Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    

№ 98

гр. Силистра, 15.01.2016 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Силистренският административен съд, в публично заседание на шестнадесети декември, две хиляди и петнадесета година в състав:

                        Председател: Павлина Гергиева

при секретаря Румяна Пенева, при участието на прокурор от ОП - Силистра ******, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 136 по описа за 2015 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на С.П. *** против Дирекция за Национален строителен контрол – София - орган по изпълнението по влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж. Оспорва законосъобразността на извършените действия по събаряне на постройка, обект на заповед за премахване по чл. 225 от ЗУТ, унищожаване на движими вещи, изнесени от ищцата на контейнер за отпадък, прекъсване на водозахранването, при което тръбата от ВиК-инсталацията била повредена, незавършеното премахване на част от постройката по заповед по чл. 225 от ЗУТ и неизнасянето на строителните отпадъци, кумулирани в процеса на премахването от двора й.

Претендира ответникът да бъде осъден да й заплати имуществени вреди в размер на 30 000 лева, представляващи: стойността на премахнатата постройка-обект на принудително изпълнение, движими вещи – печка, фотьойл, канапе, кухненски бюфет, които са се намирали в постройката - обект на премахване, и които ищцата е изнесла на боклука, и стойността на повредената тръба от ВиК-инсталация, която тя поправила с лични средства в размер на 41 лева. Претендира неимуществени вреди в размер на 10 000 лева под формата на болки и страдания, понесени от нея и от сина й вследствие: агресивния акт на събаряне на постройката, лишаването на семейството й от възможност да ползва банята, находяща се в премахнатата постройка, и вследствие влошеното здравословно състояние на нея и на сина й С.П., причинено от преживения от събарянето стрес.

Счита изпълнената заповед за премахване за нищожна, тъй като съдебните решения, с които е извършен контрол за законосъобразност на заповедта за премахване, определят категорията на съборения имот като шеста, а в заповедта за премахване тя е посочена пета. Следователно се касаело за различен имот, респ. за различно класифициран. Позовава се на чл. 177 от АПК, за да обоснове твърдението си за нищожна заповед за премахване.

Ответната страна, чрез юрисконсулт П., счита исковете за недопустими, тъй като не е налице отменен незаконосъобразен акт, действие или бездействие, в резултат на които да се претендират понесени щети. В условията на евентуалност претендира за отхвърлянето им като неоснователни, тъй като актът, действията и бездействията, с които ищцата свързва заявените щети, са законосъобразни.

Представителят на Окръжна прокуратура заключва, че исковете са неоснователни и недоказани.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод на административна дейност. Съгласно чл. 4 от посочения закон дължи се обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица  от увреждането.

Посочената нормативна рамка очертава обхвата на правнозначимите факти, които следва да бъде установени по делото: незаконосъобразна административна дейност /действие или бездействие/, настъпила вреда в резултат на незаконосъобразната дейност, която вреда е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с незаконосъобразната дейност.

Ако се претендира обезщетение в следствие на незаконосъобразен административен акт, условие за допустимост на иска е предварителната отмяна на незаконосъобразния акт /чл. 204 от АПК/.

В случая се претендират вреди от незаконосъобразна административна дейност, обективирани във фактически действия по изпълнение на влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж, поради което стабилният административен акт – заповед за премахване по чл. 225 от ЗУТ - не се явява отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на исковата молба по същество.

Отговорността на държавата и общините за вреди се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение в процесния заявен казус предполага осъществяването на фактически състав със следните три елемента: незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на ДНСК - София при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда и причинна връзка между извършеното незаконосъобразно действие, респ. между неизвършеното дължимо законосъобразно действие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В тежест на ищцата, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, е да проведе пълно главно доказване на всички елементи от фактическия състав на предявените от нея искове, каквото указание по настоящото дело ищцата е получила с разпореждане от 07.10.2015 г. / л. 10 и 11/. В нейна тежест е и определянето на пасивно легитимирания да отговаря по предявените искове ответник.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Заповед № ДК-02-СЦР-113 от 29.10.2012 г. на началника на РДНСК –СЦР, с която е наредено премахване на незаконен строеж - едноетажна сграда, включваща: стая, кухня,баня и склад, находящ се в гр. Силистра, ул. ”****” № *, собственост и на ищцата, е стабилен административен акт. Оспорването й е приключило с Решение № 50 / 15.07.2013 г. по адм.дело № 51 / 2013 г. /л.36/ на Административен съд гр.Силистра. В заповедта по чл. 225 от ЗУТ категорията на подлежащата на премахване постройка е посочена като пета, което обстоятелство е възпроизведено и в съдебното решение. С Определение № 2086 от 13.02.2014 г. по адм.дело № 12 947 / 2013 г. Върховен административен съд, в производство по касационна жалба против решението на АС-Силистра, е констатирал, че процесният имот е от шеста категория, който факт изключва съдебното решение от обхвата на касационен контрол /чл. 215, ал. 7 от ЗУТ/ 

Влезлите в сила актове, с който е разпоредено премахване на незаконни строежи се изпълняват по реда на ЗУТ и Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях. Те съставляват изпълнително основание по чл. 268 от АПК.

Орган по изпълнението е ДНСК - ответник в настоящото производство, тъй като подлежащият на изпълнение акт е издаден от орган, включен в структурата му. /чл. 272, ал. 1, т. 1 от АПК/

Била е инициирана процедура по Наредба № 13 / 2001 г. на МРРБ за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК.

На 11.03.2015 г. служители на РО НСК - Силистра са извършили проверка, за която са съставили Протокол-Приложение № 2 към чл. 5, ал. 1 от Наредба № 13 /2001 г. за предварително проучване на принудителното изпълнение /л.56/.

На 31.07.2015 г. е сключен договор № ФО-13-471, с който извършването на принудителното изпълнение на влязлата в сила Заповед по чл. 225 от ЗУТ е възложено на „******” ЕООД.

До извършителите на незаконния строеж са били изпратени покани за доброволно изпълнение.

С възлагателно писмо от 06.08.2015 г. на Началника на ДНСК е определен период на изпълнение – от 10.00 ч. на 27.08.2015 г. до 17.00. на 02.09.2015 г.

Това писмо е сведено до знанието на ищцата.

В изпълнение на възлагателното писмо на 27.08.2015 г. на мястото на изпълнение са пристигнали длъжностни лица от ДНСК, община Силистра, ЕООД ”******”, ОД на МВР-Силистра, „******” АД - Варна, ***” ООД, р-н Силистра и в протокол, съставляващ Приложение № 3 към чл. 10 са отразили, че строежът не е опразнен от хора, малотрайни продукти, материали и оборудване на собственика.

Срещу това действие е подадена жалба по чл. 250 от АПК от С.П., по която, със съдебен акт е преценена липса на незаконосъобразни действия на администрацията по повод на изпълнение на горепосочената заповед/ приложеното ч.адм.дело № 116 / 2015 г./

Ищцата заявява, че движимите, вещи, за които претендира обезщетение, са били изнесени от семейството й на контейнерите за отпадъци, защото е била висока цената за съхранението им от община Силистра, а тя няма място да ги съхранява.

Действията по премахването са се ръководели от ***** - технически ръководител към изпълнителя „*****” ЕООД-гр. Русе.

На 28.08.2015 г. горепосочените длъжностни лица са посетили мястото на изпълнение и са констатирали, че строежът е опразнен. Удостоверено е, че в 15.50 часа се е пристъпило към принудително изпълнение на заповедта за премахване.

С констативен протокол / л.66-68/ са удостоверени действията по премахването в периода от 31.08.2015 г. до 02.09.2015 г., съставляващ част от Протокол Приложение № 4 от 02.09.2015 г. към чл. 13 от Наредба № 13 / 2001 г., изразяващи се в следните протоколирани действия: На 31.08.2015 г. работите са започнали в 10.15 часа. В периода от 14.00 часа до 16.00 часа работата с ръчен къртач, характеризираща се със висок регистър на шум, е била спряна с оглед осигуряване възможност за почивка на сина на ищцата, който е със специални физически и психически потребности. В периода от 14.00 часа до 15.00 часа дворът и подходът към жилищната сграда са били освобождавани от строителни отпадъци.

На 01.09.2015 г. разрушаването на постройката е продължило като в периода от 14.00 часа до 15.00 часа, съобразявайки се с чл. 10, ал. 2 от Наредбата за опазване на обществения ред и чистотата на община Силистра, предписваща осигуряване на почивка за живущите, работата с тежкотоварната техника е била преустановена. Почиствани са били дворът и подходът към жилищната сграда. От 15.45 часа до 17.15 часа активните, механизирана дейност по премахването продължила.

В процеса на принудително премахване на незаконния строеж, при оглед на конструктивното състояние на съществуващата жилищна сграда, ситуирана в съседния имот на калкан с предметния строеж, се установило, че към фасадата й са анкерирани чрез стоманени аркери /чопове/ конструктивни елементи от незаконната постройка - стоманобетонова покривна плоча и ограждащ тухлен зид, които съставляват и връзка между двете конструкции на сградите. При извършването на процесната дейност е преценено, че съществува опасност да се влоши конструктивната устойчивост на паянтовата обитаема жилищна сграда в съседния имот. В тази връзка, с оглед запазване конструктивната цялост на тази съседна обитаема сграда и обезпечаването на здравето и живота на обитателите й, се е наложило да останат непремахнати: ограждащия тухлен зид и част от стоманобетоновата покривна плоча с ширина от 0,60 м., лягаща върху него по дължината на цялата контактна зона с дължина 8,75 м. или обща площ от 5,25 кв.м., както и част от напречния ограждащ тухлен зид в посока север с дължина от 1,00 м., височина 2,85 м. и дебелина на зида – 0,25 м.

По този външен ограждащ зид е била монтирана единствената захранваща имота на ищцата водопроводна тръба. Поради затрупване с едри късове строителни отпадъци от премахването и поради необходимост от запазването й в състояние на използваемост, тухлената зидария по протежение на тази тръба, на височина от 0,60 м. по дължината на зида в посока север и по част от дължината на зида в посока запад, или общо 1,20 куб.м. е останала непремахната.

На оставената част от тухлената стена в западна посока е отразено съществуването на дворна мивка с бетоново корито. Последната не е част от незаконния строеж. По твърдения на собствениците в протокола е отразено, че тя е единственият водоизточник след премахването на банята, находяща се в незаконната постройка.

В процеса на изпълнение на заповедта по чл. 225 от ЗУТ вододозахранването е следвало да бъде прекъснато /чл. 12 от Наредба № 13 / 2001 г./ .Аварийна група от „***” ООД Силистра е спряла водозахранването на имота от спирателния кран на водомерната шахта и е прекъснала връзката между захранващата водопроводна тръба на дворната мивка и водопроводната инсталация на незаконния строеж. Премахването на обекта по заповедта по чл. 225 от ЗУТ е приключило на 02.09.2015 г. в 16,15 часа. При пускането на водата се установило, че в шахтата има теч, появил се от силно амортизираната и корозирала водопроводна тръба след водомера. По твърдението на ищцата и от заключението по назначената съдебно-техническа експертиза заплатените от нея разноски за възстановяване на посочената тръба са възлезли на 41,87 лева/ стойността на демонтаж на поцинкована тръбата, доставка и монтаж на полипропиленова тръба и холендрови връзки и спирателен кран/.

На 02.09.2015 г. участвалите в изпълнителното производство лица, посочени по-горе, са съставили Протокол Приложение № 4 към чл. 13 от Наредба № 13 / 2001 г. за установяване на състоянието на строежа и строителната площадка и са констатирали, че строежът е доведен до състояние - негоден за ползване. По отношение на съдържанието протоколът /л.65/ препраща към Констативен протокол, съставен от ДНСК - Силистра, цитиран по-горе.

По делото не е спорно, че синът на ищцата, живущ в имот, находящ се на строителната площадка, страда от органично разстройство на личността/ амбулаторен лист, л. 85 от делото/. В амбулаторния лист, издаден на 03.12.2015 г. са отразени снетите от пациента, респ. неговата майка и ищца по настоящото дело данни, че от края на август, след конфликтна ситуация, е със затруднен говор.

По делото е представена и справка от лабораторни изследвания на ищцата от 10.12.2015 г. /три месеца след приключилото премахване/, от която е видно, че са налице данни за повишени показатели за глюкоза спрямо референтните с 0,19 единици и повишен общ холестерол – 1,64 единици над референтната стойност.

Въз основа на изложената и възприета фактическа обстановка, настоящия състав намира от правна страна следното:

Държавата, чрез своите правосубектни структури, отговаря за вреди, причинени от незаконни действия или бездействия на включените в тези структури нейни органи и длъжностни лица /чл. 7 от Конституцията/. Този принцип е доразвит в чл. 203 от АПК - исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава XI „Производство за обезщетения” от АПК, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/. Съгласно чл. 4 от цитирания закон държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Неоснователно е твърдението, че различната категория на процесния имот, определена като шеста с Определение № 2086 от 13.02.2014 г. по адм.дело № 12 947 / 2013 г. / л.22 от посоченото дело/ по описа на ВАС на Р България вместо пета, сочи за наличие на нищожност на заповедта за премахване. Този факт е правнозначим само за възможността за оспорване на съдебното решение по проверка законосъобразността на административния акт пред втора съдебна инстанция. Правото на оспорване не засяга статута на постройката, нито е признак за друг имот.Т.е. процесуалното право на защита не променя материалното правоотношение, което се защитава.

По иска за обезщетение за вреди под формата на стойността на премахнатата постройка:

По делото не се установяват данни за незаконосъобразна дейност на ответника ДНСК по повод на извършеното събаряне на едноетажната сграда в изпълнение на Заповедта по чл. 225 от ЗУТ. Съгласно Наредба № 13 / 2001 г. задълженията на ответника в процеса на изпълнение на заповеди по чл. 225 от ЗУТ, каквато е процесната, се състоят в удостоверяване на липса на доброволно изпълнение на адресата / чл. 4 от наредбата/, извършване на предварително проучване относно начина на изпълнение на премахването, срока за изпълнение и необходимите средства. Тези действия са извършени и протоколирани в Протоколи – Приложения № 1 и 2 към чл. 13 от Наредба № 13 / 2001 г. Приключила е процедура за избор на изпълнител чрез обществена поръчка. Началникът на ДНСК е определил дата и час на принудителното изпълнение, за което адресатът на заповедта е уведомен / чл. 7 от наредбата/

Състоянието на незаконния строеж е удостоверено съгласно изискванията на чл. 10 от наредбата чрез съставяне на съвместен протокол – Приложение № 3.

Фактическото действие на събаряне е извършено от изпълнителя на обществената поръчка, който не е ответник по делото, и за чиито действия не са посочени пороци от ищцата.

Обобщавайки гореизложеното, следва да се приеме, че не се разпознават признаци на незаконосъобразна дейност по премахване на незаконния строеж, извършена от длъжностни лица на ответника. Липсва материална предпоставка за уважаване на предявения иск – незаконосъобразни фактически действия в процеса на административна дейност на длъжностни лица на ответника,поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

По иска за обезщетение за вреди под формата на стойността на движимите вещи, изнесени от ищцата на боклука, поради липса на място за съхраняване:

Посочените действия на изнасяне на движимите вещи на боклука са извършени от ищцата без да е налице изпълнително-разпоредителна воля на ответника. Обстоятелството, че от получаването на последната покана за доброволно изпълнение – 10.08.2015 г. до началната дата на насроченото премахване – 27.08.2015 г. ищцата не е организирала стопанисването и управлението на движимите вещи в постройка, която подлежи на премахване, не се вменява в отговорност на ответника. Ищцата заявява, че не се е съгласила вещите да бъдат съхранени от община Силистра поради несъразмерните цени за „склад” спрямо стойността на вещите, който факт отново не ангажира отговорност на ответника.

Липсват данни за незаконосъобразна дейност на ответника по изнасяне на процесните движими вещи. Липсва материална предпоставка за уважаване на предявения иск – незаконосъобразни фактически действия по административна дейност на длъжностни лица на ответника, поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

По иска за обезщетение за вреди, причинени в резултат на недовършеното събаряне на част от незаконния строеж, представляваща: ограждащ тухлен зид и част от стоманобетоновата покривна плоча с ширина от 0,60 м., лягаща върху него по дължината на цялата контактна зона с дължина 8,75 м. или обща площ от 5,25 кв.м., както и част от напречния ограждащ тухлен зид в посока север с дължина от 1,00 м., височина 2,85 м. и дебелина на зида – 0,25 м.:

Дейността, която е засегната с този иск, е извършвана от фирмата-изпълнител, която не е ответник по делото. Следователно, искът се явява неоснователен поради липса на пасивна материална легитимация на едно лице да отговаря за действията на друго лице.

На следващо място, ищцата не е легитимирана да претендира принудително извършване на действие, което, в качеството си на длъжник, е задължена доброволно да извърши. Процесуалната роля, която й отрежда материалното правоотношение, е длъжник. Само взискателят – в случая – държавата, би могла да изиска извършване на заместващото доброволното изпълнение действие.

На следващо място – неизвършеното довършване на събарянето по протежението на калканното строителство е обосновано от техническия ръководител към фирмата-изпълнител с необходимостта от запазване живота и здравето на обитаващите съседната сграда /коментирания по-горе констативен протокол – л.66-68/. Принципът за съразмерност, визиран в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК налага извод, че ограничаването на премахването до този обем е съобразено с изискванията на чл. 12, ал. 2 от Наредба № 13 / 2001 г. за забрана за нанасяне на материални щети и увреждания на трети лица, поради което липсва квалификация за незаконни действия на фирмата - изпълнител.

По иска за имуществени вреди, представляващи стойността на извършения от ищцата ремонт на ВиК части във водомерната шахта в размер на 41,87 лева:

Констативният протокол от 31.08.2015 г.,съставен от длъжностни лица на ответника в кръга на техните правомощия и в предвидената форма удостоверява, че водоподаването е било прекъснато от експлоатационно дружество „***” ЕООД-Варна, което е лице, различно от ответника. Следователно, искът се явява неоснователен поради липса на пасивна материална легитимация на едно лице да отговаря за действията на друго лице.

Независимо от този извод, по делото се установява, че тръбата, намираща се след водомера, която е аварирала при подновяването на водоподаването, и подменена от ищцата, е била амортизирана и корозирала. Задължение на собственика е да извършва текущ ремонт, който да поддържа имота в добро състояние. По делото не се установяват незаконосъобразни фактически действия на служители на ответника, респ. на служители на експлоатационни дружества, които да са причинили посочената авария. В изпълнение на чл. 12, ал. 1 от Наредба № 13 /2001 г. премахването на незаконен строеж се извършва след преустановяване захранването с вода. Следователно, преустановяването на това водоподаване е било основано на нормативен акт, а по делото не се установиха данни за незаконосъобразни действия по извършването му.

Коментираната по-горе липса на незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица в структурата на ответника по повод на извършеното принудително изпълнение на заповедта за премахване на незаконен строеж е основание за преценка за неоснователност и на иска за претърпени неимуществени вреди.

С оглед на всичко изложено по-горе , съдът намира, че не е установена първата кумулативно изискуема се предпоставка на иска по чл. 1 от ЗОДОВ - наличие на неоснователно действие или бездействие на ответника или негово длъжностно лице при осъществяване на административна дейност. При този извод следва, че обективно съединените искови претенции за претърпени вреди по реда и на основанията по ЗОДОВ следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

Ищцата е освободена от задължение за заплащане на такси и разноски по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК с Определение № 466 от 07.10.2015 г. /л. 10/. Поради този факт същата не следва да понася отговорност за такси и разноски по чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ при постановения отхвърлителен резултат.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Силистра

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.П.П.,*** против Дирекция за Национален строителен контрол - София искове за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лева имуществени и 10 000 лева неимуществени вреди по ЗОДОВ в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия по повод премахване на незаконен строеж.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                    СЪДИЯ: