МОТИВИ
към ПРИСЪДА по НОХД №747/2016г. по
описа на КРС
Кюстендилска районна прокуратура е внесла за
разглеждане обвинителен акт против В.М.Г. *** и А.Х.Ц. *** за престъпление по
чл.143, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.18, ал.1 НК.
В обвинителния акт се твърди, че на 22.12.2013г. в
с.Гърляно, обл.Кюстендил, подсъдимите Г. и Ц. в съучастие като съизвършители са
направили опит да принудят Н.С.Б. *** да извърши нещо противно на волята му –
да си оттегли подадената от него жалба до Районна прокуратура – гр.Кюстендил
срещу Д.Е.М. ***, като са употребили за това сила – нанесли удари с ръце и
крака по цялото тяло на Н.Б. и го заплашили с думите „ако не оттегли жалбата
срещу М. и ако пусне нова срещу тях, ще ме закопат”, но деянието е останало
недовършено поради независещи от тях причини.
Така се поддържат обвиненията срещу подсъдимите от
представителя на Районна прокуратура, който предлага същите да бъдат признати
за виновни за извършеното от тях престъпление и им се наложи наказание – 8
месеца лишаване от свобода за Г. и 10 месеца лишаване от свобода за Ц., като
изпълнението на същите бъде отложено при условията на чл.66 НК.
Пострадалият Н.С.Б. е предявил граждански иск срещу
всеки от подсъдимите за сумата 2 500 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 22.12.2013г. до окончателното й
изплащане. Заявил е желание за участие в производството като частен обвинител.
Съдът е конституирал Б. като частен обвинител и граждански
ищец и е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство предявените
от него срещу всеки от подсъдимите граждански искове.
Подсъдимите
не се признават за виновни. Дават обяснения, според които те нямат никакво
участие в престъплението, в извършването на което са обвинени.
Защитниците
им – адвокатите Д.Д. от КАК, съответно Е.Й. от САК, пледират за постановяване
на оправдателна присъда по отношение на подзащитните си. Излагат съображения за
недоказаност на обвинението.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и при
условията на чл. 14 и чл. 18 НПК, прие за установено следното:
Подсъдимият
В.М.Г. е роден на ***г***, българин, *** гражданин, със средно
образование, безработен, разведен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
А.Х.Ц. е роден на ***г***, живущ ***, българин, *** гражданин, със средно
образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
На
14.12.2013г. около 01.30 часа пострадалият Б. бил пред кафе „Астория“, находящо
се в центъра на гр.Кюстендил. По-рано вечерта бил употребил алкохол. Поръчал си
сандвич, който консумирал, когато на кафето дошли непознати за него момче и
момиче. Б. плеснал момичето по задните части, при което момчето го ударило
силно по главата. Б. се занесъл и паднал настрани пред намиращ се в близост
офис. Докато бил на земята, непознатият продължил да му нанася удари с крака и
юмруци по тялото. В този момент към мястото се приближили служители от
общинската охрана - свидетелите Я.А. и Д.С., с помощта на които побоят бил
прекратен. Момчето и момичето се качили бързо в такси и напуснали мястото. Б.
потърсил спешна медицинска помощ, при което му бил приложен шеф на получената
рана на главата.
С
помощта на свои приятели и познати от социална мрежа и преглеждайки записите от
камерите на намиращото се наблизо заведение, Б. установил, че момчето което му
нанесло побой е св.Д.М..
На
16.12.2013г., след консултация с адвокат, Б. депозирал сигнал до Районна
прокуратура-гр.Кюстендил, в който описал случая. Посочил как е разпознал
нападателя си.
На
22.12.2013г. около обяд с Б. по телефона се свързал подсъдимия Ц.. Двамата се
познавали от скоро. Ц. му казал, че има информация за М. и му предложил да
дойде в дома му. Б. се съгласил. Бил ходил веднъж там. Това било, когато се
запознали и играли шах. Когато отишъл в дома на Ц., там били Е. Н., а
по-късно дошъл и подсъдимия Г.. Последният и Б. се познавали добре от
ученическите години, когато били в приятелски отношения, но впоследствие ги
прекратили. Първоначално събралите се запознали да си говорят общи приказки,
като същевременно употребявали алкохол. По някое време в хода на разговора
започнали да говорят за случилото се пред кафе „Астория“ и подадената от Б.
