Р Е Ш Е Н И Е №20
гр.Силистра, 13.04.2023 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ:Павлина
Георгиева-Железова
Маргарита
Славова
при секретаря Виолина Рамова и с
участието на прокурор при ОП гр.Силистра Стефка Ганчева., като разгледа
докладваното от съдия М.Славова КАНД №6 по
описа на съда за 2023 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
С Решение №95/25.11.2022г.,постановено
по АНД №169/22г.,Тутраканският районен съд е отменил Наказателно постановление
№18-23/12.05.2022г. на и.д. началник отдел „Рибарство и контрол-Централен
Дунав“гр.Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в гр.Бургас, с което на
В.В.К. ***, на основание чл.70 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА),
е наложена глоба в размер на 1500 лева за нарушение на Приложение №1 към чл.32
ал.1 ЗРА и, на основание чл.63 ал.4 ЗАНН е предупредил нарушителя,че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай,в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Присъдил е
разноски, съгласно регулацията от чл.63д ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.143 АПК.
Производството е образувано по касационна жалба на Началник отдел „Рибарство и
контрол-Централен Дунав“ гр.Русе, подадена от представител по пълномощие гл.юрисконсулт
С.Ж., обективираща искане за отмяна на обжалваното решение на ТРС и след
разглеждане на делото по същество от настоящата инстанция, за потвърждаване на първоначално
оспореното НП.Доминиращите оплаквания в жалбата са за неправилно приложение на
материалния закон, защото при липса на предпоставки за преценка на случая като
„маловажен“, в контекста на чл.28 ЗАНН,съдът е приел,че е именно такъв,
независимо от правилно изведените изводи за съставомерност на установените
факти по делото по приложения нормативен текст. Изложени са аргументи, целящи
опровергаване на изводите на съда по приетите многобройни смекчаващи
отговорността на нарушителя обстоятелства, свързани с това, че:
1.Извършването на любителски риболов в забранения
период и на забранено място било с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с извършването на стопански риболов при същите обстоятелства;
2.Липсата на вредни последици (с връщането на уловената
риба във водата) не бил установен по делото факт, тъй като не били ясни
уврежданията, които уловената и все още жива към момента на проверката риба, е
получила от незаконния ѝ улов в размножителния период;
3.Приетото от съда като намаляващо отговорността
обстоятелство, че на около 1 км. от мястото на нарушението е бил разрешен улова
и на процесния вид риба било несъответно на закона, защото разстояние от един
километър не е малко и не може да бъде пренебрегвано от правораздавателните
органи;
4.Ответникът по касация е риболовец с издаден билет за
любителски риболов, което по дефиниция означава,че той е запознат с
размножителните периоди на различните видове риби и най-вече за характерните
такива в река Дунав, в участъка ѝ на гр.Тутракан - топлолюбиви,
пролетно-лятно размножаващи се като шаранови, от който вид е уловената платика;
сомови; бяла риба; есетрови и др., и е недопустимо да извършва улов по
процесния по делото начин, в късните вечерни часове, на място, на което е
установено, че посочените риби хвърлят хайвера си;
5.Изведената в оспорения съдебен акт маловажност на
случая,въпреки ясните цели,заложени в националния ни закон(арг.чл.1 ал.2 ЗРА) и
най-вече базовия принцип за „прилагане на правилата за отговорен риболов“, с
който е пропито относимото право на ЕС, е в явно противоречие с последните и е
недопустимо да се омаловажават нарушения от типа на процесното, с което се
застрашава нормалната популация и регулярното възпроизводство на различните
видове риби в река Дунав.
Поддържа се още, че фактът за липса на предходни наказания
на ответника по касация, е съобразен от АНО с налагането на наказание в
минималния нормативен размер и, сам по себе си, същият факт не може да обоснове
извод за маловажност на завършения състав на нарушението на чл.32 ал.1 ЗРА.Преценката
на ТРС за явна несъразмерност/несправедливост на предвидения в закона минимален
размер на глобата спрямо конкретното нарушение,е извън неговата юрисдикция и не
следва да бъде обсъждана. Поради всичко това се настоява за отмяна на обжалваното
решение и съответно за потвърждаване на НП. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация В.В.К. ***, чрез представител по пълномощие адв.Св.С. ***,в писмен
отговор на касационната жалба,поддържа нейната неоснователност.Излага аргументи
в подкрепа на решаващите изводи на ТРС и моли за оставяне в сила на обжалваното
съдебно решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Силистра счита,че оспореното решение е законосъобразно. Дава
заключение за неговото потвърждаване.
Производството
е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл. АПК,вр.с чл.63в ЗАНН. Силистренският административен съд,след обсъждане на
жалбата,доказателствата по делото и становищата на страните,прие следното:Касационното основание, което е заявено и
поддържано пред настоящата инстанция се свежда до твърдение за неправилно приложение на материалния закон (чл.348
ал.1 т.1 НПК,във вр.с чл.63в ЗАНН). Проверката на обжалвания съдебен акт следва
да се извърши съобразно касационните оплаквания и в параметрите, зададени с
чл.218 ал.2 от АПК.
Установяването на правнозначимите факти е станало на
базата на събраните по реда на ЗАНН,респ.НПК, писмени и гласни доказателства, в
резултат на което, изведените от съда фактически изводи са верни и се свеждат
до следното: На 08.05. 2022г. свидетелите В. В. (актосъставител), А. Д. и Р. К.
- тримата служители в отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“ гр.Ру-се, извършвали
рутинна проверка по течението на река Дунав с патрулна лодка от с.Ряхово,
Русенска област до лодкостоянката в гр.Тутракан. Около 22:20 часа навлезли в
територията на гр.Тутракан и решили да проверят водното пространство между
българския бряг и брега на остров, намиращ се в неговия обхват срещу градската
болница. Забелязали светеща плувка във водата и предприели маневра за акостиране
на брега с цел установяване на риболовеца.На място намерили ответника по
касация до когото имало въдица с монтирана на нея плувка, като в близост бил
запален огън.Видели раница с други две въдици,а непосредствено до него и една
уловена риба, от вида платика, с
тегло около 250 грама, която била още жива, току-що извадена от водата и я
пуснали (св.Джелил) обратно в реката.На място бил съставен АУАН
№0031822/08.05.22г. (л.8 АНД/ТРС),с който е предявено административно обвинение
на В.К. за риболов в забранен период, съгласно Заповед №РД 09-435/14.04.2022г.
на Министъра на земеделието (л.9-л.12). Със същата е забранен улова (т.I.4) на пролетно-лятно размножаващите се риби от
15.04.22г. до 31.05.22г. включително, в рибностопански обекти намиращи се до
500м. надморска височина (какъвто е участъкът на р.Дунав до
гр.Тутракан).Посочени са недопустимите за използване риболовни уреди, а с т.IV е разрешен любителски риболов през периода на
забраната в изчерпателно посочени водни обекти в страната,вкл. за област
Силистра, река Дунав, от брега в участъка от р.км. 432 до р.км.433- кейовата
стена на пристанище гр.Тутракан.
При така формираните фактически
установявания,съотнесени към релевантната разпоредба на чл.32 ал.1 ЗРА,препращаща
към Приложение №1 (срокът за забрана за улов на пролетно-лятно размножаващи се
шаранови,в чиито кръг е и платиката; сомови и други топлолюбиви риби, съгласно
надморската височина - в случая до 500м., е нормативно фиксиран от 15 април до
31 май), съдът е приел за безспорно осъществено процесното административно
нарушение от ответника по касация.Установил е и, че не са били допуснати
съществени нарушения на административно-наказателните производствени правила.Позовал
се е на легалната дефиниция за „риболов“ от §1 т.26 ДР ЗРА,вкл. на „любителски“
и „стопански“ такъв от същия §1 т.27 и т.28 ДР ЗРА,при формиране на
окончателните си правни изводи за съставомерност на установените по делото
факти. Въпреки това е преценил,че са налице многобройни смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства,поради което,в хипотезата на чл.28,във
връзка с §1 т.4 ДР ЗАНН, приел, че случаят е маловажен и разпоредил последиците
от чл.28 ал.1 ЗАНН.
Така формираният краен извод на ТРС е неправилен
поради неотчитането на съществуващите отегчаващи отговорността на дееца
обстоятелства, които са точно толкова (както смекчаващите) несъмнено установени
по делото. Съдът е приел, че въпреки формалния характер на деянието, в случая
не са настъпили вредни последици от него (единствената уловена риба платика с тегло от 250 грама е била жива
и върната във водата от проверяващите). Липсата на по-сериозен улов, стои вън
от волята на дееца и не следва изобщо да бъде обсъждана, предвид характера на
процесното административно нарушение - формално,за чието осъществяване е без
значение настъпването или не на вредни последици, като същите биха имали
значение единствено като отегчаващо отговорността обстоятелство.Наличието на
такива в случая,доколкото не са установявани уврежданията,причинени на
„спасената“ риба след улова ѝ с въдица,посредством връщането ѝ в
реката, не е безспорно обстоятелство по делото, както правилно твърди
касаторът.
Основателно е и оплакването,че видът на извършвания
риболов (любителски или стопански) в забранен период и в забранен участък на
водния обект р.Дунав, в района на гр.Тутракан, е ирелевантен за преценката по
чл.70 ал.1 ЗРА,защото от една страна, законодателят не е въвел такова
разграничение в диспозицията на приложимата норма, а от друга - конкретната
забрана, произтичаща от Заповедта на Министъра на земеделието за 2022г., не
предвижда подобно диференциране на ви-да риболов,който във всички случаи, за
вида на уловената от дееца риба, на мястото,където това е извършено и на датата
на констатирането му,е абсолютно забранено.Съдът като е приел, че извършваният
любителски риболов с въдица, е с по-ниска степен на обществена опасност от
стопанския такъв,е нарушил закона в контекста на конкретно релевираното пред
него нарушение на чл.32 ал.1 ЗРА и съответното му санкциониране по чл.70 ал.1
ЗРА.
В този ракурс поставен спорният въпрос сочи по-скоро
на отегчаващо вината на ответника обстоятелство,доколкото същият е правоспособен
риболовец, комуто е издаден билет за любителски риболов и по презумпция следва
да знае кога е размножителния период на рибата,както и да се интересува за
периодите на забрана за риболов, която се налага ежегодно с оглед опазването на
рибната популация. Щом упражнява правно регламентирана дейност, възможна само
след преминаване на нормативно установен разрешителен режим, ответникът по
касация е длъжен да спазва законовите и произтичащите от тях административни
забрани. Последното следва и от абсолютното изискване за съблюдаване на базовия
принцип в процесната област от чл.1 ал.2 т.3 ЗРА, реципиран от правото на ЕС, за прилагане на правилата за отговорен
риболов.Конкретните факти по делото - деецът е установен на брега на
забранен за риболов участък от р.Дунав; в тъмната част на денонощието; със
запален огън в близост до него и налични три въдици за улов на риба, на осми
май, която дата винаги е попадала в периметъра на ежегодните забрани на МЗем.,
сочат на съзнателно подготвена и осъществена деятелност.
Неправилно районният съд е отчел като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство,свързано с близостта на участъка от
реката,в който процесната забрана не важи.Посочил е (при липса на доказателства
за това),че на около един километър от мястото на извършване на нарушението, риболовът
е бил разрешен, съгласно параметрите (речни километри - р.км.) от Заповедта на
Министъра на земеделието. Основателно касаторът възразява, че разстояние от 1
километър не е незначително, за да се допусне субективно объркване в представите
на извършителя, че вероятно лови риба, макар и в забранен период от време, но в
разрешен участък от поречието на р.Дунав около гр.Тутракан.Ето защо,така
възведеният довод следва да бъде отклонен изцяло, като неотносим към преценката
за значимостта на извършеното деяние.
Не следва да бъдат обсъждани и съображенията в
оспорения съдебен акт за неустановеност на стръвта, с която нарушителят е ловил
риба, при хипотетичната възможност същата да е била предназначена за разрешени
за риболов други видове по време на забраната за конкретно посочените в
Приложение №1 към чл.32 ал.1 ЗРА, топлолюбиви риби.Последното се блокира от
несъмнения факт, че е намерена уловена риба платика,
категорично от забранените видове, което означава, че използваната стръв е
подходяща за улов именно за този вид риби. В същия контекст следва да бъде
ирелевирано и съображението,че нарушението е извършено с разрешен риболовен
уред - въдица с плувка, който се намира извън забраната по т.II от Заповед №РД 09-435/14.04.2022г. на Министъра на
земеделието.
В обобщение, настоящият състав намира, че случаят не е
маловажен. Напротив, фактите по делото сочат друго.Случаят не само е типичен за
вида си,но и разкрива известно завишение на степента на обществена опасност,
предвид пълното съзнание на ответника по касация,че извършва нещо забранено от
закона и въпреки това, подготвяйки се с три въдици, в тъмната част на деня и, с
известно упорство в поведението, е извършвал улов на забранен вид риба, на
забранено за това място и в забранен период,съвпадащ с размножителния такъв на
шарановите риби, към която група спада намерената уловена платика.
Определеното административно наказание по вид „глоба“
в размер на 1500 лева е в нормативния минимум и при изричната забрана от чл.27
ал.5 ЗАНН за неговото редуциране е следвало да бъде потвърдено от въззивната
инстанция, при съобразяване с чистото административнонаказателно минало на
дееца. Същото не може да бъде обсъждано като явно несправедливо от съда, щом
законодателят е предвидил, за релевирания вид нарушения, санкциите да са в
размер от 1 500 до 3 000 лева и е наложен минимума.Справедливостта на
наказанието е заложена в закона и не подлежи на друго обсъждане.Въпреки
нормативните пречки от горния порядък, в контекста на преценката на случая на
„маловажен“, съдът не е събрал доказателства относно имущественото състояние на
наказаното лице; неговото семейно положение и здравословен статус, за да се
прецени съразмерността на санкцията с тях, независимо, че сам по себе си фактът
с притежаваните от него риболовни принадлежности - три въдици (установени на
мястото на нарушението, извършено от любител риболовец), оборудвани със светещи
плувки, свидетелства за съответно на санкцията имотно състояние на ответника по
касация.Ето защо,с приемането на случая за маловажен, какъвто той очевидно не
е, районният съд е нарушил материалния закон.
Предвид гореизложеното, основателно е
искането на органа касатор за съдебни разноски, каквито съгласно чл.63д ал.4-ал.5 ЗАНН, се присъждат по реда на АПК, което
в ракурса на чл.143 ал.1,вр. с §1 т.6 ДР АПК означава,че същите следва да бъдат
възложени в полза на бюджета на органа, който е разпоредител с бюджет и в чиято
структура е АНО,издал процесния пред ТРС юрисдикционен акт. Такъв, по аргумент
от чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на ИАРА (Обн.ДВ,бр.41/10г., посл.изм.ДВ,бр.20/20г.),
е Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, която е юридическо лице -
второстепенен разпоредител с бюджет към МЗем., със седалище в
гр.Бургас.Главната дирекция „Рибарство и контрол“ като част от специализираната
администрация на ИАРА, съгласно чл.14 УПИАРА, има 6 териториални звена със
статут на отдели, които не са разпоредители с бюджет. Според чл.143 ал.3 АПК,във връзка с чл.63д ал.5 ЗАНН, юрисконсултското възнаграждение се определя
съгласно чл.37 от Закона за правната помощ,регламентиращ размера му с Наредбата
за заплащането на правната помощ (Обн.ДВ,бр.5/06г.,посл.изм.ДВ,бр. 74/21г.),чиито
чл.27е е въвел относителни граници на възнаграждението от 80 до 150 лева.В
случая,предвид фактическата и правна сложност на касационното производство, същото
следва да бъде определено в размер на 80 лева.
Обобщавайки изложеното,касационният състав намира,че
обжалваното решение на ТРС е валидно и допустимо, но постановено в несъответствие
с установените по делото факти и материалния закон,вкл. с нормативната цел -за осигуряване на устойчиво развитие на
рибните ресурси,възстановяване и опазване на биологичното равновесие и
обогатяване на разнообразието на рибните ресурси във водните екосистеми,
съгласно чл.1 ал.2 т.1 ЗРА.При наличие на касационното основание по чл.348 ал.1
т.1 НПК, същото следва да бъде отменено и в хипотезата на чл.222 ал.1 АПК,спорът да бъде решен по същество от настоящата инстанция,тъй като правно-значимите
факти са законосъобразно установени,при отсъствие на съдопроизводствени
нарушения.Ето защо,процесното по делото съдебно решение следва да бъде отменено
с потвърждаване на наказателното постановление, воден от което и на основание
чл.221 ал.2 пр.2 АПК,във връзка с чл.222 ал.1 АПК и с чл.63в ЗАНН, Административният
съд гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№95/25.11.2022г., постановено по АНД №169 по описа
за 2022 година на Тутраканския районен
съд, като вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №18-23/12.05.2022г. на и.д.
началник на отдел „Рибарство и контрол- Централен Дунав“ гр.Русе, с което на В.В.К.,
с ЕГН:********** ***,е наложено административно наказание, по вид „глоба“, в
размер на 1 500.00 (Хиляда и петстотин) лева, на основание чл.70 ал.1 от
Закона за рибарството и аквакултурите, за нарушение на чл.32 ал.1 и Приложение
№1 към него от същия закон.
ОСЪЖДА В.В.К., с ЕГН:********** ***, да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури с
административен адрес: гр.Бургас, ул.“Княз Александър Батенберг“ №1 и код по БУЛСТАТ:*********,
сумата от 80.00 (Осемдесет) лева -
съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2