Р Е Ш
Е Н
И
Е
Гр.Ловеч,…….2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
граждански състав в открито заседание на дванадесети
юни
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
при
секретаря Галина Аврамова като разгледа докладваното от председателя т.д.
№ 80 по описа за 2019 год. и
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.432 от КЗ, вр.45 от ЗЗД.
Съдът
е сезиран с искова молба от В.Х.Т. *** срещу ЗАД"Алианц България”гр.София с цена
на иска 200 000 лв., предявен като частичен иск от 300 000 лв.,
представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и 1168 лв. обезщетение
за имуществени вреди.
В нея излага, че на 07.12.2017 г. около 05:45 часа на път
LOV1052 км.10+200 е настъпило тежко ПТП с л.а. марка Форд, модел „Фокус” с ДК №
***, рама *****, при която е починал 18 годишният й син Н. Д.Х.. Твърди, че на
посочената дата в лекия автомобил,
управляван от виновния водач Е. М.Х., на предна дясна седалка се е
намирал починалият Н. Д.Х., а на задната седалка зад него е седяла В.С.А..
Автомобилът се е движил по асфалтова настилка, без неравности на прав участък
между с. Б.и гр. Ловеч. Изведнъж без обективна причина, водачът Е.Х. губи
контрол върху автомобила, същият излиза извън пътното платно, навлиза в
затревена площ и се удря с дясната част в дърво, вследствие на което се
преобръща по таван. Вследствие на удара на място са починали Н. Д.Х. и В.С.А.,
която към момента на смъртта е била бременна в деветият месец.
Изтъква, че след настъпилия тежък пътен инцидент, водачът
Е.Х. е подал сигнал на телефон 112. При извършената проверка за наличие на
алкохол в кръвта му е установено 1,12 промила. По повод настъпилият тежък пътен
инцидент в РУ-Ловеч е образувано ДП № 800/2017 г. След извършените многобройни
процесуално-следствени действия от страна на прокуратурата и назначени
експертизи е установено безспорно, че л.а. марка "Форд" в дена на
катастрофата е управляван от Е.Х., който в последствие прави и пълни
самопризнания.
Ищцата твърди, че след като разбрала за смъртта на сина
си, първоначално изпаднала в нервна
криза, а в последствие и в депресия. Получава и тежък психически шок, след като
разбира, че починалият й син Н. е управлявал л.а. в момента на инцидента.
Нейният син е първи братовчед на виновния водач Е.Х..
Излага, че е възпитала едно прекрасно дете и един любящ
син. Твърди, че вечерта преди катастрофата Н. е бил на гости на първата си
братовчедка Н. ***, която е сестра на виновния водач Е.Х., но не живеят заедно.
Синът й е останал да преспи, тъй като на сутринта е трябвало да отиде на
училище в ППМГ-Ловеч.
Около 03:00 часа на 07.12.2017 г. виновният водач заедно
с приятелката си В.А. идват в апартамента на Н.Д., където Е.Х. буквално е
заставил синът й Н. да го придружи до с.С..
Изтъква, че Н.Х. към дена на смъртта е бил ученик в 12
клас в ППМГ - Ловеч. Според класния ръководител бил много дисциплинирано момче,
точен, коректен и на него можело да се разчита. Починалият е бил и председател
на Младежкия клуб по шах в гр.Ловеч. Синът й Н.Х. е бил с изградено отношение
към обществените прояви на учениците, имал е ясна гражданска позиция, която е
отстоявал достойно.
Няколко месеца преди трагедията се е грижил за ищцата,
която на 30.09.2017 г. след битов инцидент получила счупване на пубуса (срамна
кост), както и счупване на раменна кост. Обичта и привързаността между майката
и нейният син е незабравима и непрежалима.
Излага, че след
неговата смърт изгубва желание за живот, тъй като е загубила най- ценното -
своето прекрасно дете, отгледано и възпитано в нормите на обществото.
Твърди, че между тях е съществувала силна привързаност и
обич. Тя е разчитала изцяло на неговата помощ, тъй като съпругът й е починал.
Мъката от смъртта на сина й е неописуема, болките и страданието също. Нейният
обичан и грижовен син си е отишъл в разцвет на младостта едва на 18 години.
След неговата смърт станала подтисната и затворена, а смисълът от живота й вече
го няма.
Изтъква, че към настоящия момент има постановена
осъдителна присъда по НОХД № 197/2019 г. по описа на ОС – Ловеч, с която на
виновния водач Е. М.Х. е определено едно общо наказание в размер на 7 години и
8 месеца лишаване от свобода.
Увреждащото МПС марка Форд, модел Фокус с ДК№ AD052 към
деня на ПТП е имало сключена ЗЗГО в ответното дружество с полица №
BG/1/117001498840, валидна до 23.05.2018 г.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата в
размер на 200 000 лв., представляваща частичен иск от сумата в размер на
300 000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди от загубата на синът й,
ведно със законната лихва, считано от 02.06.2018 г. (датата, на която
ответникът е трябвало да се произнесе по заведената претенция) до окончателното
плащане на сумата, сумата в общ размер
на 1168 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от загубата на
синът й, ведно със законната лихва от 02.06.2018 г. до окончателното й
изплащане, както и направените съдебно деловодни разноски и адвокатски хонорар
на основание чл.38 от ЗА с начислено ДДС.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД чрез пълномощника
адв. Б.Н., в който оспорва предявените искове.
На първо място се позовава на приложената към исковата
молба Присъда № 14/13.06.2019 г. по НОХД № 197/2019 г. на ОС - Ловеч, влязла в
сила на 29.06.2019 г., от която се установява, че процесното МПС е било
„противозаконно отнето" от виновния водач. В този случай съгласно чл.493,
ал.2, т.1, б."а" от КЗ отпада застрахователното покритие по
сключената застраховка „Гражданска отговорност". Счита, че при тази
хипотеза следва да се приеме, че увреждащото МПС е „незастраховано" и по
аргумент от чл.557, ал.1, т.2, б."г" от КЗ материално отговорен за
причинените вреди е Гаранционният фонд. Твърди, че всички изявления от страна
на „Алианц България”АД и извършени от застрахователното дружество действия по
обработка на щетата са направени при неизяснени напълно обстоятелства, свързани
с процесното ПТП, поради което същите не следва да се приемат като извънсъдебно
признание за наличието на материално-правни предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника.
Оспорва факта на идентичност между посоченото от ищцата
МПС, вписаното в протокола за ПТП и застрахованото от „Алианц България”АД МПС
по полица № BG/01/117001498840. В случай, че се установи идентичност на
увреждащото със застрахованото МПС, изрично се позовава на изключението,
визирано в чл.493, ал.2, т.1, б."а" от КЗ, поради което счита за
неоснователна исковата претенция на ищцата за заплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди от смъртта на сина й Н.Х.. Фактът на
противозаконното отнемане на увреждащото МПС е установен с влязлата в сила
присъда, която на основание чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
На следващо място прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия Н.Х.. Твърди, че в нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП
той не е използвал обезопасителен колан и това е станало причина за настъпване
на смъртта му, както и че той е знаел или е могъл да знае, че водачът е бил
употребил алкохол.
В отговора ответникът оспорва вида и обема на твърдените
неимуществени вреди, както и размера на исканото обезщетение. Счита, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., като
частичен иск от пълния размер на исканото обезщетение в размер на 300 000 лв.,
не съответства на претърпените от ищцата вреди, както и че е несъразмерно
високо съобразно принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД.
При условията на евентуалност, ако съдът стигне до
констатация за основателност на исковете счита, че претендираните суми за
неимуществени и имуществените вреди следва да се намалят при доказване на
възражението по чл.51, ал.2 от ЗЗД.
На следващо място
ответникът оспорва и иска по чл.86 от ЗЗД. Счита същият за неоснователен заради
неоснователност на главните искове. При правилно отчитане на срока по чл.496,
ал.1 от КЗ във вр. с чл.72 от ЗЗД, тримесечният срок в конкретния случай изтича
на 02.06.2018 год. и евентуално обезщетение за забава би се дължало, считано от
03.06.2018 г.
В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова
молба от В.Х.Т..
Относно
възраженията на ответника в отговора на исковата молба твърди, че починалият Н.Х. не е знаел и не е
предполагал, че МПС е било противозаконно отнето към дена на ПТП. Собственикът
на МПС е предоставил управлението на виновния водач Е.Х. дни преди настъпване
на процесното ПТП.
На следващо място твърди, че ответното дружество със
своите действия до момента е признало наличие на валидно сключена ЗЗГО на МПС,
както и наличие на застрахователно събитие спрямо настоящата ищца. ЗАД-Алианц
България е приело без никакви възражения предявената претенция по преписка щета
№ 1000 18 2175 00221. С приложената към преписка щета № 1000 18 2175 00221
молба с вх. № 310-01-2186 от 18.06.2019 г. ищцата е приложила и Присъда № 14 от
13.06.2019 г. по НОХД№ 197/2019 г. на ЛОС, заедно с мотивите. В нея ясно е
записано за какви престъпление е осъден подсъдимият Е.Х..
Оспорва и твърдението на ответното дружество, че
процесното МПС не е имало въобще сключена ЗЗГО към дата на ПТП. На следващо
място изтъква, че ответното дружество е заплатило над 300 000 лева
неимуществени вреди на наследника на починалото момиче В.А., което отново е
признание на факти и обстоятелства от значение по предмета на спора.
Оспорва
твърдението на ответната страна, че е налице съпричиняване от страна на
починалия Н.Х. и счита за неоснователно възражението на ответното дружество за
завишеност на исковата претенция.
В срока по чл.373,
ал.1 от ГПК от ответното дружество и депозиран отговор на допълнителната искова
молба на В.Т., в който поддържа всички
оспорвания и възражения.
Предвид обстоятелството, че присъдата е влязла в сила
след завеждането на претенцията за щета пред ответното дружество, поддържа
твърдението си за наличието на формални предпоставки за отпадане на покритието
по застрахователната полица. Изразеното в допълнителната искова молба съждение,
че действията му, свързани с обработка на щетата, образувана по молба на
ищцата, и плащането на обезщетение на родителите на другото загинало в същото
ПТП лице, следва да се тълкуват като извънсъдебно признание на иска, са
неоснователни, тъй като тези действия са извършени преди влизане в сила на
присъдата.
На основание чл.219, ал.1 от ГПК по делото
като трето лице – помагач на страната на ЗАД”Алианц България”АД е конституиран
Гаранционен фонд – София, който оспорва исковите претенции и счита, че в случая
е налице хипотезата на чл.557, ал.3 от КЗ. Твърди, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е бил поставен предпазен
колан. Оспорва и размера на обезщетението за неимуществени вреди в
претендирания размер с оглед принципа на справедливостта.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и
чрез пълномощника си адв.Я.С. поддържа предявените искове и моли да бъдат
уважени. Подробно съображенията си излага в представената писмена защита.
Ответникът ЗАД”Алианц България”АД чрез
упълномощения адв.Б.Н. оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Счита, че са доказали наличието на предпоставки,
изключващи застрахователното покритие по сключената застраховка „Гражданска
отговорност” и моли да му се присъдят направените по делото разноски. Подробно
доводите си развива в представената писмена защита.
Третото лице -
помагач Гаранционен фонд – София чрез процесуалния си представител адв.Н.И.оспорва
исковете и счита същите за неоснователни. Представя писмена защита, в която
развива съображенията си в тази насока.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, и
заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза,
намира за установено следното от фактическа страна:
От
приложеното по делото у-е за наследници изх.№ 3194/11.12.2017 год. на
Община-Ловеч се установява, че ищцата е единствен
законен наследник на Н. Д.Х., поч. на 07.12.2017 год.,
поради което е и активно легитимирана да предяви настоящия
иск.
Между страните не се спори, че с влязла в сила на
29.06.2019 г. присъда
по НОХД № 197/19 год. по описа на
ОС – Ловеч, Е.М.Х. е признат за
виновен и осъден за това, че през нощта на 06/07.12.
От
приложената по делото застрахователна полица № BG/01/117001498840 от 09.11.2017
г., писмо изх. № 1-0605/13.03.2018 г. на Националното бюро на българските
автомобилисти застрахователи, справка от базата данни на Информационен център
към ГФ и приетото като доказателство заключение на комплексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се установява, че л.а. „Форд
Фокус” с чешка регистрация № 4AD6716, собственост на Йото Нешев Нанев, е бил
застрахован по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” в ЗАД ”Алианц
България”АД със срок на покритие от 23.06.2017 год. до 23.05.2018 год.
С молба вх. № 200-00-999/02.03.2018
г. до ответното дружество, ищцата чрез пълномощника си адв.Я.С. е направила
искане на осн.чл.380 от КЗ да й бъде заплатено обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Н.
Д.Х. в размер на 300 000 лв. и 1168 лв. обезщетение за имуществени вреди.
С писмо изх. №
310-01-1978/08.03.2018 г. ЗАД ”Алианц България”АД е уведомило ищцата, че за
установяване основанието и размер на претенцията следва да представи посочените
в него документи. От ответното дружество не са представени доказателства за
изплащане на застрахователно обезщетение, поради което предявеният иск е
допустим.
От заключение на комплексна съдебно медицинска
и автотехническа експертиза, което съдът приема като компетентно, обосновано и
неоспорено от страните се установява, че автомобилът, с който
е настъпило процесното ПТП, е произведен през 1999 год. и е оборудван с 5 броя
предпазни инерционни колани, за всички места, с два еърбега - пред водача, монтиран
във волана и пред предноседящия пътник - монтиран в арматурното табло. Изписаното
SRS на
волана и на арматурното табло означава, че са налице две въздушни възглавници и
два ел. пиропатрона за донатягане на предните предпазни колани. Ако автомобилът
е оборудван с SRS
се задейства само еърбега на седалката, на която има човек
и/или на която е сложен колана. При направената проверка вещото лице инж.К. е
констатирал, че в огледните протоколи и фотоалбумите към тях не се виждат
отворени еърбеци, което може да се дължи на страничен удар и обръщане (не е
сработил датчик), несложени обезопасителни колани или други технически
проблеми. Изхождайки от механизма на ПТП, щетите
по автомобила в дясната му част около предна колона и предна дясна врата,
травмите на Н.Х., експертът дава заключение, че пострадалият, който е пътувал
на предна дясна седалка, е бил без поставен предпазен колан.
Според вещите лица всички травматични изменения, установени
по време на аутопсията върху трупа на Н.Х., са в причинно следствена връзка с
процесното ПТП. Дори с поставен предпазен обезопасителен колан, Х. би получил
тежка травма в главата и увреждания на вътрешни органи при удара в дървото и
последвалото преобръщане на таван на лекия автомобил, тъй като се смачква предна дясна колона и
става хоризонтална и успоредна на надлъжната ос на автомобила, а в тази зона е
била главата на пострадалия.
Експертът д-р М.Г.
дава заключение, че установеното съдържанието на алкохол в кръвта на водача Е. М.Х.
от 1,12 промила отговаря на първа степен на алкохолно опиване. То се характеризира с лесна уморяемост,
емоционална лабилност, нарушения на координацията, както при малки, така и при
груби движения, неустойчивост, нарушения на психиката и при някои случаи
изразена сънливост. Според вещото лице тези изменения не може да не бъдат
забелязани от околните. Тези констатации на вещото лице се подкрепят и от
показанията на св.Н.Д..
За установяване на
претърпените от ищцата болки и страдания по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите П.Щ.и А.Й.. Двамата са собственици на
обекти пред
подлеза на Софийския университет
и ищцата се грижи са тяхната хигиена. От показанията на двамата свидетели се установява,
че пострадалият Н. ***, защото бил ученик, но през ваканциите, събота и неделя
идвал при майка си в гр.София, където тя работила. След смъртта на сина си В.
изпаднала в дупка, самоизолирала се, слагала некролога на сина си пред себе си
и го наблюдавала. Всяка седмица носела сладки и ги оставяла на бармана в „Ялта”
да ги раздава на младите хора. Преди смъртта на Н. тя го подкрепяла и имала
по-особено отношение, тъй като е най-малкото й дете. Св.Й. твърди за инцидент с
В., при който вместо да ходи на училище, Н. останал да се грижи и помага на
майка си.
При така приетите
за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Съдът е сезиран с
пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя за претърпени имуществени и
неимуществени вреди, за които отговаря съобразно българското законодателство. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ и уважат предявените искове, е необходимо да се
установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно:
1. към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”
между прекия причинител на вредата и застрахователя; 2. извършено деяние, противоправност
на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и
вредоносния резултат и вина на делинквента; 3. увреденото лице да е предявило
претенцията си за плащане пред застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ и
последният не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението. Съгласно разпоредбата
на чл.493, ал.1, т.1 от КЗ, приложима към процесното правоотношение с оглед
момента на възникването му, застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт по повод притежаването или
използването на МПС по време на движение или престой. Нормата на чл.493, ал.2,
т.1, б”а” предвижда изключение и застраховката „Гражданска отговорност” не
покрива отговорността за вредите по ал.1 при условие, че виновният водач е
придобил владението върху МПС чрез кражба, грабеж или престъпление по чл.346 от НК.
В случая от
приетото като доказателство НОХД № 197/19 год. по описа на ОС – Ловеч се
установява по безспорен начин, че с
влязла в сила на 29.06.2019 г. присъда, виновният водач Е.М.Х. е признат за
виновен за извършено от него престъпление по чл.346, ал.2, предл.1, във вр. с
ал.1 от НК и осъден за това, че през нощта на 06/07.12.2017 г. в гр.Ловеч на
ул.*** противозаконно отнел чуждо МПС – л.а. „Форд Фокус” с чешка регистрация №
***от владението на Й.Н.Н.от гр.Ловеч, без негово съгласие с намерение да го
ползва и е последвала повреда на превозното средство – щета в размер на
3 384.82 лв.
При действието на
разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. При тези данни
настоящата инстанция счита, че от страна
на ответното дружеството е доказано направеното правоизключващо възражение и ищцата
не е носител на правото вземане за обезщетение за вреди от процесуално
легитимирания ответник ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД. Анализът на
доказателствата формират извода, че не са налице всички предвидени от закона
предпоставки, след като виновният водач е придобил владението върху МПС чрез
престъпление по чл.346 от НК и на това
основание предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени от
ищцата имуществени и неимуществени вреди като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
В тази връзка
следва да се отбележи, че за ищцата не е изключена възможността да реализира
правата си при спазване на предвидената в КЗ процедура и предявяване на иск
срещу надлежния ответник.
При този изход на
процеса ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ" АД направените разноски в размер на сумата 6960.00 лв. с включен
ДДС съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК и представена с отговора на ИМ
фактура № 4863 от 10.09.2019 г. В константната съдебна практика на ВКС /решение
№ 148/19.10.2012 г. на ВКС, І т.о., решение № 127/28.10.2015 г. по т.д. №
1882/2014 на ВКС, ІІ т.о, определение № 834/26.11.2013 г. по ч.т. № 21/2013 г.
на ВКС, І т.о. и др./, че освобождаването на ищеца от заплащането такса и
разноски за водене на делото в хипотезата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, не води
до освобождаването му от отговорността за разноски по чл.78, ал.3 от ГПК. Тя е
законова последица от неоснователността на исковата претенция и не освобождава ищеца от задължението да
възмезди ответника за разноските, които
е направил при отхвърлен изцяло или частично иск.
Съдебният състав
счита за неоснователно направеното от пълномощника на ищцата възражение за
прекомерност на платеното адвокатското възнаграждение от ответното дружество. За
регистрираните по ЗДДС адвокати, дължимият ДДС се начислява върху възнаграждението по Наредба № 1/2014 г. и се счита за неразделна
част от дължимото адвокатско възнаграждение. По настоящето дело е установено,
че адвокатското дружество, за чието възнаграждение страната е направила
разноски, е регистрирано по ЗДДС и страната е платила сумата за дължимия ДДС.
Предвид цената на предявените искове и
съгласно разпоредбите на чл.7, ал.2, т.2 и т.5 от действалата към момента на
упълномощаването Наредба № 1/2014 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение без
вкл.ДДС е 5 911.76 лв., а платеното от ответното дружество съгласно
приложената фактура е 5800.00 лв. В този смисъл е определение № 782/12.12.2014
г. на ВКС по ч.т.д. № 3544/2014 г., ІІ т.о.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от В.Х.Т.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: *** чрез адв.Я.С. от САК с адрес *** против
ЗАД ”Алианц България”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Княз А. Дондуков” № 59 искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата 200 000 лв.,
представляваща частичен иск от сумата в размер на 300 000.00 лв. обезщетение
за неимуществени вреди от загубата на сина й, ведно със законната лихва,
считано от 02.06.2018 г. до окончателното плащане на сумата и за сумата 1168
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от загубата на сина й,
ведно със законната лихва от 02.06.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.Х.Т., ЕГН **********, с
настоящ адрес: *** чрез адв.Я.С. от САК с адрес *** да заплати на ЗАД ”Алианц
България”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Княз А. Дондуков” № 59 на основание чл. 78, ал. 3 сумата
от 6960.00 лв. /шест хиляди деветстотин и шестдесет/ лв. с включен ДДС, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение съгласно
приложения списък по чл.80 от ГПК.
Решението е постановено при участието на
третото лице помагач Гаранционен фонд със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Граф Игнатиев” № 2.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред
Апелативен съд – Велико Търново.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: