РАЗПОРЕЖДАНЕ

 

№ 2481                                   13.09.2019г.                           гр.Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                                ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ

на тринадесети септември                                                   две хиляди и деветнадесета година

в закрито заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Кърпичева-Цинцарска

 

като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска

търговско дело № 444 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен иск от Г.П.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** 120, офис 220, адв. Т. Атанасова срещу „БЛЕК СИИ ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Демокрация“ 7, вх. 2, ет. 8, ап. 2.

Видно от изложеното ищецът е едноличен собственик на капитала и представляващ ответното дружество. Става ясно, че ответното дружество е взело решение за увеличаване на капитала на дружеството чрез апортиране на седем броя недвижими имоти. С оглед на така взетото решение, със заявление А4 № 20180703131640 от 03.07.2018 год., ответното дружество е заявило вписване на увеличаване на капитала на дружеството, чрез извършване на непарични вноски на седем броя недвижими имоти с обща стойност, съгласно заключението на вещите лица, в размер на 726 740 лева, както и вписване в регистъра на направените непарични вноски. Един от апортираните имоти е парко място с идентификатор № 07079.607.456.2.67. Заявлението е било придружено с всички необходими документи, относно взетото решение на дружеството за увеличаване на капитала, включително доказателства за притежаваното право на собственост на едноличния собственик на капитала - Г.П.Г., върху недвижимите имоти, предмет на апорта. Предвид изложеното, след извършена проверка длъжностното лице по регистрация при АВ е вписало заявените обстоятелства. На 07.05.2019 г., жалбоподателя е сезирал Служба по вписванията в гр. Бургас, с искане за вписване на апорта по партидата на дружеството в Имотния регистър към Агенция по вписванията. При извършена проверка по реда на чл. 73, ал. 5 от ТЗ, относно правата на вносителя върху апортираните имоти, съдията по вписванията е констатирал, че на 30.06.2017 г., имот с идентификатор № 07079.607.456.2.67 е бил продаден от Г.П.Г. на Ивайло Василев Папазов, поради което към датата на апортирането му през 2018 г., същия е бил собственост на друго лице. Вследствие на направената констатация, съдията по вписвания е постановил отказ за поисканото вписване.

Ищецът счита, че с оглед на констатацията, че посоченият имот, който е апортиран в дружеството, не е бил собственост на правещия непаричната вноска и съответно няма как да е прехвърлена собственост на ответното дружество, вписването на факта на апорта по отношение на посочения имот е нищожно, като иска установяване на това нищожно вписване.

При така изложената фактическа обстановка и петитум, предявения иск би имал правно основание чл. 29, ал. 1 от Закона за търговския регистър и на регистъра на юридическите лица с нестопанска дейност. Съгласно цитираната разпоредба, всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство. Следователно за да е допустима такава претенция, ищецът следва да докаже правен интерес от същата. Съдът намира, че такъв липсва за установяване на нищожност на вписването, тъй като ищецът има интерес от установяване на нищожност на взетото решение от дружеството за апортиране на посочения имот. Това следва от обстоятелството, че евентуалното установяване на нищожност на вписването, не променя факта на съществуването на валидно взето от дружеството решение за апорт на този имот. Твърдението на ищеца, че волята е била за апортиране на имот, различен от проблемния апортиран, сочи на липса на съгласие за взетото решение в този смисъл  и би било основание за нищожност на взетото решение, от което има правен интерес ищеца.

Още повече, че няма изложени фактически твърдения, в какво конкретно се състои хипотезата на нищожност на самото вписването, която нищожност се иска да бъде установена. Налице е задължителна съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, докладчик съдията Дария Проданова, в която са посочени конкретни хипотези на нищожност на вписване, като ищецът не е изложил факти за нито една от тях.

Съдът констатира, че по делото не е внесена и дължимата държавна такса, която съгласно разпоредбата на чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в размер на 80 лева.

 

Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба по търговско дело № 444 по описа на БОС за 2019 година

УКАЗВА на ищеца на посочения съдебен адрес, че в едноседмичен срок от съобщението следва да обоснове правния интерес от предявения от него иск и да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Бургаския окръжен съд в размер на 80 лева, като при неизпълнение следва връщане на исковата молба.

 

Разпореждането не подлежи на обжалване.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :