РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 06.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти
административен състав в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди
и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 116/2020 година по
описа на Административен съд Ловеч и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.40 ал.1 от Закона за
достъп до обществена информация /ЗДОИ/ във връзка с чл.145 от Административно
процесуалния кодекс /АПК/.
Административното дело е
образувано по жалба на Х.С.В. с ЕГН ********** и посочен в жалбата адрес: ***,
чрез адв. Т.Т.-ПлАК, подадена против мълчалив отказ за предоставяне на достъп
до обществена информация на Кмета на община Казанлък по подадено от В.
заявление. В жалбата
се твърди, че мълчаливият отказ е в противоречие с предвидената в закона писмена
форма и разгледан по същество е незаконосъобразен, постановен в противоречие с
материалния закон, административно - производствените правила и целта на закона.
В жалбата се твърди, че по
подадено по имейл заявление за достъп до обществена информация, до изтичане на
законоустановения срок не е получила решение за достъп или за отказ за достъп
до исканата информация, нито съобщение за уточнение или за удължаване на срока.
Така постановеният мълчалив отказ се оспорва като незаконосъобразен с доводи,
че органът следва да постанови изричен писмен акт и мълчаливият отказ по ЗДОИ е
недопустим. Иска се съдът да отмени отказа и да задължи административния орган
да постанови писмено решение за достъп до исканата обществена информация.
Претендират се направените разноски и адвокатско възнаграждение в размер на 500
/петстотин/ лева, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
В
съдебно заседание оспорващата не се явява и не
се представлява.
В съдебно заседание ответникът не се
представлява. В депозираното по делото становище, кметът
на Община Казанлък, чрез
процесуалния си представител юр.к.Д., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че по
заявлението е издадено решение № 312/04.03.2020г. на кмета на
община Казанлък, с което е предоставен частичен достъп до информацията, която е
налична. Счита, че предметът на останала част от исканата от жалбоподателката
информация не съответства на смисъла и целта на Закона за достъп до обществена
информация, поради което не е налице хипотезата на чл.2 ал.1 от ЗОДОИ и не
съществува задължение за предоставянето й. Сочи, че търсената информация
независимо не се съхранява от Община Казанлък във връзка постановени актове на
администрацията и не е налична, а трябва да се създава /чрез събиране на данни,
изготвяне на справки и др./ по повод направеното искане по ЗДОИ, включително
относно реализираните разходи за възнаграждения като обобщена цифрова стойност
и анализиране на длъжностни характеристики.
В заключение моли да бъде оставена жалбата без
уважение
като неоснователна и недоказана, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени
съдържащите се в административна преписка писмени доказателства, съобрази
фактите и събраните по делото доказателства във връзка с приложимото право, административния акт - предмет на съдебен контрол,
както и доводите на страните, прие за
установено от фактическа страна следното:
Административното производство по
издаване на обжалваното решение е инициирано от оспорващата с изпратеното на 16.02.2020
г. по ел.поща на общината Заявление,
депозирано до кмета на Казанлък и заведено с вх.№ ЗДОИ-00-4/18.02.2020 г., с
което е поискала достъп до
обществена информация с пет конкретно формулирани въпроса, и с посочен
електронен адрес, на който да й
бъде предоставена информацията. По заявлението е постановено Решение № 312 от 04.03.2020г. на Кмета на Община Казанлък, в което е отговорено по
поставените 5 въпроса.
Видно от съдържанието на издаденото по
заявлението на оспорващата решение, решаващият орган е разпоредил да бъде
предоставена съответната информация създадена / съхранявана в Община Казанлък, както
следва: По т.1: За съответния
период в структурата на Дирекция „Местни приходи”
са 14 щатни бройки, които са с различни длъжностни характеристики в от
длъжността, която заемат. По т.2: Размерът на
ставката за облагане с данък „недвижими имоти”
на имоти,
собственост на физически и
юридически се определя с наредба на Общински съвет – Казанлък в граници, определени в Закона за местните
данъци и такси. Като
е посочено, че Наредба № 31 за
размера на местните данъци на територията на община Казанлък на Общински съвет - Казанлък е публично достъпна на официалния
сайт на Общински Казанлък - https://obs.kazanlak.bg/cat-l.html
и съответно информацията не подлежи на предоставяне по
реда на ЗДОИ. По т.3 и свързаната с нея т.4: При установяване на неплатени в срок данъчни
задължения се издава Акт за установяване на задължения по декларация по реда на
Данъчно-осигурително процесуалния кодекс, който акт е самостоятелно
изпълнително основание. По т.5 За 2016г. - Договор за предоставяне на правни
услуги във връзка със съдебно и/или извънсъдебно събиране па вземания на Община
Казанлък, сключен за срок от 1 година. Уговореното месечно възнаграждение е в
размер на 840 лв. В случай, че общия брой на случаите, възложени за събиране
надхвърли 30, месечното възнаграждение е в размер на 1080 лв. В случай, че общия брой на случаите
възложени за събиране надхвърли 50 месечното възнаграждение се предоговаря,
като не може да бъде по-малко от 1000 лв. За 2018г.- Договор за предоставяне на
правни услуги във връзка със съдебно и/или извънсъдебно събиране на вземания на
Община Казанлък, сключен за срок от 1 година. Уговореното месечно
възнаграждение е в размер на 1200 лв.
По отношение исканата информация по останалата част от
Заявлението е прието, че не е в обхвата на закона, тъй като не е обществена по
своя характер. Изложено
е, че от поставените в
заявлението въпроси не може да се направи извод за наличието на кумулативно дадените изисквания в чл.2, ал.1 от ЗДОИ, дефиниращи понятието „обществена информация “ -
информацията да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност
на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените
по закона субекти. Исканата със заявлението информация е свързана с обществения
живот в страната, но не може да се приеме, че същата дава възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължения по
закона субект -в случая община Казанлък. Посочено е, че Справка за неплатени
данъчни задължения, размерът на събраните,
справка относно образувани дела, копия на сключени договори, копия на
установяващи размера на заплатените от Общината възнаграждения по договори,
предмета на договорите, правното им основание, вида и количеството на
предоставените услуги, причините наложили сключването им, критериите
адвокати/адвокатски дружества, проверка за припокриване на предмета на този на
трудови договори не представляват данни за дейността на административния орган,
предоставянето на които би дало възможност на гражданите да си съставят
собствено мнение относно дейността общинската администрация.
Посочено е също, че търсената информация независимо от нейния
характер не се създава и съхранява от Община Казанлък във връзка постановени
актове на администрацията и не е налична, а трябва да се създава /чрез събиране
на данни, изготвяне на справки и др./ по повод направеното искане по ЗДОИ,
включително относно реализираните приходи като обобщена цифрова стойност по
зададени периоди и критерии. Както и, че в
производството по ЗДОИ не възниква задължение за административния орган да
изготвя нова информация след допълнително аналитично обработване, съответно да
прави статистически справки, обобщения, списъци, отчет на дейността си и
отговори специално на поставените въпроси.
На
дата 05.03.2020г. решението е изпратено на заявителя В. на посочен от нея
електронен адрес: hr vladova@abv.bg.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в срок, от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и
интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Административен
съд-Ловеч, четвърти административен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.168 ал.1 от АПК,
при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност на всички
основания по чл.146 от АПК, съдът извърши пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Както се установява от жалбата, тя е
подадена срещу Мълчаливия отказ на кмета на община Казанлък. Наред с
това обаче е последвал и изричен отказ,
обективиран в Решение № 312 от 04.03.2020г. на Кмета на
Община Казанлък. По аргумент от чл.58 ал.3 от АПК и т.8 от Постановление на Пленума на
Върховния съд № 4 от 22.09.1976 г. по гр.д.№3/76г., в случаите, когато по
подадена жалба срещу мълчалив отказ е последвал изричен отказ, предмет на съдебен контрол е изричният отказ.
При извършената проверка за
законосъобразност на оспорения отказ на кмета на община Казанлък, настоящият
съдебен състав констатира, че изхожда от компетентен орган, в кръга на
правомощията му, съобразно чл.28 ал.2 във вр. с чл.3 ал.1 от ЗДОИ във вр. с
чл.38 от ЗМСМА и съответства на приложимия материален закон. Тези изводи се
налагат по следните съображения:
При преценка материалната
законосъобразност на обжалвания отказ, е необходимо да се установи наличието,
респективно липсата на предвидените в закона обстоятелства и предпоставки за предоставянето
на исканата обществена информация.
Правото на всеки да търси,
получава и разпространява информация е конституционно гарантирано с
разпоредбата на чл.41 ал.1 от Конституцията на Р.България.
Обществените отношения,
свързани с правото на достъп до обществената информация са уредени със Закона за достъп до обществена информация
/ЗДОИ/, като в чл.2
е дадена легалната дефиниция на понятието “обществена информация”. По смисъла
на чл.2 ал.1 от ЗДОИ обществена е всяка информация, свързана с обществения
живот в Р. България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено
мнение, относно дейността на задължените по този закон субекти. Органите на
местното самоуправление по чл.3 от ЗДОИ могат да предоставят обществена и
служебна информация при определени от закона ограничения и предвидена за това
нарочна процедура. Съгласно определението, дадено в чл. 38 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ орган на
изпълнителната власт в общината е кметът на общината. С оглед законовата
дефиниция в чл.3 ал.1 от ЗДОИ, кметът е държавен орган в системата на изпълнителната
власт, поради което е задължен субект по смисъла на цитирания текст. За
субектите по чл.3 ал.1 от ЗДОИ, какъвто несъмнено е Кметът на Община Казанлък,
е регламентирано задължение да предоставят информация, която е в кръга на
тяхната компетентност и е налична.
Редът и условията за
предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в
Глава III на ЗДОИ. В чл.28 ал.1 ЗДОИ е установено изрично задължение на
субектите по чл.3 да разгледат подадените до тях заявления за достъп до
търсената информация, като това задължение е скрепено със срок - не по-късно от
14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал.2 на цитираната
разпоредба в определения от закона срок органите или изрично определени от тях
лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до
исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя.
Разпоредбата на чл.37 от ЗДОИ императивно регламентира основанията за отказ, а
тези на чл.38 и чл.39 ЗДОИ въвеждат изисквания за форма и съдържание на
административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне
достъп до обществена информация.
Константната съдебна практика възприема
понятието “обществена информация” като сведение или знание за някого или нещо,
свързано с обществения живот в страната, респективно за дейността на
задължените по чл.3 от ЗДОИ субекти. Тази информация може да се съдържа в
документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани
от последните. Следователно обществена информация съставляват всички данни
относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители
на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект.
По дефиницията на чл.9 от ЗДОИ
обществена е информацията, създавана и съхранявана от органите и техните
администрации. В закона са разграничени два вида обществена информация –
официална и служебна. Съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗДОИ официална е
информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на
местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Служебна е
информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната
информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации
/чл.11 от ЗДОИ/. Правните актове на държавните органи, в които принципно се
приема, че се съдържа официална информация са нормативни, общи и индивидуални. За първите от тях
достъпът е осигурен чрез обнародването им в Държавен вестник, за останалите
достъпът се осъществява по реда на ЗДОИ, освен ако изрично не е предвиден друг
начин.
Правото на всеки гражданин на Република България на
достъп до обществена информация е прогласено в чл.4 от ЗДОИ, но условието е
обществената информация да е създадена или съхранявана от органа, от който се
иска. Правото на достъп до информация може да бъде упражнено и под формата на
задаване на въпроси, когато заявителят не знае в какви документи се съдържа
отговорът, но когато може да се приеме, че такава информация съществува, а не
подлежи на създаване за целите на заявлението за достъп до обществена информация. В
цитираните по горе по т.т.1-5 от заявлението, по които не е удовлетворено
искането, не се касае за обществена информация по смисъла на чл.2 във вр. с чл.3,
ал.1 ЗДОИ. Въпросите в тази част не изискват
предоставяне на съществуваща, създадена или съхранявана при органа информация,
а искат създаване на нова информация, която да съдържа мнение, оценка,
становище на задължания субект във връзка със съхранявана при него информация.
Доколкото поискана информация по тях е
извън приложното поле на ЗДОИ, то задълженият субект не е длъжен да я
предостави.
Субектите по чл.3 ал.2 от ЗДОИ са задължени да
предоставят информация, която е създадена в кръга на тяхната компетентност (т.
е официална информация) или такава, която се събира, създава и съхранява при и
по повод дейността на органите и на техните администрации (служебна
информация). Във всички случаи, за да се предостави достъп до посочената
информация, същата следва да е налична и вече създадена, а не да се изготвя по
повод направено искане. Гарантираното право на достъп до обществена информация
се ограничава до съществуващите документи, като органите нямат задължение да
създават такива, за да удовлетворят заявления за достъп до информация. Целта на
ЗДОИ и законово регламентираните гаранции за осъществяване правото на достъп до
обществена информация, е да се даде възможност на гражданите и организациите да
се запознаят със съществуващата информация, която вече е създадена, обработена
и се съхранява в административните органи, но не дава възможност под формата на
искане за достъп до обществена информация гражданите и организациите да налагат
на задължените по ЗДОИ лица да създават информация, която законът не изисква от
тях да събират, обработват и съхраняват. Следователно правото на достъп по реда
на ЗДОИ е ограничено единствено до съществуваща и налична обществена
информация. В този смисъл бе съобразено Решение № 6040 от 8.05.2014 г. на ВАС по
адм. д. № 16854/2013 г., VII о.
В цитираните по горе по т.т.1-5 от заявлението, по които не е удовлетворено
искането, не се иска обществена информация по смисъла на чл. 2 във вр. с чл.3,
ал.1 ЗДОИ. Въпросите не изискват предоставяне на съществуваща, създадена или
съхранявана при органа информация, а искат създаване на нова информация, която
да съдържа мнение, оценка, становище на задължания субект във връзка със
съхранявана при него информация. Такива са въпросите в съответните им части,
както по т.4, в която се иска справка относно образуваните дела /граждански,
изпълнителни и др./ и на какъв етап са тези дела, въпроса по т.2 какъв е бил
процентът за облагане на недвижим имот за физически и юридически лица данъци, размерът на събраните такива по т.3, по т.1 относно
длъжностните характеристики. Справка
за размера към
определен момент годишни данъци за недвижими имоти, неплатени, по т.5 присъдени
и събрани суми от дължимите за 2014г., но неплатени данъци, вида и количеството
предоставени услуги за правна помощ. Горепосочената не е обществена информация по
смисъла на ЗДОИ, т.к. не са налице кумулативните изисквания на чл.2 ал.1 от
ЗДОИ. Безспорно предоставянето на изброените: Справка за неплатени данъчни задължения,
размерът на събраните, справка относно
образувани дела, копия на сключени договори, копия на установяващи размера на
заплатените от Общината възнаграждения по договори, предмета на договорите,
правното им основание, вида и количеството на предоставените услуги, причините
наложили сключването им, критериите адвокати/адвокатски дружества, проверка за
припокриване на предмета на този на трудови договори, не представляват данни за дейността на
административния орган, от които би дало възможност на гражданите да си съставят
собствено мнение относно дейността на общинската
администрация. В този смисъл поискана информация се явява извън приложното поле на ЗДОИ и задълженият субект не е длъжен да я предостави.
Съгласно разпоредбата на чл.28 ал.2 от ЗДОИ,
административният орган е длъжен да постанови решение по подадено заявление за
достъп до обществена информация, като по негова преценка то може да е
положително – да предостави исканата информация или отрицателно – да откаже
предоставянето на същата, но за него не съществува нормативно предвидената
възможност да мълчи. Доколкото всяко мълчание на административен орган по
представено пред него заявление за предоставяне на обществена информация, с
оглед на императивната разпоредба на чл.28 ал.2 от ЗДОИ, е незаконосъобразно, в
случая по Заявлението оспорващата е уведомена, че такава подробна информация не
е налична в Община Казанлък.
В
тази връзка досежно заявлението на оспорващата за предоставяне на обществена информация
макар и отправено до административен орган, в чието правомощие е предоставянето
на обществена информация, исканата информация в процесната част не отговаря на
горепосоченото да е налична и вече създадена, а не да се изготвя по повод
направеното искане. Както се изтъкна вече гарантираното право на достъп до
обществена информация се ограничава до съществуващите документи, като в производството по ЗДОИ не възниква
задължение за административния орган да изготвя нова информация след
допълнително аналитично обработване, съответно да прави статистически справки,
обобщения, списъци, отчет на дейността си и отговори специално на поставените
въпроси, респективно
да създава такива, за да удовлетворят заявления за достъп до информация. В
конкретния случай, търсената информация независимо от нейния характер не се
създава и съхранява от Община Казанлък във връзка постановени актове на
администрацията и не е налична, а трябва да се създава /чрез събиране на данни,
изготвяне на справки и др./ по повод направеното искане по ЗДОИ, включително
относно реализираните разходи за възнаграждения като обобщена цифрова стойност
и анализиране на длъжностни характеристики.
По изложените съображения съдът приема, че жалбата се явява
неоснователна и като такава следва да се отхвърли, а оспорения мълчалив отказ,
като правилен и законосъобразен следва да се остави в сила.
При този изход на спора, основателно и
своевременно се явява искането на административния орган за присъждане на
разноски във вид на юрисконсултско възнаграждени. Същото следва да се определи
в размер на 100, 00 лева, съобразно нормата на чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с
чл.37 ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за плащането на
правната помощ и да се възложи в тежест на оспорващата.
Мотивиран
така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, предложение последно от Административно
процесуалния кодекс, Административен съд - Ловеч,
четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.С.В. с ЕГН: ********** и
посочен в жалбата адрес: ***, чрез адв. Т.Т.-ПлАК, срещу Решение № 312
от 04.03.2020г.
на Кмета на Община Казанлък
по подадено от В. заявление, заведено с вх.№ ЗДОИ-00-4/18.02.2020 година.
ОСЪЖДА Х.С.В. с ЕГН: ********** и
посочен в жалбата адрес: *** да заплати на община Казанлък с ЕИК ********* и адрес:
гр.Казанлък, ул. „Розова долина“ № 6, направените по делото разноски в размер
на 100 /сто/ лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: