория договор за цесия уведомява длъжника за последващото прехвърляне
на задължението му в полза на дружеството – ищец по настоящото дело.
При тези данни съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи,
тъй като по делото се установи, че и по двата договора за мобилни услуги от 29.04.2019 г. на
ответника са доставени услуги на стойност 32,64 лв. с ДДС (въпреки че по единия договор
претенцията на ищеца е на по – ниска стойност - 18,47 лв.), както и че вземането за тази
стойност в преминало в патримониума на ищцовото дружество по силата на приложените
договори за цесия. Съдът възприема този извод въпреки оскъдното описание на
прехвърлените вземания в извлеченията от Приложение № 1 към съответните договори за
цесия, тъй като в електронния вариант от Приложението към първия договор фигурира
клиентския номер на абоната, който съответства на този от процесните договори за мобилни
услуги и служи като техен индивидуализиращ белег. Отделно от това чрез приложеното към
делото уведомление до длъжника за извършените цесии “БТК“ ЕАД чрез своя
пълномощник „С.Г. Груп“ ООД го осведомява, че е прехвърлило вземанията си срещу него
по сключените договори за мобилни услуги, като липсата на индивидуализация на
конкретните договори и конкретизирането им чрез клиентския номер на абоната в
електронния вариант на приложение № 1 към първия договор за цесия сочи на извод, че в
това уведомление първоначалният кредитор визира задълженията на ответника по всичките
си договори, сключени с него.
Съдът не споделя възраженията на ответника за ненастъпване на последиците по
първия договор за цесия, тъй като уведомлението към него от 24.02.2020 г. нямало характер
на договор и освен това съдържало изявление за предстоящо прехвърляне на вземания, т.е.
негов предмет били бъдещи вземания. Макар съдът да не разполага с оригинала от
Приложение № 1 към уведомлението от 24.02.2020 г. към договора за цесия от 16.10.2018 г.
или с друг документ, удостоверяващ съгласието на страните за прехвърляне на процесните
вземания, същото се установява от изявлението на първоначалния кредитор, обективирано в
извлечението от това приложение и представляващо същевременно потвърждение на
цесията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съответно от изявлението на „С.Г. Груп“ ООД за последващото
прехвърляне на вземанията. Обстоятелството, че уведомлението от 24.02.2020 г. към
договора за цесия от 16.10.2018 г. визира предстоящо прехвърляне на вземания, не означава,
че с постигането на съгласието между страните по договора прехвърлянето не се е
осъществило, нито че вземанията, предмет на този договор, са бъдещи такива, при
положение че тези, предмет на настоящото дело, са възникнали преди уведомлението от
24.02.2020 г. Обстоятелството, че извлечението от Приложение № 1 към уведомлението от
24.02.2020 г. към договора за цесия от 16.10.2018 г. представлявало и потвърждение на
4
цесията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД не опорочава нито едно от изявленията на издателя на
документа, тъй като няма пречка един документ да обективира няколко изявления на своя
автор. Неоснователни са възраженията на ответника за липсата на доказателствата за
представителната власт на лицето, подписало уведомление по т. 1.1.1 към договора за цесия
от 16.10.2018 г. и извлечението от приложението към него, тъй като според т. 2 от ТР № 5/
2014 г. от 12.12.2016 г. на ВКС по т.д. № 5 от 2014 г. на ОСГТК единствено лицето, от
чието име е осъществено съответното правно действие, би могло да възрази, че не е било
надлежно представлявано при извършването му, но това не могат да сторят трети лица,
включително и тези, срещу които действието на насочено. Не са основателни и
възраженията на ответника за ненадлежното му уведомяване за цесиите поради липсата на
упълномощаване в полза на „С.Г. Груп“ ООД да извърши уведомяването за първата цесия и
липса на упълномощаване в полза на ищеца да уведоми длъжника за втората. Според чл. 99,
ал. 3 ЗЗД уведомяването следва да бъде осъществено от предишния кредитор, т.е. от цедента
по договора за цесия; до длъжника е изготвено едно общо уведомление за двете цесии,
изходящо от „С.Г. Груп“ ООД, действало като пълномощник на цедента по първата цесия (с
представено по делото пълномощно) и като цедент по втората, поради което следва да се
приеме, че действията по уведомяването за двете цесии са осъществени от легитимираните
съгласно изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД лица.
Поради уважаването на предявените искове на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 25 лв. за държавна
такса, 180 лв. за адвокатски хонорар и 200 лв. за депозит за особен представител, както и
разноски за заповедното производство в размер на 25 лв. за държавна такса и 180 лв. за
адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Й. Д. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „К.“ № ..,
ет. ., ап. ..дължи на „Угренова Естейт“ ЕООД (с предишно наименование „ЮБЦ” ООД) с
ЕИК ............и адрес на управление: гр. С., район Т., бул. „Б.“ № .., вх. ., ет. ., представлявано
от М. А. У.,
-сумата от 18,47 лв. (осемнадесет лв. и 47 ст.), представляваща стойността на
мобилни услуги (с включен ДДС) за отчетния период от 29.04.2019 г. до 07.07.2019 г. по
договор за мобилни услуги от 29.04.2019 г., сключен с “БТК” ЕАД по отношение на
мобилен номер ..............;
-сумата от 32,65 лв. (тридесет и два лв. и 65 ст.), представляваща стойността на
мобилни услуги (с включен ДДС) за отчетния период от 29.04.2019 г. до 07.07.2019 г. по
договор за мобилни услуги от 29.04.2019 г., сключен с “БТК” ЕАД по отношение на
мобилен номер .............,
които вземания са придобити от ищеца чрез Приложение № 1 към анекс от 10.03.2020 г. към
5
договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен със „С.Г. Груп“ ООД, което дружество на свой
ред придобило вземанията от “БТК” ЕАД чрез Приложение № 1 към уведомление от
24.02.2020 г. към договора за цесия от 16.10.2018 г. За посочените вземания ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1738 по описа на СРС за 2021 г.
ОСЪЖДА В. Й. Д. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „К.“ № .., ет. ., ап. ..да заплати на
„Угренова Естейт“ ЕООД (с предишно наименование „ЮБЦ” ООД) с ЕИК ..........и адрес на
управление: гр. С., район Т., бул. „Б.“ № .., вх. ., ет. ., представлявано от М. А. У.,
направените по делото разноски в размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.) за държавна такса,
180 лв. (сто и осемдесет лв.) за адвокатски хонорар и 200 лв. (двеста лв.) за депозит за
особен представител, както и разноски за заповедното производство в размер на 25 лв.
(двадесет и пет лв.) за държавна такса и 180 лв. (сто и осемдесет лв.) за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6