РЕШЕНИЕ
№ 557
Сливен, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Сливен - II състав, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
Съдия: | СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА |
При секретар ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА административно дело № 20247220700050 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.
Образувано е по жалба от Ф. Й. Х., с адрес [населено място], [улица], подадена чрез адв. Т. Ч. от *** срещу Заповед № РД-15-78 от 12.01.2024 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е наредено да се изземе общински недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 67338.607.78 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед: РД-18-31/19.04.2006г. на изпълнителния директор на АК, с адрес: [населено място], [улица], с площ: 106 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 9012, поради това, че същият се държи без правно основание от Ф. Й. Х.. Премахването на сградите включва и премахването на настилката, върху която е поставен и разчистване на терена до първоначалния му вид.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е материално и процесуално незаконосъобразна и немотивирана. Твърди, че не са обсъдени подадените извънсъдебни писмени възражения. Моли съда да отмени атакувания административен акт.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, се представлява от адв. Т. Ч., надлежно упълномощен, който поддържа жалбата. Заявява, че административният орган не е обсъдил възражението на оспорващата, към което са приложени писмени доказателства, които я л. като с. на сградите, предмет на заповедта за премахване. Един от тези документи е констативен нотариален акт за с. Този нотариален акт не е атакуван от ответната страна по съдебен ред. На следващо място сочи, че оспорващата е с. с. и със з. п. - н. и на н. д., поради което счита, че един административен акт трябва да бъде съобразен както с морала, така и с моралните норми на нашето общество. Моли съда да уважи жалбата. Претендира разноски.
В с.з. административният орган, чрез упълномощен процесуален представител гл. юрк. Е. М. оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. В писмени бележки, излага съображения за законосъобразност на заповедта. Изтъква, че жалбоподателката ползва общински поземлен имот без да има правно основание и без да й е предоставен от страна на Община Сливен. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 09.01.2024 г. е съставен Акт за частна общинска собственост № 4764, с който е актуван поземлен имот с площ 106 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с местонахождение на имота [населено място], [улица], поземлен имот с идентификатор 67338.607.78 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед: РД-18-31/19.04.2006г. на изпълнителния директор на АК, номер по предходен план: 9012.
Жалбоподателят Ф. Й. Х. е с., съгласно нотариален акт № 96, том VI, peг. № 11694, дело № 988/2022г., вписан в Служба по вписвания гр. Сливен с вх. № 8748 от 20.12.2022 г. на основание д. в. на сгради : сграда с идентификатор 67338.607.78.1 - жилищна сграда и сграда с идентификатор 67338.607.78.2 - друг вид сграда за обитаване, построени без законно учредено право на строеж върху поземлен имот с идентификатор 67338.607.78 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед: РД-18-31/19.04.2006г. на изпълнителния директор на АК.
С уведомление с изх. № 9400-25109 от 28.11.2023 г. Кмета на Община Сливен уведомява жалбоподателят Х., че при извършена проверка по документи е установено неправомерно ползване от нейна страна на общински имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 67338.607.78 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], в който е констатирано, че има построени без законно учреди права : сграда с идентификатор 67338.607.78.1, със ЗП 27 кв.м., брой етажи : 1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна и сграда с идентификатор 67338.607.78.2, със ЗП 7 кв.м., брой етажи : 1, предназначение : друг вид сграда за обитаване. Приканена е незабавно да премахне сградите и да разчисти поземления имот. Дадена е възможност за писмени възражения и обяснения в седемдневен срок от получаване на уведомлението, като е предупредена, че в случай, че не докаже наличието на правно основание за държане на имота – общинска собственост и същият не бъде освободен доброволно, ще бъде издадена заповед за изземване на имота по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗОС.
На 05.12.2023г. Х. е депозирала възражение вх.№ 9400-25708, в което е заявила, че в. имота повече от 15 години; всяка година е заплащала местните му данъци и такси; има открита партида в EVN – Сливен; снабдила се е с нотариален акт за построените в имота сгради на 19.12.2022 г., за което прилага копие от констативен нотариален акт; извадка от кадастралния регистър, приходна квитанция, скица на поземления имот и Експертно решение.
На 12.01.2024 г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № РД-15-78/12.01.2024 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е наредено да се изземе общински недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 67338.607.78 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед: РД-18-31/19.04.2006г. на изпълнителния директор на АК, с адрес: [населено място], [улица], с площ: 106 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 9012, поради това, че същият се държи без правно основание от Ф. Й. Х.. Премахването на сградите включва и премахването на настилката, върху която е поставен и разчистване на терена до първоначалния му вид. Определен е срок за доброволното освобождаване на общинския имот 14 (четиринадесет) дни от получаване на заповедта. Ако имота държан без правно основание не бъде освободен в указания срок насрочва изпълнение по административен ред, което да се извърши в 10,30 часа на 14-ти работен ден след изтичане на срока, определен за доброволно освобождаване на общинския имот, със съдействие на органите на ОД на МВР Сливен.
Оспорената заповед е съобщена на жалбоподателя Х. на 15.01.2024 г. Жалбата срещу нея е входирана в деловодството на съда на 29.01.2024 г.
Въз основа на така установените факти и след като прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и извърши проверка в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна – адресат на акта, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспорената заповед е постановена на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. По отношение валидността на обжалваната заповед и при преценка на формалните изисквания относно съдържанието й съдът констатира, че същата е в писмена форма, подписана от издателя си и съдържа изложени фактически и правни основания. Допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила при издаването на акта не се констатират. В съответствие с регламентираното в чл. 26, ал. 1 от АПК правило, жалбоподателят е бил своевременно писмено уведомен за започналото административно производство. Ето защо съдът приема същата за валиден акт.
Заповедта обаче е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби, доколкото не се установява изпълнението на предпоставките по чл. 65 от Закона за общинската собственост. Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОС, общински имот, който се владее или държи без правно основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на съответната община. Визираната норма предвижда следните предпоставки за издаване на заповед за изземване: имотът да е общински, да се владее или държи без правно основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала.
Съдът, като има предвид изложените от административния орган мотиви, при проверка на законосъобразността на оспорената заповед, изследва наличието на следните кумулативно предвидени предпоставки: имотът да е общински и същият да се държи без правно основание.
Съдът приема в случая за установено наличието на първото кумулативно изискване - Съгласно чл. 5 ЗОС общината установява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху недвижими имоти с акт за общинска собственост. Актът за общинска собственост в съответствие с разпоредбата на чл.5, ал.3 от ЗОС няма правопораждащо действие, като по своя характер той представлява официален писмен документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона и има обвързваща доказателствена сила за удостоверените с него обстоятелства относно правното основание за актуването на имота; вида на собствеността; граници, бивши собственици и т. н. Собствеността на общината върху недвижими имоти предмет на такива актове, не възниква и не се погасява от тях. Независимо, че няма правопораждащо действие, актът за общинска собственост е материално-правното основание за издаване на заповед по смисъла на чл. 65, ал.1 от ЗОС.
В процесното спорно правоотношение Кметът е издал административен акт при наличието на доказателства, че процесният недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 67338.607.78 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед: РД-18-31/19.04.2006г. на изпълнителния директор на АК, с адрес: [населено място], [улица], с площ: 106 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 9012 е частна общинска собственост. С представения акт за частна общинска собственост № 4764/09.01.2024 г. за спорния поземлен имот, се установи наличието на първата материалноправна предпоставка за изземването на недвижимия имот.
От събраните по делото доказателства, обаче не се установява изпълнението на втората предпоставка за приложимостта на чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост, а именно не се установява обстоятелството, че имотът се владее, респективно държи без правно основание. В разпоредбата на чл. 68 от Закона за собствеността се съдържат определения за владението и държането. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 от Закона за собствеността се характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен - намерението да се държи вещта като своя (animus domini). При държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 от Закона за собствеността владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на владението (animus domini) - намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт - обективния признак на владението (corpus) - упражняване на фактическа власт върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК).
По делото са представени два акта, констатиращи собственост - Акт за общинска собственост за терена и Нотариален акт за построените върху него сгради, чиято доказателствена сила не е оборена по съответния ред. Следва да се има предвид, че законодателят е уредил административноправния способ по чл. 65, ал.1 от ЗОС като една по-облекчена процедура за защита правото на собственост на общината, която следва да се прилага само при безспорно установени предпоставки. По делото няма спор, че се изземва общински имот, който се владее или държи от жалбоподателя. Не е безспорно установена обаче другата кумулативно изискуема предпоставка, а именно имотът да се владее или държи без основание. Липсата на основание по смисъла на чл. 65, ал. 1 от ЗОС означава да не е налице създадена по силата на закона или по волята на страните правна връзка.
За жалбоподателя е налице законово основание да ползва чуждия /общински/ имот, в качеството си на с. на построените върху му сгради. Съгласно чл. 64 от ЗС, собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение.
Следователно оспорената заповед е издадена при липса на едно от основанията на чл. 65, ал. 1 ЗОС – държане без правно основание, тъй като жалбоподателят се л. с нотариален акт за с. на сградите построени в поземления имот. Наличието или липсата на материалното право на собственост се разглежда в исково производство. Оттам и от значение в случая е единствено разполага ли държателят на вещта с валидно правно основание за упражняване на това право, което да бъде противопоставимо на правото на собственост на общината върху имота. Именно това обстоятелство не е било съобразено от кмета на община Сливен, което обстоятелство отрича наличието на втората предпоставка, за да се издаде заповедта по чл. 65, ал. 1 от ЗОС (в този смисъл са Решение № 8565 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм.д. № 16748/2009 г., Трето отделение; Решение № 3137 от 4.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 375/2022 г., IV о.).
На следващо място отчитайки особения характер и предназначение на общинската собственост, законодателят е уредил бърз и ефикасен метод за нейната защита, установяващ правомощие за административния орган, с едностранно властническо волеизявление изпълнимо по административен ред, да възстанови собственическите права на общината, накърнени от противоправното поведение на всяко трето лице, изразяващо се в безоснователно владеене или държане на общински имот. Следва да се отбележи обаче, че прилагането на облекчения ред за защита на нарушено владение, с цел да се премахнат сгради – с. на жалбоподателя, какъвто е случая – в заповедта е разпоредено „Премахването на сградите включва и премахването на настилката, върху която е поставен и разчистване на терена до първоначалния му вид“, е заобикаляне на закона и е в противоречие със смисъла на защитата по чл. 65 от ЗОС.
Обжалваната заповед е издадена и в нарушение на принципа на законност по чл. 4, ал. 3 от АПК, доколкото административният орган по този начин нарушава правото на с. на жалбоподателя, както и в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия претендираните и направени от него по делото разноски в размер на 260 лева, от които: 10 лева – платена държавна такса и 250 лева - платено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-15-78 от 12.01.2024 г., издадена от Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е наредено да се изземе общински недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 67338.607.78 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед: РД-18-31/19.04.2006г. на изпълнителния директор на АК, с адрес: [населено място], [улица], с площ: 106 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 9012, поради това, че същият се държи без правно основание от Ф. Й. Х.. Премахването на сградите включва и премахването на настилката, върху която е поставен и разчистване на терена до първоначалния му вид.
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на Ф. Й. Х., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], сумата от 260 / двеста и шестдесет / лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: | |