Решение по дело №889/2021 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260953                       07.07.2021 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                ХХ граждански състав

На седемнадесети юни                            две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретаря Недялка Димитрова 

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 889/2021г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:      

 

 

               Производството по делото е образувано по исковата молба на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Победа”, ул.”Генерал Владимир Вазов” 3, представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т. против Г.С.П., ЕГН ********** ***, с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 70.22 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 12.01.2018г., с отчетен период по фактури от 21.09.2017г. до 18.12.2017г., сумата от 18.01 лева лихва за забава за периода от 13.02.2018г. до 29.09.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Представят се писмени доказателства – фактури, справка за показанията на водомера, постановление за възлагане на недвижим имот и заявление за промяна на партида. Иска се назначаване на съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение за това дали са осчетоводени фактурите и редовно ли е водено счетоводството на ищеца. Иска се и назначаване на съдебно – техническа експертиза относно установяването на общото изразходено количество вода за процесния период, както и какво е местоположението на измервателното устройство. Претендира се и разпит на един свидетел, който да установи реда на отчитането на измервателните устройства и осигуряването на достъп на отчетниците.    

               В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който искът се оспорва. Твърди, че вземанията касаят период, в който жилището не е ползвано от него. Ето защо не дължи заплащане на количествата студена вода, които не е разходвал. До 28.12.2017г., когато ответникът е влязъл във владение на имота, който му е възложен с постановление за възлагане, партидата не се е водела на негово име. Ищецът е бил надлежно уведомен, че реалното влизане във владение на имота е на 28.12.2017г. Претендираните суми са за разходи за вода, направени от предишния собственик и титуляр на партидата и той именно следва да ги заплати. Моли  да се отхвърли иска.

               Първоначално ищецът се е снабдил за претендираните вземания със заповед за изпълнение № 260258/06.10.2020г. на БРС по ч.гр.дело № 6103/2020г., против която е подадено възражение, поради което е заведено настоящото дело за доказването на претенцията по общия ред.

               При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

               Предявеният от ищеца ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД иск се явява основателен.

               Предмет на делото е водоснабдяването на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.Б., ***. Доставянето, отвеждането и пречистването на студената вода, нейните количества и цената й не са оспорени от ответника в подадения отговор на исковата молба, нито в откритото съдебно заседание. Следователно фактурите доказват изпълнението на задълженията на ВиК по процесното правоотношение по доставянето на студената вода до имота. Ясна е и цената на доставките за процесния период.

               Следователно доказва се по безспорен начин, че ищецът е извършвал доставки на вода до имота и тази вода е със стойностите, отразени в процесните фактури. Общо се дължат 70.22 лева за потребена студена вода. Сумите не са плащани на падежите, записани във всяка от фактурите, т.е. в 30-дневен срок от издаване на съответната фактура, както изисква чл.31, ал.2 от Общите условия, поради което собственикът на имота е изпаднал в забава и дължи и лихви за забавата в размер на общо 18.01 лева.

               Спорен по делото е въпросът трябва ли ответникът да плати посочените суми, след като за процесния период не е бил във владение на имота, а той се е ползвал все още от предишния собственик. Според чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Предвид цитираната разпоредба, насрещна страна по облигационното правоотношение с ВиК по повод доставянето, отвеждането и пречистването на студена вода може да е лице, което е собственик на жилището или е носител на ограничено вещно право върху обекта.

               Установява се по делото, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 24.08.2017г. на ЧСИ И.Б., в полза на ответника Г.С.П. е била възложена собствеността на процесния водоснабдяван имот, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.57.1.14, представляващ жилище в гр.Б.,***. Постановлението е влязло в сила на 20.09.2017г. и от тази дата ответникът е станал собственик на имота. П. е подал до ВиК заявление за промяна на партида от 29.12.2017г. по отношение на закупения от него имот, като е поискал партидата, водеща се на името на М.Н.Ш. да бъде прехвърлена на негово име. На 12.01.2018г., явно след промяна на партидата на имота, ВиК ЕАД е издало процесните три фактури на името на П., отделно за същите суми е издало три кредитни известия на името на стария собственик Ш., като сумите по тези кредитни известия са с отрицателен знак, което навежда БРС на извод, че кредиторът е отписал предишния собственик като длъжник и е начислил сумите да бъдат платени от ответника – нов собственик. Съдът намира това действие на ВиК ЕАД за правомерно. Ответникът е станал собственик на имота по силата на постановлението за възлагане, влязло в сила на 20.09.2017г. Именно от тази дата П. е собственик на жилището и като такъв е и клиент на ищеца по силата на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Следователно от тази дата ответникът е длъжен да заплаща всички суми, начислени във връзка с потребяването на студената вода. Видно от записаното във фактурите, сумите, начислени по тях, се дължат считано от 21.09.2017г., т.е. след придобиване на собствеността от страна на ответника, поради което именно той е задължен да ги плати.

               Обстоятелството, че П. е подал заявление за промяна на партидата едва на 29.12.2017г. е без значение за това кой е длъжник за заплащане на сумите. Самото заявление за промяна на партидата няма никакви вещни последици, тъй като ответникът по-рано вече е бил станал собственик на имота. Заявлението се подава по повод променената вече собственост. Ето защо няма значение кога то е подадено, тъй като дори и въобще да не е подадено, това няма отношение към собствеността върху имота, която е на ответника още от 20.09.2017г. Явно е, че въпреки влизане в сила на постановлението за възлагане на имота, жилището не е предадено веднага във владение на новия собственик. Едва на 28.12.2017г. П. е влязъл в имота и е почнал да го ползва, което се установява от представения протокол за предаване на жилището от стария на новия собственик. С други думи, до 28.12.2017г. имотът се е ползвал от предишния собственик, който е потребил всъщност и процесните количества студена вода. Това е обективен факт, но този факт няма отношение към решаване на спора по делото. Собственик  на имота е ответникът П. и като такъв той е и клиент на ВиК и дължи заплащане на всички суми за потребената вода, без значение кой реално я е потребявал. Въпросът кой реално е потребявал водата няма отношение към правата на ВиК ЕАД да иска заплащане на сумите от страна на собственика на жилището. В случая водата е потребявана от бившия собственик, който още е живеел в имота и понеже новият собственик е отговорен пред ВиК ЕАД за плащане на сумите, то след евентуалното им заплащане ответникът П. ще има иск против предишния собственик да му върне заплатените суми по силата на неоснователното обогатяване. След евентуалното заплащане на сумите П. ще се обедни неоснователно, тъй като не е ползвал студената вода, за която се дължат тези суми, а бившият собственик ще се обогати неоснователно, тъй като е ползвал водата, а не е платил. Този въпрос обаче не е предмет на настоящото дело.

               Предявеният иск е срещу собственика П. за сумите за студена вода по времето, когато той е придобил собствеността върху имота, поради което е клиент на ВиК и дължи тези суми. Както беше казано, размерът на сумите и количествата потребена вода не са спорни по делото. Следва решение, с което се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца 70.22 лева главница, 18.01 лева лихва за забава, ведно със законната лихва до изплащането.

               С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 175 лева в исковото производство и 75 лева в заповедното дело.

               Така мотивиран Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.С.П., ЕГН ********** ***, че дължи на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Победа”, ул.”Генерал Владимир Вазов” 3, представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т. сумата от 70.22 лева /седемдесет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 12.01.2018г., с отчетен период по фактури от 21.09.2017г. до 18.12.2017г., сумата от 18.01 лева /осемнадесет лева и една стотинки/ мораторна лихва за периода от 13.02.2018г. до 29.09.2020г., с изключение на периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 05.10.2020г. до окончателното й заплащане, което вземане е присъдено със заповед за изпълнение № 260258/06.10.2020г. на БРС по ч.гр.дело № 6103/2020г.

               ОСЪЖДА Г.С.П., ЕГН ********** *** да заплати на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Победа”, ул.”Генерал Владимир Вазов” 3, представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т. сумата от 175 лева /сто седемдесет и пет лева/ съдебно – деловодни разноски в исковото производство и сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/ съдебно – деловодни разноски по заповедното дело.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала: НД