Решение по дело №65/2015 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 88

 

гр. Тутракан, 27.09.2016 г. 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на шестнадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

Районен съдия: Г. ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря ЗАНИЕЛА В.ЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 65/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XXIX (чл. 341 и сл.) от ГПК от ЗС.

1. Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 108 от ЗС от ищецът В.А.Б., упълномощил съгласно представено към исковата молба пълномощно Адвокатско дружество „Б. и партньори” (л. 39), преупълномощили като проц. представител адв. Р.Б. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 94), преупълномощила впоследствие адв. В. П. от Адвокатска колегия – гр. С. (л. 140), за установяването на правото му на собственост, придобито чрез наследяване по чл. 5, ал. 1 от ЗН от В. П.Б. и Д. Г.Б., до размера от 1/4 ид. ч.,

1.1. спрямо ответниците Г.П.Б. (с ЕГН **********), Г.И.Т., Г.Г.Б., В.Г.К., Ж.И.Г., Я.И.Б., Я.И.Б., П.Н.Б., И.Н.Б., Ц.Н.У., Г.П.Б. (с ЕГН **********), върху:

1.1.1. Поземлен имот с идентификатор № 73496.18.180 по кадастралната карта на землището на гр. Тутракан;

1.1.2. Поземлен имот с идентификатор № 73496.18.183 по кад. карта на землището на гр. Тутракан и

1.1.3. осъждането на ответника Г.П.Б. (с ЕГН **********) на осн. чл. 108 от ЗС да му предаде владението до размера на същите идеални части.

1.2. спрямо ответниците Г.П.Б. (с ЕГН **********), Г.И.Т., Г.Г.Б., В.Г.К., Ж.И.Г., Я.И.Б., Я.И.Б., П.Н.Б., И.Н.Б., Ц.Н.У.,  И.Т.З., Р.Т.З. и Н.Т.З. върху:

1.2.1. Поземлен имот с идентификатор № 73496.18.181 по кад. карта на землището на гр. Тутракан;

1.2.2. Поземлен имот с идентификатор № 73496.18.184 по кад. карта на землището на гр. Тутракан и

1.2.3. осъждането на ответниците Т.З., Р.Т.З. и Н.Т.З. на осн. чл. 108 от ЗС да му предадат владението до размера на същите идеални части.

1.3. Твърди се, че ищецът бил наследник съм на В. П.Б.  и Д. Г.. Процесните имоти били възстановени на наследодателите.

1.4. След възстановяването на собствеността двама от съсобствениците - Г.П.Б. и И.П.Б. се снабдили с нотариален акт за собственост на двете ниви въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Нотариалният акт бил от 12.09.2007 година. Впоследствие между тях била извършена доброволна делба, като всеки един от тях е получил в реален дял по две от тези ниви. Двамата собственици са се разпоредили с притежаваните от тях недвижими имоти, като първият от тях е прехвърлил правата си на своя внук Г.П.Б., а наследниците на втория продали придобитите при делбата ниви на ответниците И.Т.З. и Н.Т.З..

1.5. Паралелно с това бил съставен и друг нотариален акт за собственост по наследство и давност, в който описаните ниви са посочени като съсобствени между лицата Г.П.Б., И.П.Б., Г.Н.Б. и И.Н.Б..

2. Ответникът Г.П.Б. (с ЕГН **********) не е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 10.03.2015 г. на ТРС исковата молба му е връчена лично на 11.03.2015 г.

3. Ответникът Г.И.Т. не е подала отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 10.03.2015 г. на ТРС исковата молба й е връчена лично на 11.03.2015 г.

4. Ответникът Г.Г.Б.  не е подала отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 10.03.2015 г. на ТРС исковата молба й е връчена лично на 11.03.2015 г.

5. Ответникът В.Г.К. не е подала отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 10.03.2015 г. на ТРС исковата молба й е връчена лично на 17.03.2015 г.

6. Ответникът Ж.И.Г. не е подала отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 10.03.2015 г. на ТРС исковата молба й е връчена лично на 03.04.2015 г.

7. Ответникът Я.И.Б. не е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 10.03.2015 г. на ТРС исковата молба му е връчена чрез майка му Йорданка Методиева на 12.03.2015 г.

8. Ответникът Я.И.Б. не е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 10.03.2015 г. на ТРС исковата молба му е връчена чрез майка му Йорданка Методиева на 12.03.2015 г.

9. Ответникът П.Н.Б. не е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 10.03.2015 г. на ТРС исковата молба му е връчена чрез съпругата му Димитричка Б. на 11.03.2015 г.

10. Ответникът И.Н.Б. е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, чрез адв. Н.Д. – Р. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 68), с който признава исковете (макар че в отговора е изложено становище, касаещо иск за делба, какъвто не е предявен).

11. Ответникът Ц.Н.У. не е подалa отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 10.03.2015 г. на ТРС исковата молба й е връчена чрез сина й Владимир Узунов на 21.03.2015 г.

12. Ответникът Г.П.Б. (с ЕГН **********) не е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 10.03.2015 г. на ТРС исковата молба му е връчена чрез баща му П.Б. на 17.03.2015 г.

13. Ответните И.Т.З., Р.Т.З. и Н.Т.З. са подали писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез упълномощеният с Пълномощно към Договор за правна защита и съдействие бл. № 059047/01.04.2015 г. процесуален представител адв. И. А. А. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 69), с който оспорват основателността и допустимостта на исковете. В последствие като проц. представител е преупълномощена адв. Й.А. (л. 95)

13.1. Направено е правопогасяващо възражение придобиване на собствеността от техните праводатели и в последствие от самите ответници на годно правно основание – договор за покупко – продажба, сключен под формата на Нотариален акт  № 27/29.01.2010 г. на нотариус А. Р..

13.2. Направено е правопогасяващо възражение за изтекла в полза на ответниците придобивна давност въз основа на осъществено в периода от 29.01.2010 г. – 29.01.2015 г. лично добросъвестно владение по чл. 79, ал. 2 от ЗС.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

 

14. На 25.07.1994 г. с Решение № 2001/25.07.1994 г. на Поземлена комисия (ПК) – гр. Тутракан по преписка № 919 на наследниците на Д. Г.Б. е възстановена собствеността върху имот № 018010 по плана за земеразделяне (л. 17).

15. На същата дата с Решение № 2001/25.07.1994 г. на ПК – гр. Тутракан по преписка № 918 на наследниците на В. П.Б. е възстановена собствеността върху имот № 018009 по плана за земеразделяне (л. 18).

16. На 27.03.2006 г. e съставен Нотариален акт № 29/27.03.2006 г. на Нотариус № *** на РНК – Й. Д., с който И.Н.Б., П.Н.Б., Г.Н.Б., Г.П.Б. и И.П.Б. са признати за съсобственици на основание осъществено давностно владение и наследство върху ниви, съставляващи поземлени имоти № 018009, № 018010, № 018011 и № 018008 по плана на землището на гр. Тутракан (л. 29).

17. На 12.09.2007 г. е съставен с Нотариален акт № 194/12.09.2007 г. на Нотариус № *** на РНК – Й. Д., с който само Г.П.Б. и И.П.Б. са  признати за съсобственици по давностно владение на ниви, съставляващи поземлени имоти № 018009 и № 018010 по плана на землището на гр. Тутракан (л. 19).

18. На 14.09.2007 г. е сключен Договор за доброволна делба на земеделски земи, с нот. заверка на подписите, с рег. № 4287 на от Нотариус № *** – Й. Д. (л. 20, 21), съгласно който:  

18.1. на ответника Г.П.Б. (с ЕГН **********) са поставени дял ниви, съставляващи поземлени имоти № 018180 (образуван от имот № 018009) и № 018183 (образуван от имот № 018010) по плана на землището на гр. Тутракан;

18.2. а на И.П.Б. са поставени дял ниви, съставляващи поземлени имоти № 018181 (образуван от имот № 018009) и № 018184 (образуван от имот № 018010) по плана на землището на гр. Тутракан.

19. На 29.01.2010 г. е сключен договор за покупко – продажба под формата на  Нотариален акт № 27/29.01.2010 г на Нотариус с рег. *** – А. Р., съгласно който наследниците на И.П.Б. - Н. С. Б. и ответника Г.И.Т. продават на ответниците И.Т.З. и Н.Т.З., имоти със следните идентификатори по кадастралната карта на землището на гр. Тутракан л. 23, 24): № 73496.18.184 (с идентификатор по плана на землището № 018184, видно от Скица № 6534 от 05.09.2012 г. – л. 28), № 73496.18.182 (с идентификатор по плана на землището № 018182) и № 73496.18.181 (с идентификатор по плана на землището № 018181, видно от Скица № 6532 от 05.09.2012 г. – л. 26).

20. На 20.07.2012 г. е сключен договор за дарение, под формата на  Нотариален акт № 55/20.07.2012 г. на Нотариус с рег. *** – А. Р., съгласно който ответника Г.П.Б. (с ЕГН **********) дарява на внука си и също ответник по делото Г.П.Б. (с ЕГН **********) имоти със следните идентификатори по кадастралната карта на землището на гр. Тутракан (л. 22): № 73496.18.180  (с идентификатор по плана на землището № 018180, видно от Скицa № 3660 от 15.05.2013 г.  – л. 25), № 73496.18.183 (с идентификатор по плана на землището № 018183, видно от Скицa № 6533 от 05.09.2012 г. – л. 27), № 73496.18.11 (с идентификатор по плана на землището № 018011) и № 73496.18.161 (с идентификатор по плана на землището № 018161). 

21. По отношение на осъщественото от отв. Златарови давностно владение от разпита на свидетелите А. Б., И.Т. и Генчо М. (л. 141, 142) се установява, че след закупуването на имоти № 73496.18.184 и № 73496.18.181 на 29.01.2010 г. същите се обработват от купувачите. Дотогава тези имоти са обработвани от свид. Т..                                                                                                                                         

22. Останалите представени по делото доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

От правна страна

 

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

23. Налице е правен интерес от воденето на исковете, доколкото са налице документи за собственост, издадени в полза на ответниците, които изключват правата на ищеца. Правният интерес от воденето на производството по отношение на Ц.У. се гради върху факта, че последната също е манифестирала собственически права върху имотите, предмет на гр. д. № 186/2014 г. на ТРС, като дъщеря на Е. В.ева Б. (вж. т. 25.5), който факт е служебно известен на съда.

 

II. Собственически права върху имотите след реституцията им

 

24. Гореупоменатите Решения на ПК, придружени с издадените скици на имотите, на основание чл. 17, ал. 1, изр. 5 от ЗСПЗЗ имат силата на констативен нотариален акт за собственост върху имотите и легитимират посочените в тях лица (респ. техните наследници) като собственици.

25. Собственическите права на В. П.Б., починал ****** г. и Д. Г.Б., починала на ****** върху имотите са наследени съгласно роднинските връзки, установени с Удостоверения за наследници изх. № 299 и № 298 от 23.04.2012 г., изд. от Община Тутракан  (л. 6,7), Удостоверение за смърт серия D № 498702/31.10.1969 г., изд. от Народен съвет на комуна Кирноджи, Ръмънска социалистическа република (на румънски език, съпроводено с превод - л. 8 - 10); Удостоверения за наследници № 70 и № 71 и от 27.05.2014 г. и № 73 и № 74 от 29.05.2014 г. и № 87/25.05.2016 г., изд. от Комуна Кирноджи, окр. Кълъраш, Реп. Румъния (на румънски език, съпроводено с превод - 11 - 16, 132 - 137, 162 - 169); Удостоверения за наследници изх. № АО-08-15/07.01.2016 г. и № АО-08-16/07.01.2016, изд. от Община Тутракан (л. 128 - 131) от децата им:

 

25.1. П. В.ЕВ Б. (син), починал на ****** като наследственият му дял – 1/5 ид. ч., получен на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН, е наследен от:

25.1.1. Г.П.Б. (внук);

25.1.2. И.П.Б. (внук), починал през 2009 г., като дялът му е наследен от:

25.1.2.1. Н. С. Б. (съпруга на внук), починала през 2010 г. и наследена от детето си, което е дете и на съпруга й:

25.1.2.2. Г.И.Т. (правнучка);

           

25.2. Н. В. Б. (син), починал преди майка си, на ****** като наследственият му дял – 1/5 ид. ч., получен на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН е наследен от:

25.2.1. М. Н. Б. (снаха), починала на ****** като дялът й, получен на осн. чл. 9, ал. 1 от ЗН (само от В. П.Б.) е наследен от децата й, който са деца й на съпруга й:

25.2.2. Г.Н.Б. (внук), починал през 2007 г., като наследствения му дял е наследен от:

25.2.2.1. Г.Г.Б. (съпруга на внук);

25.2.2.2. В.Г.К. (правнучка);

25.2.2.3. И. Г. Б. (правнук), починал през 2010 г., наследствения му дял е наследен от:

25.2.2.3.1. Ж.И.Г. (пра - правнучка);

25.2.2.3.2. Я.И.Б. (пра - правнук);

25.2.2.3.3. Я.И.Б. (пра - правнук);        

25.2.3. П.Н.Б. (внук);

25.2.4. И.Н.Б. (внук);

 

25.3. А. В. Б. / Б. А. (син), починал на ******., като наследственият му дял – 1/5 ид. ч., получен на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН, е наследен от:

25.3.1. Й.Б. (снаха), починала през 1992 г., като дялът й, получен на осн. чл. 9, ал. 1 от е наследен от децата й, който са деца й на съпруга й:

25.3.2. В.А.Б. (внук) – 1/10 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

25.3.3. Й. Б. (внук), починал през 1996 г., като наследствения му дял – 1/10 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН, е наследен от[1]

25.3.3.1. Ю. Б. (правнук), починал през 2012 г., като наследствения му дял - 1/20 ид. ч., получен на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН, е наследен от:

25.3.3.1.1. Д. Б. (съпруга на правнук) - 1/40 ид. ч., на осн. чл. 9, ал. 1 от ЗН;

25.3.3.1.2. К. – К. Б. (пра - правнук) - 1/40 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

25.3.3.2. М. Б. (правнучка) - 1/20 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;

 

25.4. М. В. Б. (дъщеря) – 1/5 ид. ч., на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН;

 

25.5. Е. В. Б. (дъщеря) – 1/5 ид. ч., на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН;

 

26. Разпоредбите на ЗН при изчисляване на наследствените дялове са приложени и по отношение на чуждестранните граждани на осн. 89, ал. 2 от КМЧП и чл. 23, пар. 2, б. „б” чл. 21 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на европейския парламент и на съвета от 4 юли 2012 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (наследствените имоти и обичайното местопребиваване на общите наследодатели Д. и В. Б. е в Република България).

 

III. Завладяване на имотите, удостоверено с Нотариален акт № 29/27.03.2006 г.

 

27. Нотариалният акт, съставен въз основа на обстоятелствена проверка се ползва от оборима доказателствена сила (която не е материална такава и подлежи на оборване със всички допустими доказателствени средства), обвързваща съда да приеме до установяване на друго от доказателствения материал или разпоредбите на закона направените в акта изводи относно принадлежността на правото на собственост (В този смисъл Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, докладчик съдия Веселка Марева).

28. Доколкото в Нотариален акт № 29/27.03.2006 г. като придобивно основание е посочено „по давностно владение и наследство”, съдът приема, че с оборима доказателствена сила се ползват само констатациите на нотариуса относно:

28.1. упражняваната от лицата, посочени в акта, фактическа власт върху имотите (но не и периода, в който властта е упражнявана) и

28.2. намерението им да държат имотите като свои.

29. По отношение обаче на констатациите относно придобитите собственически права актът (ако бъде оспорен) не е годен сам по себе да прехвърли доказателствената тежест по оспорването му върху другата страна, тъй като същият страда от следните недостатъци:

29.1. От една страна нотариалният акт е резултат от две различни производства нотариални производства за установяване на собственост:

29.1.1. по чл. 587, ал. 1 от ГПК, респ. чл. 483, ал. 1 от ГПК (отм.) (чрез документално удостоверяване)  - по отношение на наследствените права;

29.1.2. по чл. 587, ал. 2 от ГПК, респ. чл. 483, ал. 2 от ГПК (отм.)  (чрез обстоятелствена проверка) - по отношение правата, придобити въз основа на осъществено давностно владение.

29.1.3. Смесването на тези две производства създава неяснота относно способите, посредством които нотариуса е изследвал придобиването на собственическите права, а оттам подлага на съмнение и крайният му извод относно принадлежността на собственическите права, върху който се гради и оборимата доказателствена сила на акта.

29.2. От друга страна така формулираното придобивно основание не позволява да бъде установено точно какъв точно механизъм на придобиване на собственически права удостоверява нотариалният акт. Позоваването на смесения фактически състав „давност и наследство” прави мислими различни хипотези:

29.2.1. придобиването на имота от наследодател на молителите (в нотариалното производство) и наследяване на вече придобитите от наследодателя права;

29.2.2. присъединяването на владението на наследодател на молителите, към това на самите молители;

29.2.3. наследяването на ид. ч. от правото на собственост от молителите и завладяването на останалата част от ид. ч., притежавани от останалите наследници, от молителите.

30. Тези недостатъци на нотариалният акт налагат съдът да изследва реализирането на двете придобивни основания в контекста на наведените от страните твърдения и представените доказателства. Т. е. следва да се подложи на тълкуване на заключението на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост за всеки отделен имот и за всяка от страните в нотариалното производство.

31. Ако бъдат разгледани първите две хипотези (вж. т. 29.2.1 и 29.2.2), изводът за незаконосъобразност на нотариалният акт се налага непосредствено от прилагането на правната норма, доколкото при тези два случая молителите биха придобили собственически права равни на наследственият им дял. Следователно при тези фактически състави няма как да бъдат изключени правата на останалите наследници на Д. и В. Б. – А. В.ев Б. (Б. А.), М. В.ева Б. и Е. В.ева Б. (респ. на техните наследници).

32. Налага се извода, че придобиването на имотите само от наследниците на П. В.ев Б. и Н. В.ев Б. (както е удостоверено с нотариалния акт) е възможно единствено в третата хипотеза - при завладяването от страна на последните на частта, припадаща се на А. В.ев Б. (Б. А.), М. В.ева Б. и Е. В.ева Б. (респ. на техните наследници).

33. В тази връзка направеното от ищеца оспорване на нотариалният акт налага фактическият състав на придобиването да бъде конкретизиран от ползващите се лица (т. е. да бъде преодоляна непълнотата на нотариалния акт), по отношение на:

33.1. периода на осъщественото владение;

33.2. начинът на манифестиране на владението или обстоятелствата, налагащи извода, че манифестирането е било обективно невъзможно.

34. Тази конкретизация е изключително важна с оглед:

34.1. нуждата направилите твърденията лица да ангажират и доказателства в тази насока, тъй като конкретизираните обстоятелства не са отразени в нотариалния акт и следователно оборимата доказателствена сила не се разпростира върху тях, доколкото няма данни нотариусът да е изследвал тези обстоятелства при издаването на акта (вж. т. 29.1.3); 

34.2. упражняването на възможността останалите страни (в частност ищеца) да оспорят твърдените от ползващите се от нотариалния акт лица обстоятелства.

35. В настоящото производство ответниците не се позовават на Нотариален акт № 29/27.03.2006 г. и не навеждат правопогасяващи възражения относно придобиването на правото на собственост върху притежаваните от ищеца ид. ч. по давност. Нещо повече, проц. представител на отв. И.Н.Б. в хода на производството поддържа становището, че исковете следва да бъдат уважени (вероятно основавайки се убедеността си, че настоящото производство е делбено)[2].

36. Поради тази причина от съда не са дадени указания за конкретизиране на придобивното основание (вж. т. 33) и не са ангажирани доказателства в тази насока.  

37. При това положение съдът, при липса на направено възражение от ответниците за придобиване на имотите въз основа на осъществено давностно владение, намира, че не може да зачете в настоящото производство доказателствената сила на Нотариален акт № 29/27.03.2006 г. и да приеме, че притежаваните от ищеца ид. ч. от правото на собственост са завладяни през 2006 г.

    

 

IV. Завладяване на имотите, удостоверено с Нотариален акт № 194/12.09.2007 г.

 

38. Нотариален акт № 194/12.09.2007 г. удостоверява придобиването на собствеността върху имоти № 018010 и № 018009 въз основа на осъществено давностно владение само от Г.П.Б. и И.П.Б..

39. И в този случай важи изложеното в предходният раздел. Нито един от ответниците не се позовава на осъщественото владение и не е поискал събиране на доказателства за установяването му, поради което не може да бъде зачетена доказателствената сила и на този акт.  

40. Нещо повече Г.П.Б. и И.П.Б. са страни в производството по издаването на Нотариален акт № 29/27.03.2006 г., с който година и половина по - рано са признати за съсобственици върху същите имоти, заедно с И.Н.Б., П.Н.Б., Г.Н.Б.. Доколкото производството по издаването на нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка се развива по молба на страните, то очевидно Г.П.Б. и И.П.Б. не са имали намерение да завладяват частите на останалите наследници, след като не са се противопоставили на издаването на акта от 2006 г.

 

V. По действителността на договорът за доброволна делба

 

40.1. Съгласно горенаправените правни изводи към датата на сключването на договорите – 14.09.2007 г. имоти № 018010 и № 018009 са били съсобствени между И.Н.Б., П.Н.Б., наследниците на Г.Н.Б. (Г.Г.Б., В.Г.К., И. Г. Б.), Г.П.Б., И.П.Б. и ищеца.

41. Поради тази причина Договор за доброволна делба на земеделски земи, с нот. заверка на подписите, с рег. № 4287/14.09.2007 г. е нищожен на основание чл. 75, ал. 2 от ЗН поради неучастието на останалите съделители, тъй като същият има за предмет имоти № 018010 и № 018009 и при сключването му са участвали само Г.П.Б. и И.П.Б..

 

VI. По възражението на ответниците И.Т.З., Р.Т.З., Н.Т.З.

 

42. От свидетелските показания се установява, че ответниците З. са установили владение върху имоти № 73496.18.181 и № 73496.18.184 след закупуването им - 29.01.2010 г.

43. Ищеца не се позовава на разпоредбата на чл. 76 от ЗН, което налага извода, че отв. З. са придобили имотите на правно основание, годно да ги направи собственици.

44. Исковата молба е заведена на 23.02.2015 г., т. е. след като е изтекъл петгодишен срок от закупуването на имота (29.01.2015 г.).

45. Поради тази причина съдът намира, че защитното възражение на ответниците по чл. 75, ал. 2 от ЗС се явява основателно и притежаваните от ищеца ид. ч. от правото на собственост са завладени от И.Т.З., Р.Т.З., Н.Т.З..

46. По отношение на направеното от страна на ищеца възражение, че заведеното гр. д. № 195/2013 г. на ТРС е прекъснало давността, следва да се отбележи, че съгл. чл. 84 от ЗС във вр. с чл. 115, б. „ж” давността спира да тече при завеждането на иск. Ищецът не е участник по гр. д. № 195/2013 г. на ТРС (който факт е служебно известен на съда).

47. Нещо повече, ищците по гр. д. № 195/2013 г. на ТРС категорично са отрекли правата на ищеца (за разлика от настоящото дело), като са посочили, че неговите ид. ч. са завладяни от наследниците на П. В.ев Б. и Н. В.ев Б. през 2006 г. В тази връзка ищецът не може да влече благоприятни за себе си правни последици от образуването на производство, по което ищеца не участва и в което правата му се отричат. Настоящото производство е заведено именно защото ищецът счита, че правата му са накърнени, като по гр. д. № 195/2013 г. на ТРС е допусната делба на имотите без неговото участие. Следователно същият в настоящото производство следва да установи по категоричен начин собственическите си права, включително и провеждайки самостоятелна защита срещу наведените от ответниците защитни правопогасяващи възражения, изчерпвайки всички възражения, които на свой ред може да наведе срещу тях.                                                                                  

 

VII. Собственически права на страните към момента на постановяване на решението

 

48. С оглед гореизложеното съдът намира, че по отношение на имоти с идентификатори № 73496.18.180 и № 73496.18.183 (с краен приобретател Г.П.Б.) ищецът е запазил собственическите си права, придобити по наследство - 1/10 ид. ч. (вж. т. 25.3.2). Поради тази причина установителните искове в тази им част, както и ревандикационният иск срещу Г.П.Б. се явяват основателни. За разликата до предявения от ищеца размер - 1/4 ид. ч. исковете следва да бъдат отхвърлени.

48.1. По отношение обаче на имоти  № 73496.18.181 и № 73496.18.184 правата на ищеца са завладени от крайните приобретатели И.Т.З., Р.Т.З. и Н.Т.З., поради което установителните искове в тази им част, както и ревандикационните такива срещу приобретателите следва да бъдат отхвърлени. Доколкото исковете са предявени в условията на пасивно необходимо другарство, по отношение на установеното правно положение, че ищеца (вече) не притежава собственически права върху тези имоти, придобити чрез наследяване, решението има действие и по отношение на останалите наследници, ответници в настоящото производство.  

 

Разноски

 

49. С оглед изхода делото на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъде възстановена част от заплатената държавна такса (40 лв.), или по 3,64 лв. от всеки ответник (по т. 1.1).

50. На осн. чл. 78, ал. 3 ищецът следва да заплати на всеки от ответниците Златарови направените разноски по делото в размер на по 120 лв. за всеки ответник, с оглед отхвърлянето на исковете срещу тях.

51. Разноски на отв. И.Б. не следва да бъдат присъждани, доколкото същият е признал исковете, но е дал повод за завеждането на делото, в качеството си на ищец по гр. д. № 195/2013 г. на ТРС (който факт е служебно известен на съда). 

 

52. Мотивиран от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Г.П.Б., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; Г.И.Т., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; Г.Г.Б., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; В.Г.К., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; Ж.И.Г., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; Я.И.Б., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, Я.И.Б., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; П.Н.Б., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; И.Н.Б., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; Ц.Н.У., с ЕГН **********,*** и Г.П.Б., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, че ищецът В. (А.) Б., роден на *** г., с посочен по делото адрес: Р. Р., обл. И., с. Т., притежава 1/10 (една десета) ид. ч. от правото на собственост, придобити по наследство от В. П.Б., роден на *** г. и Д. Г.Б., родена на *** г., върху следните недвижими имоти:

1. Поземлен имот с идентификатор № 73496.18.180 (седемдесет и три хиляди четиристотин деветдесет и шест, точка, осемнадесет, точка, сто и осемдесет) по кадастралната карта на землището на гр. Тутракан, находящ се в местността „В ДЗС”, с начин на трайно ползване: нива, с площ 13,096 дка, при съседни имоти с идентификатори: № 73496.18.161, № 73496.18.182, № 73496.18.181, № 73496.18.183, № 73496.18.11, № 73496.18.71, № 73496.18.25 (съгл. Скица № 3660/15.05.2013 г., изд. от  СГКК – гр. Силистра);

2. Поземлен имот с идентификатор № 73496.18.183 (седемдесет и три хиляди четиристотин деветдесет и шест, точка, осемнадесет, точка, сто и осемдесет и три) по кадастралната карта на землището на гр. Тутракан, находящ се в местността „В ДЗС”, с начин на трайно ползване: нива, с площ 6,301 дка, при съседни имоти с идентификатори: № 73496.18.180, № 73496.18.181, № 73496.18.184, № 73496.18.211, № 73496.18.11, (съгл. Скица № 6533/05.09.2012 г., изд. от  СГКК – гр. Силистра);

ОСЪЖДА ответника Г.П.Б., с ЕГН **********, да предаде на ищеца В. (А.) Б., роден на *** г., владението върху имоти с идентификатори № 73496.18.180 и № 73496.18.183 до размера на ид. ч., за които установителния иск е уважен.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за установяване на собствеността на ищеца върху същите имоти с идентификатори № 73496.18.180 и № 73496.18.183 и предаване на владението върху тях за разликата между уважения размер от 1/10 ид. ч. и претендирания такъв от 1/4 ид. ч.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени срещу ответниците Г.П.Б., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; Г.И.Т., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; Г.Г.Б., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; В.Г.К., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; Ж.И.Г., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; Я.И.Б., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, Я.И.Б., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; П.Н.Б., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; И.Н.Б., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; Ц.Н.У., с ЕГН **********,***; И.Т.З., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, Р.Т.З., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***;  Н.Т.З., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; за установяването на правото на собственост на ищеца В. (А.) Б., роден на *** г., с посочен по делото адрес: Р. Р., обл. И., с. Т., върху 1/4 (една четвърт) ид. ч. от правото на собственост, придобита по наследство от В. П.Б., роден на *** г. и Д. Г.Б., родена на *** г., върху следните недвижими имоти:

1. Поземлен имот с идентификатор № 73496.18.181 (седемдесет и три хиляди четиристотин деветдесет и шест, точка, осемнадесет, точка, сто и осемдесет и едно) по кадастралната карта на землището на гр. Тутракан, находящ се в местността „В ДЗС”, с начин на трайно ползване: нива, с площ 13,096 дка, при съседни имоти с идентификатори: № 73496.18.182, № 73496.18.208, № 73496.18.184, № 73496.18.183, № 73496.18.180, № 73496.18.161 (съгл. Скица № 6532/05.09.2012 г., изд. от  СГКК – гр. Силистра);

2. Поземлен имот с идентификатор № 73496.18.184 (седемдесет и три хиляди четиристотин деветдесет и шест, точка, осемнадесет, точка, сто и осемдесет и четири) по кадастралната карта на землището на гр. Тутракан, находящ се в местността „В ДЗС”, с начин на трайно ползване: нива, с площ 19,309 дка, при съседни имоти с идентификатори: № 73496.18.181, № 73496.18.208, № 73496.18.210, № 73496.18.211, № 73496.18.183, (съгл. Скица № 6534/05.09.2012 г., изд. от  СГКК – гр. Силистра);

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете предявени от ищеца В. (А.) Б., роден на *** г. срещу ответниците И.Т.З., с ЕГН **********; Р.Т.З., с ЕГН ********** и Н.Т.З., с ЕГН ********** , за предаване на владението върху с идентификатори № 73496.18.181 и № 73496.18.184.

 

ОСЪЖДА всеки от ответниците Г.П.Б., с ЕГН **********; Г.И.Т., с ЕГН **********; Г.Г.Б., с ЕГН **********; В.Г.К., с ЕГН **********; Ж.И.Г., с ЕГН **********; Я.И.Б., с ЕГН **********; Я.И.Б., с ЕГН **********; П.Н.Б., с ЕГН **********; И.Н.Б., с ЕГН **********; Ц.Н.У., с ЕГН ********** и Г.П.Б., с ЕГН **********; да заплати на ищеца В. (А.) Б., роден на *** г., част от направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, възлизаща на по 3,64 лв.(три лева и шестдесет и четири стотинки) за всеки от ответниците.

 

ОСЪЖДА ищеца В. (А.) Б., роден на *** г. да заплати на всеки от ответниците И.Т.З., с ЕГН **********; Р.Т.З., с ЕГН ********** и Н.Т.З., с ЕГН **********; част от направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, възлизаща на по 120 лв. (сто и двадесет лева) за всеки от ответниците.

 

 

 

ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията – гр. Тутракан на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.

 

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено от настоящия съд по молба на всяка от страните, подадена в същия срок.

 

            ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

           

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: