№ 781
гр. Пазарджик, 05.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
СъдебниЛИЛЯНА К. ДОНЧЕВА
заседатели:СВЕТЛА Д. А.
при участието на секретаря Соня Захариева
и прокурора Н. З. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Таня Петкова Наказателно дело от
общ характер № 20245220201606 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:10 часа се явиха:
Подсъдимият Д. М. М. – редовно призован чрез защитник, се явява лично и
с адв. Л. Л. от АК-Пазарджик - редовно призован, надлежно упълномощен от
досъдебната фаза на процеса.
Явяват се свидетелите Г. С. А. и Г. М. Г. – редовно призовани.
Не се явяват свидетелите Н. В. И. – редовно призован, призовката
връчена лично, С. Щ. Щ. – редовно призован, призовката е връчена на
служител в РУ-С., и Х. С. М. – редовно призован, призовката е връчена на
неговия брат Г. С. М..
Не се явява свидетелят Я. С. З. – нередовно призован, призовката е
върната в цялост с отбелязване от връчителя, че лицето не е установено на
адреса на местоживеене, като по данни на близки живее и работи в Германия.
От изисканата справка от ОДМВР-Пазарджик за задграничните пътувания на
лицето се установява, че З. е напуснал страната на 05.09.2023г. и до момента
няма регистрирано завръщане в страната, като в справката е изрично
упоменато, че същата не може да бъде пълна предвид свободното
преминаване през границите на страната от гражданите от 31.03.2024г., а
преди това и с оглед присъединяването на България към ЕС.
1
За РП - Пазарджик се явява прокурор Н. Т..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
Съдът констатира, че по лична карта свидетелката Г. А. е с фамилия Л..
Г. С. Л. – на 24 години, от село ***, обл.Пазарджик, българка, българска
гражданка, омъжена, неосъждана, със средно образование, в отпуск по
майчинство, без родство с подсъдимия.
Г. М. Г. – на 26 години от гр. Б., българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, със средно образование, работещ, без родство с
подсъдимия.
На свидетелите се разясниха правата им по НПК и в частност
разпоредбата на чл.121 от НПК.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелите обещаха да кажат истината.
Свидетелят Г. напусна съдебната зала.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Л., както следва:
СВИД. Л.: Познавам подсъдимия и двамата пострадали. Знам за какво
съм тук и за кой случай става дума. В деня, в който стана случката, Д. М. беше
мой приятел и беше дошъл да излезем. Отидохме горе в селото, в М. Б., с кола
„***“ - това е на Д. колата. Това беше към 8ч вечерта. След което решихме да
отидем до Б., при което видяхме, че на Б. колата тръгва след нас. Не знам къде
точно е била. Видяхме я колата, че беше зад нас и присветваше със
светлините, караше плътно близо до нас. Обърнахме и тръгнахме в посока
2
плажа на Б.. Преследваха ни и ние не спирахме. Н. И., Б. и М. бяха в колата.
На първата отбивка след плажа Д. обърна колата и тръгна наобратно, след
което Д. звънна на Г. Г. и каза, че го преследват с кола и му присветват. След
което продължихме и в М. Б. на главния път видяхме беше спрял Г. Г., с колата
беше спрял, не си спомням каква беше тя. Мисля, че беше светла на цвят, но
не си спомням, познавах я и видях Г. в колата. Той беше с Я. З. в колата
заедно. След което Г. Г. слезе от колата и ние също слязохме от колата. Б. спря
– Б. е това. Зад нас спря с колата и излез от там и тръгна към М., при което се
опитах да предотвратя боя, но Б. ме отстрани, избута ме, след което аз се
завъртях и чух един удар, след което аз се изплаших и си взех чантата. Чух
удар като тупване, не знам по кола ли беше, взех си чантата от колата на Д. и
тръгнах към нас. Аз се изплаших, не знаех какво става. Когато видях Б. да
слиза от колата, не си спомням дали е носел нещо в ръцете си. Като ме избута,
не можах да видя дали има нещо в ръцете, стана много бързо. Д. като слезе от
колата, не е взимал нищо от колата. Не си спомням. Като се возехме, не съм
видяла в колата да има бухалка или някакви метални неща, беше тъмно и не
съм видяла подобно нещо в колата. Мисля, че Г. слезе и Я. също слезе от
колата. Опитаха се да предотвратят - Г. хвана някой от другите - Н. или М., да
не става бой. Н. и М. също бяха отвън, аз гледах Б., него исках да хвана, за да
не тръгне към Д..
Б. дойде с колата след нас и наистина не си спомням дали е спрял пред
нас или зад нас, минало е много време. Б. В. ме блъсна, защото той беше
тръгнал да отива към Д.. Смятам, че щеше да има бой, защото имаше крясъци,
започнаха да викат някакви неща и тръгна към него – Б. тръгна към Д.. Б.
крещеше, не си спомням какво точно. Той ме блъсна с ръце, с двете ръце.
След като ме е блъснал с ръцете, значи не носеше нещо в ръцете, след това не
знам. Тогава не е носил нищо в момента на блъскането с ръцете.
Не знам за общуване между подсъдимия и Б. по телефон или
приложение по интернет. Никой не ми е споделял за такова контактуване.
Преди тази случка имахме някакви взаимоотношения лични с Б., не мога да
кажа какви, които към този ден бяха приключили. Към онзи момент Д. ми
беше приятел. Не знам за някакви отношения между Д. и Б. по повод на мен.
След като ме блъсна Б., възприех Н. И., М., Г. Г. и Я. З.. Те бяха на малко
разстояние от мен, не мога да кажа колко метра. Бяха близко до Д. и Б.
3
останалите. Около колите бяхме. Не си спомням колите на какво разстояние
са били една от друга, близко бяха, не е било нещо много далеч. Ситуацията се
развива там, където бяха спрели колите. Беше вече тъмно, имаше лампа, не
светеше много хубаво, но имаше улично осветление. Не много видимост, но
имаше видимост на главния път.
След този случай не знам какво се е случило. Аз си взех чантата от
колата и си тръгнах. Аз приключих контакти тогава и нито с Б., нито с Н. съм
се чувала. От тази вечер повече с нито един от двамата не съм се чувала и не
съм се интересувала как е приключила тази ситуация. От хората след това в
селото разбрах, че има пострадали. Казаха, че Б. е пострадал и Н. също, така
чух. Мисля, че Д. не е пострадал.
Колата на Б. караше плътно зад нас, аз виждах в страничното огледало,
беше наистина плътно. Аз се изплаших, помислих, че ще ни ударят. Д. и аз
бяхме притеснени, защото наистина беше плътно, помислих, че ще ни ударят.
По този начин беше от село М. Б. до след плажа на Б. и на първата отбивка
след плажа обърнахме и се върнахме пак в М. Б.. Обади се на неговия
братовчед, обърнахме на плажа долу след отбивката и там се обади Д. на Г..
Мисля, че му каза, че ни преследват с кола. Мисля, че му каза кой е, защото аз
видях, че е колата на Б. и го познах. Каза, че ни преследват и са плътно до нас
и присветват. Д. поиска да се срещнем в центъра на М. Б. на магазина пред
РПК-то. Д. потърси помощ, защото не знаехме в началото дали Б. е сам, а Д.
беше сам, и затова потърси помощ от него. Д. спря в М. Б., защото видя колата
на Г. Г.. Колата беше спряна в посока към С., срещуположна на нашата посока.
Ние се връщахме, а той беше в посока С.. Първо беше на РПК, ние го видяхме
там, ние спряхме малко по-надолу, където стана случката, и той дойде там.
Ние спряхме по-напред и тогава Г. се придвижи до нашата кола. По-малко от
километър по-надолу е това. Като дойде Г. при нас, той спря пред нашата кола.
Мисля, че беше пред нашата кола, защото той беше в посока плажа, значи
срещу нашата кола. Б. спря след това, защото беше след нас, спря зад нас
мисля. Някои неща не си ги спомням, забравила съм такива подробности.
След изчерпване на въпросите съдът ПРИКЛЮЧВА разпита на
свидетеля. Със съгласие на страните съдът ОСВОБОДИ свидетеля от
присъствие и същата напусна съдебната зала.
4
В момента в залата влизат свидетелите Г. Г. и С. Щ..
Сне се самоличността на свидетеля Щ., както следва:
С. Щ. Щ. – на 41 години, от гр. С., българин, български гражданин,
женен, с висше образование, работещ, без родство с подсъдимия.
На свидетеля се разясниха правата по НПК и в частност разпоредбата на
чл.121 от НК.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелят Щ. обеща да каже истината и напусна съдебната зала.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Г., както следва:
СВИД. Г.: Аз съм първи братовчед на Д. М.. Знам за какво е делото. Аз
бях в М. Б. в читалището и тръгнах към гр. Б. към центъра на града с Я. и Х.,
бяхме заедно и тръгнахме към центъра на Б.. Бяхме навън и в един момент
решихме да отидем на центъра, там се събирахме. И Д. ми се обади по
телефона, че го преследват Б., Н. и М.. Д. каза, че Б. не е сам, че го преследват
с колата. Не ми е казал, че е с Н. и М., само каза, че не е сам в колата. И
спряхме на М. Б. на главния път. Тръгвахме към центъра и Д. в това време ми
се обади. Когато Д. ми се обади, бяхме все още в М. Б. в читалището. Ние
тръгвахме и в момента на тръгването Д. звъни и каза „преследват ме, не е
сам“. С Д. имахме уговорка къде да се срещнем на главната долу, на РПК-то,
то е в близост. И ние тръгваме натам, спираме в близост до РПК. Д. го нямаше
с колата. Другите бяха там – Б., Н. и М., с кола бяха. Вътре бяха в колата и
като спрях, Д. спря и той и те излязоха от колата тримата – Б., Н. и М.. Д. беше
спрял зад моята кола, те бяха първа кола, аз средна, Д. последна. Той беше
слезнал и беше до багажника на неговата кола, държеше в ръката си гаечен
ключ и каза „не се приближавайте, защото ще се отбранявам“. Те бяха
агресивно настроени - Н. и Б.. Отидох при Б. и казах „айде да се разберем, от
един град сме“, той ме бута и в този момент Н. тръгна към Д. да го нападне с
голи ръце, след което Д. се отмести и Д. го удари. Н. се опита да удари Д.,
затича се и се опита да го удари с юмрук, посегна. Не успя, защото Д. се
отмести и не успя да го удари, тогава Д. му нанесе удар с ключа, мисля, че в
областта на лицето, някъде в челюстта ли беше, не знам. Н. изгуби съзнание,
падна на земята. Не мърдаше и не говореше, имаше в устата кръв. Аз се
опитах да го свестя и аз когато се опитах, Б. е тръгнал след мен. Аз докато бях
5
на земята, Б. се озова пред мен и нападна Д., и той с юмруци. Не знам дали го
е ударил, след това Д. и него удари, не съм видял Б. дали го е ударил. Б.
тичаше и нападна Д. и посегна с юмруците, дали Н. го е ударил не знам. Б.
имаше щета по главата някъде. Д. нямаше щета. Като Д. удари Б., Д. запали
колата и от там излезе М. с едно дърво или тръба и започна да удря по колата
на Д. и му казваше „слезни“. Къде е бил през цялото време М. не съм го видял,
дали е взел тръбата или се е скрил не знам.
Не знам какво е станало с този гаечен ключ. Нямаше го после там, после
ходихме с полиция там, нямаше го на мястото.
Доколкото знам, имаше някакви отношения, цялото нещо е станало
заради на Д. приятелката тогавашната – Г., която беше тук преди малко. Имала
някакви отношения с Б. и те са влезнали в спор в чат в месинджър. Дали е
имала отношения с двамата не знам, знам, че имаше чат между тях двамата –
Д. и Б.. Може и да е имало нещо между нея и Б., докато е с Д., но не знам. Н. и
М. нямаха общо със случката, те са били с Б. да го подкрепят явно.
Аз докато го държах Б., той беше агресивно настроен и към мен, блъсна
ме и аз му казах „от един град сме, дай да се разберем“, той ми вика „бегай от
тука, бе“. Той искаше да ме изблъска мен, за да стигне до Д. и в това време Н.
се затича към Д. във видимо агресивно състояние. Затичването го възприемам
като агресия, смятах и бях сигурен, че щеше да го нападне. Аз като видях, че
Н. тръгна към Д., първото нещо беше да тръгна към него, той е по-голям на
години и видимо Д., ако нямаше гаечен ключ, щяхме ние да сме потърпевши.
Като размер този ключ беше толкова /показва с ръцете около 40-50 см
дължина/, ключ с тръба. Гаечен ключ, дали е заварена тръба не знам, отзад
тръба, отпред гаечен ключ. Не много дебела тръба, средна такава. Аз не си го
спомням толкова добре. Аз не съм работил с този гаечен ключ, че да знам кой
номер е. Не си спомням какъв е бил гаечният ключ. Общо с тръбата беше
такава дължина, която показах.
Аз помагах на Н., защото той е първият пострадал, аз го свестявах. Той
падна Н.. Аз в първия момент не очаквах, защото държах Б.. Като се обърнах,
видях да тича Н., Д. го удари и той падна. Виждам как Б. профучава покарай
мен да нападне Д. и след това и него го удари, Д. се качи в колата и се появи
М.. Същата вечер не съм се видял с Д., той тогава живееше в Пазарджик и
мисля, че се прибра вкъщи. Не знам Д. дали е подавал сигнал за случилото се в
6
полицията. Д. тогава, той ми е първи братовчед, живееше в нашата къща, той
живееше в Пазарджик, но идваше и в къщи в Б., на ул. *** №12. Полицията
знаеше, че той идва да живее понякога там и го потърсиха първо в моя дом. Аз
им казах какво е станало. Не бях се чул с Д. по телефона, просто предполагах,
че той си е в Пазарджик. Полицията дойде, не си спомням дали съм му
звъннал. Със сигурност се чухме, но не знам дали вечерта или на другия ден,
за да му кажа, че полицията го търси.
Б. беше пред мен, Н. беше на метър и нещо разстояние. М. беше с тях в
колата, когато слезнаха, аз го видях, че слиза от колата, но в суматохата не
знаех къде е. Х. беше се подпрял на един дувар на 2-3 метра и не взе никакво
участие да се опита да ги спре. Я. беше до мен, мисля, че се опитваше да
спира и той Б.. Г. слезе от на Д. колата и след това не знам. Не знам дали е
била там в разгара на битката.
Д. по-скоро, когато ми се обади, беше уплашен, защото те са мъже на по
30 и кусур години, ние тогава бяхме деца. Със слизането от колата, Д. ги
предупреди и каза „стойте там, че ще ви ударя с тръбата, с ключа“. „Стойте
там, че ще ви ударя“ и застана на задницата на неговата кола, беше
максимално далеч. И от там вече Н. нападна.
Има отношения между Д. и Б., не знам каква е причината Н. да тръгне
срещу Д.. На сто процента съм сигурен, че Н. беше пръв. Б. се опитваше, аз се
опитвах да го спирам. Както казах, държах Б.. Първия, човек до който се
опитах да стигна, е той, защото с него беше цялото нещо. Н. беше отдясно на
1.5-2 метра. Д. каза това, което казах, и Н. тръгна да тича агресивно към Д.,
след това се затичах към Н.. Аз не предполагах, че Н. ще нападне първи, може
да са имали някаква уговорка.
