Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

                         град Свиленград, 19.04.2021 година

 

                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар: Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 174 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-0351-000114 от 26.02.2021 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на П.Н.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Г.Г., за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 24 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

Жалбоподателят П.Н.К. чрез процесуалния си представител – адвокат Г.Г., моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй като бил необоснован, неправилен и издаден в нарушение на процесуалните правила и със закона – фактическата обстановка била неясна и объркана, правната квалификация била неправилна, не били налице субективния и обективния признаци и не бил извършил нарушението.

 В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят П.Н.К., не се явява. За него се явява адвокат Г.Г., която пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като било налице разминаване между фактическото описание на нарушението и правната норма, посочена като нарушена, както и между правната квалификация и санкционната разпоредба и не било доказано нарушението, тъй като жалбоподателят се е явил за даване на кръвна проба, но предвид непредоставянето му на Талон за медицинско изследване не е могъл да реализира правото си да даде кръв за изследване (налице било нарушение на процедурата). 

В съдебната фаза се ангажира гласно доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -  Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

 В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

 Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 21.02.2021 година около 12.05 часа в град Любимец, област Хасково, на булевард „Одрин”, до бензиностанция „Хели ойл”, свидетелите И.А.Б. и Г.Х.Д. ***), при изпълнение на служебните си задължения и по разпореждане на Инспектор Топузов, спират за проверка движещият се в посока град Харманли, лек автомобил марка „Мерцедес”, модел С 320 с държавен регистрационен номер Х 55 45 КМ, собственост и управляван от жалбоподателя. След като извършват проверка на документите, двамата полицейски служители го уведомяват, че ще му бъде извършена проверка за НУВ, поради което К. е отведен в Участък – Любимец, където чрез ОДЧ на РУ – Свиленград е извикан свидетеля Д.Н.Д. ***), който около 12.30 часа разяснява процедурата във връзка с проверката за НУВ, както и правата и задълженията на проверяваното лице – в случая жалбоподателят. Последният след като разбира за какво иде реч около 12.50 часа отказва да бъде изпробван с техническо средство - Дрегер „Drug Test 5000” с № ARLJ-0022 за наличие на НУВ, както и отказва да бъде изследван по друг начин относно НУВ.

Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Д.Н.Д. – „Младши автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол”, група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, съставя против жалбоподателя К. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 353453, серия GA. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетелите И.А.Б. и Г.Х.Д.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с отказа на К. да му бъде извършена проверка с техническо средство, респ. химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употреба на НУВ, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която вписва за нарушена. В констатиращия Акт фигурира отбелязано изрично и времето на проверката, в резултат на която е констатирано нарушението. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя П.К., който сочи, че няма възражения против констатациите в Акта, което е вписано в съответната графа. 

За случилото се свидетелят Д. изготвя Докладна записка.

На жалбоподателя е издаден Талон за медицинско изследване с № 0051315 от същата дата, приложен в кориците на Административнонаказателната преписка (АНП), в който е посочено, че следва да се яви до 13.40 часа (до 15 минути) в ЦСМП – филиал Любимец за даване на кръвна проба. Въпреки, че в Талона за изследване е посочено, че екземпляр от него е връчен срещу подпис на К. в 13.25 часа, по делото не се установи такъв действително да е получил жалбоподателя К..

До изтичане на посочения в Талона час - 13.40 часа, П.К. придружен от баща си – свидетеля Николай К., се явява в ЦСМП – филиал Любимец, за да даде кръвна проба за изследване на наличието/липсата на НУВ, но медицинското лице отказва да му взема, тъй като не представя Талон за медицинско изследване.

Жалбоподателят П.К. и баща му – свидетелят Николай К. се връщат в Участък – Любимец, за да вземат Талон за изследване, но актосъставителят Д. вече си е тръгнал към РУ – Свиленград и няма от кого да вземат Талон. Междувременно изтича и даденото от полицейския орган – свидетеля Д., време за даване на кръвна проба.  

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 21-0351-000114 на 26.02.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган и налага на жалбоподателя административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР отнема 12 контролни точки. НП е редовно връчено на процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат Г.Г. съгласно приложеното по делото Пълномощно, на 01.03.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. В същия смисъл е и информацията, съдържаща се в Справката за нарушител. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото производство.

 Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (Бончо Цветанов Бонев) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Д.Н.Д. заема длъжността „Младши автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол”, група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (, идентична с Младши инспектор) и от Писмо с рег.№ 351000-1776 от 11.03.2021 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че К. е санкциониран и за други нарушения на ЗДвП с влезли в сила НП и Фишове, както и не са му налагани принудителни административни мерки.

        По делото е допуснат и разпитан в процесуалното качество на  свидетел лицето Николай Йорданов К., който пред настоящия Съдебен състав заяви, че след като синът му П.К. го уведомил, че е спрян за проверка от полицейските органи, веднага потегля за Любимец, но докато да пристигне на сина му вече е съставен АУАН в посочения по – горе смисъл. След като разбира за отказа на сина си да бъде изследван с Дрегер, го убеждава да даде кръвна проба за изследване и двамата заедно отиват в ЦСМП – филиал Любимец, но медицинското лице отказва, защото не представят Талон за изследване. Връщат се в Участък – Любимец за Талон, но няма от кого да го вземат. През това време изтича и дадения срок във времево отношение за даване на кръвна проба.

Изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 13.04.2021 година свидетели – Д.Н.Д., И.А.Б. и Г.Х.Д.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите Д.Н.Д., И.А.Б. и Г.Х.Д. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията на посочените свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Николай Йорданов К., тъй като те не са в противоречие с другите доказателства, кредитирани от настоящата инстанция.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП (изключая частта от Талона за медицинско изследване, в което е посочено, че жалбоподателят е получил екземпляр от същия), приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.

        Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.   

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно   изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние  е идентично. Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са общоизвестни, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на жалбоподателя да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова). Фактът, че при посочване на нарушената правната норма и изписването на относимия текст, актосъставителят е смесил правната норма и текста й, респ. разделил правната норма, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в АУАН се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какъв автомобил е управлявал, какво е извършил). Налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, посочена като нарушена. В този ред на мисли са неоснователни наведените от адвокат Г. възражения в тази насока.

Факт е, че в АУАН е налична поправка относно номерът на издадения Талон за медицинско изследване, но обстоятелството, че подправката е извършена от актосъставителя е скрепено с негов подпис, като в този смисъл е и изявлението му, направено в съдебно заседание от дата 13.04.2021 година.

Действително в АУАН не са посочени ЕГН на двамата свидетели – Б. и Д. и не е изписано коректно бащиното име на свидетеля Д., но тези реквизити следва да са налични в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посочените лица. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите, респ. двете имена и адреса по местоработата им е налице пълно индивидуализиране на двамата посочени свидетели и не е наличен проблем с тяхната индивидуализация, т.е. с тяхната самоличност, респ. призоваването им в съдебно заседание. От друга страна констатираните пропуск и непълнота не представляват съществени процесуални нарушения, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта. По същите съображения Съдът не приема, че е налице съществено процесуално нарушение, свързано в факта, че в АУАН некоректно е посочен адреса на нарушителя; и тъй като правилно е посочен от АНО в НП и тъй като правилно са посочени трите му имена и ЕГН в АУАН, което е достатъчно за индивидуализацията на жалбоподателя и не поражда съмнение относно неговата самоличност.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3 от Заповед с рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 21.02.2021 година актосъставителят Д.Н.Д. е заемал длъжността „Младши автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол”, група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а група „Охранителна полиция” е структурно звено и част от състава на МВР. Предвид изложеното актосъставителят Д.Д. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП – Бончо Цветанов Бонев, е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейските служители, са категорични, че именно К. е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като него са спрели за проверка свидетелите Б. и Д. и на него са състави АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът привежда следващите правни съображения:

Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП визира в себе си водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на НУВ или да даде кръвна проба за медицинско изследване за установяване употребата на НУВ. Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство и да даде кръвна проба за установяване на употребата на НУВ са два различни способа, чрез които се установява употребата на НУВ. В случая на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП те са употребени именно като две различни алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява превозно средство след или без употреба на НУВ. По тази причина изброяването на методите, с които се установява от контролните органи наличието на употребата на НУВ не представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употребата на НУВ, независимо по кой метод. Изпълнителното деяние на нарушението следва да бъде установено по безспорен начин и в двете му проявни форми.  

В случая, както се установи по делото жалбоподателят, притежаващ  качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и годен субект на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е отказал да даде проба за извършване с техническо средство проверка за употреба на НУВ, но се е явил в дадения срок да даде кръвна проба за медицинско изследване. Кръв обаче не е могъл да даде, тъй като не е имал Талон за медицинско изследване.

В случая не е спазено изискването на разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от  Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министерство на здравеопазването, МВР и Министерството на правосъдието (Наредба № 1 от 19.07.2017 година), да бъде връчен екземпляр от Талона за медицинско изследване на лицето. От разпита на свидетелите – полицейски служители не се установи да е връчен екземпляр от Талона на П.К., като в този смисъл са и показанията на свидетеля Николай К.. Административнонаказателното производство е строго формално, поради което подобно нарушение се явява съществено такова и води единствено и само до отмяна на обжалвания акт, в случая НП № 21-0351-000114 от 26.02.2021 година, тъй като са нарушени правата на жалбоподателя П.К. и това нарушение не може да бъде санирано в съдебната фаза на процеса.

В случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна инстанция за отмяна на обжалваното НП, то се излагат следните съображения:

 

Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.

Правилна би била и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение.

       Съдът би приел, че деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо. От събраните по делото доказателства биха се установили обстоятелствата, описани като фактическа обстановка както в АУАН, така и в НП.

За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че чутото от приятели на жалбоподателя, че пробите от техническото средство излизали винаги положителни, не биха променили горните изводи на Съда.

Мястото на извършване на нарушението би било посочено ясно. Индивидуализацията на мястото на нарушението може да се осъществи по различни белези. В случая това е сторено с посочване на конкретен булевард, близост до бензиностанция, индивидуализирана с наименованието си, посочено е и в кое населено място е станало. Отбелязана е и посока на движение на автомобила. Нищо повече не би било необходимо, за да е ясно къде е мястото на извършване на нарушението. В този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова.

Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –  извършено би било виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извър­шваното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-2539 на МВР правилно биха били отнети 12 контролни точки, тъй като за отказ на водач, който управлява МПС, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или при неизпълнение предписанието за медицинско изследване за установяване на  употребата на наркотични вещества или техни аналози, е предвидено да се отнемат контролни точки.

 Действително в НП не е конкретизирането по коя нормативна разпоредба се налага санкцията отнемане на контролни точки от талона, но това не би представлявало съществено процесуално нарушение. Съдът би приел, че в АУАН и НП ясно е описано извършеното нарушение, а именно отказът на К. да му бъде извършена проверка с техническо средство и да му бъде взета кръвна проба за установяване наличие на НУВ, както и точно е посочена санкционната разпоредба – чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а в чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба е предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се отнемат контролни точки, както следва: т. 3 - за отказ на водач, който управлява МПС, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или при неизпълнение предписанието за медицинско изследване за установяване на  употребата на наркотични вещества или техни аналози (чл. 174, ал. 3 от ЗДвП) – 12 контролни точки. Би следвало да се отбележи, че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция. При отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му задължително следва факта на налагане на наказание за извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен характер и действията на административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила НП и наложеното с него наказание. С влизане в сила на НП, се отнемат и предвидените контролни точки (по аргумент от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение). В този смисъл са Решение № 176 от 15.03.2018 година, постановено по КАНД № 25/2018 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова, Решение № 294 от 18.04.2018 година, постановено по КАНД № 134/2018 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Росица Чиркалева - Иванова и др.

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, Съдът би приел, че не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало маловажен случай (този извод на Съда не би се променил от факта, че П.К. е чул от приятели, че пробите от техническото средство излизали винаги положителни). И това Съдът би приел, че е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат (, а напротив, целта е предотвратяване на такъв), така и поради наличието не само на смекчаващо (фактът, че не е осуетил или възпрепятствал проверката по някакъв начин), но и на отегчаващо (други нарушения на правилата за движение по пътищата, за които са наложени санкции, които явно не са изиграли своя поправителен и превъзпитателен ефект) обстоятелства. В тази връзка не би могло да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на нарушителя, доколкото възрастта от 26 години предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва противоправни такива. Т.е. тази възраст не би могла да бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината обстоятелство. Поради това биха липсвали предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът би приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.

При този вариант на разсъждение Съдът не би кредитирал показанията на свидетеля Николай К., като би приел, че са в противоречие с останалите по делото доказателства.

     Приложената от АНО санкционна норма на чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП Съдът би приел, че съответства на установеното нарушение. Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е санкционна, но тя съдържа в себе си и материалноправните разпоредби, нарушението на които обуславя налагането на визираното в същата наказание. Казано по друг начин, нарушената и санкционната разпоредба в случая съвпадат, поради което  не би могло да се стигне до неразбиране у наказаното лице за какво точно негово поведение е санкционирано, нито че квалификацията на нарушението е непълна или неточна. В този смисъл е и Решение № 341 от 10.05.2019 година по КАНД № 254/2019 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова. В този ред на мисли Съдът би преценил възраженията на адвокат Г. в тази насока за неоснователни.

Административните наказания биха били правилно и законосъобразно определени както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в предвидените от закона такива – фиксирани за посочените размери. Правна възможност за намаляване на наложените административни наказания не би съществувала, предвид фиксирания размер на санкциите, поради което по пряк аргумент от закона би липсвало основание за определянето им под този минимум. Така наложените с обжалваното НП административни наказания за процесното нарушение, Съдът би намерил за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.

       Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                         Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ НП № 21-0351-000114 от 26.02.2021 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на П.Н.К. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

                        

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                            

                                                                            (Кремена Стамболиева)