МОТИВИ
към присъда № 26/13.09.2017 г.
по НЧХД № 379/2016 г. по описа на РС
– Поморие
Производството
по делото е образувано по тъжба от Р.П.Ф., ЕГН **********,***, против Н.Г.Г.,
ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***.
Повдигнатото
с тъжбата обвинение е за това, че на 09.09.2016 г., в с.Горица, общ.Поморие, в
частен дом, находящ се на ул. „Х.Д.”, № 26, чрез нанасяне на удари с ръце и
крака подсъдимият Г. е причинил на тъжителката Ф. лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядания и оток на дясна буза, обширни кръвонасядания на
лявата поясно-хълбочна област и по двете бедра, които телесни увреждания са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалата.
От
съда се иска да приеме за установено наличието на престъпление по чл.130, ал.1 НК извършено спрямо тъжителката, да наложи на подсъдимия наказание за
извършеното деяние, както и да го осъди да заплати на тъжителката обезщетение в
размер 1 500 лв., за нанесените на пострадалата с престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната върху претендираната суми от датата на
увреждането –п09.09.2016 г., както и разноските по делото.
Към
тъжбата са представени доказателства.
С
разпореждане на съдия-докладчик от 21.09.2016 г. (л.9 от делото) е даден ход на
тъжбата, приет е за разглеждане предявения граждански иск от тъжителката и
същата е конституирани в качеството на граждански ищец в производството.
В
съдебно заседание тъжителката и нейният повеР.к – адв.В.А. поддържат тъжбата.
Подсъдимият
и назначеният му служебен защитник – адв.Ана М., оспорват изложеното в тъжбата,
като считат, че твърденията на тъжителката не са доказани, поради което
пледират за признаване на подсъдимия за невинен по обвинението.
След
като изслуша страните и се запозна с материалите по делото, съдът прецени
поотделно и в съвкупност събраните доказателства, при което прие от фактическа
страна следното.
През
лятото на 2016 г.,
тъжителката Р.Пашова Ф. заживяла на семейни начала със св.О.Л.М.в дома на
последния в с.Горица, общ.Горица, ул. „Х.Д.”, № 6.
За тази
връзка на М., както и за намерението му да сключи граждански брак с Ф., М.уведомил
дъщеря си – св.Й.О.М.-Георгиева, която и запознал с пострадалата.
При
общуването си с тъжителката у св.М.-Г.се изградило и затвърдило убеждение, че
намеренията на Ф. спрямо баща и не са почтени, а са мотивирани от желание на Ф.
чрез брака с М.да се сдобие с имота му – горепосоченото жилище в с.Горица,
представляващо къща с двор.
Опасенията
си М.-Г.споделила с баща си – св.М.и поискала от последния да и прехвърли
собствеността върху гореописания имот, ако желае да сключи брак с Ф.. М.се
възпротивил на това желание на дъщеря си, поради която М.-Г.пристъпила към
изготвянето на проект за брачен договор между Ф. и М..
На
04.09.2016 г., в етап от изготвянето на договора, при който св.М.-Г.следвало да
опише в него имота на баща си, тя се обадила на М.и поискала да посети къщата в
с.Горица. М.не се съгласил и поискал да опише имота на дъщеря си по телефона,
което създало убеждение е М.-Георгиева, че повече не е желана в дома на баща
си.
На
09.09.2016 г., подсъдимият Г., съпругата му св.М.-Г.и техният кум – св.Д.М.Х.,***
под предлог, че подсъдимият и съпругата му трябва да приберат от дома на св.О.М.свой
багаж – сак с дрехи и др. Присъствието на св.Х. подсъдимият обяснява и с
желанието си да не бъде сам при посещението си в къщата на М..
Св.М.-Г.останала
извън къщата, а в нея влезли подсъдимия и св.Х.. В този момент св.О.М.бил в
двора на къщата, чул шум вътре и влязъл в дома си, където бил посрещнат от св.Х.,
който го ударил и заставил да седне. В същото време подсъдимият нанесъл удари с
ръце и крака на Ф., причинявайки и
телесни увреждания, изразяваща се в кръвонасядания и оток на дясна буза,
обширни кръвонасядания на лявата поясно-хълбочна област и по двете бедра, след
което подсъдимият и св.Х. взели картите от мобилните телефони на М.и Ф.,
срязали гумите на автомобила на М.и напуснали къщата.
След
случилото се тъжителката и М.също напуснали къщата с автомобила, на който
сменили гумите и тръгнали за гр.София, като по пътя пренощували в гр.Пловдив.
Пристигайки
в столицата Ф. и М.посетили дома на св.Е.В.К.– племенница на М., на която
разказали за станалото.
Св.К.възприела
лично уврежданията на Ф. и описва същите подробно в показанията си пред съда.
На
12.0.2106 г. тъжителката била прегледана от доц.д-р А.А.– съдебен лекар в
Катедра по съдебна медицина и деонтология при Медицински университет – София,
които установил, че в резултат от ударно действие на твърд/и и тъп/и предмети Ф.
е получила кръвонасядания и оток на дясна буза, обширни кръвонасядания на
лявата поясно-хълбочна област и по двете бедра.
Заключенията
си съдебният лекар отразил в издадено от него и приложено по делото
съдебмномедицинско удостоверение № 457.09/2016 г. (л.6 от делото).
Така
описаната фактическа обстановка се прие за установена от съда въз основа на
всички събрани по делото доказателства, като се взеха предвид
всички противоречия в свидетелските показания, както и предубедеността и
заинтересоваността на всички свидетели.
Очевидци
на инцидента са подсъдимия, тъжителката и св.Д.М.Х..
Първите
двама, като страни по делото са пряко заинтересовани от изхода му.
Заинтересован
от изхода на делото като кум на подсъдимия е и св.Х., още повече, че данните по
делото сочат и на негово самостоятелно и в съучастие с подсъдимия престъпно
поведение при процесния инцидент – нанасяне на удари на св.М.и унищожава на
негови движими вещи, поради което съдът не кредитира показанията му, извън
частта им, в която се установява присъствието на подсъдимия на посочените дата
и място.
Св.
Й.О.М.-Г.също е пряко заинтересована от благоприятен изход от производството за
подсъдимия, като негова съпруга, а и същата не е очевидец на случилото се, но
съдът кредитира показанията и установяващи наличието на обтегнати отношения
между нея, респ. подсъдимия, като неин съпруг и тъжителката, които обтегнати
отношения според съда са достатъчен мотив за подсъдимия да извърши деянието,
описано в тъжбата.
Св.О.М.,
понастоящем съпруг на тъжителката, на свой ред е заинтересован от благоприятен
за тъжителката изход на делото, но показанията му установяващи присъствието на
подсъдимия и св.Х. на местопроизшествието, се подкрепят от останалите
доказателства по делото. Този свидетел е възприел телесните увреждания на
тъжителката непосредствено след нанасянето им и показанията му в това отношение
се подкрепят от твърденията на св.К.и отразеното в представеното по делото
съдебномедицинско удостоверение, поради което и се кредитират изцяло от съда.
Св.
Е.В.К., макар и племенница на св. М.пресъздава непосредствените възприетите от
нея телесни увреждания на тъжителката и съдът кредитира показанията на тази
свидетелка. Обстоятелството, че св.М.-Г.се опитва в показанията си да внесе
съмнение в предубеденост и на тази свидетелка, с твърдения, че свидетелката има
имуществен интерес от продажбата на имота на М., не се отчита от съда като
водещо до дискретитиране на показанията на св.К., тъй като М.-Г.има
непосредствен личен интерес от омаловажаване на соченото от К..
Изтъкнатите
от защитата обстоятелства не внасят съмнение в приетата за установена и
изложена от съда фактическа обстановка.
Представеното по делото съдебномедицинското
удостоверение е официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК и издаването му от съдебен лекар в гр.София, а
не от такъв в гр.Бургас не се отразява на верността на удостоверените в него обстоятелства, констатирани от длъжностното лице в кръга на службата му при извършен
преглед на тъжителката, а именно уврежданията на пострадалата и
механизма на причиняването им.
Липсата на регистрирана жалба от тъжителката в РУ – Поморие не води до
извод за липса на деяние, най-малкото доколкото липсата на регистрация може да
се дължи на пропуски в дейността на служители от посоченото управление.
Въз
основа на установените факти и закона съдът прие следните правни изводи.
На
посочената в тъжбата – 09.09.2016 г., подсъдимият Н.Г.Г. е нанесъл на
тъжителката Р.П.Ф. удари с ръце и крака на тъжителката, с които и причинил
телесни увреждания – кръвонасядания и оток на дясна буза, обширни
кръвонасядания на лявата поясно-хълбочна област и по двете бедра, които увреждания
са довели до временно разстройство на здравето на пострадалата, неопасно за
живота, с което подсъдимия е осъществил от обективна страна състава на
престъпление по чл.130, ал.1 НК.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК.
Подсъдимият
Г. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици. Съзнавал е, че нанасайки удари на пострадалата може да и
причини разстройство на здравето, неопасно за живота и е искал причиняването на
такова разстройство.
За
извършеното от подсъдимия престъпление по чл.130, ал.1 НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или с пробация.
Видно
от приложената по делото справка за съдимост рег. № 434/26.09.2016 г.(л.12), на
Бюро за съдимост при РС – Поморие, подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. С деянието
не е причинено увреждане, което
да съставлява тежка телесна повреда, както не е и причинена смърт, не са налице доказателства
деецът да е бил в пияно състояние, а
и това състояние не е елемент от състава на конкретното престъпление – ТР №
2/29.11.2007 г. ОСНК на ВКС, не са налице множество
престъпления и престъплението не е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата
му, поради което съдът прие, че са налице предпоставките за
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, на
основание чл. 78а, ал. 1 НК.
При определяне размера на наказанието, съдът взе предвид смекчаващите
вината на подсъдимия обстоятелства, в това число посочената липса на предишни
негови осъждания, семейното му положение
– женен с две деца, за които полага грижи, липсата на данни за други негови
противообществени прояви, непредставляващи престъпления и при единствено
отчетено отегчаващо вината обстоятелства – нанасянето на множество телесни
увреждания, намери,
че административното наказание следва да се определи
към минималния предвиден в чл. 78а, ал.1 НК размер, а именно 1 000лв.
По предявения от пострадалата
Р.Ф.
граждански иск за обезщетяване на причинените и с
престъплението неимуществени вреди – претърпени болки
и страдания в резултат на деянието и в пряка причинна
връзка с поведението на дееца, съдът намира за безспорно установено,
че пострадалата е претърпяла лека телесна повреда по смисъла
на чл.130, ал.1 НК, в резултат на която са и причинени
болки и страдания. Съгласно чл.
45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму,
като отговорност за
непозволено увреждане носи физическото лице, причинило вредата чрез
своите виновни действия или бездействия. Тази
отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното
и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в случая безспорно се
установи за горепосочените неимуществените вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането и които вреди са
неизмерими с пари и затова размерът на обезщетението
за тях се определя
на принципа на справедливостта, съобразно характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения, общественото
му положение. С оглед посоченото, искът на пострадалата за
неимуществени вреди, се явява доказан по основание, като съобразно установеното
по делото, в това число вида и характера на телесните увреждания
на Ф.,
които както бе посочено, са множество, но като тежест не се отличават от
характерните за този вид, по справедливост съдът присъди сумата от 1 000 лв. дължимо обезщетение, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 09.09.2016 г., като за
горницата до общо претендирания размер от 1 500 лв., искът бе
отхвърлен.
Предвид
уважаването на гражданския иск, съдът възложи в тежест на подсъдимия Г. държавна такса 50 лв.
Предвид
признаването на подсъдимия за виновен по обвинението съдът го осъди да заплати
на тъжителката направените от нея разноски по делото в размер 312 лв.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :