Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 18.03.2021
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на шестнадесети март през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 4661 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 31.12.2019
г. по гр.дело № 39386/2018 г., СРС, ГО, 153
с-в е признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че В.Н.Б. и К.В.Б. дължат разделно на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *******сумите както следва: В.Н.Б. на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 2 911,53
лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот - апартамент
23, находящ се гр. София, ж.к. „*******, аб.№ 200432 за периода 01.08.2015 г. -
30.04.2017 г. и сумата 2,81 лв. за дялово разпределение за същия период, ведно
със законната лихва, считано от 13.09.2018 г. до плащането, като е отхвърлил иска за главница на цена за
доставена топлинна енергия за разликата над
2 911,53 лв. до пълния предявен размер и период, както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на лихва за забавено плащане на цената за
топлоенергия в размер на 463,31 лв.
за периода от 15.9.2016 г. до 11.9.2018 г.; К.В.Б. на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 970,51
лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот - апартамент
23, находящ се гр. София, ж.к. *******, аб.№ 200432 за периода 01.08.2015 г. -
30.04.2017 г. и сумата 0,93 лв. за дялово разпределение за същия период, ведно
със законната лихва, считано от 13.09.2018 г. до плащането, като е отхвърлил иска за главница на цена за
доставена топлинна енергия за разликата над
970,51 лв. до пълния предявен
размер и период, както и иска по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на лихва за забавено плащане на
цената за топлоенергия в размер на 154,44
лв. за периода от 15.9.2016 г. до 11.9.2018 г.; за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 60 289/2018 г. на СРС, 153 състав. Осъдил е В.Н.Б., ЕГН
********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1
ТПК, сумите 211,96 лв. разноски в исковото производство и 89,02 лв. разноски в
заповедното производство. Осъдил е К.В.Б., ЕГН ********** да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ТПК, сумите
70,65 лв. разноски в исковото производство и 29,67 лв. разноски в заповедното
производство. Осъдил е „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******да заплати
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на В.Н.Б., ЕГН ********** и К.В.Б., ЕГН **********
сумата 252,57 лв. разноски в заповедното производство, съразмерно на
отхвърлената срещу ответниците част от исковете. Осъдил е „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******да заплати на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат И.Ю., гр. София, бул. „*******,
к. 308 сумата 252,57 лв. адвокатско възнаграждение за исковото производство,
съразмерно на отхвърлената срещу ответниците част от исковете.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез процесуалния
представител юрисконсулт И.Г.в отхвърлителната
част, а именно в частта, в която по отношение на ответника В.Н.Б., ЕГН ********** СРС е отхвърлил иска за главница на цена за доставена топлинна енергия за разликата над 2 911,53 лв. до пълния предявен
размер и период, както и иска по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на лихва за забавено плащане на
цената за топлоенергия в размер на 463,31
лв. за периода от 15.9.2016 г. до 11.9.2018 г.; а по отношение на ответника
К.В.Б., ЕГН ********** СРС е отхвърлил иска
за главница на цена за доставена топлинна енергия за разликата над 970,51 лв. до пълния предявен размер и период, както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на лихва за забавено плащане на цената за
топлоенергия в размер на 154,44 лв.
за периода от 15.9.2016 г. до 11.9.2018 г., както и в частта на разноските
съобразно отхвърлената част от иска. Посочено е, че в раздел ІХ от ОУ-„Заплащане на ТЕ“, чл.32, ал.1 е определен
реда и срока, по който купувачите на ТЕ/ в т.ч. и ответниците/, са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно в 30-двевен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответниците за
заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на
ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца същите са изпаднали в забава за
тази сума-чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното в обжалваните части и да бъдат уважени изцяло предявените искове.
Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемите страни В.Н.Б., ЕГН ********** и К.В.Б., ЕГН **********, чрез пълномощника си по
делото адвокат И.П. от САК, със съдебен адрес: ***, Търговски дом, ет.3,
кантора 308 оспорват въззивната жалба. Претендират разноски за настоящата
инстанция.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното решение е валидно и
допустимо, като по отношение на неговата правилност, въззивната инстанция
приема следното:
От фактическа страна страна:
Предявени са искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу В.Н.Б., ЕГН ********** и К.В.Б., ЕГН ********** за признаване за установено по отношение на ответниците,
че му дължат разделно следните суми за
потребена и незаплатена ТЕ, а именно: 4119,62 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2015 г. до 30.4.2017 г.
ведно със законна лихва от 13.9.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 617,75 лв. за периода от 15.9.2016 г. до 11.09.2018 г. и 3,74 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. ведно със законна лихва от 13.09.2018 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 60 289/2018г. на СРС, 153 състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като не са заплатили и дължимата такса за дялово
разпределение. Твърди се, че ответниците са изпаднали в забава.
Ответниците са оспорили предявените искове, като са оспорили само количеството и цената на доставената топлинна енергия. Направили са възражение за изтекла погасителна давност за
част от процесния период.
От правна страна:
От представените по делото писмени доказателства настоящата инстанция също
приема за установено по делото, че ответниците са собственици на процесния имот
и съответно потребители на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията след
изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г. Исковият период обхваща времето от м.05.2015
г. до м.04.2017г., като заявлението е подадено на 13.09.2018 г.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл.155, ал.1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10
равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3.
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на
чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на
месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в
полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче
винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие
за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата.
Както бе посочено по-горе, исковият период обхваща времето от м.05.2015 г.
до м.04.2017г., като са в сила ОУ от 2014 г., а именно в сила от 12.03.2014 г.
От приетата по делото СТЕ се установява, че количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.н. общ топломер, монтиран
в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение
на топлинната енергия в сградата, в която се намира процесният обект, се
извършва от третото лице помагач съгласно договор, при чиито условия то е
извършвало отчитането на реално потребената енергия за исковия период. В имота
не е имало радиатори, свързани към ВОИ и монтирани водомери, имало е само щранг лира в банята. Технологичните
разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети предвид при
определяне на общото количество топлинна енергия за разпределяне между етажните
собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца. Настоящата инстанция също
кредитира заключението на СТЕ, отчела реално доставеното количество топлинна
енергия през исковия период, като според вещото лице размерът на дължимата цена
за доставена топлинна енергия през исковия период възлиза на 4 119,62 лв.
Възражението на ответниците за погасяване на задълженията поради изтичане
на предвидената от закона погасителна давност, се явява частично основателно,
предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г.
по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Вземанията на „Т.С.“
ЕАД към потребителите за заплащане на цената на
използваната за битови нужди топлинна енергия се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен
срок, който посочен в чл.111, б.“в“ ЗЗД, започва да тече от деня, в
който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо-чл.114, ал.1 ЗЗД. При прилагането на три годишната
погасителна давност, законосъобразно съдът е приел, че вземанията за главницата
за ТЕ е погасено по давност за периода 01.05.2015 г.-31.07.2015 г., а
непогасено по давност за доставена ТЕ за периода 01.08.2015 г.-30.04.2017 г. е
на стойност 3 882,04 лв., като квотите в съсобствеността са 3/4 за В.Н.Б.
и 1/4 за К.В.Б..
Относно искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, законосъобразно съдът е отхвърлил изцяло същия
за сумата от 617,75 лв. за периода от 15.9.2016 г. до 11.9.2018 г. / за В.Б. от
463,31 лв. и за К.Б. от 154,44 лв./, като недоказан по основание.
В чл. 33, ал.1 и ал.2 ОУ е посочено, че задължението
на длъжника за плащане на начислените по фактурите суми става изискуемо в
30-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените
разпоредби на ОУ на ищеца от 2014 г. следва че, макар да са изискуеми месечно
дължимите суми в 30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията
(съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г.), длъжникът изпада в забава само при
неизпълнение на задължението си за заплащане цена на ТЕ в 30-дневен срок от
публикуване на общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия
отчетен период. Настоящата инстанция също
счита, че ищецът не е ангажирал доказателства за датата на публикуване на
общата фактура, респ. на месечните дължими суми на интернет страницата си,
поради което намира, че ответниците не са изпаднали в забава в периода, за
който се претендира обезщетение и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД се явява
неоснователен.
С оглед изхода на делото и предявената претенция въззивникът следва да
заплати на въззиваемите направените разноски за настоящата инстанция във вид на
адвокатско възнаграждение в размер общо на 300 лв. на основание чл.7, ал.2, т.1
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. с измененията в ДВ, бр.45 от 2020 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид направеното
възражение за прекомерност, размера на обжалваемия интерес от 855,33 лв. и
обстоятелството, че е налице общ интерес в защитата на двамата въззиваеми/ответници.
Решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част, а в необжалваната
същото е влязло в сила.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 31.12.2019 г. по гр.дело № 39386/2018
г. на СРС, ГО, 153 с-в в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез процесуалния
представител юрисконсулт И.Г.да заплати
на В.Н.Б., ЕГН ********** и К.В.Б., ЕГН **********, чрез
пълномощника си по делото адвокат И.П. от САК, със съдебен адрес: ***,
Търговски дом, ет.3, кантора 308 направените разноски за настоящата инстанция
във вид на адвокатско възнаграждение в размер общо на 300 лв.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Х.и Р.“ ЕООД.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.