Решение по дело №86/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на глава ХІІ АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция - София срещу Решение № 3/06.01.2025 год. по АНД № 344/2024 год. по описа на Районен съд гр. Добрич, с което е отменено Наказателно постановление № 11-01¬1107/2023 от 16.02.2024 г., с което на Т. И. Г., [ЕГН], с постоянен адрес: с. Струма, общ. Сандански, обл. Благоевград, на длъжност изпълнителен директор на „Водоснабдяване и канализация - Добрич" АД, гр. Добрич за периода от 13.03.2020 г. до 23.05.2023 г., за нарушение по чл. 112, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за обществените поръчки (доп. - ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.), на основание чл. 254, ал. 1 във вр. с чл. 257 от Закона за обществените поръчки (ред. ДВ бр. 86 от 18.10.2018 г., в сила от 01.03.2019 г.), във връзка с чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки и Заповед № ЗМФ-454/21.06.2023 г. на Министъра на финансите, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 5000 (пет хиляди) лева.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, като неправилно и необосновано.

Твърди се, неправилно приложение на разпоредбата на чл. 54, ал. 4 ЗОП, предвид това, че тази на чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП се явявала специална спрямо нея. С чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗОП била въведена абсолютна забрана за сключване на договори за обществени поръчки при липса на изпълнено изискване за представяне на документи по чл. 58, 1 ЗОП, евентуално на служебно събрани от възложителя такива. Настоява се, че в случая не са налице предпоставките за прилагане на института на маловажния случай.

При тези аргументи се иска съдът да отмени решението на въззивната инстанция, респ. да отхвърли жалбата срещу атакуваното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, с писмено становище оспорва основателността на жалбата и иска решението на въззивния съд да бъде оставено в сила като правилно. Претендира сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Релевира съображения за правилно приложение на материалния закон от страна на въззивната инстанция. При тези мотиви иска решението на Районен съд-Добрич да бъде отменено.

Административен съд – Добрич, като прецени направените по делото доводи и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, е прието от Районен съд - Добрич, че на На 25.01.2022 г., в град Добрич, инж. Т. И. Г., в качеството си на изпълнителен директор на „Водоснабдяване и канализация Добрич" АД - гр. Добрич и секторен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1 от Закона за обществените поръчки, сключил писмен Договор, заведен с рег. № ЗОП-25/28.09.2021 г. за „Доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция" с „ЕНЕРГО - ПРО Продажби" АД, който при подписване на договора не представил документи, удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от процедурата:

- документ по чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗОП - удостоверение, издадено от Министерство на правосъдието (свидетелство за съдимост) за П. С. С. - представляващо лице „ЕНЕРГО - ПРО Продажби" АД гр. Варна;

- документ по чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗОП - удостоверение, издадено от Министерство на правосъдието (свидетелство за съдимост) за Я. М. Д. - представляващо лице „ЕНЕРГО - ПРО Продажби" АД гр. Варна;

- документ по чл. 54, ал. 1, т. 3 от ЗОП - удостоверение от органите по приходите и удостоверение от общината по седалището на възложителя и на частника „ЕНЕРГО - ПРО Продажби" АД от Община град Добрич и Община град Варна.

- документ за обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 6 и по чл. 56, ал. 1, т. 4 от ЗОП - удостоверение от органите на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда".

С оглед установената липса на описаните по-горе документи към момента на сключване на договора, както актосъставителят, така и наказващият орган приели, че Т. И. Г., в качеството си на изпълнителен директор на „Водоснабдяване и канализация Добрич" АД - гр. Добрич и секторен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1 от Закона за обществените поръчки е извършил нарушение по чл. 112, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за обществените поръчки.

За така описаното нарушение, на основание чл. 254, ал. 1, вр. чл. 257 от Закона за обществените поръчки, на Т. И. Г., в качеството си на изпълнителен директор на „Водоснабдяване и канализация Добрич" АД - гр. Добрич, е наложено административно наказание глоба в размер на 5000 (пет хиляди) лева.

При така установените факти съставът на Районен съд – Добрич приема, че обжалваното наказателното постановление е издадено в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено.

Решението е правилно.

Въззивната инстанция правилно е интерпретирала събраните доказателства, установяващи фактическата страна на спора и съответно правилно е приложила материалноправните разпоредби на закона.

Между „ВиК Добрич“ АД и „Енерго Про Продажби“ АД е сключен договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция за обекти, присъединени на средно и ниско напрежение за нуждите на „ВиК Добрич“ АД.

„ВиК Добрич“ АД е с предмет на дейност поддържане и експлоатация на водоснабдителни и канализационни мрежи и системи, пречиствателни станции и съоръжения на територията на общините, ВиК услуги за населението и др.

С Решение № РД-03-ОП-5/12.04.2022 г. е открита процедура от възложителя на обществени поръчки, по чл. 138, ал. 1 от ЗОП във връзка с чл. 79, ал.1, т. 3 от ЗОП с предмет - доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция за обекти, присъединени на средно и ниско напрежение за нуждите на „ВиК Добрич“ АД. Процедурата предполага продължителност от 12 месеца.

КЕВР е издала Лицензия № Л-410-17/01.07.2013 г. на „Енерго Про Продажби“ АД, като доставчик от последна инстанция, за доставка на електрическа енергия за територията на областите Варна, Велико Търново, Габрово, Добрич, Разград, Русе, Силистра, Търговище и Шумен, което обуславя извода относно притежанието от дружеството на изключителни права по смисъла на §2, т. 47 от ДР на ЗОП за изпълнението на дейността, предмет на поръчката. При тези аргументи изборът за възлагането на поръчката по чл. 79, ал. 1, т. 3 от ЗОП чрез договаряне без предварителна покана за участие по чл. 18, ал.1 , т. 9 ЗОП, е правилен.

В решението за откриване на обществената поръчка и на основание чл. 54, ал. 4 ЗОП е посочено от възложителя, че при сключване на договора, не се изисква прилагане на документите по ал. 1 на чл. 54 ЗОП.

Разпоредбата на чл. 54, ал. 4 ЗОП регламентира възможност за възложителя да не приложи изискванията на алинея първа на текста – за отстраняване от участие при определени хипотези при поръчки, възлагани на основание чл. 79, ал. 1, т. 3 ЗОП, когато се налага да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, което бъде мотивирано в обявлението за възлагане на поръчката. От изложените доказателственорелевантни факти следва извода, че непредоставянето на вода и ВиК услуги за период от 12 месеца неминуемо би накърнило съществено обществения интерес, с което касационният състав споделя, че процесният казус попада в хипотезата на чл. 54, ал. 4 ЗОП, която дава възможност на възложителя – касатора по делото, да не отстранява участници в процедурата при определени хипотези, установени с документи по чл. 58 ЗОП. Въпреки липсата на словесно описание за избора на поръчката, посочването на законовата разпоредба е в изложения по-горе смисъл. В тази насока непредставянето на тези документи не осъществява състава на административнонаказателната норма на чл. 254, ал. 1, във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 58 ЗОП. Неоснователни са доводите на касатора, че нормата на чл. 112, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 58 ЗОП се явява специална по отношение чл. 54, ал. 4 ЗОП. Точно обратното, чл. 54, ал. 4 ЗОП е специалната норма, която дава възможност на възложителя на обществена поръчка да не прилага изискванията по ал. 1 при поръчки, възлагани на основание чл. 79, ал. 1, т. 3 и 4, чл. 182, ал. 1, т. 1 или чл. 191, ал. 1, т. 2 и 3, когато се налага да се защитят особено важни държавни или обществени интереси.

С оглед изложеното касационната жалба е неоснователна. Районен съд – Добрич е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на делото и своевременно направеното искане на ответника следва да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, които с оглед направеното възражение за прекомерност трябва да се намалят под минималния, визиран в чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, размер, като се присъди 600 лева с ДДС предвид правната и фактическата сложност на делото и като се съобрази тълкуването, дадено с Решение от 25.01.2025 г. по дело С-438/22 на СЕС.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Добрич, II - ри касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3/06.01.2025 год. по АНД № 344/2024 год. по описа на Районен съд гр. Добрич.

ОСЪЖДА АДФИ да заплати на Т. И. Г. сумата в размер на 600 (шестстотин) лева с ДДС, представляваща сторените по делото разноски.

Решението е окончателно.