Р Е Ш Е Н И Е
№ 361/11.2.2020г.
град Пловдив, 11.02.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
к.с., в открито заседание на петнадесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора СТЕФАНИ ЧЕРЕШАРОВА, като
разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 3175 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.221, ал.2 от Закона за здравето (ЗЗ).
Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ обжалва
Решение №1575 от 22.08.2019г. постановено по АНД № 2272 по описа на Районен съд
Пловдив за 2019г., седми наказателен състав, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № НП-27-133-4 от 16.11.2018 г. на Изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция „Медицински одит“ гр.София /понастоящем ИА „Медицински
надзор“/, с което на МБАЛ „Тримонциум“ ООД, с ЕИК
*********, на основание чл.229, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/ са било наложени
общо четири административни наказания
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер от по 500 /петстотин/ лева за четири
нарушения на чл.86, ал.1, т.1 от ЗЗ.
Претендира се
отмяна на решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване
на решение по същество, с което да се потвърди процесното
НП.
Ответникът по
делото - МБАЛ „Тримонциум“ ООД, в писмен отговор на
касационната жалба чрез адв. Р.С., изразява становище
за неоснователност на жалбата, претендира направените разноски за двете съдебни
инстанции.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Черешарова,
изразява становище за основателност на жалбата.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс
(НПК), констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът за да
отмени НП е направил точен анализ на приложените по административнонаказателната
преписка Истории на заболяване /ИЗ/, с оглед обосноваване на тезата на административнонаказващия орган за сочените нарушения.
Съдът правилно е
посочил, че и за четирите истории на заболяванията е посочен оперативния
протокол от 13.06.2017 г., от който проверяващият орган е установил извършената
и отчетена медицинска дейност, а именно - факоемулсификация
и аспирация на катаракта, вложена вътреочна леща за всеки един от четиримата
пациенти, а действително извършените медицински интервенции са отчетени за
всяка една от четирите ИЗ в отделен оперативен протокол с различна дата,
съответстваща на извършената амбулаторна процедура, а не така както е посочено
в акта и НП – от дата 13.06.2017 г.
Съдът е посочил
фактическото несъответствие, според което пациентът постъпва в лечебното
заведение на 27.11.2017 г., така както е посочено за ИЗ № 4073 или на 14.06.2017 г. в ИЗ № 2090, а
оперативния протокол се съставя на 13.06.2017 г. Съдът е посочил неточно
посочване на датата на оперативния протокол за извършено както от актосъставителя, така и от наказващия орган при описване и на ИЗ №
2043, доколкото от приложения в преписката такъв и видно, че същият е попълнен
на 12.06.2017 г., а не на 13.06.2017 г.
Съдът е
констатирал съществено нарушение при описание на нарушението по т.4 на АУАН и
т.4 на НП, в които е прието, че нарушението по чл.86, ал.1, т.1 от ЗЗ за ИЗ №
2043 е извършено на 12.06.2018 г. – дата, следваща с една година датата, на
която пациентът е заплатил процесната сума за очна леща на лечебното заведение,
като е посочил, че тази дата се явява и следваща и датата на съставяне на АУАН,
с който е било установено нарушението и който определя предмета на вмененото
деяние и предмета на доказване в процеса. Съдът е констатирал, че в същата ИЗ е
посочено, че нарушението е установено на 02.05.2017 г., което се явява дата
предхождаща приетата за дата на нарушението /12.06.2018 г./, предхождаща и
обстоятелството, че пациентката е постъпила в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“ ООД на 12.06.2017 г.
Съдът обосновано
е приел, че това разминаване е основание да се приеме, че не е посочена
конкретната дата на извършеното административно нарушение, като се поставя съда
в необходимост да тълкува волята на органа /или да я предполага/, което е
недопустимо в административнонаказателното
производство, което е санкционно по своя характер.
Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на
наказателното постановление, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени задълбочени и последователни
мотиви относно незаконосъобразността на процесното
наказателно постановление. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са
направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и
на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изводи формирани от
първостепенния съд се споделят в пълнота и от настоящата инстанция.. За да предизвика целените с издаването му
правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано
волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем
информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да
обема наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях,
посочени в чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните
разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите
и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия
орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на административно
нарушение, с оглед разпоредбите на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН. Неспазването
на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен при
съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на
наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на
същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените
интереси на гражданите и организациите - страни в административнонаказателното
производство.
Що се отнася до доводите
в касационната жалба, то същите се отнасят до общото приложение на сочените за
нарушени норми на закона и не
кореспондират с конкретното оспорено съдебно решение.
Ето защо, като отменя
НП, районният съд постановява правилно решение. Освен това, решението на
районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Предвид изхода
на делото искането на дружеството - ответник за присъждане на направените
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /ДВ
бр. 94/ 29.11.2019 г. / Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ следва да бъде
осъдена да заплати на МБАЛ „Тримонциум“ ООД, с ЕИК
*********, сумата от 570лв. /петстотин и седемдесет лева/, представляваща
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено
процесуално представителство в производството пред Районен съд Пловдив.
Така мотивиран и
на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1575 от
22.08.2019г. постановено по АНД № 2272 по описа на Районен съд Пловдив за
2019г., седми наказателен състав.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Медицински надзор да заплати на МБАЛ „Тримонциум“ ООД, с ЕИК *********, сумата от 570лв. /петстотин
и седемдесет лева/, представляваща договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в
производството пред Районен съд Пловдив.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: