РЕШЕНИЕ
№ 3844
гр. Пловдив, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. М.а
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20225330101529 по описа за 2022 година
Предявен е иск по 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД от П. Я. Ю., ЕГН **********, И.
М. Ю. с ЕГН ********** и Я. М. Ю. с ЕГН ********** и тримата с адрес гр. *********, ул.
*********, ет. ***, ап. *** чрез адв. М. против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново” № 8, ет. 1, представлявано от Ф.
Д. и С. А. за признаване за установено, че всеки от ищците не дължи на ответника сумата от
по 538,53 лв. за неустойка по договор № *******, поради нищожността и. Притендират
разноски.
В исковата молба се твърди, че наследодателя на ищците-М. Й., починал на 13.12.2021 г.,
приживе е сключил с ответника договор за кредит с № ******* за сума от 1500 лв. По
договора се дължи лихва от 349,44 лв. и неустойка от 1615,60 лв. за срок от 12 месеца.
Клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави. Излиза извън присъщите и функции и
не е индивидуално уговорена. поради това не се дължи.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на
договора. Оспорва нищожността на процесната клауза. Твърди, че е индивидуално
уговорена.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните намира от фактическа страна следното.
От представеното удостоверение за наследници от 20.12.2021 г. е видно, че ищците са
наследници на М. Е. Й., починал на 13.12.2021 г. съответно съпруга и деца.
От представеното приложение № 1 към договор за кредит № *******, погасителен план, е
видно, че между страните е постигнато съгласие за предоставяне на наследодателя на
1
ищците, М. Й., от ответника на заемна сума от 1500 лв. за срок до 14.09.2020 г. при ГЛП-
40,54 % и ГПР-49 %. Предвидено е предоставяне на обезпечение и неустойка за
неизпълнение на това задължение в размер от 4,44 лв. на ден, но не повече от 1% от
главницата. Размера на месечната неустойка е определен на 134,67 лв. За периода на
действие на договора същата възлиза на сума от 1615,60 лв.
Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.
Уважаването на предявените искове налага установяване на възникнало правоотношение
между наследодателя на ищците и ответника на заявеното основание и включването в
договора за заем на клауза предвиждаща задължение за кредитополучателя за заплащане на
неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, което е в
противоречие с закона и добрите нрави.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства са установява, че М. Й. и
ответника са страни и по договор за кредит № *******, в който се съдържа клауза за
заплащане от длъжника на неустойка при непредставяне на обезпечение и тази сума не е
включена в размера на разписания ГПР. Доказва се и, че ищците са наследници на М. Й..
Ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ и
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Поради това
сключеният между тях договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит
по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит.
Доколкото ищците облягат притенцията си за недействителност на клаузата за неустойка
поради непредставяне на обезпечение на противоречие с добрите нрави и заобикаляне на
чл.19, ал.4 ЗПК, съдът намира, че като критерий дали е налице нищожност следва да се
приеме ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, сочещо, че такава се
явява неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. В този смисъл и съобразно решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. №
818/2009 г., II т. о./, клаузата задължаваща заемополучателя да осигури надлежно
обезпечение на кредитора в срок най-късно в края на следващия ден от сключване на
договора, което обезпечение да отговаря на конкретно посочени в договора условия, като и,
че при неизпълнение следва неустойка, има предназначение да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното вземане има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, следователно въведените в договора изисквания за вида
обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да
прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора, с оглед на индивидуалното
договаряне на условията. Предвид изложеното съдът намира, че макар и да е уговорена като
2
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Тя се явява добавък към възнаградителната лихва.
Тъй като води до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя,
като увеличава подлежаща на връщане сума, същата излиза извън обезпечителната и
функция се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Доколкото това
противоречие възниква още при сключването на договора, следва извода, че в конкретния
случай липсва валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във
вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по договора
за кредитополучателя-наследодател на ищците. Предвид изложеното съдът намира, че
предявения иск за недължимост на приспадащата се на всеки от наследниците част от
задължението на наследодателя им по това вземане е основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищците се дължат
направените по делото разноски за държавна такса-по 50 лв. Тъй като същите са
представлявани от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата на адв. М. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/
09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договорите, следва да се определи
възнаграждение в размер от по 300 лв. за всеки от представляваните от него ищци.
На ответника разноски не се дължат.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че П. Я. Ю., ЕГН ********** с адрес гр. *********, ул.
*********, ет. ***, ап. *** не дължи на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново” № 8, ет. 1, представлявано от Ф.
Д. и С. А. сумата от 538,53 лв. (петстотин тридесет и осем лева и 53 ст.) за неустойка по
договор № *******, поради нищожността на клаузата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че И. М. Ю. с ЕГН ********** с адрес гр. *********, ул.
*********, ет. ***, ап. *** не дължи на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново” № 8, ет. 1, представлявано от Ф.
Д. и С. А. сумата от 538,53 лв. (петстотин тридесет и осем лева и 53 ст.) за неустойка по
договор № *******, поради нищожността на клаузата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че Я. М. Ю. с ЕГН ********** не дължи на „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново”
№ 8, ет. 1, представлявано от Ф. Д. и С. А. сумата от 538,53 лв. (петстотин тридесет и осем
лева и 53 ст.) за неустойка по договор № *******, поради нищожността на клаузата.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Александър Стамболйски" №84-86, Бизнес център „Урбан Модел", ет.12,
представлявано от Ф. Д. да заплати на П. Я. Ю., ЕГН ********** с адрес гр. *********, ул.
3
*********, ет. ***, ап. ***, сумата от 50 лв.( петдесет лева) за разноски за производството.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Александър Стамболйски" №84-86, Бизнес център „Урбан Модел", ет.12,
представлявано от Ф. Д. да заплати на И. М. Ю. с ЕГН ********** с адрес гр. *********, ул.
*********, ет. ***, ап. *** сумата от 50 лв.( петдесет лева) за разноски за производството.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Александър Стамболйски" №84-86, Бизнес център „Урбан Модел", ет.12,
представлявано от Ф. Д. да заплати на Я. М. Ю. с ЕГН ********** сумата от 50 лв.( петдесет
лева) за разноски за производството.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Александър Стамболйски" №84-86, Бизнес център „Урбан Модел", ет.12,
представлявано от Ф. Д. да заплати на адвокат М. В. М., с адрес: гр. ******, бул. ******* №
***, ет. **, ап. **, сумата от 900 (деветстотин) лева за адвокатско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п./____________
4