След изчерпване на въпросите съдът ПРИКЛЮЧВА разпита на
свидетеля. Със съгласие на страните съдът ОСВОБОДИ свидетеля от
присъствие и същият напусна съдебната зала.
В залата влиза свидетелят С. Щ..
Пристъпи се към разпит на свидетеля Щ., както следва:
СВИД. Щ.: Работя в РУ-С., тогава като патрулен полицай в участък Б..
Като видях хората, се сещам горе-долу за какво съм тук. Мисля, че беше преди
7
4-5 години, доста време. Мисля, че беше лятото, може би юни или юли месец.
Получихме сигнал за сбИ.е в М. Б., квартал М. Б.. Имаше две лица в
поликлиниката - едното беше Н. от М. Б. който имаше два счупени зъба и от
лявата страна счупена скула, месото му увиснало, и дали той имаше счупени
зъби или другото лице с него не помня. Бяха три момчета със сив „***“ комби.
Казаха, че между тях тримата и Д. и свидетеля, който излезе сега, между тях
двамата и другите трима са се сбили в Б.. Веднага се отправихме на място на
бул. Освобождение, нямаше никой, отидохме в дома на Д.. Познавам лицата в
района, знам кой къде живее. Не беше в дома на баба му и дядо му, като там
беше братовчед му - свидетелят от преди малко. Доколкото си спомням,
взехме обяснения от него и той заяви, че тримата си писали с на Д.
приятелката, правели някакви сексуални предложения, Д. казал да не я
притесняват, но продължили да й пишат и това възбудило в него и може би
затова е възникнал спорът. Като за въпросната вечер Д. казва, че трите лица са
го преследвали. Възникнал е някакъв спор между тях в заведение в М. Б. на
главната, където работеше момичето - приятелката на Д.. Това същата вечер са
го преследвали, доколкото разбрах и конфликтът е от тогава. Д. си е тръгнал с
братовчед му и те са ги преследвали до Б. до плажа и са се върнали после
обратно. Това си спомням. Някъде в квартал М. Б. са спрели и е станало
побой. Като по данни на братовчеда на Д. заяви, че трите лица - Н. със
счупените зъби и другите, слезнали да се саморазправят. Д. е взел някакъв
ключ голям гаенчен, 32-36 номер, голям, и е ударил двете лица с ключа –
ударил Н. и другото лице. Едното лице, по-пълното, което управляваше
„***а“, нямаше поражения. Той каза, че не се е разправял с никой. Д. тогава
беше 70 кг, трима човека го нападат, така ми обясняват, братовчед му също
беше слабичък. Той казва, че взима ключа да се защити, това е по думите на Д.
и на братовчед му. Д. го призовахме няколко дни след това. Братовчед му каза,
че е отишъл в Пазарджик. Д. и братовчед му не си спомням да са казали, че
има други приятели с тях, просто не си спомням. Познавам Я. и Х., но не си
спомням дали са били там. Ако тогава съм чул за тях, би трябвало да съм взел
обяснения, наистина не си спомням. Описал съм в докладната. Бях с колегата
И. С., доколкото си спомням.
Впоследствие се установи ключът, защото после ги викахме и при
дознателите. На място го търсихме с братовчеда, защото ни показа точното
място, но нямаше там ключ. Не си спомням, мисля, че му звъняхме на Д. и не
8
вдигаше, но да не ви подвеждам, може и да е вдигнал. От него разбрахме, че е
гаечен ключ. Даже си мисля, че и ключът предостави. Разбрал съм, че е гаечен
ключ, карам на спомени, дано да не ви подвеждам. Аз обяснявам по техни
думи.
АДВ.Л.: Във връзка с многократното заявяване от свидетеля, че не си
спомня, показанията му никак не са обемни, моля да се прочетат.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям на искането.
Съдът разясни на подсъдимия разпоредбата на чл.281 ал.7 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ: Наясно съм с разяснената ми разпоредба. Съгласен
съм да се прочетат показанията на свидетеля.
Съдът намира, че искането на защитника е основателно, доколкото
свидетелят в показанията си на няколко пъти твърди, че не си спомня
определени факти и обстоятелства, за които е дал показания на ДП. С оглед
изразеното съгласие от подсъдимия и на осн. чл.281 ал.5, вр. с ал.1 т.2, предл.
2-ро от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля С. Щ. Щ., дадени на ДП пред
разследващ полицай, отразени в протокол за разпит на свидетел от
25.02.2024г. на л.95 от ДП.
СВИД.Щ.: Само да добавя, след като ми прочетохте показанията, че тук
съм си спомнил, че ключът е със заварена тръба на него и че е гаечен ключът,
така ми обясняваше Н..
След изчерпване на въпросите съдът ПРИКЛЮЧВА разпита на
свидетеля. Със съгласие на страните съдът ОСВОБОДИ свидетеля от
присъствие и същият напусна съдебната зала.
ПРОКУРОРЪТ: Държа на непосредствения разпит на неявилите се
свидетели.
АДВ.Л.: Аз също държа на непосредствения им разпит.
Съдът намира, че фактическата обстановка на този етап не е изяснена и
необходим разпитът на неявилите се свидетели, като с оглед становището на
9
страните, че желаят непосредствен разпит, съдът счита, че следва да положи
усилия за осигуряване на свидетелите в съдебното заседание. Доколкото
свидетелите Н. В. и Х. М. са редовно призовани и не сочат уважителни
причини за неявяването им, съдът намира, че следва да постанови
принудителното им довеждане за следващото съдебно заседание, както и да
ангажира административнонаказателната им отговорност чрез налагане на
глоба.
По отношение на свидетеля Я. З. ще следва същият да бъде призован
отново чрез РУ-С., като в писмото се упомене, че следва да се съберат данни
от близките на свидетеля З. за евентуалното му местоживеене и съответно да
предоставят телефон, имейл или други координати за лицето, чрез които
данни би могъл да бъде призован и осигурен за съдебното заседание.
АДВ. Л.: Моля делото да бъде насрочено след съдебната ваканция, тъй като
подсъдимият работи и живее в Англия и си идва в страната специално за
съдебните заседания.
Съдът, като съобрази искането на защитника и обстоятелството, че
графикът за редовни съдебни заседания до началото на съдебната ваканция не
позволява провеждането на съдебно заседание с разпит на повече свидетели,
каквото е настоящото дело, и поради невъзможност за обезпечаване на
свободна съдебна зала за извънредно съдебно заседание, и като съобрази също
така, че делото не е сред попадащите в хипотезата на чл.329 от ЗСВ, счита, че
следва да насрочи съдебното заседание в първата възможна свободна дата за
месец С., като по този начин предвид изложените обективни обстоятелства, в
това число и ползването на ПГО на председателя на съдебния състав, не може
да бъде спазен срокът по чл.271 ал.10 от НПК.
По изложените съображения и за събиране на доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 15.09.2025г. от 13:30ч., за която дата и
час РП-Пазарджик, подсъдимият и защитникът, съдебните заседатели
уведомени.
Да се призове свидетелят Я. З. чрез РИ при РУ-С., като в писмото се
10
укаже горното.
ПОСТАНОВЯВА принудително довеждане на свидетелите Н. В. И. и Х.
С. М. от органите на ОЗ „Охрана“ – Пазарджик.
НАЛАГА глоба в размер на по 250 лева на свидетелите Н. В. И. и Х. С.
М., за което да им се съобщи, в това число и за възможността да ангажират
убедителни доказателства за наличието на обективни причини за
невъзможността им да се явят в днешното съдебно заседание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:26
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11