Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 18.04.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 16706 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 10.08.2018
г. по гр.дело № 85602/2017 г., СРС, І ГО,
162 с-в е признал за установено по
исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** срещу Н.Ц.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. е чл. 149 ЗЕ, че Н.Ц.В. дължи
на „Т.С.” ЕАД сумата от 1320,32 лв., представляваща 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2015г.-
м. 04.2016 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, с абонатен номер
098338, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението - 31.05.2017 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 4,57
лв., представляваща 1/2 част от таксата за дялово разпределение за периода м. 05.2015 г. - м.
04.2016 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
12.06.2017 г. по гр.д. № 35218/2017 г. по описа на СРС, 162 състав, като е отхвърлил исковете с правно основание чл.
422 ГПК, вр. е чл. 86 ЗЗД за сумата от 73,16 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2016 г. до 04.05.2017 г., както и за сумата от 0,54 лв., лихва за забава върху таксата
за дялово разпределение за периода 15.09.2016 г. до 04.05.2017 г. Осъдил е Н.Ц.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 46,58 лв., разноски в заповедното производство, както и
сумата от 639,43 лв., разноски в исковото производство. Осъдил е „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.Ц.В., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 41,42 лв. разноски в исковото
производство.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор С.Ч., чрез процесуалния представител
юрисконсулт П.Н.в частта, в която съдът е отхвърлил
иска на „Т.С.” ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр. е чл. 86 ЗЗД за сумата от 73,16 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2016 г. до 04.05.2017 г., както и за сумата от 0,54 лв., лихва за забава върху таксата
за дялово разпределение за периода 15.09.2016 г. до 04.05.2017 г., както и в
частта на разноските с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че по
делото не са представени доказателства за датата на изпадане в забава на
ответницата. Съгласно ОУ за продажба на ТЕ одобрени с решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г., клиентите на ТЕ са длъжни
да заплащат доставената им енергия в срок, считано от публикуване на процесните
сметки на интернет-страницата на дружеството. Счита, че това публикуване е
обстоятелство, ноторно известно на съда. Освен това, в ОУ се съдържа
основанието и определеният падеж на вземането на ищцовото дружество, което
обосновава и момента на изпадането на ответника в забава. Следва да се вземе
предвид и факта, че клиентите на ТЕ за битови нужди-ФЛ получават на адреса,
предоставен от тях на ищеца за кореспонденция, съобщения към фактури всеки
месец, както и след извършване на отчитане на реалното потребление, които
съдържат всички изискуеми реквизити на първична счетоводна документация,
включително падежа на задължението и момента, от който длъжникът изпада в забава.
Счита, че при тези данни, съдът е следвало да кредитира размера на мораторната
лихва според извлечението за сметки, което е приложено по делото и прието като
доказателство, неоспорено от ответника. Незаконосъобразно е отхвърлена и сумата
на законната лихва за забава върху главницата за дялово разпределение. Върху
сумата за услуга „Дялово разпределение“ е начислена лихва до датата на
изготвяне на извлечението от сметки, представено по делото. Последната сума е
прибавена към лихвата, начислена за потребената ТЕ и по този начин е формирана
крайната цена на иска по чл.86, ал.1 от ГПК. Дължимостта на сумата за дялово
разпределение не е оспорена изрично от длъжника. Неправилно съдът приема, че
длъжникът не дължи главница и лихва за забава върху главницата-стойност за
такса за дялово разпределение. Сумата за дялово разпределение е фактурирана в
съответствие с договорните задължения между „Т.С.“ ЕАД и ФРД и във връзка с
този договор между страните е настъпила суброгация в правата по отношение на
цитираното задължение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното в обжалваната част и да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира
присъждане на разноски за настоящата инстанция, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата Н.Ц.В., ЕГН **********, с адрес: *** оспорва въззивната жалба. Не претендира разноски.
Третото лице помагач не взема
становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу Н.Ц.В., ЕГН **********.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответницата Н.Ц.В. въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Съгласно тези ОУ е доставил за процесния период на ответницата ТЕ, но купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията, а след влизане в сила на общите
условия от 12.03.2014 г. - в 30- дневен срок от датата на публикуване на
месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Ето защо
претендира сумата от 1130,32 лв., представляваща 1/2 част от стойността на
потребена топлинна енергия през периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2016 г. в
имот с абонатен номер 098338, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, сумата
от 73,16 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 15.09.2016 г. - 04.05.2017 г., сумата от 4,57 лв., 1/2 част
от таксата за дялово разпределение за периода м. 05.2015 г. до м. 04.2016 г. и
сумата от 0,54 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за
периода 15.09.2016 г. - 04.05.2017 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 12.06.2017 г. по гр.д. № 35218/2017 г. по
описа на СРС, 162 състав.
Ответницата Н.Ц.В., ЕГН ********** в
срока по чл.131 ГПК не е подала писмен отговор.
СГС констатира следното:
По делото не се обжалва обстоятелството, че ответницата се явява
съсобственик на процесния топлоснабден недвижим имот, както и размера на
определената от съда главница за доставена ТЕ. Решението се обжалва само в частта, в която съдът е отхвърлил иска на „Т.С.” ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 86 ЗЗД за сумата от 73,16 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2016 г. до 04.05.2017 г.,
както и за сумата от 0,54 лв., лихва
за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 15.09.2016 г. до
04.05.2017 г., както и в частта на разноските.
Става въпрос за исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.86 ЗЗД. По отношение режима за забавата за дължимите суми за ТЕ,
консумирана след 31.01.2014 г. са приложими ОУ на ищцовото дружество, одобрени
с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от
14.03.2014 г., тъй като предявената претенция за главница е за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г.
В чл.32, ал.2 от ОУ е посочено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът
издава за отчетния период КИ на стойността на фактурите по ал.1 и фактура за
потребено количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Според чл.33, ал.2 Клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество ТЕ за отчетния период в
30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на Продавача. Според
чл.33, ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Изводът е, че длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението
си за заплащане на цена на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на общата фактура
за потребеното количество ТЕ за целия отчетен период. Ищецът не е представил
доказателства за датата на публикуване на общата фактура, респ. на месечните
дължими суми, въпреки дадените указания от съда в тази насока. Публикуването на
процесните сметки на интернет-страницата на дружеството не може да се възприеме
като обстоятелство, което е ноторно
известно на съда, както се твърди във въззивната жалба, както и не може да се
„извлича“ размера на мораторната лихва от извлечението за сметки. При тези
данни правилно съдът е приел, че ответницата не е изпаднала в забава в периода,
за който се претендира обезщетение, поради което искът за
заплащането му законосъобразно е бил отхвърлен.
Що се отнася до цената на услугата дялово разпределение, за нея липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана по арг. чл. 84, ал.
2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Тук не става
въпрос за това, че сумата за дялово разпределение е фактурирана в съответствие с договорните
задължения между „Т.С.“ ЕАД и ФРД и във връзка с този договор между страните е
настъпила суброгация в правата по отношение на това задължение, а за
обстоятелството за липсата на отправена покана от кредитора
до длъжника за плащане на задължението.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 10.08.2018 г. по гр.дело № 85602/2017
г. на СРС, І ГО, 162 с-в в отхвърлителната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.”
ЕАД-„Т.“ ООД.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.