№ 8781
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20221110139263 по
описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА Част втора, Дял първи ГПК –
ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС, ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВА
ИНСТАНЦИЯ.
Предявен е от /ФИРМА/ срещу /ФИРМА/ иск с правно основание чл.
411 КЗ за сумата от 332.50 лв. – останала непогасена част от предявен регрес
по щета № ******** от 2021 г., образувана при /ФИРМА/, съизмеряваща се с
разходи за заместващ автомобил, предоставен на увредения застрахован по
имуществена застраховка при /ФИРМА/ след реализирано на 17.05.2021 г. в
района на град София пътнотранспортно произшествие по вина на
застрахования при /ФИРМА/ по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ водач на увреждащия автомобил.
Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата молба – 21.07.2022 г. до окончателното й
плащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът – /ФИРМА/, гр. София в писмен отговор на исковата молба
от 01.11.2023 г., подаден чрез юрисконсулт Х.П. поддържа становище за
неоснователност на предявения иск, като излага подробни съображения,
поддържани и в първото по делото открито съдебно заседание, проведено на
22.03.2024 г. чрез юрисконсулт Л.С.. Моли се съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди
1
наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните по делото, че посоченото в исковата молба
пътнотранспортно произшествие е реализирано на 17.05.2021 г. в района на
град София по вина на застрахования при ответника по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ водач на увреждащия автомобил, при
което за застрахования при ищеца по имуществена застраховка увреден
автомобил, от страна на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение на
сервиза, извършил ремонт на увредения автомобил и предоставил заместващ
автомобил в общ размер на 4449.55 лв., от които 332.50 лв. – разходи,
направени за заместващ автомобил. Последното се установява и от събраните
по делото писмени доказателства. Безспорно е между страните по делото, че
ответникът е възстановил на ищеца по предявения регрес по щета № ********
от 2021 г., образувана при /ФИРМА/ преди завеждане на исковата молба
сумата от 4117.06 лв. Ответникът не признава дължимост на предявените от
страна на ищеца разходи, направени за заместващ автомобил в размер на
332.50 лв., поради което и не е извършил плащане по регреса на последната
парична сума на заявеното от ищеца, оспорено от страна на /ФИРМА/, гр.
София фактическо основание. В отговора на исковата молба се излагат
подробни съображения в тази насока, които настоящият съдебен състав
намира за основателни.
Отговорността на ответника в конкретния казус се основава на
института на суброгацията и произтича пряко от закона – чл. 411 КЗ,
постановяващ, че в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ –
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, като застрахователят по имуществена застраховка може
да предяви вземанията си направо към застрахователя по договора за
застраховка „Гражданска отговорност“.
По отношение отговорността на застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, условията на договора между
застрахователя по имуществената застраховка и увредения, са неприложими,
същите са му непротивопоставими и не го обвързват, доколкото той не е
страна по този договор, по аргумент от чл. 20, ал. 1 и чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД, тъй
като отговорността на застрахователя по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, по отношение на увредения и на неговия застраховател по
имуществената застраховка, произтича от закона.
Съществуващото правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между застрахователя и застрахованото при него
лице – причинител на вредите е друго правоотношение и в отношенията
между тези лица действат уговорките и приложимата към тях съществуваща
нормативна уредба, съобразно която застрахователят по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ отговаря пред увредения така, както
отговаря делинквента – пряк причинител на вредите, за обезщетяване на
2
които последният отговаря. В този смисъл отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ е ограничена от една страна от
заплатеното от застрахователя по имуществената застраховка застрахователно
обезщетение, а от друга страна – от това, за което делинквентът /виновният
водач/ отговаря по реда на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. ограничена е до размера на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието
– чл. 386, ал. 2, предл. 1 КЗ и се съизмерява със стойността на ремонта на
увредения автомобил по средни пазарни цени към датата на
пътнотранспортното произшествие – в конкретния казус 17.05.2021 г.,
увеличена с признатите по силата на закона ликвидационни разходи.
Реализирането на разходи от застрахователя по имуществената
застраховка за наем на заместващ автомобил не е типичен, нито
закономерен резултат вследствие това увреждане. Предоставянето на
заместващ автомобил на увреденото лице е допълнителна услуга, предлагана
от застрахователя – ищец, която обаче не обезщетява вреди от настъпилото
застрахователно събитие, а се предлага само при наличие на конкретно
посочени от застрахователя условия.
Предвид горното и с оглед нормата на чл. 386, ал. 2, предл. 1 КЗ,
настоящият съдебен състав намира, че цитираната уговорка по „клауза Е+“ –
„ЗАМЕСТВАЩ АВТОМОБИЛ“ е недопустимо да обвърже застрахователя по
договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, доколкото
последният не е страна по това правоотношение. Предоставянето на
заместващ автомобил не е пряка и непосредствена последица от обективното
естество на причинените щети, а е свързано с организацията на работата в
автосервиза, извършил ремонта.
Видно от клаузата на чл. 2, ал. 1, т. 1.5 от ангажирания от страна на
ищеца Добавък № 1 от 23.09.2020 г. към Застрахователна полица по
Застраховка „Каско на МПС“ № 00500100381129/23.09.2020 г. – „клауза Е+“ –
„ЗАМЕСТВАЩ АВТОМОБИЛ“ е, че се предоставя заместващ автомобил
при изпълнение на конкретни условия, сред които преценка на доверения
сервиз, когато ремонтът би отнел повече от 5 работни дни, считано от датата
на приемане на автомобила в сервиз за извършване на ремонта.
В конкретния казус ПТП е реализирано на 17.05.2021 г., към която дата,
по правилата на чл. 386, ал. 2, предл. 1 КЗ, следва да се прецени стойността на
всички щети, нанесени върху застрахования при ищеца, увреден автомобил,
които са в пряка причинно – следствена връзка с механизма на ПТП.
Видно от ангажирания от страна на ищеца Договор за наем № 25370 е,
че на Вероника Георгиева е бил предоставен заместващ автомобил за периода
от 29.06.2021 г. до 09.07.2021 г. на стойност 332.49 лв., която сума
впоследствие е включена в калкулацията на сервиза, извършил ремонт на
увредения при ПТП автомобил и е възстановена от ищеца на автосервиза. По
делото не са ангажирани доказателства за датата на приемане на
увредения автомобил в автосервиза, на който е възложен ремонта с
възлагателното писмо от 17.05.2021 г. /лист 26 от делото/. Според
заключението на вещото лице В. Д., изготвил автотехническата експертиза,
3
приета от съда, като неоспорена от страните по делото и което заключение
съдът кредитира, като дадено вярно и безпристрастно от вещото лице,
обичайният период от време, необходим за извършване на ремонтна дейност
на повреди, сходни с процесните увреждания по лек автомобил марка „Мазда
3“ с рег. № *******, „е в рамките на от една седмица до един месец“.
Доколкото в конкретния казус заместващият автомобил е предоставен на
увредения застрахован по имуществена застраховка при ищеца един месец и
12 дни след датата на реализиране на ПТП, настоящият съдебен състав
приема, че разходът за неговия наем в периода от 29.06.2021 г. до 09.07.2021
г. на стойност 332.49 лв. не е в пряка причинно-следствена връзка с
реализираното на 17.05.2021 г. пътнотранспортно произшествие.
Предвид всичко изложено по – горе, настоящият съдебен състав намира,
че предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 332.50 лв. –
останала непогасена част от предявен регрес по щета № ******** от 2021 г.,
образувана при /ФИРМА/, съизмеряваща се с разходи за заместващ
автомобил, предоставен на увредения застрахован по имуществена
застраховка при /ФИРМА/ след реализирано на 17.05.2021 г. в района на град
София пътнотранспортно произшествие по вина на застрахования при
/ФИРМА/ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ водач на
увреждащия автомобил, се явява недоказан по основание и като такъв следва
да бъде отхвърлен изцяло, със законните последици.
Предвид изхода на спора, на ищеца не следва да се присъждат разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът претендира разноски по производството.
Предвид горното, при този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по
делото разноски в размер на 200 лв. – депозит за разпит на свидетел.
Предвид изхода на правния спор и тъй като ответникът е представляван
по делото от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 100 лв. – възнаграждение за един юрисконсулт.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от /ФИРМА/ с ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление ********** срещу /ФИРМА/ с ЕИК *******
със седалище и адрес на управление ********** иск с правно основание чл.
411 КЗ за сумата от 332.50 лв. – останала непогасена част от предявен регрес
по щета № ******** от 2021 г., образувана при /ФИРМА/, съизмеряваща се с
разходи за заместващ автомобил, предоставен на увредения застрахован по
имуществена застраховка при /ФИРМА/ след реализирано на 17.05.2021 г. в
района на град София пътнотранспортно произшествие по вина на
4
застрахования при /ФИРМА/ по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ водач на увреждащия автомобил, като недоказан по
основание.
ОСЪЖДА /ФИРМА/ с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление
********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/ с ЕИК ******* със седалище и адрес
на управление ********** сумата от 200 лв. – направени по делото разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, както и сумата от 100 лв. – възнаграждение за
един юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата
на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5