ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 284 Година 2016 Град Варна
Варненският апелативен съд Наказателно
отделение
На двадесет и пети август Година две хиляди и шестнадесета
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Джамбазова
ЧЛЕНОВЕ:
Ангелина Лазарова
Дарина Маркова
като разгледа
докладваното от съдия Лазарова
ВЧНД № 363 по описа
на съда за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид
Предмет
на въззивното производство е определение № 752 по ЧНД № 973/2016 г. на Окръжен
съд гр. Варна, постановено на 29.07.2016 г., с което съдът се произнесъл по
жалба на адв. Пл. Найденов, в качеството на процесуален представител на М.И. и П.Я.,
и потвърдил постановление на Окръжна прокуратура гр. Варна за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 169/2015г. по описа на РУ-Девня
при ОД на МВР гр. Варна.
Въззивното
производство е образувано по жалба на адв. Пламен Найденов, който счита, че водачът
е управлявал автомобила със скорост, несъобразена с липсата на видимост към
навлизащите в кръстовището автомобили и участници в движението с височина до 1,
40м, поради наличието на каменна ограда в непосредствена близост до кръстовището
в дясно по посока на движението. Посочва се, че произшествието е станало до
училище и в учебно време, факт, известен на водача на МПС и по силата на чл.
194 от ППЗДвП той е бил длъжен да осигури безопасността на децата. Според
жалбоподателя изводите на ВОС, че липсват обстоятелства, от които да са изведе
предположение за поява на опасност, са незаконосъобразни с оглед приеманото в
практиката, че липсата на видимост е основен фактор, задължаващ водачът да
подбере съответстващата скорост. Твърди се, че е налице съпричиняване на
престъпния резултат, включващ противоправно поведение на водача на товарния
автомобил. Иска се определението на съда да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
За да се произнесе по жалбата съставът на апелативния съд прецени следното:
В
постановлението си от 06.07.2016г. прокурор от ВОП, след като се е запознал с
материалите по ДП, преценил, че не са събрани доказателства за виновно
поведение на водача на л.а. “Фолксваген Транспортер” ДК № В 6994 НХ – свид. Маринов. С оглед
заключението на АТЕ е възприет извода, че водачът се е движел с разрешена за
този участък скорост, не е допуснал нарушения на правилата за движение, а
пострадалото дете велосипедист навлязло в кръстовището без да спре в изпълнение
на пътен знак „Стоп”, попаднало е в опасната зона за спиране на л.а. и
произшествието е било непредотвратимо. Поради което и на основание чл. 243 ал. 1
т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК прекратил наказателното производство.
Сезиран
от жалба на повереника на наследниците на пострадалия Антонио Г. – М.И. и П.Я.,
адв. Пл. Найденов, ВОС потвърдил фактическите и правни изводи на прокурора и
потвърдил постановлението. В разглежданото определение съдът изследвал
отправените възражения за несъобразяване на скоростта на т.а. с условията на
видимост, като дал отговор, че са неоснователни и в случая липсват
обстоятелства, от които да се изведе предположение за възможна поява на
опасност.
Постановлението
на прокурора и определението на съда съдържат изводи по фактите, свързани с
поведението на водача на л.а. – непосредствено към момента на ПТП, изградени
основно на констатациите на АТЕ по делото. В същината на аргументите за липса
на виновни действия от негова страна е оценката, че пострадалият е имал
неправомерно поведение, навлязъл е в опасната зона за спиране и водачът на т.а.
не е имал техническа възможност да предотврати удара. Тези констатации, предвид
доказателствената основа на делото към момента, са необосновани:
В
практиката на ВС и ВКС на РБългария – трайно и непротиворечиво, се приема, че
институтът на опасната зона за спиране изключва виновността само по отношение
на участник в движението, който изцяло и напълно е съобразил действията и
решенията си със специалните правила, но поради неправомерното поведение на
пострадалия е последвал пътен инцидент. Само в тези случаи обективната
невъзможност на изправния водач да предотврати технически събитието и има
правно значение, което налага произшествието да се счете за случайно деяние по
чл. 15 от НК. /Допуснатите нарушения от страна на пострадалия, общо погледнато
към съдебната практика, биха могли да доведат до извод за съпричиняване на
престъпния резултат – досежно гражданската отговорност, респ. до извод за
съществуване на изключително смекчаващо наказателната отговорност на водача
обстоятелство и съответно да намалят параметрите на ангажирането им./
Налице
са множество актове на съдилищата относно разграничението между допустимата и
съобразената скорост на движение на един л.а. Дори движение с разрешена за
съответния участък скорост може да се окаже несъобразена със значимите фактори.
Преценката във всеки случай е само конкретна и обоснована от фактите и
обстоятелствата по предмета на доказване.
Към
настоящия момент правна оценка на разглеждания инцидент не може да бъде
изведена, поради непълноценно изяснените факти:
1. В
изложението на основната и допълнителна АТЕ по делото се открояват съществени
противоречия и непълноти. Установява се необходимост от изясняване на относими
към заключенията й факти и обстоятелства чрез извършване на допълнителни
процесуално следствени действия.
А.
Особено съществено е противоречието в извода, досежно скоростта, с която свид.
Маринов е управлявал т.а.
В
основната експертиза, л. 59-60 от
делото, „І. Определяне на скоростта на автомобила преди появата на следата”
експертът е използвал конкретни величини и коефициенти. Чрез тях е изведена
скоростта 47, 23 км/ч като „скорост на автомобила непосредствено преди водачът
му да реагира”.
Постигнато
е неправилно приравняване на величините на скоростта „преди появата на
спирачната следа” и „непосредствено преди водачът му да реагира”. До появата на
спирачната следа, обективно, изминава сумарно времето за реакция на водача, за
сработването на съответната система на автомобила и нарастването на спирачното
закъснение. Моментът за реакцията на водача предхожда фактическото отлагане на
следите с поне 0, 5 сек. – л. 59 в долния край на страницата, равняващо се при
движение с приетата скорост 47, 23 км/ч (13, 11м/с) на 6, 5 метра. /Като
последица категорично се опровергават твърденията на свид. Маринов, че е видял
детето на по-малко от метър пред себе си./
В
изследването на АТЕ напълно липсва време за реакция на водача, което подлага на
съмнение финално формулираната величина на скоростта.
Б.
При определяне отстоянието на автомобила от мястото на удара към момента на
възникване на опасността:
-
Експертът е включил времето на реакция на водача, използвано при определяне на
опасната зона за спиране с изправна спирачна система – 0, 8 сек. Тази величина
е стандартно приемана за движение в градски условия.
Извън
обсега на разследването до този етап е прецизното определяне на алкохола в
кръвта на подсъдимия към момента на произшествието. Дрегер е установил 0, 14
промила в 19, 30ч. - с около 1 час и 30 минути след ПТП. В кръвната проба,
взета в 20, 10ч. не е установено наличие на алкохол, а при освидетелстването
свид. Маринов е посочил, че е пил 300 мл бира в 18ч. /непосредствено преди
произшествието/.
Необходимо
е назначаването на СМЕ, която да установи какво е било актуалното съдържание на
алкохол в кръвта на водача към момента на инцидента и в каква степен наличието
му е повлияло на реакциите му при управление на МПС.
С
оглед на установеното, експертът по АТЕ следва да обоснове времето за реакция
на конкретния водач в конкретната пътна ситуация – значимо както при изчисление
на скоростта му движение преди появата на опасността, така и по отношение на
отстоянието на автомобила от мястото на удара.
-
Експертът обсъжда възникването на опасността, но не прецизира кога е настъпила.
При
отговора на седма задача е посочено: „ Водачът, движейки се към кръстовището е
бил с височина на очите в хоризонтална посока около 1, 40м., което е
възпрепятствало пряк визуален достъп към приближаващия се велосипедист. В
момента, в който велосипедистът става видим за водача, последният предприема
рязко спиране…”. В основата на посоченото са вградени множество предположения:
В
отсъствие на точно измерване на нивото на очите на свид. Маринов от мястото на
водача на съответния т.а., изводът за височината на погледа му напред е спорен
– предвид общата височина на т.а. 1 940мм – л. 53 от делото, както и с
оглед снимките по фотоалбума – напр. 4 и 5, л. 8.
Дали
водачът е реагирал в момента, в който пострадалият е станал видим – към
настоящия момент не е прецизно установено. Обясненията на водача са обективно
опровергани, а време за реакция на свид. Маринов не е фиксирано.
Какъв
път е изминал пострадалият в зоната на видимост на свид. Маринов – изцяло не е
изследвано. Това обстоятелство е от изключително значение за разграничаване на
момента на възникване на опасността – в който водачът е могъл да възприеме
детето, от момента в който действително го е възприел, предвид предприетото
спиране.
Не
би могло да се приеме, че пострадалият е станал видим едва при навлизане в
кръстовището – тъй като при съобразяване ширината на тротоарната ивица вдясно,
разстоянието между ръба на оградата и стълба на уличното осветление, полето на
видимост на водача отдясно обхваща част от ул. „Шести септември” – фотоалбум,
л. 8, сн. 1 и 2.
С
оглед отстраняването на посочените предположения е необходимо е да се изясни в
кой момент за водача на движещия се по ул. „Острата чешма” т.а. е било възможно
да възприеме движещия се по напречната улица велосипедист – представляващ пряка
и непосредствена опасност за движението и налагащ незабавно спиране от страна
на свид. Маринов. Следва да се прецени обективното поле на видимост на водача –
както височината му хоризонтално напред, така и вдясно. Да бъде сравнено
времето за изминаване на съответния път на отстояние до мястото на удара от
всеки от двамата участника в инцидента. Установеното да бъде интерпретирано в
съответствие със значимите към предмета на доказване факти и обстоятелства.
2.
При огледа на местопроизшествието са били фиксирани пътните знаци
непосредствено в района на кръстовището.
С
оглед съществуващото в близост училище е възможно да са поставени и други знаци
от значение за режима на скоростта и предупреждения за опасност. В този смисъл
са част от възраженията на повереника. Необходимо е да се изиска официална
информация за пътната сигнализация от съответната общинска служба.
Изложеното обосновава провеждане на разследване, в хода на
което да бъдат изготвени допълнителен оглед на местопроизшествието /по преценка
на разследващите придружен със следствен експеримент/ и на т.а., подробна
скица, СМЕ. Съвкупността от доказателства да се интерпретира от АТЕ експертиза,
чрез която да се осигурят специалните знания от значение за фактите по предмета
на доказване.
Доказателствата
по настоящото наказателно производство не позволяват безспорни и категорични
изводи по прилагането на материалния закон. Самостоятелно следва да бъдат
преценени нормите от специалните източници пар. 6 от ДР на ЗДвП, т. 56 –
уточнен в т. 21 от ДР на ППЗДвП; чл. 117 от ЗДвП; чл. 101 ал. 1 и ал. 3 т. 1 от ЗДвП; както и пар. 6 от ДР на ЗДвП, т. 54 – изр. последно; чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.
Фактите по делото не са изследвани в пълен обем, поради което обективно е невъзможно да се даде отговор за правната им оценка. При приобщаване на доказателства по поставените в настоящото определение въпроси, прокурорът би могъл в съответствие с принципите по чл. 13 и чл. 14 от НПК да упражни правомощията си по чл. 242 ал. 1 от НПК.
Поради
което и въззивната инстанция намери, че постановеното определение и
потвърденото с него постановление за прекратяване на наказателното производство
следва да бъдат отменени като необосновани.
По
изложените съображения и на основание чл. 243 ал. 7 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
определение № 752, постановено
на 29.07.2016 г., на Окръжен съд гр. Варна, по ЧНД № 973 по описа на същия съд
за 2016г. и постановление от 06.07.2016г. на прокурор от ОП гр. Варна за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 169/15г. по описа на РУ -
Девня при ОД на МВР гр. Варна.
ВРЪЩА
делото на прокурора за
извършване на указаните по обстоятелствената част на настоящото определение
действия по разследването.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: