Р Е Ш Е Н И Е №214
гр.Силистра, 06.03.2024
година
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина
Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Маргарита Славова
при секретаря Антония Стоянова и с
участието на прокурор при ОП гр.Силистра Стефка Ганчева, като разгледа
докладваното от съдия М.Славова КАНД №76
по описа на съда за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение
№55/21.09.2023г., постановено по АНД №83/2023г., Тутраканският районен съд е изменил Наказателно постановление №38-0003
952/30.01.23г.,издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр.Русе, с което на С.Й.С. ***, за нарушение на чл.139 ал.1 т.2
пр.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл.6 ал.1 т.3
б.“б“ от Наредба №11/03.07.2001г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства
(Загл. изм.ДВ,бр.67/07г.)-обн.ДВ,бр.65/01г.,посл.изм.ДВ,бр.99/13.12.22г.,е
наложено административно наказание, по вид „глоба“ в размер на 3 000 лева, на
основание чл.177 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП, като е преквалифицирал деянието по чл.139
ал.1 т.2 пр.2 ЗДвП, във връзка с чл.6 ал.1 т.3 б.“а“ от Наредба №11/ 2001г. и е
намалил наложеното наказание на
2 500 лева.
Производството
е образувано по касационна жалба на С.Й.С. ***, подадена чрез представител
по пълномощие адв.П.И. ***,с искане да бъде отменено обжалваното решение на ТРС,като постановено при неправилно приложение на материалния закон и явна
несправедливост на наложеното наказание, а в условията на алтернативност,
се моли за изменение на съдебния акт, в частта на размера на наказанието, с
искане същият да бъде определен в нормативния му минимум. Акцент е поставен върху
довод за непълно и неправилно обсъждане на критериите от чл.27 ал.2 ЗАНН при индивидуализиране
на административното наказание, което макар и редуцирано, се счита за
несъразмерно тежко с оглед личността на извършителя.
Ответникът по касация - Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр.Русе, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра счита, че решението на РС гр.Тутракан
е законосъобразно, а касационната жалба - неоснователна. Дава заключение за потвърждаване
на въззивния акт.
Производството
е по реда на Глава ХІІ (чл.208 и сл.) АПК,във връзка с чл.63в ЗАНН. Силистренският
административен съд, след обсъждане на жалбата и доказателствата по делото, прие
следното: Касационните основания, които
са заявени и поддържани пред настоящата инстанция, са за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание (чл.348 ал.1 т.1 и
т.3,във връзка с ал.2 и ал.5 НПК и във връзка с чл.63в ЗАНН). В техния обсег е релевирано
оплакване за прекомерна тежест на административната санкция, определена без
съобразяване с критериите от чл.27 ал.2 ЗАНН.Настоящият контрол следва да се
извърши на терена на касационните доводи и съобразно чл.218 ал.2 АПК, като за
съответствието на съдебното решение с материалния закон, настоящата инстанция
следи и служебно.
С процесното пред районния съд НП, на касатора, в качеството му на „водач“,
съгласно дефиницията от §6 т.25 ДР ЗДвП е вменено, че при превозване на инертни
материали (пясък) с товарен автомобил (влекач) „*************“, с рег.№********,
от категория N3 и с прикачено полу-ремарке „***************“ с рег.№********, от
категория О4, на 02.11. 2022г. около 08:56 часа в с.З., е извършвал превоза със
съчленена композиция, състояща се от МПС с две оси и
ППС с три оси, с обща маса от 51 060 кг, която надвишава максимално
допустимата норма от чл.6 ал.1 т.3 б.“б“ Наредба №11/2001г. - 40 тона. Нарушението
е констатирано при извършена проверка от служители на РДАА гр.Русе на
процесната дата, в хода на която касаторът представил Кантарна
бележка №82130/02.11.22г., издадена от „Инерт“ООД
гр.Русе и Товарителница №******* от същата дата, удостоверяващи съставомерното
обстоятелство, че общата тежест на управлявания автомобилен състав възлиза на
51 060 кг, от които 35.700 т. са товар (пясък фр.04)
и 15.360 т.- собствената маса на съчленената
композиция.При тези факти актосъставителят -
инспектор при РДАА гр.Русе установил, че касаторът е извършил нарушение на
разпоредбата на чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП, императивно разпореждаща,че движещите се
по пътя ППС трябва да бъдат с маса и натоварване на ос, които не надвишават
нормите, установени от МРРБ, за което съставил АУАН №328908/02.11.2022г.,
екземпляр от който връчил на касатора, като същият не е направил възражения, включително
не са отразени несъгласия с констатациите в него и способите за тяхното
извършване.
Горната фактическа съвкупност ответният по касация АНО квалифицирал по
чл.139 ал.1 т.2 пр.2 ЗДвП във връзка с чл.6 ал.1 т.3 б.“б“ от Наредба №11/01г.,
регламентираща пределната маса на състав от ППС в хипотезата: МПС е с три и
повече оси с полуремарке с две, три и повече оси - до
40 тона. Тутраканският районен съд е установил, че МПС - товарен автомобил
(влекач) е с две оси, а прикаченото полуремарке (ППС)
е с три оси, които факти попълват състава на чл.6 ал.1 т.3 б.“а“ Наредба №11/01г., а не на б.“б“ от същата разпоредба. При
условията на чл.337 ал.1 т.2 НПК, съдът е приложил закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо деяние, квалифицирайки точно фактите. Установил е, че са спазени
административно-наказателните производствени правила, като е отклонил
възражението за неустановеност на главния факт, в сегмента на липса на годни
доказателства за фактическата маса на съчленената
композиция, тъй като частните документи (кантарна
бележка и товарителница) не можели с категоричност да я установят,вкл. натоварването
на ос, а контролните органи не били извършили проверката от чл.35 ал.3 Наредба
№11/01г. Обосновал е високата доказателствена стойност на частните документи с
това, че от една страна целенасочено обслужват превоза на касатора, а от друга-
отсъства каквато и да е индиция за спор между
търговците, единият от които е работодателят му, а другият - доставчикът на
инертните материали. Правилно е приел, че чл.35 ал.3 Наредба №11/2001г. е
неприложим в случая, тъй като регламентира проверка на извънгабаритни
и/или тежки ППС, по отношение на които е издадено разрешение по чл.14 ал.3 от
с.н., какъвто настоящият случай не е.
В
обобщение е формирал извод за несъмнена установеност, с всичките му обективни и
субективни признаци, на релевираното нарушение на чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП,във
връзка с чл.6 ал.1 т.3 б.“а“ от Наредба №11/ 2001г., което съответно на закона,
е санкционирано по чл.177 ал.3 т.1 ЗДвП.
Изложеното сочи на неоснователност на
касационното оплакване за неправилно приложение на материалния закон.
Съдът правилно е установил компетентността на издателя на процесното
пред него НП. Съгласно чл.189 ал.1 ЗДвП актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за
контрол, предвидени в този закон, каквато служба несъмнено е Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, съгласно чл.166 ал.1 ЗДвП. С оглед
приложимостта на законодателството, уреждащо обществените отношения, регламентирани
със ЗДвП, приложима е и презумпцията от чл.189 ал.2 ЗДвП - редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното,каквото пълно насрещно доказване,касаторът не е провел пред ТРС.В този
контекст следва да бъде отклонено оплакването за недоказаност на процесното
нарушение, вкл. за непълното му описание в акта на ответния АНО.
Съдът е изложил
задълбочени мотиви относно индивидуализацията на наложеното на касатора
наказание, което е също въпрос за правилното приложение на материалния закон. Обсъдил
е като отегчаващи отговорността му обстоятелства - предходно наказание, наложено
с влязло в сила наказателно постановление, издадени от същия АНО (л.37 АНД/
ТРС), като е преценил като особено съществен, с крайно негативен ефект, факта,че
при процесния превоз,контролните органи на ИААА са установили и техническа
неизправност на спирачната система на полуремаркето-
част от процесната съчленената композиция, което
попълва състав на друго административно нарушение, санкционирано с НП
№38-0003951/30.01.23г. (л.39 АНД/ТРС). Едновременно констатираните две тежки
нарушения на правилата за движение по пътищата на 02.11.2022г. - фактически
претовареното ППС и неизправната спирачна система на полуремаркето,
са обосновали извод за завишена обществена опасност на поведението на касатора
с извършването на процесния превоз на релевантната дата. Като особено
съществено, утежняващо вината на нарушителя обстоятелство, съдът е преценил
степента на претовареност на съчлененото ППС, която е
с повече от 1/4 от допустимото (почти
28%),като конкретното претоварване е с 11 060 кг. Същото попада в т.4. подт.6 от Приложение I
„Категория на тежките нарушения“ от Регламент
(ЕС) №2016/403 на Комисията от 18.03.2016г. за допълнение на Регламент (ЕО)
№1071/2009 на ЕП и на Съвета по отношение на класификацията на тежките
нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата
репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета.
В контекста на горното съдът е приел, че претоварването е особено значимо и
свързано с висок риск както за другите участници в движението, така и за
пътната инфраструктура. Правилно е определил и формата на вина на касатора, която
не може да бъде различна от умисъл, предвид обстоятелството, че масата на
влекача и закаченото за него полуремарке са му
напълно известни, вкл. от талона за тяхната регистрация, а отделно от това, той
лично е участвал при натоварването на ППС с пясък в гр.Русе, получил е
представените кантарна бележка и товарителница, което
изключва незнанието за централния съставомерен факт -
каква е масата на натоварената съчленена композиция,
която е управлявал. Това, че съдът е обсъдил възможността нарушение от
процесния вид да бъде извършено и непредпазливо,при незначително претоварване
на ППС, не променя извода му за субективната страна на релевираното в процеса конкретно
нарушение. Последното не създава неяснота относно решаващата воля на ТРС по
този въпрос.В обобщение съдът е редуцирал размера на наложеното наказание,
оставяйки го в регистъра над средния размер от чл.177 ал.3 ЗДвП, които
съображения се споделят от касационния състав, поради което не се налага подробното
им преповтаряне, по аргумент от чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
В обобщение, с оглед конкретиката на делото и изложените по-горе съображения, касационният
състав приема, че правилно ТРС е извел еднозначен извод за осъществяване на вмененото
във вина на субекта на процесната отговорност, административно нарушение. Същото
е санкционирано в нормативно определените граници, при правилно приложение на
чл.27 ал.2 ЗАНН. Последното сочи, че оспореният съдебен акт не е засегнат от
твърдените касационни основания по чл.348 ал.1 НПК във връзка с чл.63в ЗАНН, и
като съответен на закона и фактите по делото, следва да бъде потвърден, воден
от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК,във връзка с чл.63в ЗАНН,
Административният съд Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №55/21.09.2023г.,
постановено по АНД №83 по описа за 2023 година на Тутраканския районен съд.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.