жалба срещу Д.М.. На Б. му направило впечатление, че Г. започнал да се държи
лошо с него. Б. разбрал, че М. е роднина с К. по прякор Ш.и ако
не оттегли жалбата си ще има проблеми с него. От получената информация и начина
по който подсъдимите започнали да разговарят с него Б. се уплашил. Подсъдимите
продължили да настояват, че той трябва да „махне“ въпросната жалба и да се
разбере по някакъв начин с Д., като в противен случай ще си има проблеми. Б. им
заявил, че ако М. му се извини, ще оттегли жалбата. Подсъдимите разговаряли по
телефоните си. Б. оставал с впечатление, че са говорили с въпросното момче. От
размени реплики между подсъдимите, Б. разбрал, че те имат пълен картбланш, т.е.
могат да правят каквото решат с него. Тогава компанията решили да отидат в
заведение в с.Гърляно. Г. казал на Б., че е най-добре да отидат в с.Гърляно,
където щял да дойде Д.М., за да се разберат, да си стиснат ръцете. Б. бил силно
притеснен от случващото се, но се съгласил да отиде с тях в с.Гърляно. Б. и
подсъдимия Ц. тръгнали с такси, а останалите щели да се отидат по-късно. По
време на пътя Б. изпратил съобщение по телефона на баща си, с което го
уведомявал, че отива в Гърляно и може да не се върне.
В
с.Гърляно слезли пред магазин и заведение, стопанисвано от св.Б., с когото Ц.
бил в приятелски отношения. В близост имало пристроено помещение, което се
ползвало от гости на заведението. Стаята била отворена от св.Р., която била на
работа по това време. Тя познавала подсъдимия Ц., тъй като последният ходил и
друг път там. Ц. поръчал храна и двамата седнали да играят шах. Продължили да
консумират алкохол. По-късно вечерта към подсъдимия Ц. и пострадалия Б. се
присъединили подсъдимият В.Г., Емилиян Наков, както и приятелката на подсъдимия
Г. - св.Б.М.. Около 22.00 часа
свидетелят Р. отишла и попитала дали ще искат още нещо, тъй като щяла да
затваря магазина и да си ходи. Поискали само кутия цигари, тя ги занесла и си
тръгнала. Междувременно си тръгнала и св.М.. Б. бил притеснен, непрекъснато
питал кога ще дойде М., на което му отговаряли, че го чакат.
В
един момент Ц. взел една шахматна фигура и я хвърлил към лицето на Б.. Г.
станал от масата и се отправил към Б. с думите „почнахме ли го“. Двамата
подсъдими се нахвърли върху пострадалия и започнали да му нанасят удари с ръце
и крака. Б. паднал на земята, а подсъдимите продължили да му нанасят удари. Не
му позволявали да се изправи. Отправяли упреци към него относно депозираната
жалба срещу Д. и му заявили, че заради това ще го закопаят в някоя ливада.
Гаврили се с него, натискали го по шевовете от предходната рана, правили опит
да забият вилица в дясната му ръка с думите „с тази ръка ли писа жалбата“. Това
продължило доста време. В определен момент, когато подсъдимите не били до него,
Б. решил да стане и да избяга. Станал направил няколко крачки извън
помещението, но бил застигнат и ударен в тила. Когато се осъзнал, разбрал, че е
отново в помещението. Лежал по гръб и бил вързан с въже за нещо като пилон в
средата на помещението. И в това състояние получавал удари от двамата
подсъдими, които продължавали да го упрекват за подадената жалба, да настояват
за оттеглянето й, като го заплашвали, че ще го закопаят. Отправяли подобни
заплахи и в случай, че подаде жалба срещу тях.
По-късно
вечерта подсъдимият Г. се обадил на св.В. да дойде да го вземе от с.Гърляно. След
като посоченият пристигнал на място, подсъдимият Г. казал на Б. да тръгне с
него и че ще го закара до гр.Кюстендил, което и сторил.
Б.
се прибрал вкъщи, като бил в тежко (неадекватно) състояние. Със съдействието на
баща си – св.С.И. отишли в полицията, където съобщили за случилото се. По-късно
Б. бил закаран в Спешен медицински център-гр.Кюстендил, а на следващия ден
постъпил на лечение в МБАЛ“Д-р Н.Василиев“АД, гр.Кюстендил.
На
досъдебното производство е изготвена съдебно-медицинска експертиза, от
заключението на които се установява:
При
инцидента на 14.12.2013г. пострадалият Б. е получил следните травматични
увреждания: разкъсно-контузна рана в дясната челна област, за чието лечение са
налагани шевове; кръвонасядане и охлузвания по челото и носа; охлузвания по
гръбна повърхност на лява ръка и предна повърхност на ляво коляно.
При
инцидента на 22.12.2013г. пострадалият Б. е получил контузия на главата –
кръвонасядания по клепачите на дясно око и по долна устна с охлузване или
повърхностно разкъсване на лигавицата, охлузвания в лява теменнослепоочна и
дясна челна области; възможно и повторно разраняване на раната или някое от охлузванията
в челната област от предходния инцидент; мозъчно сътресение със степенно
разстройство на съзнанието; кръвонасядане и охлузване в поясната област на
гърба; охлузвания по дясна предмишница; контузия (оток и охлузвания) на дясна
ръка; Контузии (кръвонасядания и охлузвания) на двете бедра и подбедрици.
Така
установените увреждания са причинени от действие на твърди тъпи/тъпоръбести
предмети и е възможно да са получени по време и начин, за които се съобщава от
пострадалия – удари и натиск с ръце и крака, удари в пода и околни предмети при
побоя и др., за четирите охлузвания в гръбната част на дясна ръка – натиск със
сравнително по-малка сила с вилица (предните заострени части на „зъбите” й) и
др.
От изготвената психиатрична експертиза на
досъдебното производство се установя, че личностовата структура на А.Ц. могат
да бъдат откроени следните особености: желание за лидерстване и поведение,
свързано с налагане на собственото мнение с експлозивност и импулсивност на
реакциите и поведенческите изяви. Регистрираното паническо разстройство и
провежданото лечение не са повлияли на А.Ц. върху възможностите му за правилно
възприемане на действителността и не са нарушили възможността да контролира
поведението си, да разбира свойството и значението на постъпките си, да
прогнозира действията си, да ги предвижда и ръководи.
Изложените фактически положения съдът прие
за безспорно установени на базата на събрания по делото доказателствен материал:
отчасти обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите: Н.Б., С.И., Я.А.,
Р.Н., Г.К., Б.С., Г.А., И.М. (за последните четирима, дадени в хода на
съдебното следствие и тези от досъдебното производство), Л.К., И.Р., С.
Б. и Д.С. (за
последните четирима, дадени на досъдебното производство, приобщени по реда на
чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.5 НПК), протокол за оглед на местопроизшествието
и фотоалбум към него, цитираните жалба и сигнал, справки от мобилните
оператори, заключенията от цитираните експертизи, представените медицински
документи и справки за съдимост на подсъдимите.
Основен доказателствен източник по делото са
гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимите и показанията на
разпитаните свидетели. При тяхната оценка съдът взе предвид спецификата на
случая, мястото, времето и обстановката, при която са се осъществили събитията,
пресъздадени от посочените категории лица. Споменатите източници съдържат в
различна степен преки факти за деянието и участието на подсъдимите в него.
Предвид тяхната многобройност и различна интерпретация на събитията, същите
освен помежду им е нужно да бъдат съпоставени с наличните безспорни факти.
Няма спор по делото за следните факти,
подкрепящи се от всички доказателствени източници:
На 14.12.2013г. около 01.30 часа в
гр.Кюстендил пред кафе „Астория“ пострадалият Б. участвал в сбиване, при което
получил посочените телесни увреждания, като на 16.12.2013г. депозирал сигнал до
Районна прокуратура-гр.Кюстендил, в който описал случая.
На 22.12.2013г. след обяд пострадалият бил в
дома на подсъдимия Ц., където присъствал и подсъдимия Г.. Там употребили
алкохол. Привечер отишли в заведението на св.Б. ***, където също употребявали
алкохол. По-късно в гр.Кюстендил у пострадалия били налице описаните телесни
увреждания.
Спорно е най-общо: подсъдимите Ц. и Г. принуждавали
ли са Б. да оттегли посочената жалба, употребявайки сила и заплашване.
На
тази база се оформят две взаимно противоречащи си твърдения. От една страна са
твърденията на пострадалия Б., а от друга тези на подсъдимите. Останалите
свидетели и другите доказателствени източници в различна степен на годност
допълват приетата за установена фактическа обстановка.
Съдът
е кредитирал показанията на пострадалия Б.. Същите в най-голяма степен на
достоверност кореспондират на безспорно установените факти по делото. Въпреки
наличието на известни вътрешни противоречия и такива с останалите кредитирани
доказателства, няма никакво основание за дискредитация на тези показания. Този
извод не се опровергава от възможната заинтересованост на Б. от изхода на
делото, предвид другите му процесуални качества (частен обвинител и граждански
ищец.
За
съдът не остана никакво съмнение, че посочените телесни увреждания у
пострадалия, получени на 22.12.2013г. са в резултат на упражнено насилие от
страна на подсъдимите. Характерът и броя на тези увреждания, съпроводено с
посочените заплахи пък сочи на поддържаната от него причината за това – да
оттегли подадената жалба срещу св.М.. Не бе установена абсолютно никаква друга
възможна причина за тези увреждания.
Последното
е в драстично противоречие с твърденията на подсъдимите и защитната им теза
като цяло, поради което и техните обяснения в тази им част не може да бъдат
кредитирани. Вярно е, че обясненията им имат двойствена природа. Същите са
важен източник на преки доказателства, но едновременно с това са и средство за
защита. В настоящия случай съдът намира, че обясненията на подсъдимите са
изолирани от останалия доказателствен материал и са дадени единствено в
подкрепа на възприетата от тях защитна позиция. Последната на практика се
свежда до отричане извършването на твърдените от обвинението действия и опит за
дискредитиране показанията на пострадалия.
По
такива съображение не са кредитирани и показанията на свидетелите В., М. и М..
Показанията на св.Б. не са
ценени от съда, доколкото същите не съдържат факти и обстоятелства, относими
към предмета на доказване.
Действайки по описания по-горе начин, както
от обективна, така и от субективна страна подсъдимите Г. и Ц. са осъществили престъпление
по чл.143, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.18, ал.1 НК. По тази правна
квалификация съдът ги призна за виновни и им наложи наказания.
Обект
на престъплението са обществените отношения, които дават възможност психичните
процеси на индивида, формиращи свободно волята му, да протичат в съответствие с
представите му за собствените потребности.
Изпълнителното
деяние е осъществено в съучастие като извършители от страна на двамата
подсъдими чрез
множество действия – осъществили са въздействие върху личността на пострадалия
Бонев за да предприеме определено действие – да оттегли жалбата/сигнала си
срещу св.М.. Това е сторено чрез два от съставомерните способа – чрез сила и
заплашване. Подсъдимите нанесли множество удари на пострадалия и същевременно
отправяли заплахи към него. В случая подсъдимите са довършили изпълнителното
деяние, осъществили са довършен опит, при който от обективна страна всеки от
тях е направил онова, което обикновено е необходимо, за да се причини
резултатът, но в конкретния случай деянието им се е оказало неуспешно, тъй като
не е успяло да породи целения престъпен резултат. Той не е настъпил поради
независеща от волята на подсъдимите причина. Такава в случая е обективирана в
самото поведение на пострадалия, чиято съпротива подсъдимите не са успели да
сломят, макар и от обективна страна да са сторили необходимото за това.
Субекти
на престъплението са двамата подсъдими.
От
субективна страна, всеки от подсъдимите е извършил престъплението виновно, с
пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал
е общественоопасните му последици и пряко е целял тяхното настъпване.
Престъпното посегателство подсъдимите са осъществявали преследвайки целта да
принудят пострадалия чрез използваната сила и заплаха да извърши нещо противно
на волята му. Подсъдимите са съзнавали, че удряйки и заплашвайки пострадалия, въздействат
на волята му и пряко нея го заставят да оттегли посочения сигнал. От обективно
проявеното поведение на двамата подсъдими се установява общност на умисъла -
всеки от тях е съзнавал, че наред с него и другия действа за причиняване на
целените общественоопасни последици.
За
посоченото престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до 6 години.
За
да определи вида и размера на наказанието за всеки от подсъдимите, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието, на дееца, подбудите за извършването
на деянието, както и другите смекчаващи и отегчаващи вината и отговорността
като цяло обстоятелства.
Степента
на обществената опасност на деянието е завишена. Горната преценка е направена,
с оглед вида на засегнатите обществени отношения, условията, времето, мястото,
начина и обстановка на извършване на престъплението.
Степента
на обществена опасност на подсъдимия Г. не е висока, а на подсъдимия Ц. –
завишена, предвид предходното му осъждане.
Относително
дългият период от извършване на престъплението до реализиране на наказателната
отговорност на подсъдимите бе отчетено като смекчаващо отговорността
обстоятелство за двамата подсъдими.
При
условията на чл.54 НК, при превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства, съдът определи на подсъдимия Г. наказание –
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, а на подсъдимия Ц. – лишаване
от свобода за срок от две години.
По
отношение на двамата подсъдими, съдът прие, че са налице материално-правните
предпоставки за отлагане изпълнението на наказанието при условията на чл.66,
ал.1 НК, а именно – наложено е наказание лишаване от свобода за срок до три
години, същият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и най-вече за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Съдът прие за
подходящ и определи изпитателен срок в размер на три години и шест месеца по
отношение на Г. и четири години – по отношение на подсъдимия Ц..
Съдът прие, че наложените
наказания ще съдейства за постигане целите на специалната и генералната превенции,
визирани в чл.36 НК и на всеки от подсъдимите ще се въздейства
поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо по такъв начин, че същият
в бъдеще няма да бъде субект на престъпление.
Предявените граждански искове намират
правното си основание в чл.45 ЗЗД и в задължението всеки да репарира вредите,
които виновно е причинил другиму. В хода на наказателното производство безспорно
се установи вината на подсъдимите за извършеното от тях престъпление, в
резултат на което пострадалия е претърпял душевни болки и страдания. Налице е
причинно-следствена връзка между виновното и противоправно поведение на подсъдимите
и причинения вредоносен резултат.
Като
прецени всички обстоятелства по делото, съдът прие, че всеки от предявените искове
е доказан по основание, но завишен по размер. Отчитайки принципа, визиран в
чл.52 ЗЗД, съдът прие, че
законосъобразно и справедливо е да уважи исковете в размер 2 000 лева, а до
пълния претендиран размер - да отхвърли същите като неоснователни. Размерът на
обезщетението съдът определи като прецени тежестта на извършеното и настъпилия
вредоносен резултат.
Съдът
прие, че присъждайки такова по размер обезщетение ще реализира принципа за
справедливо възмездяване на претърпените от пострадалия болки и страдания.
Съдът
присъди посочените суми, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 22.12.2013г. до окончателното им изплащане.
На основание чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимите Г. и Ц. да заплатят по сметка на РУ – Кюстендил
сторените на досъдебното производство разноски в размер на 330 (триста и
тридесет) лева, а по сметка на Районен съд – гр.Кюстендил, всеки един от тях по
80 лева, представляващи държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: